Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Каварна, 18.05.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Каварненски районен съд, в публично заседание на деветнадесети
април, през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при секретаря Анастасия Митева, като разгледа
докладваното от съдията Гр.д. №100 по описа за 2016г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по чл.440, ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба с вх.№986/30.03.2016г.,
подадена от Д.В.Д. с ЕГН ********** ***,
чрез проц. представител адв.И.Р.
– ДАК, с адрес: ***, срещу Л.С.Ж. с ЕГН ********** ***, С. Георге4в Ж. с ЕГН **********
***, С.С.С. с ЕГН ********** ***, И.К.С. с ЕГН **********
***, М.Г.И. с ЕГН ********** ***, Р.С.Н. с ЕГН ********** *** и С.С. А. с ЕГН ********** ***.
В молбата си ищеца излага, че на основание изпълнителни листи в СИС при РС
Варна били образувани изпълнителни дела срещу длъжника едноличен търговец *** Д.Ж.
с фирма „*** – *** Ж.“, гр.Варна, а взискател по
делото бил ответника в настоящото производство Л.С.Ж.. В последствие двете
изпълнителни дела били обединени в едно и препратени при ЧСИ рег.№718 за
продължаване на принудителни изпълнителни действия. В молбата се сочи, че на
13.02.2013г. длъжника по делото починал и като длъжници
били конституирани неговите низходящи наследници, един от които е ищеца в
производството. Така ЧСИ пристъпва към принудително изпълнение върху имотите собственост
на Д.В.Д. и налага възбрани върху негови имоти в с.*** и с.***, общ.Ген.Тошево
и гр.Каварна.
В молбата се посочва още, че на 18.10.2013г. ищеца Д.В.Д.
е направил отказ от наследството, останало от баща му Д.В..
С оглед извършване на последващи
изпълнителни действия ЧСИ е препратил изп.дело на ДСИ
при РС Ген.Тошево и било образувано изп.дело
№14/2014г. по описа на СИС при ГТРС. Посочва се още, че ДСИ не е прекратил
производството по отношение на отказалия се от наследството длъжник като не е
вдигнал и наложените възбрани върху неговите недмвижими
имоти. Освен това ДСИ конституирал и наследници от следващия кръг, като длъжници в производството.
Ищеца считал себе си за трето лице за процеснато
принудително изпълнение, тъй като е направил валиден отказ от наследството на
баща си *** Д.Ж. – първоначалния длъжник по делото. Твърди, че е собственик на
недвижимите имоти, върху които е наложена възбрана и са предприети принудителни
действия, тъй като същите не са били собственост на наследодателя му *** Д.Ж.
или на негови правоприемници. Посочва, че недвижимия имот, представляващ дворно
място от 2190 кв.м., ведно с жилищна сграда и стопански постройки, находящ се в с.*** ищеца придобил чрез покупко-продажба от
лица без родствена връзка с първоначалния длъжник, а сделката била обективирана в нотариален акт №161, том ІХ, вх.рег.№***г.
на СВ Генерал Тошево. Недвижимия имот,
представляващ дворно място от 4125 кв.м., ведно с построените в него жилищна
сграда и стопанска постройка, находящ се в с.***,
общ.Ген.Тошево също бил закупен от лица без родствена връзка с първоначалния
длъжник, а сделката била обективирана в нот.акт №***, дело №1917/26.09.2006г. на СВ Ген.Тошево.
Същото се отнасяло и до другите имоти: дворно място от 512 кв.м. ведно с
построената в него жилищна сграда, находящ се в с.***,
обективиран в нот.акт за
покупко-продажба №***, дело №1916 от 26.09.2006г. на СВ Ген.Тошево. Предмет на
разпоредителната сделка е дворно място с
площ от 1410 кв.м., съставляващо имот с пл.№379 по КК на с.***, ведно с
построената жилищна сграда. На основание Заповед №205/05.03.2007г. на Кмета на
община Ген.Тошево е бил изменен ПУП на имота като за имота бил обособен ***, а
след изменението и на основание чл.483,
ал.1 от ГПК/отм./ищеца се снабдил с нот.акт за
собственост №85, том ІІІ, вх.рег.№1151, дело №525/15.03.2007г. на СВ
Ген.Тошево. И последния имот – лозе с площ от 4 250 кв.м. ищеца придобил чрез
дарение от лице без родствена връзка с първоначалния длъжник, като дарението
било обективирано в нот.акт
№. на СВ Каварна.
Ищеца твърди, че описаните имоти са негова собственост
и незаконосъобразно са насочени принудителни действия спрямо тях, а направения
отказ от наследство на 18.10.2013г. е породил действие от момента на
откриваното му – 13.02.2013г.
С оглед на изложеното, моли съда да признае за
установено по отношение на ответниците, в качеството
им на взискател и длъжници
по изп.дело, че имуществото, върху което е насочено
принудителното изпълнение не е собственост на първоначалния длъжник по
изпълнителното дело *** Д.Ж., респективно на неговите правоприемници.
Претендира разноски в производството. В с.з. ищеца, чрез проц.представител
поддържа исковата молба.
Ответникът Л.С.Ж. в представен писмен отговор счита
иска за недопустим и неоснователен. Навежда възражение, като твърди, че имотите
предмет на изпълнителното дело първоначално са били собственост на
първоначалния длъжник. В с.з. чрез адв.О. оспорва
иска.
Ответникът С. Г.Ж. в писмен отговор е посочил, че не познава Д.В., както и не е
имал отношения с баща му *** Ж.. Няма представа от техния личен живот и бизнес.
Представя удостоверение за направен отказ от наследство, вписан в РС Варна на
22.01.2016г. Явява се в с.з., но не взема становище по предявения иск.
Ответника М.Г.И. представя писмен отговор със същите
мотиви и представя удостоверение за направен отказ от наследството оставено от ***
Д.Ж. на 13.02.2016г.
Ответника И.К.С. в депозирания писмен отговор счита
иска за недопустим и неоснователен. Представя Удостоверение от 21.01.2016г. на
РС Варна за направен отказ от наследство.
Писмен отговор са депозирали и С.С.С.,
Р.С.Н. и С.С. А., чрез назначения особен представител
адв.С.С.. Тя счита иска за
недопустим и неоснователен. В с.з. обаче посочва, че имотите предмет на
изпълнителното дело не са били собственост на първоначалния длъжник.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
Безспорно ищеца е наследник на длъжника по
изпълнителното дело *** Д. ***, починал на 13.02.2013г. и с разпореждане на ЧСИ
заедно с другите наследници са конституирани като длъжници
в изпълнителното производство. Тези факти се установяват от приложеното и
прието като доказателство изпълнително дело №14/2014г. по описа на ДСИ при РС
Ген.Тошево, към което са приобщени и изп.дела на РС Варна
и на ЧСИ Данова.
От приложените към исковата молба нотариални актове се
установява, че ищецът е собственик на имотите предмет на възбрани и
принудителни изпълнения по изпълнителното дело. Така с нотариален акт за
покупко-продажба на поземлен имот вх.№4130/20.09.2006г., акт №161, том ІХ, дело
№874, Д.В. е придобил собствеността на дворно място с площ от 2190 кв.м.,
пл.№18, **, 120 кв.м. включени в УПИ ***и 10 кв.м. включени в *** в кв.32,
ведно с построената жилищна сграда и селскостопанска постройка в с.***,
общ.Ген.Тошево. С нотариален акт за покупко-продажба на поземлен имот
вх.рег.№4225 от 26.09.2006г., акт №4, том х, дело №1917, Д.В. е придобил
½ ид.ч. от имот: дворно място с площ от 4125
кв.м., имот с пл.№55, за който са отредени УПИ, полумасивна
жилищна сграда и полумасивна стопанска сграда в с.С.,
общ.Генерал Тошево.
С нотариален акт за дарение на поземлен имот
вх.рег.№5363 от 11.10.2006г., акт №61, том ІХ, дело №2942/2006г., Д.В. е
придобил безвъзмездно лозе с площ от 4.250 дка, съставляващо имот №*** по плана
за земеразделяне на гр.Каварна. И с нотариален акт за покупко-продажба на
поземлен имот вх.рег.№4224 от 26.02.2006г., акт №3, том Х, дело №916, ищецът е
придобил дворно място с площ от 1410 кв.м., с пл.№379, УПИ VІІ-379 в кв.59 и
изградената жилищна сграда в с.***, общ.Ген.Тошево. За всичките тези имоти
ищецът е представил актуални скици и данъчни оценки.
Видно от представените Удостоверения на Районен съд
Варна ответниците С. Г.Ж., М.Г.И., И. К. С. са направили валидни откази от наследство,
останало след смъртта на *** Д. ***, починал на 13.02.2013г. Удостоверение за
отказ от наследство са представили и останалите ответници
Р.С.Н. и С.С.А..
По искане на ищеца е приобщено като доказателство и
изпълнителното дело.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен
иск по чл.440 от ГПК.
Искът по чл. 440 ГПК е предвиден като защита на
третите лица в случаите, когато принудителното изпълнение за парично задължение
е насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника и с изпълнението се
засягат правата на тези лица. Освен чрез този иск, защитата на тези трети лица
може да бъде осъществена и чрез обжалване на действията на съдебния изпълнител
по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК, ако в деня на запора, възбраната или
предаването, ако се отнася за движима вещ, те се намират във владение на вещта,
по отношение на която са предприети действия по принудително изпълнение. В
случаите, когато третото лице се намира във владение на вещта към момента на
извършване на посочените изпълнителни действия, то може да избира между двата
способа за защита-този по чл. 435, ал. 4 ГПК и този по чл. 440 ГПК.
Искът по чл. 440, ал. 1 ГПК е уреден с изрична
законова разпоредба, която очертава както случаите, когато той може да бъде
предявен, респективно кога е налице правен интерес от него, така и кои са
надлежните страни по иска - чл. 440, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Посоченото в закона
обстоятелство, което обуславя интереса за предявяване на иска по чл. 440, ал. 1
ГПК, е засягането на твърдяното от третото лице право от предприетите
изпълнителни действия. Засегнатото право може да бъде както правото на собственост
на третото лице върху вещта, така и притежаваното от това лице ограничено вещно
право върху същата вещ или пък облигационно право, което не би могло да се
противопостави на купувача по публичната продан или съществува възможност да се
погаси след извършването й. При това законът е очертал и активната легитимация
на лицата, имащи правото да предявяват такъв иск, като е посочил, че той може
да бъде предявен от всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението.
Затова искът е допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато
по започнало принудително изпълнение за парично вземане са предприети
изпълнителните действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и
то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. Правата на
третото лице върху вещта, предмет на изпълнението, не са предмет на иска по чл.
440, ал. 1 ГПК, а само обуславят правния интерес за предявяването му. Целта е
при уважаването на иска да бъде установено, че вещта не принадлежи на длъжника
и по този начин да се отрече възможността да се насочи принудителното
изпълнение за негово задължение върху имущество, което принадлежи на трето
лице. Поради това, за да е допустим искът, освен посочените по-горе
предпоставки, се изисква и принудителното изпълнение върху вещта да не е
приключило.
В настоящия случай безспорно се установява, че
изпълнителното дело, по което са възбранени имоти на
ищеца е висящо и държавен съдебен изпълнител е предприел действия по изпълнение
върху тези имоти, собственост на третото лице - недлъжник.
Отделно от горното и съгласно постановките на
Тълкувателно решение №
3 от 10.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2015 г.,
ОСГТК, искът по чл. 440, ал. 1 ГПК е допустим и в случаите, когато третото лице
се намира във владение на вещта, върху която е насочено принудителното
изпълнение, и може да упражни правото си на обжалване по чл. 435, ал. 4 ГПК, с
изключение на случаите, когато това право е упражнено и жалбата е била уважена.
По делото не са налице данни, които да сочат, че
ищецът е упражнил правото си по чл.435 от ГПК. Следователно искът се явява
допустим. Искът е и основателен, тъй като се установи, че имотите, върху които е насочено принудителното
изпълнение не са собственост на първоначалния длъжник по изпълнението – ЕТ „**-
*** Ж.“, а са собственост на Д.В.Д.. Наведените от проц.представител
на ответника Л.Ж. възражения, че в минал момент имотите са принадлежали на
длъжника по изпълнителното дело са несъстоятелни. Преценката относно собствеността
им се определя към момента на налагане на възбраната и предприемане на
принудително изпълнение върху тях, а не
към минал момент.
За пълното следва да се посочи и, че към момента на
налагане на възбраните ищецът Д.В.Д. е бил конституиран като длъжник по
изпълнителното дело. Но с направения изричен отказ от наследството оставено от баща
му *** Ж., същия е загубил качеството на
длъжник по изпълнителното дело.
С оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.1 от
ГПК, съдът следва да присъди на ищеца сторените разноски, които съгласно
приложен списък са в размер на 2 201.73 лева.
Водим от горното, Каварненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно
основание чл.440 от ГПК, предявен от Д.В.Д. с ЕГН **********
***, чрез проц. Представител адв.И.Р.
– ДАК, с адрес: ***, срещу ответниците Л.С.Ж. с ЕГН ********** ***, С. Георге4в Ж. с
ЕГН ********** ***, С.С.С. с ЕГН ********** ***, И.К.С.
с ЕГН ********** ***, М.Г.И. с ЕГН ********** ***, Р.С.Н. с ЕГН ********** ***
и С.С. А. с ЕГН ********** ***, че имуществото, върху
което е насочено принудително изпълнение по изпълнително дело №14/2014г. по
описа на ДСИ при Районен съд Генерал Тошево, а именно: Поземлен имот: дворно
място с площ от 2190 кв.м., съставляващо пл.№18, от които 2060 кв.м. са
включени в **, целият с площ от 2620 кв.м., 120 кв.м. са включени в **кв.м. са
включени в ***, в кв.3 по регулационния план на с.***, общ.Ген.Тошево, при
граници и съседи: ПИ №17, ***, улица,
УПИ ІІІ-14, ведно с построените в
** жилищна сграда със застроена площ от 32 кв.м. и стопански постройки със
застроена площ от 20 кв.м.; Поземлен
имот: дворно място с площ от 4125 кв.м., съставляващо по кадастрална основа
имот с пл.№55, от които: 1140 кв.м. съставляват УПИ ***; 920
кв.м. съставляват УПИ ХІV-55; 1325 кв.м.
съставляват УПИ ***; 135 кв.м. са включени в УПИ ***, 50 кв.м. са включени в УПИ ***, а 555 кв.м. са отредени за улица, но отчуждителни и обезщетителни мероприятия не са извършени, в кв.7 по
регулационния план на с.***,
общ.Ген.Тошево, при граници и съседи: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***, УПИ ***,
улица, ведно с построените в УПИ ***жилищна
сграда със застроена площ от 85,25 кв.м.
и стопански постройки със застроена площ от 40
кв.м.; Поземлен имот: дворно място с площ от 515 кв.м., съставляващо по
кадастрална основа част имот с
пл.№379, за който е отреден ***,
целият с площ от 595 кв.м. в кв.59 по регулационния план на
с.***, общ.Ген.Тошево, при граници и съседи: от две страни улица, УПИ ***, ведно с построената в това дворно
място жилищна сграда със застроена площ
от 70,00 кв.м.; Поземлен имот с идентификатор ***.112.23 по КККР на гр.Каварна, одобрени със Заповед №
РД-18-32/27.02.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: местност „***“ гр.Каварна, обл.Добрич, с
площ 4250 кв.м., с трайно предназначение
на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: лозе, с номер по
предходен план:***, при съседи:
***.12.98; ***.112.134; ***.112.76; ***.112.24; ***.12.135, не е
собственост на първоначалния длъжник по изпълнителното дело *** Д.Ж.,
респективно на неговите правоприемници.
ОСЪЖДА Л.С.Ж. с ЕГН ********** ***, С. Георгев Ж. с ЕГН ********** ***, С.С.С.
с ЕГН ********** ***, И.К.С. с ЕГН ********** ***, М.Г.И. с ЕГН ********** ***,
Р.С.Н. с ЕГН ********** *** и С.С. А. с ЕГН **********
***, да заплатят на Д.В.Д. с ЕГН **********
***, чрез проц. Представител адв.И.Р.
– ДАК, с адрес: ***, сторените в производството разноски в размер на 2 201.73 /две
хиляди двеста и един/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Добрич,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………….