Р Е Ш Е Н И Е

№16

гр.Каварна, 02.03.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание проведено на двадесет и шести януари през двехиляди и шестнадесета година в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

 

при секретаря А.М. и в присъствието на прокурора ……….……….......… като разгледа докладваното от съдията Гр.Д. №130 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са в условията на обективно и субективно съединяване главен иск с правно основание чл.135, ал.1, вр. с ал.2 ЗЗД от Изпълнителна агенция „***” гр.София, представлявана от изпълнителния директор В.Г. срещу С.Е.С., в качеството му на физическо лице - собственик на ЕТ”*** С.Е.” /непререгистриран търговец в срока по §5, ал.1 от ЗТР/ и С.И.С. и два инцидентни установителни иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, предявени от С.Е.С. срещу Изпълнителна агенция „***” гр.София.

В исковата молба ищецът излага, че ответникът С.Е.С., в качеството му на физическо лице - собственик на ЕТ ”*** С.Е.”, е натрупал задължения за ползвани консумативи по договор за наем №26/07.06.2000г., за което е издаден изпълнителен лист от 30.10.2006г. по гр.д. №8606/2003г. на ВРС, изпълнителен лист от 11.01.2006г. по гр.д. №8606/2003г. на ВРС, по който е образувано изп.дело №1046/2006г. на ДСИ при РС Варна и изпълнителен лист от 02.07.2007г. по гр.д. №8606/2003г. на ВРС, по който е образувано изпълнително дело №1111/2007г. на ДСИ при РС Варна.

Излага още, че с договор за дарение сключен на 01.09.2014г. с нотариален акт №***. ответникът се е разпоредил безвъзмездно в полза на съпругата си С.И.С. с поземлен имот с идент.***.599 по КККР на с.***, общ.Каварна, с площ 700 кв.м., с адм.адрес с.***, ул.”***” №4. Твърди, че сделката обективирана в посочения акт е относително недействителна спрямо него, т.к. към датата на нейното сключване ответникът е имал валидно вземане в полза на кредитора Изпълнителна агенция „***” гр.София, възникнало преди разпореждането с имота. Счита, че извършеното дарение съставлява действие на ответника-длъжник, което го уврежда, поради което предявява иск за връщане на имота в патримониума на длъжника С.Е.С.. С оглед съпружеската връзка между страните по сделката знанието за увреждането на кредитора следва от нормата на чл.135, ал.1, изр.2 ЗЗД.

С изложените твърдения ищецът моли съда да обяви за относително недействителна спрямо него, като увреждаща го в качеството му на кредитор на ответника С.Е.С. сделката обективирана в нотариален акт №*** от 01.09.2014г., дело 462/2014г. на Нотариус Йордан Павлов като бъде върнат в патримониума на ответника С. поземлен имот с идент.***.599 по КККР на с.***, общ.Каварна, с площ 700 кв.м., с адм.адрес с.***, ул.”***” №4.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответниците подават писмен отговор, с който  оспорват изцяло основателността на иска и молят да бъде отхвърлен. Твърдят, че не са налице всички необходими процесуални предпоставки за уважаване на иска, т.к. ищецът няма качеството на кредитор защото няма съществуващо вземане срещу ответника С.С., към датата на подаване на исковата молба – 25.03.2015г. Твърдят, че описаните от ищеца в исковата молба вземания по изпълнителен лист от 11.01.2006г. и изпълнителен лист от 02.07.2007г., за събирането на които са образувани изпълнително дело №1046/2006г. и изпълнително дело №1111/2007г. на ДСИ при РС Варна са погасени по давност.

Относно вземането по което е образувано изпълнително дело №20063110401046 на ДСИ при ВРС излагат, че на 09.04.2009г. е извършено изпълнително действие, с което е прекъсната давността съгл. чл.116, б.”в” ЗЗД, от който момент е започнало течението на новата давност. Твърдят, че пет годишния давностен срок по чл.110 ЗЗД е изтекъл на 09.04.2014г., т.к. не е бил прекъсван от предприемане на изпълнителни действия. Поради непоискване от взискателя извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. С оглед горното твърдят, че всички вземания на взискателя по изпълнителен лист от 11.01.2006г., по който е образувано изп.дело №1046/2006г. на ДСИ при ВРС са погасени по давност и делото е прекратено към настоящия момент. С погасяването по давност на вземането по главницата са погасени и акцесорните вземания за лихва и разноски, съгласно чл.119 ЗЗД.

Относно вземането по което е образувано изпълнително дело №20073110401111 на ДСИ при ВРС излагат, че на 30.03.2009г. е извършено изпълнително действие, с което е прекъсната давността съгл. чл.116, б.”в” ЗЗД, от който момент е започнало течението на новата давност. Твърдят, че пет годишния давностен срок по чл.110 ЗЗД е изтекъл на 30.03.2014г., т.к. не е бил прекъсван от предприемане на изпълнителни действия. Поради непоискване от взискателя извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство е прекратено по право на осн. чл.433, ал.1, т.8 ГПК. С оглед горното твърдят, че всички вземания на взискателя по изпълнителен лист от 02.07.2007г., по който е образувано изп.дело №1111/2007г. на ДСИ при ВРС са погасени по давност и делото е прекратено към настоящия момент. С погасяването по давност на вземането по главницата са погасени и акцесорните вземания за лихва и разноски, съгласно чл.119 ЗЗД.

С оглед обстоятелството, че въпросът дали ищецът има качеството на кредитор на ответника е решаващ за изхода на правния спор и за да се произнесе съдът по него със сила на присъдено нещо, ответникът С.Е.С. предявява на осн.чл.212 ГПК инцидентни установителни искове спрямо ищеца, с искане да бъде прието за установено, че той не дължи никакви суми на Изпълнителна агенция „***” гр.София по изпълнителен лист от 11.01.2006г. и изпълнителен лист от 02.07.2007г., за събиране на които са образувани изп.дело №1046/2006г. и изп.дело №1111/2007г. на ДСИ при ВРС.

Ответникът по инцидентните установителни искове в подадения отговор, счита същите за неоснователни, като настоява за тяхното отхвърляне. Твърди, че съгласно ППВС №3/18.11.1980г. докато трае изпълнителното производство давност не тече, поради което и вземанията спрямо длъжника С.Е.С. не следва да се считат за погасени по давност. Позоваването на т.10 от ТР №2/26.06.2015г. на ВКС счита за неправилно, т.к. действието на решението е за в бъдеще, а не с обратна сила.

От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор, а и събраните доказателства убедително потвърждават, че на 11.01.2006 година е бил издаден в полза на ИА „Социални дейности на МО” по Гр.Д. №8606/2003г. на РС Варна, изпълнителен лист против ЕТ „*** – С.Е.” за сумата 3 960.00 лева, представляваща неизплатени месечни наемни вноски за периода месец ноември 2001г. – месец април 2003г. включително или общо за 18 месеца по 220 лева; сумата 924.11 лева, представляваща договорена между страните неустойка при забава в плащането на наемната цена в размер на 0,05% от дължимата сума за всеки просрочен ден; сумата 3 861.05 лева представляваща консумативни разходи за ползване от ответника в качеството му на наемател по договор №26/07.06.2000г. вода и ел.енергия в периода месец юни 2002г. – месец април 2003г. включително, ведно със законната лихва върху всяка една от горните главници от предявяване на иска 27.11.2003г. до окончателното изплащане на дълга; сумата от 524.70 лева, представляващи общия размер на направените разноски по делото пред двете съдебни инстанции.

Безспорно е също така, че на 24.01.2006 година въз основа на така издаденият изпълнителен лист и по молба на ИА „Социални дейности на МО” е било образувано против ЕТ „*** – С.Е.” изпълнително дело № 1046/2006г. по описа на ДСИ при ВРС, като по същото са извършени редица изпълнителни действия: на 27.03.2006г. е подадена молба за налагане на ПАМ по ЗБДС; на 30.03.2009г. е подадена молба от взискателя за налагане на запор и справка в КАТ; на 31.03.2009г. ДСИ е изискал от Община Варна отдел МДТ, справка относно декларираните имоти и движими вещи лични и съпружеска общност на длъжника; на 31.03.2009г. са изпратени запорни съобщения до шест търговски банки; на 10.04.2009г. на длъжника е връчена ПДИ; на 29.04.2009г. ДСИ е изискал от Община Варна, предоставяне на копия от декларации подавани от длъжника през 1998г.

Установява се от материалите по изп.дело, че след извършване на последното изпълнително действие на 31.03.2009г., в продължение на период от пет години на са извършвани никакви изпълнителни действия. Следващото изпълнително действие е извършено на 04.06.2014г. когато е подадена молба от взискателя за извършване на справка за сключени трудови договори от длъжника и налагане на запор върху трудовото възнаграждение, като на 05.06.2014г. ДСИ е изискал справки от ТД на НАП за декларирани от длъжника имоти, МПС, банкови сметки, регистрирани търговски обекти.

На 22.05.2015г. длъжникът С.Е.С. е депозирал молба с искане за издаване на постановление за прекратяване на изпълнителното производство поради непоискване от страна на взискателя на изпълнителни действия в продължение на повече от две години. С постановление от 25.05.2015г. ДСИ е прекратил ИД №1044/2006г. по описа на СИС при ВРС, на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. На 29.06.2015г. по молба на взискателя му е върнат изпълнителен лист от 11.01.2006г.

Установи се от събраните в процеса доказателства, че на 02.07.2007г. е бил издаден в полза на ИА „Социални дейности на МО” по Гр.Д. №8606/2003г. по описа на РС Варна, изпълнителен лист против ЕТ „*** – С.Е.” за сумата от 220лв. останало незаплатено наемно възнаграждение за м.октомври 2001г.; 82.19 лева наустойка за заплащане на същото, дължима за времето от 20.11.2001г. до 27.11.2003г. и 92.26 лева останало неизплатено наемно възнаграждение за 13 дни от месец май 2003г., 19.69 лева неустойка за неизплащане на същото за времето от 31.05.2003г. до 27.11.2003г. заедно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба – 14.07.2003г. до окончателното им изплащане; сумата от 3 365.82 лева представляваща стойността на консумативни разходи за използване от ответника в качеството му на наемател по договор №26/07.06.2000г. вода по първоначално отчетени количества за периода м.01.2001г. до м.08.2001г. и сумата от 1 078.82 лева представляваща стойността на консумативни разходи за ел.енергия и вода за м.09.2001г. и двете фактурирани общо с фактура №12395/20.11.2001г., ведно със законната лихва върху всяка една от горните главници от предявяване на иска – 10.07.2003г. до окончателното изплащане на дълга, на осн. чл.232, ал.2 от ЗЗД; сумата от 613.34 лева представляваща общия размер на направените разходи по делото пред двете съдебни инстанции.

На 25.07.2007 година въз основа на така издаденият изпълнителен лист и по молба на ИА „Социални дейности на МО” е било образувано против ЕТ „*** – С.Е.” изпълнително дело №1111/2007г. по описа на ДСИ при ВРС, като по същото са извършени редица изпълнителни действия: на 17.07.2007г. е подадена молба за образуване на ИД, съдържаща искане за налагане запор на сметки на длъжника, опис и оценка на движими вещи собственост на длъжника, налагане на възбрани върху имоти и МПС собственост на длъжника;  в периода 07.08.2007г.- 13.08.2007г.  са изпратени запорни съобщения до десет търговски банки; на 07.08.2007г. е изискана справка от КАТ Варна за притежавани леки и товарни автомобили от длъжника; на 22.08.2007г. е връчена призовка за доброволно изпълнение на длъжника; на 30.03.2009г. взискателят е подал молба за извършване на проверка за регистрирани трудови договори от длъжника и налагане на запор върху трудовото възнаграждение, както и справка за имоти собственост на длъжника и налагане на възбрани, като на същата дата съдията е разпоредил извършване на справките.

Видно е от материалите по изп.дело, че след извършване на последното изпълнително действие на 30.03.2009г., в продължение на период от пет години на са извършвани никакви изпълнителни действия. Следващото изпълнително действие е извършено на 04.06.2014г. когато е подадена молба от взискателя за извършване на справка за сключени трудови договори от длъжника и налагане на запор върху трудовото възнаграждение; на 05.06.2014г. ДСИ е изискал справки от ТД на НАП за декларирани от длъжника имоти, МПС, банкови сметки, регистрирани търговски обекти; на 09.07.2014г. е подадена молба от взискателя за налагане запор на МПС, а на 16.07.2014г. е изпратено запорно съобщение до сектор ПП КАТ при ОД на МВР Варна.  

На 20.07.2015г. длъжникът С.Е.С. е депозирал молба с искане за издаване на постановление за прекратяване на изпълнителното производство поради непоискване от страна на взискателя на изпълнителни действия в продължение на повече от две години. С постановление от 22.07.2015г. ДСИ е прекратил ИД №1111/2007г. по описа на СИС при ВРС, на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. С разпореждане от 23.09.2015г. ДСИ е отменил постановлението си за прекратяване на производството по ИД №1111/2007г. и е предприел отново изпълнителни действия по делото.

Установи се от представения от ищеца нотариален акт №29, том 9, дело №1025/2014г. по описа на СВ Каварна, че на 01.09.2014г. С.Е.С. е дарил на С.И.С., собствения си поземлен имот №***.599 по КК и КР на с.***, общ.Каварна, с площ от 700 кв.м., без построената върху имота сграда.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл.124, ал.1  ГПК:

Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума на същата, съдът квалифицира предявените от ищеца отрицателни установителни искове по чл. 124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника ИА „Социални дейности на МО”, че вземането му спрямо ищецът С.Е.С. по издадени в негова полза по Гр.д. №8606/2003г.  на ВРС изпълнителни листи от 11.01.2006г. и 02.07.2007г. за вземанията по които са образувани ИД №1046/2006г. и ИД №1111/2007г. на ДСИ при РС Варна, са погасени по давност и не подлежат на принудително изпълнение.

Съдът намира предявените искове за процесуално допустими като предявени от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от воденето на настоящия спор и при липсата на отрицателни предпоставки за осъществяване правото на иск на ищеца.

Съдът приема, че за ищеца С.С. е налице правен интерес от предявяването на отрицателните установителни искове, тъй като срещу него са били образувани и се водят изпълнителни производство въз основа на издадените изпълнителни листи, както и е образувано производство по чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване относителната недействителност на сделка извършена от С., с твърденията, че е сключена по време на висящноста на изпълнителните производствата.

Разгледани по същество, исковете се явяват основателни и доказани и като такива следва да се уважат по следните съображения:

Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В настоящия случай ищецът е длъжник в изпълнителните производства  по ИД №1046/2006г. и ИД №1111/2007г. на ДСИ при РС Варна и оспорва съществуването на вземането по изпълнителните листи на взискателя, като твърди, че същото е погасено по давност.

Съгласно текста на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а предвид разпоредбите на чл.116, б.„в” и чл.117, ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение и от прекъсването на давността започва да тече нова давност. В конкретния случай, след издаването на процесните изпълнителни листи на 11.01.2006г. и 02.07.2007г., ИА „Социални дейности на МО” е поискала и са били образувани изпълнителни дела №1046/2006г. и №1111/2007г. на ДСИ при РС Варна, по които са били предприети изпълнителни действия по отношение на длъжника С.С.. Последното, предприето от държавния съдебен изпълнител действие по №1046/2006г. е това на 31.03.2009г. когато са изпратени запорни съобщения до шест търговски банки, а последното изпълнително действие по изп. дело №1111/2007г. е това на 30.03.2009г. когато взискателят е подал молба за извършване на проверка за регистрирани трудови договори от длъжника и налагане на запор върху трудовото възнаграждение, както и справка за имоти собственост на длъжника и налагане на възбрани, като съдия изпълнителя на същата дата е разпоредил извършване на справките.

След тези дати не са били предприети никакви действия по делата, взискателят не е поискала извършването на изпълнителни действия в продължение на много повече от две години, поради което и на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителните производства са били прекратени с Постановления от 25.05.2015г.и от 22.07.2015г. на държавния съдебен изпълнител при ВРС. Тези постановления за прекратяване на изп. производства само прогласява вече настъпилото по силата на Закона прекратяване на същите производства, тъй като с изтичането на две години, през които не е предприето никакво изпълнително действие и не е поискано такова, се прекратява изп. производство поради т.нар. „перемция“.

Съгласно приетото в т.10 от Тълкувателно решение № 2, постановено на 26.06.2015г. по тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС на РБ, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, като е обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд. Прието е, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа като иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/, а давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на Закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Съгл. чл.130, ал.2 ЗСВ, тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт. От издаването на ТР обществените отношения следва да се уреждат съобразно даденото разрешение, като то се отнася за всички отношения независимо дали при тяхното възникване е действал друг  ред, или са били уредени по друг начин. От издаването му ТР става задължително за съдилищата и постановените от тях актове следва да бъдат съобразени с разрешенията дадени в него. С оглед горното съдът намира, че в процесния случай относно прекъсването на давността следва да бъде съобразено разрешението дадено в ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че тя се прекъсва с предприемане на всяко изпълнително действие.

При това положение, с оглед установеното по делото, че последните изпълнителни действия по ИД №1046/2006г. и ИД №1111/2007г. на ДСИ при РС Варна, са били извършени съответно на 31.03.2009г. и 30.03.2009г., най-късният момент, от който след прекъсването, е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност /съгл. чл.117 ал.1 ЗЗД/ е именно 31/30.03.2009г. Следователно към 04.06.2014г., когато са подадени молби за предприемане на следващи изпълнителни действия вземанията по двата изпълнителни листа са били погасени по давност, тъй като е изтекъл петгодишният давностен срок. Обстоятелството, че по изпълнителните дела са били предприети изпълнителни действия през месец юни 2014г. е без значение за основателността на ищцовата претенция, тъй като още към момента на подаване на молбите за предприемане на изпълнителни действия, вземанията на ИА „Социални дейности на МО” са били погасени по давност и на това основание са били недължими, т.е. било е погасено правото на ответника да търси принудително изпълнение на присъденото му вземания по издадения през 2006г и 2007г. изпълнителни листи. С погасяване на главните вземания са погасени и произтичащите от тях акцесорни вземания за лихви и разноски, в каквато насока е и съдебната практика.

Предвид изложеното, съдът приема, че вземанията на ИА „Социални дейности на МО”, против ищеца по делото С.С. въз основа на изпълнителни листи от 11.01.2006г. и 02.07.2007г., издадени по Гр.д.№8606/2003г. на ВРС са погасени по давност към 04.06.2014г., когато са подадени молби за предприемане на следващи изпълнителни действия /в действителност те са погасени  още на 31.03.2014г. и 30.03.2014г./, поради което предявените отрицателни установителни искове се явяват основателни и като такива следва да бъдат уважени.

По иска с правно основание чл.135, ал.1, вр. с ал.2 ЗЗД.

Съгласно чл.135, ал.1 ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Законът в ал.2 презюмира знанието, когато третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

Предпоставките за уважаване на иска обхващат качеството кредитор на ищеца и съществуващо към длъжника неудовлетворено вземане; разпоредителна сделка от длъжника със свое имущество в полза на трето лице; знание от длъжника, че по този начин уврежда интересите на кредитора, а в хипотезата на възмездна сделка знание и от третото лице за увреждането, които предпоставки съобразно правилото на чл.154, ал.1 ГПК подлежат на доказване от ищеца. С оглед регламентираната в закона презумпция за знание от третото лице, когато се намира в определена родствена връзка с длъжника, ищецът носи тежестта да установи тази връзка. Презюмираният факт за знание се предполага, поради което в тежест на ответника е при условията на главно и пълно доказване да обори законовата презумпция.

В настоящото производство не е спорно между страните, че по воденото между тях Гр.д.№ 8606/2003г. по описа на ВРС, ответникът С. е осъден да заплати на ищеца парични суми дължими във връзка със съществували облигационни отношения между тях, за които суми са издадени изпълнителни листи на 11.01.206г. и 02.07.2007г., и са образувани изпълнителни дела №1046/2006г. и №1111/2007г. по описа на ДСИ при ВРС.

Между страните не е спорно и обстоятелството, че 01.09.2014г. е извършена атакуваната разпоредителна сделка между съпрузите С.Е.С. и С.И.С. – дарение на недвижим имот с идент.№ ***.599 по КК и КР на с.***, общ.Каварна.

Спорно е обстоятелството имал ли е ищецът качеството „кредитор” към датата на сключване на сделката. Ответниците твърдят, че поради погасяване по давност на вземанията на взискателя по изпълнителните дела, то същият е изгубил качеството на кредитор спрямо ответника С., поради което предявеният Павлов иск се явява неоснователен, с оглед липсата на една от предпоставките за уважаването му. Съдът намира това възражение за неоснователно.

В практиката на ВКС, обективирана в съдебни актове, постановени по реда на чл.290 ГПК, които съгласно ТР №2/2010г. на ОСГТК са задължителни за тази съдебна инстанция, се приема, че качеството кредитор е налице, ако ищецът по иска твърди и съществуването на вземането му произтича от твърдените факти в исковата молба, като за действителността на вземането не е необходимо същото да е ликвидно и изискуемо или установено с влязло в сила съдебно решение. Без значение е и от каква облигационна връзка произтича вземането на кредитора спрямо длъжника, достатъчно е да е налице вземане и нужда от неговото обезпечаване, обусловено от поведението на длъжника - неизпълнение на задължението и отчуждаване на имущество, чрез разпоредителна сделка, което имущество по принцип служи за обезпечаване на всяко вземане, в случай на неизпълнение.

В производството по Павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. Той може да приема обратното, само ако вземането е отречено със сила на присъдено нещо. Ако в последствие качеството на кредитор на ищеца бъде отречено или отпадне, непротивопоставимостта на извършеното от длъжника действие спрямо кредитора губи смисъл.

В настоящото производство не са представени доказателства вземането на ищеца да е отречено с влязло в сила решение. Напротив установителни искове за признаване несъществуване на вземанията са предявени едва в настоящото производство, като съединен с главния конститутивен иск. Макар и с решението по инцидентните установителни искове да са признати за погасени по давност вземаният на ищеца, то това решение не е влязло в сила и не може да бъде съобразявано от настоящия състав и въз основа на него да се правят изводи за липса на качеството „кредитор” на ищеца. Следва да се отбележи, че увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор и ако това негово качество в последствие отпадне, поради това, че вземането му е погасено по давност /установено със сила на пресъдено нещо/, непротивопоставимостта губи смисъла си /в този смисъл решение № 22 от 14.03.2011 г. по гр.д. № 1028/2010 г. на ВКС, ІV г.о./

С оглед изложените съображения съдът приема, че транслативната сделка, с която ответникът С. се е разпоредил с едно свое непарично имуществено субективно право, е сключена, след като ищецът е имал качеството на кредитор /същото не е отречено с влязло в сила решение/, поради което е налице първата материална предпоставка, обуславяща възникването на потестативното право по чл.135, ал.1 ЗЗД.

Тъй като имуществото на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори - арг. чл.133 ГПК, отчуждаването на имуществени права, включени в неговия патримониум, обективно води до намаляване както на неговия имуществен комплекс, така и на общото обезпечение на кредиторите. Именно на ответниците, като необходими задължителни другари, със съвместна процесуална легитимация в настоящия процес, принадлежи процесуалното задължение за установяване чрез пълно доказване, че след отчуждаване на процесния имот в патримониума на длъжника са останали имуществени права, от паричната равностойност на които кредиторът може надлежно да удовлетвори своето парично притезание. Този правнорелевантен факт не бе установен в процеса на доказване до края на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция, поради което съдът е длъжен да приеме това обстоятелство за неосъществено в обективната действителност. Следователно, с отчуждаването на недвижимия имот, предмет на разпоредителната сделка, обективирана в нотариален акт №131, съставен по н.д. №462/2014г. от нотариус Йордан Павлов, длъжникът обективно е намалил своя патримониум, респ. общото обезпечение на кредитора по смисъла на чл.133 ЗЗД, поради което с този безвъзмезден транслативен договор се заплашва надлежното удовлетворяване на паричното притезание, чийто носител е ищецът, респ. тази двустранна отчуждителна сделка уврежда неговия кредиторов интерес.

Не е спорно между страните правнорелевантното обстоятелство, че с договора за дарение, обективиран в нотариален акт №131/01.09.2014г., С.С. е прехвърлил на своята съпруга притежаваното от него право на собственост върху процесния недвижим имот, поради което в настоящия казус приложение намира уредената в чл.135, ал.2 ЗЗД оборима презумпция за знание на приобретателя за увреждащото действие на длъжника. Това законно предположение не бе опровергано в процеса на доказване пред настоящата съдебна инстанция, поради което следва да се приложат правилата за разпределение на доказателствената тежест - арг. чл.154, ал.2, изр.1 ЗЗД, като съдът приема, че приобретателят по оспорения транслативен договор – съпругата на длъжника по изпълнителните дела, е притежавала субективни представи (знание), че с това правно действие се увреждат интересите на кредитора. В този смисъл при необорване на регламентираната в чл.135, ал.2 ЗЗД законна презумпция при придобиване на имота, предмет на транслативния безвъзмезден договор, приобретателят е бил недобросъвестен и по правило той не може да противопостави на кредитора придобитите по увреждащата сделка имуществени права.

При така приетите правнорелевантни факти съдът достига до правния извод, че в процеса на доказване в настоящото съдебно производство са установени всички правопораждащи предявеното потестативно право материални предпоставки, поради което следва да се допусне целяната с предявения конститутивен иск правна промяна - отмяна на увреждащата сделка (тя принципно е действителна, но не е противопоставима на кредитора - при наличието на т. нар. относителна недействителност), с която С.С. е прехвърлил притежаваните от него права на собственост в процесния недвижим имот.

По разноските.

При този изход на делото и на осн. чл.78, ал.1 ГПК, ответниците С.Е.С. и С.И.С. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца Изпълнителна агенция „***” направените по делото разноски, възлизащи на сума в размер на 71.00 лв. /седемдесет и един лева/.  

Ответникът по инцидентните установителни искове Изпълнителна агенция „***” следва да бъде осъден да заплати на ищеца С.Е.С. на осн. чл.78, ал.1 ГПК, направените по делото разноски, възлизащи на сума в размер на 589.68 лв. /петстотин осемдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки/.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на ответника Изпълнителна агенция „***”, със седалище гр.София, бул.”***” №7, представлявана от изпълнителния директор В.Г., че ищецът С.Е.С., ЕГН **********, с адрес ***, НЕ ДЪЛЖИ сумата 3 960.00 лева, представляваща неизплатени месечни наемни вноски за периода месец ноември 2001г. – месец април 2003г. включително или общо за 18 месеца по 220 лева; сумата 924.11 лева, представляваща договорена между страните неустойка при забава в плащането на наемната цена в размер на 0,05% от дължимата сума за всеки просрочен ден; сумата 3 861.05 лева представляваща консумативни разходи за ползване от ответника в качеството му на наемател по договор №26/07.06.2000г. вода и ел.енергия в периода месец юни 2002г. – месец април 2003г. включително, ведно със законната лихва върху всяка една от горните главници от предявяване на иска 27.11.2003г. до окончателното изплащане на дълга; сумата от 524.70 лева, представляващи общия размер на направените разноски по делото пред двете съдебни инстанции, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 11.01.2006г. по Гр.д №8606/2003г. по описа на PC Варна против ЕТ”*** С.Е.” /непререгистриран търговец в срока по §5, ал.1 от ЗТР/, по който е образувано изпълнително дело №1046 от 24.01.2006г. по описа на ДСИ при РС Варна, поради погасяването на това вземане по давност.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК, по отношение на ответника Изпълнителна агенция „***”, със седалище гр.София, бул.”***” №7, представлявана от изпълнителния директор В.Г., че ищецът С.Е.С., ЕГН **********, с адрес ***, НЕ ДЪЛЖИ сумата от 220лв. останало незаплатено наемно възнаграждение за м.октомври 2001г.; 82.19 лева наустойка за заплащане на същото, дължима за времето от 20.11.2001г. до 27.11.2003г. и 92.26 лева останало неизплатено наемно възнаграждение за 13 дни от месец май 2003г., 19.69 лева неустойка за неизплащане на същото за времето от 31.05.2003г. до 27.11.2003г. заедно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба – 14.07.2003г. до окончателното им изплащане; сумата от 3 365.82 лева представляваща стойността на консумативни разходи за използване от ответника в качеството му на наемател по договор №26/07.06.2000г. вода по първоначално отчетени количества за периода м.01.2001г. до м.08.2001г. и сумата от 1 078.82 лева представляваща стойността на консумативни разходи за ел.енергия и вода за м.09.2001г. и двете фактурирани общо с фактура №12395/20.11.2001г., ведно със законната лихва върху всяка една от горните главници от предявяване на иска – 10.07.2003г. до окончателното изплащане на дълга, на осн. чл.232, ал.2 от ЗЗД; сумата от 613.34 лева представляваща общия размер на направените разходи по делото пред двете съдебни инстанции, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 02.07.2007г. по Гр.д №8606/2003г. по описа на PC Варна против ЕТ”*** С.Е.” /непререгистриран търговец в срока по §5, ал.1 от ЗТР/, по който е образувано изпълнително дело №1111 от 25.07.2007г. по описа на ДСИ при РС Варна, поради погасяването на това вземане по давност.

ОБЯВЯВА на основание чл.135, ал.1, вр. с ал.2 от ЗЗД, за относително недействителен по отношение на Изпълнителна агенция „***”, със седалище гр.София, бул.”***” №7, представлявана от изпълнителния директор В.Г., договора за дарение на недвижим имот обективиран в нотариален акт №131/01.09.2014г. на нотариус Йордан Павлов, акт №29, том ІХ, вх.рег.2467 от 01.09.2014г., дело 1025/2014г. на СВ Каварна, с който С.Е.С., ЕГН **********, с адрес *** дарил на С.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, следния недвижим имот: поземлен имот ***.599 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.***, общ.Каварна, с площ от 700 кв.м., адрес с.***, ул.”***” №4, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план:32, квартал:8, парцел:***, при съседи: ***.291, ***.32, без построената върху имота сграда.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „***”, със седалище гр.София, бул.”***” №7, представлявана от изпълнителния директор В.Г., да заплати на С.Е.С., ЕГН **********, с адрес ***, направените по делото разноски в размер на 589.68 лв. /петстотин осемдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки/, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА С.Е.С., ЕГН ********** и С.И.С., ЕГН **********, двамата с адрес ***, да заплатят на Изпълнителна агенция „***”, със седалище гр.София, бул.”***” №7, представлявана от изпълнителния директор В.Г., направените по делото разноски в размер на 71.00 лв. /седемдесет и един лева/, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………