Р   Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр.Каварна, 24.07.2018 год.

 

В      И М Е Т О    НА     Н А Р О Д А

 

КАВАРНЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и осми юни,  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА  УЗУНОВА

                                                                                                                                при секретаря Е.Ш.  като разгледа докладваното от съдията Гр. дело № 106 по описа за 2018год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.240 и сл. от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Б.“ **, чрез пълномощника си юрисконсулт Р.И.И. е предявило установителен иск срещу К.П.Ж. с ЕГН ********** ***.

В молбата си ищеца излага, че е бил налице сключен договор с дата 17.02.2012г. за револвиращ заем № 5000982223 между „Профи Кредит България“ ЕООД като кредитор от една страна и Д.Д.Я.като длъжник и К.П.Ж., като солидарен длъжник от друга страна. В договора били уточнени параметрите на договора, като вноските, размера на заема, погасителния план, по който е трябвало да се погасяват месечните вноски, падежа, лихвените проценти. Договора бил подписан при Общи условия и чл.121-127 от ЗЗД. Ищецът твърди, че изпълнил точно договора си и задълженията по него, като на 20.02.2012г. превел по сметка на Д.Д.Я.сумата от 787.50 лева. От своя страна длъжникът поел задължение да погасява предоставения заем с равни месечни вноски и по изготвения погасителен план. Плана бил с определени 48 равни месечни вноски в размер на 98 лева с падеж 16-то число на месеца. По взаимно съгласие страните уговори две вноски да бъдат отложени, за което длъжникът дължал възнаграждение за отлагането в размер на двете вноски – 196 лева и бил изготвен нов погасителен план.

Ищецът твърди още, че длъжникът не изпълнил задълженията си по договора. Направил 14 пълни погасителни вноски, а след изпадането му в забава ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД на 04.11.2013г. прекратил договора. На 06.11.2013г. на длъжниците били изпратени уведомителни писма, с които те били информирани, че договора е прекратен, а задължението по заема обявено за предсрочно изискуемо.

Сочи, че съгласно договора била уговорена и неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпило прекратяване на договора. След прекратяването му длъжниците направили доброволно 28 пълни погасителни вноски и една непълна.

Ищецът твърди,  че към настоящия момент плащанията от страна на длъжника по заема били в общ размер на 4149.50 лева, като 4132.66 лева била по погасителния план, а 16.84 лева, начислени лихви за просрочие на вноските по погасителния план.

Поради неизпълнение на договореното задължение ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД  подало заявление аз издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Било образувано ч.гр.д.№622/2017г., но срещу издадената Заповед солидарния длъжник К.П.Ж. подала възражение, което наложило образуването на настоящото дело.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено , че солидарния длъжник К.П.Ж. дължи на ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД сумата от 2466.47 лева, включваща номинал в размер на 850.14 лева и неустойка в размер на 1616.33 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Претендира разноски. Ищецът не изпраща представител в с.з. Депозирана е молба, с която поддържа ищцовата претенция.

Ответникът К.Ж. е депозирала писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК. С него счита, че е изтекъл срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД, спрямо ответника поръчител по договора за заем. Сочи, че още на 06.11.2013г. до длъжниците били изпратени уведомителни писма, с които те били информирани, че договора е едностранно прекратен и задължението е предсрочно изискуемо. Твърди, че от тази дата е започнал да тече 6-месечния срок, в който ищецът е можел да предяви претенциите си спрямо ответника, тъй като последния бил само поръчител. На следващо място възразява, че от погасителния план се виждало, че само вноски 42-52 били непогасени, а делото в съда било образувано много след срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД.

На следващо място ответника възразява, че договорът бил недействителен на основание чл.22 от Закона за защита на потребителите (според съда Закона за потребителския кредит), като неотговарящ на изкискванията на чл.11, т.7-т.12 от ЗПК. Твърди, че сключения между страните договор не отговарял на тези изисквания. Освен това счита и, че разпоредбите за възнаградителна лихва са неравноправни и затова и нищожни на основание чл.146, ал.1 ЗЗП. Уговорения размер многократно надвишавал действителните вреди. Ответникът прави възражение и за размера на претендираната неустойка,, като твърди,че уговорената клауза е нищожна, същата многократно надвишава законната лихва и същата е прекомерна.

Моли съда да отхвърли ищцовата претенция. В с.з., ответника, представляван от адв.Г.С. *** поддържа отговора и моли за отхвърляне на иска.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от положеното ч. гр. д. №622/2017г. на КвРС по заявление по чл. 410 от ГПК  подадено от "ПРОФИ РЕДИТ България" ЕООД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 308/20.10.2017г., с която длъжниците Д.Д.Я.и К.П.Ж. са осъдени да заплатят на заявителя сумата 2466.47 лева (две хиляди четиристотин шестдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки), дължима по договор за револвиращ заем №5000982223 от 20.02.2012г., включваща сумата 850.14 (осемстотин и петдесет лева и четиринадесет стотинки) лева главница, сумата 1616.33 (хиляда шестстотин и шестнадесет лева и тридесет и три стотинки) лева неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 20.10.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 99.33 (деветдесет и девет лева и тридесет и три стотинки) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, от които 49.33( четиридесет и девет лева и тридесет и три стотинки) лева внесена държавна такса и 50.00 (петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.26 от Наредба за заплащане на правна помощ, приета с ПМС №4 от 06.01.2006 г.

В заповедното производство е подадено възражение от длъжника К.П.Ж., която сочи, че задължението не е нейно и не дължи пари на такава институция, няма теглен кредит от тях.

По делото е приложен Договор за реолвиращ кредит №5000982223, който е сключен между ищеца и ответника Д.Д.Я. и К.П.Ж., посочена като солидарен длъжник. Приложени са Общи условия на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД към договор за револвиращ заем на физически лица, извлечение по сметка, уведомително писмо до К.П.Ж., получено от нея на 06.11.2013г., удостоверение за актуално правно състояние.

Предявеният положителен установителен иск е с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

Безспорно между страните е обстоятелството, че помежду им е сключен Договор за револвиращ заем № 5000982223/20.02.2012г. Със същия (л.8 по делото) ответникът предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на 1450.00 лв. за срок от 48 месеца, при размер на месечната вноска 98лв., ГПР от 102,73 % при годишен лихвен процент от 77,19 %, лихвен процент на ден 0,21 % и общо задължение за погасяване в размер на 4786,80 лв. Задълженията на кредитополучателя по договора са обезпечени от отговорността на още един солидарен длъжник. Договорът е сключен при общи условия версия 30.06.2011г. (приложени на л. 10-11). С договора са представени и: преводно нареждане (документ за кредитен превод №4101716 с банкова референция: 270PMWU120510060 от дата 20.02.2012г.); извлечение по сметка към ДРК №55000982223, удостоверяващо извършените погасителни вноски; удостоверение за актуално правно състояние на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД.

Със отговора на исковата молба са направени възражения за недействителност на договора за револвиращ заем на основание чл.22 от Закона за потребителския кредит, (Обн. – ДВ, бр.18 от 2010г., в сила от 12.05.2010г.),  според която, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен..

Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа:

т. 9: лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти;

т. 11: условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;

т. 12: погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит;

т. 15: лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за неговото променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора;

т. 16: предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските;

т. 20: наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден;

На тези изисквания сключеният между страните договор не отговаря.  Съдържащата се в раздел 6-ти информация относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР и годишния лихвен процент, е най- обща, не отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от главницата и лихвата. Липсва погасителен план, подписан от кредитополучателя; липсва посочване на лихвен процент, дължим при просрочие; липсва предупреждение за последиците при просрочие на вноските; липсва отбелязване за наличие или липса на право на отказ на потребителя от договора.

Следователно договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

След като съдът констатира този недостатък, то и предявения иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, а на ответника следва да му се присъдят разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК, които са в размер на 750.00 лева за платения адвокатски хонорар. Освен това същия е направил искане и за присъждане на разноски по заповедното производство, което искане също е основателно, с оглед на депозираното възражение и приложен договор за правна защита и съдействие и, които са в размер на 116.00 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Б.“ **, чрез пълномощника си юрисконсулт Р.И.И., иск с основание чл. 422 от ГПК против К.П.Ж. с ЕГН ********** ***, за установяване на съществуването на вземане за сумата 2466.47 лева (две хиляди четиристотин шестдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки), дължима по договор за револвиращ заем №5000982223 от 20.02.2012г., включваща сумата 850.14 (осемстотин и петдесет лева и четиринадесет стотинки) лева главница, сумата 1616.33 (хиляда шестстотин и шестнадесет лева и тридесет и три стотинки) лева неустойка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 20.10.2017г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 99.33 (деветдесет и девет лева и тридесет и три стотинки) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, от които 49.33( четиридесет и девет лева и тридесет и три стотинки) лева внесена държавна такса и 50.00 (петдесет) лева юрисконсултско възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА  „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Б.“ **, чрез пълномощника си юрисконсулт Р.И.И., да ЗАПЛАТИ на  К.П.Ж. с ЕГН ********** ***, направените в исковото производство разноски в размер на 750.00 (седемстотин и петдесет лева) - адвокатски хонорар и направените в заповедното производство разноски в размер на 116.00 (сто и шестнадесет) лева.

  РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Добрич в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………