Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Каварна, 08.06.2018г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и трети май две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА
при секретаря Елена Шопова като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №165 по описа за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.16в, вр. чл.16б и чл.16а ЗСП.
Образувано
е по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Каварна с
правно основание чл.16 в от Закона за социалното подпомагане за настаняване на В.Х.
С.
с ЕГН ********** в Дом за пълнолетни хора с умствена изостаналост – с.Българево,
общ.Каварна за срок от три години, считано от датата на влизане в сила на
решението. Молбата е обоснована с твърденията, че заболяването на В.Х. С.
датира от
ранно детство, изостанала в умственото си развитие от тогава.
Проходила и проговорила с много голямо закъснение. Здравословното й състояние се характеризира с изоставане в развитието
на цялостната психична дейност, преимуществено в интелектуално-мнестичната
сфера. Контактува словесно с другите ползватели и персонал на институцията. Адаптирана
е към условията на социалната услуга, която ползва от 05.05.1987г. Поведението
й като цяло се характеризира като пасивно, с бавен мисловен процес, липса на
трайна памет, неустойчиво внимание и бърза уморяемост. Поставена е под пълно
запрещение с решение от 14.10.1998г. на състав на Окръжен съд гр. Добрич. С
оглед липсата на близки, които да се грижат за защита правата и интересите й,
както и да я представляват, Органът по настойничество и попечителство при
Община Каварна е определил за нейн настойник Д.Н.П..
В
о.с.з. молителят, поддържа сезиралата съда такава.
В
о.с.з. заинтересованата страна В.Х.С. се
явява, водена от назначения си настойник. По личното впечатление на решаващия
съдебен състав констатира, че с лицето може да бъде осъществен словесен контакт
и в събеседването,
заявява, че й харесва, грижат се нея добре и
занапред желае да остане в дома.
В
о.с.з. заинтересованата страна директор ДПЛУИ и представителя на Районна
прокуратура, молят за уважаване на сезиралата съда молба и
настаняване на запретеното лице в предложената институция, тъй като лицето няма
близки и услугата е най-добрата алтернатива за нея.
В
о.с.з. настойника Д.Н.П.,
моли за уважаване на сезиралата съда молба и настаняване на запретеното
лице в предложената институция, тъй като лицето няма близки и услугата е
най-добрата алтернатива за нея.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
С
влязло в законна сила решение от 14.10.1998г. на Окръжен съд, град Добрич лицето В.Х.С. е
поставено под пълно запрещение.
Видно
от експертно решение №0073 от зас.013 от
23.01.1987г. на ТЕЛК СПЕЦ.ПСИХ. гр.София
лицето В.Х. С. е диагностицирана с диагноза „друга уточнена олигофрения“/олигофрения към
имбецилност/, първа група инвалидност, с чужда помощ, пожизнено.
От
удостоверение изх.№ АО-02-60 от 29.01.2018 г. от Община Каварна се установява,
че за настойник на пълно запретеното лице е определена Д.Н.П..
Представено
и прието като доказателство по делото е и заявление до директора на дирекция
„Социално подпомагане“ за ползване на социални услуги, делегирани от държавата
дейност, подадено от настойника на В.Х.С.,
с което е отправено искане поставеното под пълно запрещение лице да
ползва социалната услуга – настаняване в Дом за пълнолетни хора с умствена
изостаналост – с.Българево, общ.Каварна.
От
удостоверение изх.№149 от 22.03.2018г. е видно, че в досието на лицето няма
документи, относно настаняването му в
специализираната институция. В.С. е вписана в Регистъра на настанените лица в
ДПЛУИ под № 43 от 05.05.1987г., от която дата е настанена в специализираната институция.
В
становище настойникът Д.Н.П. е изразила
мотивирано мнение за настаняване на поставеното под запрещение негово
поднадзорно лице, в предложената по делото социална институция, тъй като в
същата му е осигурен пълноценен и самостоятелен начин на живот в подходяща
среда, с възможност за подкрепа и изява от специалистите, които работят там.
Приобщени
към доказателствения материал са и представената по делото оценка на нуждите и
потребностите на В.Х. С., както и
индивидуален план за грижи на лицето, съобразно изискванията на чл. 16, ал.5
ЗСП.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът намира следното от правна страна:
Разпоредбите
на чл.16б и чл.16в ЗСП регламентират условията и реда за настаняване в
специализирани институции и центрове от резидентен тип на пълнолетни лица,
поставени под пълно запрещение, в случаите когато липсва подходяща с оглед
спецификите на обследваните лица семейна среда, в която те да бъдат адекватно
обгрижвани.
От
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установи, че
обследваното лице страда от тежки и необратими здравословни проблеми - „друга уточнена олигофрения“/олигофрения към
имбецилност/, първа група инвалидност с чужда помощ, пожизнено.
Същото
не може да се справя само и да задоволява базистните си потребности и да
организира бита си, макар, че самостоятелно поддържа лична хигиена, обличане, избор на облекло и хранене. Няма
близки, на които да разчита и които да могат да полагат съответните грижи за
него.
С
оглед събраните по делото доказателства и личните впечатления на съда, придобити
по повод проведеното изнесено съдебно заседание, водят до извода, че
настаняването на В.Х.С. в Дом
за пълнолетни хора с умствена изостаналост – с.Българево, общ.Каварна е в неин
най-добър интерес. Тя е пълнолетно лице, постановено под пълно запрещение. Контактува
с другите потребители и разбира, какво й се говори, но не е в състояние да взема самостоятелни решения, да разбира
свойството и значението на постъпките си,
както и да ги ръководи. В Дом за
пълнолетни хора с умствена изостаналост – с.Българево, общ.Каварна се
предоставя необходимата жизнена среда, както и индивидуална грижа от
съответните специалисти и е изготвен индивидуален план, относно грижите, които
следва да се полагат за нея.
От
гореизложеното следва изводът, че за В.Х.С. е най –
подходящо да бъде настанена в Дом за пълнолетни хора с умствена изостаналост –
с.Българево, общ.Каварна, поради което депозираната молба подлежи на уважаване.
На
основание чл. 16в, ал.7 от ЗСП следва да се определи срок за настаняването,
като с оглед данните по делото съдът намира за подходящо, той да е три години
считано от влизане в сила на настоящото решение.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
НАСТАНЯВА
лицето В.Х.С. с ЕГН ********** в Дом за
пълнолетни хора с умствена изостаналост – с.Българево, общ.Каварна, за срок от
три години от влизане в сила на решението, на осн. чл.16б и чл.16в ЗСП.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд град Добрич в 7-дневен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:……………….