Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Каварна, 08.06.2017 год.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

 КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и пети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

при секретаря А.М., разгледа Гр.д. № 138 по описа за 2017 г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на производството са предявени от И.И.Г. против „ЕЛПРОМ ЕМЗ” ООД искове по чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението му със Заповед №1/06.01.2017г. за незаконно и неговата отмяна, по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "***" в ответното дружество и по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 09.01.2017г. до 09.07.2017г., в размер на 7 260.00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че по силата на сключен трудов договор №20/07.04.1988г. е бил в трудовоправоотношение с ответника „Елпром ЕМЗ” ООД, като е заемал длъжността „***” с шифър по ***. Със заповед № 01/06.01.2017г. на управителя на търговското дружество, трудовото му правоотношение било прекратено считано от 09.01.2017 г. Оспорва заповедта като издадена в нарушение на процесуалния и материалния закон, и при злоупотреба с право от страна на работодателя. Твърди, че не е спазена процедурата по чл.333 от КТ за предварителна закрила при уволнение, като работодателят не е взел предварително разрешение от инспекцията по труда, нито е поискал мнението на трудово-експертната лекарска комисия, с оглед обстоятелството, че страда от болест предвидена в Наредба №5/20.02.1987г. на МЗ - исхемична болест на сърцето. Твърди, че преди уволнението му от работодателя не е извършено както фактическо съкращаване на щата, така и реално съкращаване на щата, т.к. трудовите функции на съкратената длъжност не са премахнати. Не е извършил подбор  между съществувалите към датата на прекратяване на трудовото правоотношение две щатни бройки за длъжността „***”. В условията на евентуалност твърди, че ако е извършен подбор, той не отговаря на изискванията за законосъобразност, както и че работодателят не е направил обективна преценка на посочените критерии в чл.329 от КТ. Счита, че работодателят е злоупотребил с правото си по целесъобразност да съкрати щата, т.к. към момента на уволнението му в предприятието е имало нужда от съкратената длъжност, показателно за което е назначаването на нов служител. Уволнението му е извършено след възникнал спор с управителя и само пет месеца преди да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, с цел работодателят да не изплати полагащите му се по закон шест брутни трудови възнаграждения. Твърди, че предвид незаконното уволнение работодателят му дължи обезщетение за оставяне без работа в размер на шест брутни трудови възнаграждения, възлизащо на сумата общо от 7 260 лева. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед № 01/06.01.2017г. на Управителя на „Елпром ЕМЗ” ООД, като незаконосъобразна и да го възстанови на работа на заеманата преди уволнението длъжност „***”, както и да бъде осъден работодателят да му заплати обезщетение за оставяне без работа поради уволнението за периода от 09.01.2017г. до 09.07.2017г. в размер на 7 260 лв. 

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат оставени без уважение. Твърди, че не е нарушена разпоредбата на чл.333, ал.1, т.3 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, т.к. не е доказано, че той боледува от твърдяната в исковата молба болест – исхемична болест на сърцето, даваща му право на закрила при уволнение. Твърди, че към датата на прекратяване на ТПО е налице фактическо и реално съкращение в щата на предприятието, за което е взето решение на проведено на 20.12.2016г. общо събрание на съдружниците на дружеството. В изпълнение на това решение управителят на дружеството е издал заповед №37/29.12.2016г., в която са посочени дейностите които отпадат. Твърди, че въпреки наличието в щата на предприятието към момента на съкращението на ищеца на още една бройка от същата длъжност, заемана от лицето Д.Л., подбор не е извършен, т.к. съгласно длъжностната характеристика на последния, неговите функционални задължения са различни от тези изпълнявани от ищеца.  При това положение работодателят не е длъжен да извърши подбор. Оспорва твърденията на ищеца, че съкращението в щата е фиктивно, т.к. новоназначения работник е назначен на съвсем различна длъжност – ***, с различни изисквания за заемането й. Моли съда да отхвърли всички предявени искове, като неоснователни.

Във връзка с въведеното от ответника с отговора на исковата молба твърдение, че е налице фактическо съкращаване в щата на предприятието съгласно взето решение на ОС на дружеството, проведено на 20.12.2016г., ищецът с допълнителна молба-становище в срока по чл.312, ал.2 ГПК е оспорил законосъобрасността на проведеното общо събрание на което е взето решение  за съкращаване в щата.   

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Не е спорно между страните, а и се установява от приложените към трудовото досие – трудов договор № 20/ 07.04.1988г. както и множество допълнителни споразумения, последното от които № 35 от дата 31.01.2008г., че ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество, като последната заемана от него длъжност е "***” с шифър по ***, при пълно работно време, за неопределено време, с основно месечно трудово възнаграждение 530.00 лева и допълнително възнаграждение за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит – 0,6%.

Не е спорно и обстоятелството, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено едностранно от работодателя със Заповед № 01 от 06.01.2017г., връчена на ищеца на същата дата, считано от 09.01.2017 г., поради съкращение на щата. От представеното предизвестие от 06.01.2017г. се установява, че ответникът е уведомил ищеца, че на осн. чл.328, ал.1, т.2 от КТ, поради съкращаване на щата прекратява сключения помежду им договор, считано от 09.01.2017г., като предизвестието следва да се изплати.

Установява се от представения протокол №2, че на 20.12.2016г., е проведено общо събрание на съдружниците на „Елпром ЕМЗ” ООД гр.Шабла, съгласно чл.23, т.2 и т.4 от дружествения договор, на което са присъствали съдружници притежаващи  99.92% от капитала на дружеството. На събранието е взето решение за промяна щатното разписание на предприятието, като се закрие една бройка от длъжността „организатор производствено планиране и координация”, както и се допълни щатното разписание на предприятието с една бройка от длъжността „***”.

Със заповед №37 от 29.12.2016г., издадена във връзка с изпълнение на решение на ОС на „Елпром ЕМЗ” гр.Шабла от 20.12.2016г. и с оглед оптимизиране организацията на работа на предприятието и отпадане на необходимостта от осъществяване на определени дейности, Управителят на дружеството е наредил считано от 01.01.2017г. да бъде съкратена една бройка от длъжността „Организатор производствено планиране и координация” с шифър по НКПД 4132 2001, както и да се допълни щатното разписание на предприятието с една бройка от длъжността – *** с шифър по ***. Утвърдил е и ново щатно разписание на предприятието в сила от 01.01.2017г.

Представени са три длъжностни характеристики за длъжностите „организатор производствено планиране и координация” и „***” с разписани изисквания за заемане на длъжността, основни функции и задължения, права и отговорности и пр., връчени на лицата И.И.Г. и Д.П.Л.на 02.05.2006г. и на И. Б.М. на 20.01.2017г.

От представените от ищеца справки за социално осигуряване – актуално състояние, се установява, че през последните две години преди уволнението - 2016г. и 2015г., при пълен отработен месец /21-22 работни дни/, И.Г. е бил социално осигуряван върху осигурителен доход в размер на 1210.38 лв., като само за м.12.2016г., при 21 отработени дни е осигурен върху сумата от 663.56 лева.

От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира, като обективна, обоснована и компетентна се установява, че месечните работни заплати в ответното дружество се формират съгласно утвърдени от управителя Вътрешни правила за работната заплата. За целта се води ежемесечна отчетност и след анализ на обема на произведената готова продукция през отчетния период със заповед на Управителя на дружеството се определят допълнителни възнаграждения. В рамките на изследвания период вещото лице е установило, че работни заплати са начислявани ежемесечно, изготвяни са разчетно-платежни ведомости за работната заплата, възнагражденията са изплащани срещу положен подпис в РКО, а дължимите осигуровки са платени в срок. В изследваните платежни фишове за изплатена РЗ на И.Г. в периода от януари 2015г. до декември 2016г. ищецът фигурира като изпълняващ длъжността „*** ПК”, квалификационна група „***”.След анализ на щатните разписания в дружеството  - длъжностно и поменно, вещото лице е установило, че към 31.12.2016г. в щатното разписание на дружеството фигурират две щатни бройки за длъжността „***” с пореден №* и №**; клас * и ***, съответно на позиции с пор.№*-Д.П.Л.и с пор.№*-И.И.Г.. Към 01.01.2017г. щатните бройки на длъжността „***” е само една, а в поименното щатно разписание фигурира името на Д.П.Л.. От изготвените от вещото лице таблици, се установява, че на лицата И.И.Г. и Д.П.Л., заемащи длъжността „***” през периода 01.01.2015г. – 31.12.2016г., при пълен отработен месец са изплащани трудови възнаграждения формирани от: основна работна заплата в размер на 530.00 лв., възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, както и сума в размер на 550.00 лв. - съгласно заповед на управителя, като единствено за м.12.2016г. на Г. не е начислен сума съгл.заповед на управителя, въпреки пълноотработения месец и начисляването на такава на Л..     

Установява се от представеното копие на Трудова книжка № 424, че след вписване прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество липсва следващо вписване. Представени са и разпореждане № 244-01-15-1/2 от 14.02.2017г на НОИ ТП- Добрич за отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 09.02.2017г. до 08.02.2018г., доказващи липсата на ново трудово правоотношение на ищеца след прекратяване на процесното.

Установява се от приложените множество амбулаторни листи изд. при извършени прегледи от д-р Александра Козарева, през периода 17.05.2013г. -  12.12.2016г. и две етапни епикризи от 11.12.2014г. и 27.12.2016г., че ищецът  е диспансеризиран за „Хипертония” и е диагностициран със заболяване „Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност” и „Други преходни церебрални исхемични атаки и свързани с тях синдроми”, за които му е предписван ХДР и медикаментозно лечение.

Във връзка с оспорване законосъобразността на проведеното общо събрание на дружеството бе разпитан свидетелят Т. Г. И., който заяви, че до преди пет години е работил в завода, като освен това е  и съдружник  в дружеството. Свидетелят заяви, че последно е участвал в събрание на дружеството през месец юни 2016г., за което е получил покана изпратена му с писмо. След тази дата не е получавал покана, не е участвал и не е разбрал за провеждането на събрание на дружеството.

От показанията на свидетелката К. Т. Х.се установява, че същата е работила в Елпром гр.Шабла през периода 2007г. – 2017г. като ***. Знае, че ищецът И.Г. и Д.Л. са  работили в същото дружество на длъжност ***. Знае също, че при отсъствието на единия от дамата, другият го е замествал, като за това тя била увядомяване от управлението, за да знае кого да търси при нужда.

От показанията на свидетелката Р.В.Н.се установи, че работи в дружеството като технически секретар и личен състав. Знае, че до 09.01.2017г. И.Г. е работел в дружеството на длъжност „***”. След неговото освобождаване трудовите му функции свързани с организацията на производството се изпълнявали от управителя. Знае, че в края на м.януари е назначен ел.механик, който се занимава само с електричарските неща. Свидетелката заяви още, че при продължителни отсъствия на И. Г. управителят със заповед е определял кой да го замества. Трудовите функции изпълнявани от И.Г. и Д.Л. били различни, поради това рядко се е стигало единият да замества другия. И към настоящия момент Л. не изпълнявал функциите на Г..

По делото са представени и други неотносими към предмета на спора доказателства, които съдът не намира за нужно да обсъжда.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.

Страните не спорят, а и се установява от трудов договор №20/ 07.04.1988г. както и множество допълнителни споразумения, последното от които № 35 от дата 31.01.2008г., че ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество, като последната заемана от него длъжност е "***” с шифър по ***, при пълно работно време, за неопределено време, с основно месечно трудово възнаграждение 530.00 лева и допълнително възнаграждение за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит – 0,6%. Трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество е прекратено със Заповед № 1/06.01.2017 г., връчена му на същата дата, считано от 09.01.2017 г., на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение второ.

Спорния по делото въпрос е дали ищецът към момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение 06.01.2017 г. е страдал от болест съгласно Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от Кодекса на труда: 1./исхемична болест на сърцето; 2./активна форма на туберкулоза; 3./ онкологично заболяване; 4./професионално заболяване; 5./психично заболяване; 6./захарна болест, както и дали ответникът е бил длъжен да вземе предварителното разрешение на инспекцията по труда, в случай, че ищеца страда от такова заболяване. В тази връзка в тежест на ищеца е да докаже, че страда от някое или няколко от горепосочените заболявания към датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение, а в тежест на ответника е да докаже, че е събрал предварителна информация от ищеца, страда ли от болести, посочени в чл.1, ал.1 от Наредбата. По делото са приета две  етапни епикризи от 11.12.2014г. и от 27.12.2016г., от които се установява, че на И.И.Г. е поставена диагноза: „Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност” и „Други преходни церебрални исхемични атаки и свързани с тях синдроми”, а от представените амбулаторни листи – че е диспансеризиран за „Хипертония” с назначен ХДР и медикаментозно лечение. Етапната епикриза по своята правна същност представлява официален удостоверителен документ- издаден от длъжностно лице, в кръга на службата му и по установения от закона ред, поради което се ползва с материална доказателствена сила за установените в него факти и съставлява съгласно чл.179, ал.1 от ГПК доказателство за отразените в нея факти. В чл.2 от Наредбата сред медицинските документи, с които работникът може да удостовери заболяванията си, са посочени и епикризите. В този смисъл съдът е длъжен да приеме, че ищецът боледува от посочените в тях болести, към датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника по делото. Материалната доказателствена сила на официалните удостоверителни документи може да бъде оборена само по реда на чл.193 ГПК. Документите не са оспорени от ответника по делото и не е откривано производство по оспорване съдържанието на етапните епикризи по реда на чл.193 ГПК. Ответникът не е ангажирал доказателства (като напр. съдебно-медицинска експертиза) за оборване на истинността на етапните епикризи поради което обвързващата доказателствена сила на тези документи не бе оборена в процеса.

За приложението на особената закрила на чл.333, ал.1 от КТ е от значение единствено дали към датата на връчване на заповедта за уволнение служителят е страдал от заболяване, посочено в чл.1 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г., издадена от Министъра на народното здраве. В случая съдът приема, за установено от приложените по делото епикризи и амбулаторни листи, че ищецът е диагностициран с Хипертонична болест на сърцето, определяна като проявна форма на исхемична болест на сърцето и в съдебната практика /Решение № 534 от 11.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 417/2009 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК /.

 В интерес на законосъобразността на уволнението работодателят следва да се информира за наличието на обстоятелствата, обуславящи визираната закрила по отношение на работниците и служителите, определени за освобождаване. Последното, от своя страна, е нормативно задължение, изрично вменено му с разпоредбата на Наредба № 5. Закрилата по чл.333, ал.1 от КТ е обвързана с процедурата по Наредба №5 във вр. с чл.333, ал.2 от КТ, която задължава работодателя да представи  постъпилите след поискване от служителя медицински документи на съответната ТЕЛК за мнение, да изчака становището й и на база на него на основание чл.5 от Наредба №5 да отправи до съответната инспекция по охрана на труда писмено искане за разрешение за всеки определен за уволнение работник или служител, като приложи към него и експертното решение на ТЕЛК. Предвидената в защита на хуманни и социални интереси, закрилата по чл.333 от КТ се отличава с предварителния си характер, поради което към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, или в частност - връчване на заповедта за уволнение, работодателят следва да разполага с документ, който да удостоверява по категоричен начин изричното разрешение на инспекцията по труда за уволнението на конкретен работник или служител.

 В конкретния случай работодателят по неизяснени в хода на настоящото производство причини на 06.01.2017г. е пристъпил към връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, без да изпълни задълженията си по чл.333, ал.2 във вр. с ал.1 от КТ във вр. с чл. 3 от Наредба № 5. Последното съдът приема поради отсъствие на наведени доказателства в противния смисъл от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест да установи законосъобразността на уволнението при съдебното му оспорване.

Извършването на уволнението в нарушение на императивната норма на чл.333, ал.1 от КТ води до неговата незаконосъобразност и е основание за отмяната му, на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, без да е необходимо разглеждане по същество на спора относно законосъобразността на уволнението от гледна точка на останалите предпоставки.

По изложените съображения съдът намира, че искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ като основателен следва да се уважи.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ:

Искът е акцесорен спрямо иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и уважаването му е възможно, само ако бъде уважен главния - признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Тъй като тази предпоставка е налице, съдът счита, че ищецът следва да бъде възстановен на заеманата длъжност "*** " в ответното дружество.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ:

По делото са представени доказателства – служебна бележка от БТ Каварна /приложена към тр.досие/, че И.Г. е регистриран като безработно лице, копие от трудова книжка, както и разпореждания от ТП на НОИ, за отпускане на парично обезщетение при безработица, поради което съдът приема, че ищецът е доказал оставането си без работа след уволнението. Този факт не се оспорва и от ответника по делото. С оглед на незаконосъобразността на уволнението и наличието на причинна връзка между уволнението и оставането без работа, предявеният иск по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ е установен по основание. Дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, следва да бъде изчислено от брутното трудово възнаграждение на ищеца, което съдът приема, че е в размер на 1210.38 лв.  

Съгласно чл.3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г., брутната работна заплата се състои от: 1. основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда; 2. допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор; и 3. други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т. 1 и 2. В брутното трудово възнаграждение, на основание чл.16, ал.2, т.2 НСОРЗ, се включва и възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи на заплащане на труда.

В издадените от министъра на труда и социалната политика Указания № ПК 25-1/23.07.2007 г. по прилагането на НСОРЗ се посочва, че с колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за организация на работната заплата в предприятието могат да се договарят и определят и други допълнителни трудови възнаграждения, които да се считат за допълнителни възнаграждения с постоянен характер. Според ал.2 на чл.15 НСОРЗ, за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно, заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.

В процесния случай работодателят не доказа твърдението си, че изплащаното ежемесечно допълнително възнаграждение, съгласно заповед на управителя е елемент извън посочените по чл.3 от Наредбата, а съгласно заключението на вещото лице това плащане е такъв елемент, поради което съдът намира, че следва да бъде взето предвид при определяне на размера на обезщетението .

Размерът на обезщетението при оставане без работа на ищеца за срок от 6 месеца от 09.01.2017 г. до 08.07.2017 г. е в размер на 7262.28 лв. /брутна сума/, а за периода от 09.01.2017 г. до 25.05.2017г. /датата на съдебното заседание/ е в размер на 5 593.99 лв. Поради изложеното, съдът намира исковата претенция по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ за основателна до размер от 5 593.99 лв., а за разликата до предявения размер от 7 260.00 лв. за неоснователна и недоказана.

Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 693.47 лв. съразмерно с уважената част на исковите претенции.

Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъдена да заплати на ответника, направените от него разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 206.53 лв. съразмерно с отхвърлената част на исковите претенции.

 На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Каварненски районен съд държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 283.76 лв. /30+30+223.76 лв./, както и 160 лв. представляващи разноски за изплатено възнаграждение на вещото лице.

По изложените съображения съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на И.И.Г., ЕГН **********,***, по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, предявен срещу „ЕЛПРОМ ЕМЗ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Шабла, ул.”***” №**, представлявано от управителя Д.И.А., извършено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ- съкращение в щата със Заповед № 01/06.01.2017 г.

ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, И.И.Г., ЕГН **********, на заеманата преди уволнението длъжност "*** " в „ЕЛПРОМ ЕМЗ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Шабла, ул.”***” №**.

ОСЪЖДА, на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ „ЕЛПРОМ ЕМЗ” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Шабла, ул.”***” №**, представлявано от управителя Д.И.А., да заплати на И.И.Г., ЕГН **********, сумата от 5 593,99 лв. /пет хиляди петстотин деветдесет и три лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за времето, в което ищеца е останал без работа поради уволнението в периода 09.01.2017г. – 25.05.2017г., а за разликата до предявения размер от 7 260.00 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „ЕЛПРОМ ЕМЗ” ООД, ЕИК ***, да заплати на И.И.Г., ЕГН **********, направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 693.47 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК И.И.Г., ЕГН **********, да заплати на „ЕЛПРОМ ЕМЗ” ООД, ЕИК ***, направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 206.53 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ЕЛПРОМ ЕМЗ” ООД, ЕИК ***, да заплати по сметка на Каварненски районен съд държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 283.76 лв., както и 160 лв. разноски за изплатено възнаграждение на вещо лице.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 08.06.2017 г. (чл. 315, ал. 2 ГПК).

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………..