Р Е Ш Е Н И Е

№116

гр.Каварна 16.10.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Каварненският районен съд в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

при участието на секретаря Анастасия Митева и в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията Гр.д. №145 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, срещу Т.С.М. кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.79 и сл. ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2 045,50 лева, представляваща главница за задължение за ползвани и неплатени В и К – услуги по партида с клиентски № 1320, за периода от 06.07.2010г. до 25.10.2016г. за обект, находящ се в гр.Шабла, ул.”***” 1, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.11.2016г. до окончателното изплащане на задължението; сумата 714,75лв., представляваща обезщетение за забава изчислено като сбор от обезщетенията за забава в изплащането на всяка една предоставена и неизплатени ВиК услуга, изчислени в размер на законната лихва, считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услугата, на всяко непогасено фактурирано месечно задължение за предоставена ВиК услуга, както и обезщетение за забава върху вече заплатени, но просрочени главници, начиная от 19.01.2009г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 216/21.11.2016г. по ч.гр.д. № 455/2016г. по описа на Каварненски районен съд.

Твърди се в исковата молба, че между ищеца и ответника е сключен договор при действие на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, по силата на който ищецът е предоставял на ответника-абонат водоснабдителни и канализационни услуги, а абонатът се е задължил да заплаща ползваните ВиК услуги. Твърди се, че ответникът като абонат на ищцовото дружество се явява потребител на предоставените му услуги - консумирана вода в стопанисвания от него имот с административен адрес гр.Шабла, ул.*** 1, с кл.№1320. За периода от 06.07.2010г. до 25.10.2016г. г. ищецът изпълнил задълженията си за предоставяне на услуги, а ответникът не е изпълнил задълженията си да заплаща ползваните услуги по издадените фактури. Съгласно чл. 31 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД потребителите са длъжни да заплащат дължимите услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране на задължението. Поради това, че ответникът не е заплатил в срок предоставените му ВиК услуги, за ищеца е налице правен интерес от търсената искова защита, доколкото срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено възражение в срока и по реда на чл.414 от ГПК.

В съдебно заседание на 19.09.2017г., по искане на ищеца е допуснато намаление на исковете до размера 1 130,14 лв. претендирана главница за неизплатени задължения към ВиК ЕООД за периода 17.11.2013г. до 25.10.2016г., и обезщетение за забавено плащане на главни задължения в общ размер от 179,87 лева, определено по размер на законната лихва върху неплатените задължения, начиная от падежа на всяко едно задължение до датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът Т.С.М., чрез упълномощения адвокат А.А. от АК Варна, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с твърдение, че предявените искове са неоснователни и недоказани. Ответникът счита, че липсват доказателства по делото за валидно сключено провоотношение между страните, както и претендираното количество вода да е било доставено от ищеца, респ. да е потребено от ответника. В условията на евентуалност прави възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца: за главница за периода от 2010 г. до 17.11.2013 г., а за мораторна лихва от 2009 г. до 17.11.2013г. В хода на делото по същество пледира за отхвърляне на предявените искове, а в условията на евентуалност за уважаването им за периода от смяна на партидата на името на ответника до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. №455/2016г. по описа на РС Каварна, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца срещу ответника за процесните суми. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение №216/21.11.2016г., като в срока по чл.414, ал.2 ГПК от посочения длъжник е постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземането си.

В постъпилото възражение срещу заповедта за изпълнение конкретно длъжникът е посочил, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение, т.к. вземанията за периода 06.07.2010г. до 25.10.2013г., са погасени поради изтичане на три годишния давностен срок, а за останалите е заявена недължимост поради заплащане.

Видно е от приложените по делото фактури и справки изготвени от ищеца за кл.№ 1320, за обект, находящ се в гр.Шабла, ул.*** 1, че общото задължение за консумирана вода за периода 06.07.2010г. до 25.10.2016г., възлиза в размер на 2045,50лв., а начислената от ищцовото дружество лихва върху съответните главници до 17.11.2016г. е в размер на 729,32 лева.

Към исковата молба от ищеца са представени пет страници от карнет за аб.№1320, /представен в оригинал в с.з./, в който за абонат са вписани имената на Я.С.М. и Т.С.. Видно от записванията в карнета в графа показатели на водомара през периода 06.07.2010г. до 28.05.2014г. фигурира запис “повр.”, а в графа “консумирана вода разлика” начислени месечно 10, 15 куб.м. вода. На 26.06.2014г. в графа показания на водомера е вписано “0000”, и положен подпи за клиент, като следват три месечни отчитания с положени подписи на клиент. През периода м.октомври до м.април /зимните месеци/ има вписани по 10 куб.м. вода, като на 27.04.2015г. е направено вероятно реално засичане с установено количество консумирана вода 68 куб.м. През периода 27.05.2015г. до 25.10.2016г. - летните месеци има извършени ежемесечни отчитания с вписване показанията на водомера, а през зимните месеци, вписани 15 куб.м. потребление, и направено изравняване месеците април и май. В месеците с реален отчет в графата подпис на клиента в повечето случаи има положени подписи, като последния такъв е от дата 07.11.2016г. В карнета при извършеното отчитане на 25.09.2014г. в графата предписание фигурира номер 58822, който съответства на номера на представеното по делото предписание № 058822 от 25.09.2014г. за смяна на партидата, връчено на Т.С.М. срещу подпис.

На 27.11.2014г. в ищцовото дружество е депозирано заявление съдържащо искане за промяна на партида № 1354 открита на името на Я.С.М., с искане същата да бъде прехвърлена на името на Т.С.М. и съпругата му Д.Р.Ж.. Въз основа на това заявление процесната партида е променена, което обяснява факта на посочените имена на две различни лица в регистър карнета.

По делото е разпитана свидетелката П.В.Г.от показанията на която се установи, че през исковия период същата е работила като инкасатор в ищцовото дружество и е извършвала отчитанията на процесния водомер. Свидетелката заяви, че до 2014г. водомерът е бил повреден, поради което са начислявани служебно количества вода съгл. Наредба №4. След отстраняване на повредата през 2014г. свидетелката е започнала неговото реално отчитане, като е вписвала данните в карнета. Свидетелката заяви още, че от както тя работи като инкасатор в района на ул.”***” – от месец 09.2012г. не е заварила титуляра на партидата Я., т.к. същата е била починала по-рано. В имота през целия период са живели Т., съпругата му и синът им. Във връзка с положените подписи в карнета срещу извършени отчитания свидетелката заяви, че същите са полагани пред нея, при засичане на водомера, от лица от домакинството – Т., неговата съпруга и много рядко от синът им. По повод липсата на подписи при някой от отчитанията на показанията свидетелката заяви, че това са случаите, в които отчитанията са извършвани в отсъствието на собствениците, като тя е имала реален достъп до шахтата с водомера. заяви още, че никога не е имала проблеми или несъгласие от страна на обитателите, относно показанията на водомера. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаната свидетелка, като намира същите за обективни, логични, последователни, подкрепени изцяло от събраните в хода на делото писмени доказателства.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че в електронния регистър на ищцовото дружество клиент № 1320 фигурира от 2004г. с адрес на потребление на ВиК услуги на адрес гр.Шабла, ул.***1 и титуляр Я.С.М.. Установено е, че в деловодството на ищцовото дружество на 27.11.2014г. от името на Т.С.М. е постъпило заявление за промяна на партида с № 1354, открита на името на Я.С.М. - починала на 21.01.2009г., за който факт е представено удостоверение за наследници изд. на 28.03.2014г. от община Шабла, и в което като син на починалата фигурира ответника Т.С.М.. Вещото лице е установило още, че за процесния период е воден регистър „Карнет” за отчитане на потребената вода и ВиК услуги. Въз основа на записите в карнета за показания на водомера, потребено количество вода и служебно начислено количество вода, ежемесечно са начислявани задължения и издавани фактури. След анализ на изследваните регистри на ищцовото дружество вещото лице е изчислило общ размер на неплатени задължения по издадени фактури в рамките на исковия период 06.07.2010г до 25.10.2016г. в размер на 2 045,50 лева, както и обезщетение за забава в общ размер на 729,32 лева.

Представени са и копия от Общите условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от оператора „В и К” ЕООД гр.Добрич, одобрени от ДКЕВР през 2006г. и 2014 год.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Установява се по безспорен начин от приетите писмени доказателства, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираната сума, срещу която от длъжника в срок е подадено възражение, както и че искът по чл.415, ал.1 ГПК е предявен в законоустановения срок, което обуславя допустимостта на производството и правния интерес от воденето му за ищеца.

Не се спори между страните, а и се установява от събраните и обсъдени по-горе писмени и гласни доказателства, че през периода 17.11.2013г. – 25.10.2016г. /а и много преди това/ ответникът е обитавал заедно със семейството си процесния имот в гр.Шабла, ул.*** 1, като е ползвал предоставени от ищцовото дружество ВиК услуги.

Спора по делото се свежда до това възникнали ли са и съществуват ли през процесния период валидни облигационни отношения между страните по договор за потребление на ВиК услуги, доставянето на претендираното количество вода, респ. потреблението му от ответника.

Анализирайки събраните по делото писмени доказателства, както и твърденията и възраженията на страните в производството, настоящият съдебен състав намира за установено по делото обстоятелството, че ответникът е бил потребител на В и К услуги през процесния период, като обитаващ недвижим имот в гр.Шабла, ул.*** № 1, който е присъединен към водопроводната и канализационната система, като за имота е определен абонатен номер № 1320, поради което и съдът намира, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги по см. § 1, ал. 1, б. „б” от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. Както в подаденото възражение в заповедното производство, така и в отговора на исковата молба и в съдебно заседание ответникът не отрича, че е ползвал процесния имот, който е бил водоснабден, като е потребявал услугите доставяни от ищеца в обект на адрес гр.Шабла, ул.*** № 1. Не е спорно по делото, че след смъртта през 2009г. на Я.С.М., която е била заварения потребител в имота, към датата на влизане в сила на общите условия през 2006г., в имота е останал да живее синът й Т.С. със своето семейство. Горното обстоятелство се установи и от показанието на разпитаната по делото свидетелка, извършвала отчитанията на процесния водомер, така и от отбелязванията в регистър карнета, заявлението за смяна на партидата и отправеното до ответника предписани, като той нито в един момент не е възразил, че е ползвател на имота и доставените от ищеца в ВиК услуги. Всички тези обстоятелства мотивират съда да приеме, че именно Т.С. е бил ползващият процесния имот наследник, поради което същият има качеството на потребител за целия имот, като негов ползвател.

Съгласно общите условия, основно задължение на потребителя е да заплаща стойността на ползваните услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране /чл. 31, ал. 2/, като при неизпълнение в срок на това задължение, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на оператора. Съгласно чл.20 от същите, изразходваните количества питейна вода се отчитат от водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора. Уреден с общите условия в раздел втори е и редът за отчитане на количествата питейна вода. Съгласно чл.21, ал.1, т.2, за потребители за питейно-битови нужди, отчетът се извършва на 3 месеца. Според ал.3 на чл.21, в междинните периоди между два отчета ВиК операторът ежемесечно начислява количество изразходвана вода, определена въз основа на средния месечен разход от предходните два отчета. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление. Предвидено в ал.4 на чл. 21 е, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, като при неосигурен достъп, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора.

От приетите по делото писмени доказателства – фактури и карнет, и от неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че през периода 06.07.2010г. – 25.10.2016г., включващ и процесния период 17.11.2013г. – 25.10.2016г. е отчетена от ВиК дружеството потребена от отв.М. вода от 839 куб.м. Последното количество е формирано от служебно начислена консумация на вода от 496 куб.м и реална консумация, отчетена по индивидуалния водомер, от 343 куб.м, които количества са фактурирани по издадени от ищцовото дружество фактури, като левовата равностойност на цялото начислено за периода количество възлиза на 2045.50 лв. Служебно начисляване на вода в размер на 496 куб.м е осъществено през периода от 06.07.2010 г. до 29.05.2014 г., а начисляване на реално потребено количество вода по индивидуалния водомер в размер на 343 куб.м е осъществено през периода от 24.07.2014 г. до 25.10.2016 г. Според констатациите на вещото лице ответникът М. е извършил едно плащане на сумата 1,27 лв. по фактура № 500129276/ 23.08.2010г.

Настоящият състав на съда намира, че предявените искове в частта на претенциите, касаещи главници и обезщетение за забавено плащане на главниците по служебното начисляване на вода от ищцовото дружество през периода 17.11.2013г. г. до 28.05.2014 г. подлежат на отхвърляне. Както е отразено и в цитирания от вещото лице по ССЕ карнет, представен по делото, служебното начисляване на вода през горния период е поради повреда на индивидуалния водомер на ответника. Начисляването е осъществено на основание чл.24 ал.2 във връзка с чл.23 ал.5 т.1 от ОУ за предоставяне на ВиК-услуги на потребителите на „ВиК” ЕООД-гр.Добрич, одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-044/23.06.2006г. Именно тези ОУ са действали спрямо ответника през процесния период, за който са начислени и се претендират неплатени вземания на ВиК-оператора от служебно начисляване поради повреда на водомера. Новите ОУ на „В и К” ЕООД-гр.Добрич, действащи и към настоящия момент, са одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-09/11.08.2014 г., публикувани са в централен и местен ежедневник през периода 04.09-11.09.2014 г. и по правилото на чл.71 ал.1 от тези ОУ същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в един местен и един централен ежедневник, т.е. са влезли в сила най-късно на 12.10.2014 г.

Според разпоредбата на чл.23 ал.5 т.1 от ОУ, одобрени през 2006 г.,при липса на индивидуални водомери или неизправни такива месечното количество изразходвана питейна вода се определя по 5 куб.м при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.

Ответникът М. не е оспорил изрично в отговора на исковата молба факта на повреждане на индивидуалния му водомер през процесния период, но и такова оспорване е било невъзможно, доколкото в исковата молба ищецът изобщо не е изложил обстоятелства и не се е позовал, че през част от процесния период е осъществено служебно начисляване на потребена вода именно поради повреда на водомера на ответника. Липсват също така твърдения, а и от отразяването в карнета не може да се обоснове извод, че абонатът е бил надлежно уведомен за наличната повреда, както и за връчване на предписание на абоната за отстраняването й.

В случай на повреда на индивидуален водомер е предвидена специална процедура в чл.33 ал.2 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,издадена от МРРБ,обн.ДВ, бр.88/08.10.2004 г. Според цитираната разпоредба при повреда на индивидуален водомер представителят на оператора трябва да направи предписание за отстраняване на повредата и за срока на отстраняването й, като демонтира пломбата на холендъра. Предписанието трябва да е в писмена форма и да е връчено на абоната.

Изпълнението на горната уведомителна процедура спрямо ответника не се доказа по делото. Липсата на доказателства за надлежно проведена уведомителна процедура възпрепятства доказването на факта, че през процесния период индивидуалният водомер на ответника по делото действително е бил повреден, че същият е бил надлежно уведомен за повредата и не е изпълнил предписание в указан му от оператора срок да отстрани повредата. Непровеждането на тази процедура лишава ищцовото дружество от правото да „санкционира” ответника по делото, като му начисли през визирания период служебно консумация на вода по реда на чл.23 ал.5 от ОУ.

По общото правило на чл.81 ал.1 от ЗЗД длъжникът не отговаря, ако неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. При констатация за липса на надлежно информиране на абоната за повреда на индивидуалния му водомер и недаване на същия по установения ред на предписания от ищцовото дружество да отстрани повредата, неговото бездействие не може да му се вмени във вина, което лишава дружеството от право да начислява служебно количества вода по реда на чл.23 ал.5 от ОУ и да претендира заплащането им от абоната.

Дори и да се приеме с оглед наличните в карнета неоспорени подписи за абонат срещу някой от отметките за повреда на водомера, че горната процедура по уведомяване е била спазена, съдът намира, че ищцовото дружество не е имало правно основание да начислява служебно вода по реда на чл.23 ал.5 от ОУ, тъй като последната клауза е нищожна в частта, касаеща начисляване на вода при неизправни водомери, по смисъла на чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите като неравноправна по смисъла на чл.143 т.18 предишна /сега т.19/ от същия закон и противоречаща на нормативната уредба. Касае се в случая за клауза, която не е уговорена индивидуално с потребителя, а е част от ОУ /така чл.146 ал.2 от ЗЗП/, поради което спрямо нея е допустимо приложение на разпоредбата на чл.146 ал.1 от ЗЗП-третирането й като нищожна и неприлагането й в отношенията между ВиК-оператора и потребителя.

Клаузата на чл.23 ал.5 от ОУ от 2006 г. в посочената й част противоречи на нормата на чл.39 ал.5 от Наредба №4/2004 г., според която служебно начисляване на вода по твърдо дефинирани показатели /в частност по 5 куб.м за всеки обитател при нетоплофицирано жилище/ от ВиК-оператора е допустимо само по изключение за потребители, които нямат монтирани индивидуални водомери. Следователно горната крайна мярка се прилага само и единствено при липса на монтиран водомер, но не и при неизправен такъв.

Клаузата на чл.23 ал.5 от ОУ от 2006 г. е в противоречие на разпоредбата на чл.39, ал.8 Наредба №4/14.09.2004 г. на МРРБ в частта си относно неизправните индивидуални водомери, поради което представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на оператора и потребителите. Тази клауза ограничава правата на потребителя, уредени в нормативен акт - Наредба №4/14.09.2004 г. на МРРБ. Извършеното по правилото на тази нищожна клауза служебно начисляване на вода в тежест на ответника през периода 17.11.2013г. до 28.05.2014г. не следва да бъде зачетено като осъществено при липса на законово и договорно основание.

Предвид изложеното исковете за установяване главни вземания на „ВиК Добрич” АД- гр.Добрич в частта за периода 17.11.2013г.- 28.05.2014г. и за размер от 299.09лв. /горницата от 831.05 лв. до претендираните 1130.14 лв./ на база служебно начисляване на вода поради повреден индивидуален водомер се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне в тази част. При недължимост на главните вземания са неоснователни и акцесорните искове за установяване дължимост на обезщетение за забавено плащане на горните главни вземания в размер на законната лихва върху тях в частта за разликата от 98.01 лв. до претендираните 179.87 лв.

Досежно исковата претенция касаеща доставката на отчетената вода през периода 26.06.2014г. /монтирането на нов водомер и реалното отчитане на потребената вода/ до 25.10.2016г., настоящият състав намира следното: за доказване на реално потребената вода, начислена с фактури през посочения пероид и отчетена по посочения по-горе ред, ищецът е представил карнет за извършени отчети на водомера на ответника. Ответникът не е оспорил записванията в карнета касаещи отразените показания на водомера и подписите за клиент.

При проверка на записванията в карнета се констатира, че документът носи подписи за клиент за част от отчитанията в посочения период. Липсват подписи за някои от отчитанията /предимно в зимните месеци/. Налице е подпис за клиент при отчитането извършено на 07.11.2016г. – дата следваща исковия период при показание „0351“. При това положение, настоящият състав намира за безспорно удостовереното получаване на начисленото в този период количество вода, тъй като подписвайки карнетът, абонатът се съгласява не само с количеството консумирана вода за отделния месец, но и с показанието на водомера и след като се е съгласил, че именно това е показанието, то оттам се санират и предните отчети, които не са извършени в негово присъствие или на представител доколкото показанията съответстват на предходно отчетените количества. От друга страна, това съответства и на предвиждането на чл.21, ал.3 от Общите условия да се правят междинни отчети, след което изравняване. В този смисъл и след като е налице подпис при изравняването, то следва да се приеме и че начисленото му до този момент количество вода е потребено. Т.е., в периода 26.06.2014г. до 25.10.2016г. карнетът обективира изявление, че до показание „343” остойностеното количество вода е доставено. За пълнота следва да се отбележи, че от съвкупния анализ на доказателствата се установява именно, че за определени периоди – през зимните месеци са начислявани служебно количества, които впоследствие са изравнявани. Във възражението си в заповедното производство, както беше посочено, ответникът не е оспорил да е потребена начислената вода, като е заявил твърдения, че разполага с квитанции за платени суми по фактури.

Така мотивиран, съдът намира, че ищецът успешно е провел доказване за дължимост на сумите, начислени по фактури, издадени в периода 26.06.2014г. до 25.10.2016г. на обща стойност, установена по размер след направени от съда изчисления въз основа на заключението на вещото лице в размер на 831.05лв.

С оглед на горните изводи, предявеният иск за главница е основателен за периода 28.05.2014г. до 25.10.2016г и следва да бъде уважен за сумата 831.05 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.11.2016г. до окончателното изплащане на задължението, като за разликата до пълнопредявения размер от 1130.14 лв. отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Претенция за установяване съществуването на вземане на ищеца за лихва за забава върху горните задължения също се явява основателна. Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В случая, съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператора, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането. Следователно, ответникът е изпаднал в забава за заплащане на цената на доставените му ВиК услуги по издадените фактури за периода от 27.06.2014г.-25.10.2016г. Размерът на претенцията съдът установи, след извършени изчисления въз осова на заключението на вещото лице, като намира, че искът се явява основателен и доказан до размера 98.01 лв., до който размер исковата претенция следва да бъде уважена, а за разликата до пълнопредявения размер от 179,87 лв. отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

С оглед своевременно заявеното искане и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него съдебно-деловодни разноски в исковото производство в размер на 300.36 лева. Посочената сума е изчислена съобразно цената на първоначално предявените искове и заявения в хода на делото отказ от част от исковете, в който случай по аргумент от чл.78, ал.4 от ГПК в полза на ищеца не се следват съдебни разноски съответно на отхвърлената/прекратената част от иска, а такива се дължат на ответника. По отношение на съдебно-деловодните разноски дължими в заповедното производство на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 25.00 лева – минималния размер на дължимата държавна такса, който не се редуцира съобразно уважената част от иска.

При този изход на спора, ответникът също има право на разноски като е направил своевременно искане за присъждането на такива и е представил доказателства за извършването им. Ответникът е представил доказателства за извършени разноски в размер на 1100 лева, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение, за което е издадена разписка от 29.03.2017г., приложена на лист 55 от делото. Пълномощникът на ищеца е направил възражение за прекомерност на възнаграждението и е поискал същото да бъде намалено на основание чл.78, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл.36, ал. 2 от Закона за адвокатурата предвижда, че размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован и да не бъде по - нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

Съдът, след като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, броя на проведените открити съдебни заседания, вида и обема на събрани по делото доказателства, определя сложност на спора в по-ниска степен и след като съобрази разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., приема, че възнаграждението следва да се намали на минималния размер от 425.00 лева. При това положение на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 281.95 лева – направени разноски по делото съобразно отхвърлената част от исковата претенция.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 и чл.415 от ГПК, вр. с чл.79 и сл. ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Т.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, в качеството му на абонат на открита партида за ползване, отвеждане и пречистване на води, дължи по издадената от Районен съд Каварна заповед № 216/21.11.2016г., за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.г.д. № 455/2016г. в полза на кредитора „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ” АД, ЕИК 204219357, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул.”Трети март” 59, следните суми:

1./ 831,05 лв. /осемстотин тридесет и един лева и пет стотинки/, представляваща главница за задължение за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с клиентски № 1320, по фактури, издадени в периода от 24.07.2014г. до 25.10.2016г. за обект, находящ се в гр.Шабла, ул.”***” 1, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.11.2016г., до окончателното изплащане на задължението;

2./ сумата 98,01 лв. /деветдесет и осем лева и една стотинка/, представляваща обезщетение за забава изчислено като сбор от обезщетенията за забава в изплащането на всяка една предоставена и неизплатени ВиК услуга, изчислени в размер на законната лихва, считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услугата, на всяко непогасено фактурирано месечно задължение за предоставена ВиК услуга, до 17.11.2016г. – датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ЕИК 204219357, срещу Т.С.М., ЕГН **********, искове за установяване на вземания предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 455/2016г. на Каварненски районен съд за разликата над 831,05 лева до 1130.14 лева по отношение на главните задължения, представляващи неплатена цена на доставени ВиК услуги на адрес на потребление в гр.Шабла, ул.*** 1, клиентски № 1320 по фактури издадени за периода 17.11.2013г. - 29.05.2014г. и за разликата над 98,01 лв. до 179.87 лева – лихви за забава.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК Т.С.М., ЕГН **********, да заплати на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ЕИК 204219357, сумата от 300,36 лв. /триста лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща сторени по настоящото дело съдебни разноски, както и сумата 25,00 лв. /двадесет и пет лева/, разноски по ч.гр.д. № 455/2016г. по описа на Каварненски районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ЕИК 204219357 да заплати на Т.С.М., ЕГН **********, сумата от 281,95 лв. /двеста осемдесет и един лева и деветдесет и пет стотинки/ - разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………