Р Е Ш Е Н И Е

№23

гр.Каварна, 27.03.2017 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

 

при участието на секретаря А.М. и в присъствието на прокурора .......................... разгледа докладваното от съдията Гр.Д. № 173 по описа за 2003 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.30, ал.3, вр. с чл.93 от ЗС.

Производството е образувано по искова молба на П.Й.П. срещу Е.К.П., Ц.К.Б., С. К. Б. /починала в хода на делото и заличена като страна с разпореждане от 31.03.2004г./, П.С.Б., Н.П.С. /производството по отношение на него е прекратено, на осн. чл.119, ал.1 ГПК /отм./ в о.с.з. на 12.04.2016г./, М.П.П. и П.П.П., с искане за осъждането им да му заплатят сумата общо от 1 400 лева, представляваща обезщетение за ползата от която са го лишили, отдавайки под наем и получавайки рента през периода 1998г. – 2003г., за собствената му 1/8 ид.ч. от нива с площ от 151.500 дка.

С молба от 26.02.2016г. и в първо открито съдебно заседание, ищецът конкретизира исковете, като заявява претенция за осъждане на ответниците да му заплатят получените от тях рентни плащания полагащи му се като собственик на 1/8 ид.ч. от съсобствени имот през периода 1998г.-2003г. както следва: от Ц.К.Б., за получаваната от нея рента за нива с площ от 25,323 дка., съставляваща имот № 0***, в землището на гр.Шабла претендира за 2003г. – 47.48 лв.; за 2002г. – 63,31 лв.; за 2001г. – 15,83 лв.; за 2000г. – 47,48 лв.; за 1999г. – 47,48 лв.; за 1998г. – 18.99 лв. или общо сума в размер на 240.57 лв., от Е.К.П., за получаваната от нея рента за нива с площ от 23,352 дка., съставляваща имот № 087015, в землището на гр.Шабла претендира за 2003г. – 47,54 лв.; за 2002г. – 63,38 лв.; за 2001г. – 15,85 лв.; за 2000г. – 47,54 лв.; за 1999г. – 47,54 лв.; за 1998г. – 19,01 лв. или общо сума в размер на 240.86 лв., от М.П.П., за получаваната от нея рента за нива с площ от 25.198 дка., съставляваща имот № ****, в землището на гр.Шабла претендира за 2003г. – 47,25 лв.; за 2002г. – 63,00 лв.; за 2001г. – 15,75 лв.; за 2000г. – 47,25 лв.; за 1999г. – 47,25 лв.; за 1998г. – 18,90 лв. или общо сума в размер на 239.40 лв., от П.П.П., за получаваната от него рента за нива с площ от 25.197 дка., съставляваща имот № ****, в землището на гр.Шабла претендира за 2003г. – 47,24 лв.; за 2002г. – 62,99 лв.; за 2001г. – 15,75 лв.; за 2000г. – 47,25 лв.; за 1999г. – 47,25 лв.; за 1998г. – 18,90 лв. или общо сума в размер на 239,37 лв., от П.С.Б., лично и като наследник на С. К. Б., за получаваната от него рента за нива с площ от 50.410 дка., съставляваща имот ****, в землището на гр.Шабла претендира за 2003г. – 94,52 лв.; за 2002г. – 126,03 лв.; за 2001г. – 31,51 лв.; за 2000г. – 94,52 лв.; за 1999г.– 94,52 лв.; за 1998г.– 37,81 лв. или общо сума в размер на 478,61 лв.

В исковата молба ищецът твърди, че е наследник по закон – син на Е. П. П., б.ж. на гр.Каварна, последната дъщеря на П. К. Б., б.ж. на гр.Шабла, починал през 1950г. Излага, че след успешно проведен иск по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ се легитимира като собственик на 1/8 ид.ч. от нива с площ 151.500 дка. притежавана към момента на обобществяването от общия на страните наследодател П. К. Б.. Въпреки позитивното за него решение постановено от РС Каварна по гр.д.№ 89/1999г., ответниците още от 1991г. сами получават рента от земята и отказват да му заплатят припадащата му се част. На основание разпоредбите на ЗЗД и клаузите за давността ищецът претиндира от ответниците посочените по-горе суми, като полза от която са го лишили през последните пет години, преди предявяване на иска.

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител настоява за уважаване на исковете, така както са предявени, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответниците, чрез процесуалните си представители настояват за отхвърляне на исковете, като недопустими, неоснователни и недоказани. Считат, че ищецът няма правен интерес от водене на делото, т.к. решението, с което се легитимира като собственик е влязло в сила на 19.07.2002г. и няма обратно действие. Твърдят, че са получили рентите си на правно основание, в качеството на собственици на новообразуваните имоти, след извършени разпоредителни сделки, поради което предявените срещу тях искове се явяват недопустими, евентуално неоснователни. Правят възражение за погасяване по давност на исковете за дължими ренти за 1998г. С оглед обстоятелството, че решението за делба – първа фаза е влязло в сила през 2012г. считат, че предявените през 2003г. искове се явяват преждевременно заведени.

В представената писмената защита по делото ответниците настояват за отхвърляне на исковете като недопустими и недоказани. Излагат, че към датата на депозиране на исковата молба земеделските земи възстановени по преписки № ****1, № ****2 и № ****3 на ОС „ЗГ” Шабла не са били признати за собственост на наследниците на общия наследодател П. К. Б.. Последното е станало с протоколно решение № 145-4/21.02.2003г. постановено по преписка № ****4 на ОС „ЗГ” Шабла, което решение е било предмет на инстанционен контрол по КАД №409/2007г. на ДАС. С оглед горното твърдят, че ищецът П.П. не се легитимира като собственик на имота преди дата 21.02.2008г., поради отсъствието на титул за собственост. Поддържат, че исковите претенции са неоснователни и поради липсата на писмена покана за претендираните с исковата молба суми. 

Съдът като взе предвид изложеното, представените от страните писмени доказателства и доказателствени средства и съобрази приложимия материален закон, приема от фактическа и правна страна следното.

Установи се от представените удостоверения за наследници АО-15-270/22.01.2004г. на общ.Шабла и №2702/03.10.2002г. на общ.Каварна, че ищецът и ответниците са наследници по закон – внуци, на П. К. Б., б.ж. на гр.Шабла, починал на 13.01.1950г.

Видно е от представеното решение № 20 от 28.02.2000г. постановено по Гр.д.№ 89/1999г. на РС Каварна, че след успешно проведен иск с правно основание чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е признато за установено по отношение на Ц.К.Б., Е.К.П., С. К. Б., П.С.Б. и П.П.Б., че възстановените по заявление вх. № 601/10.09.1991г., 50,7 дка. земеделска земя на наследниците на К. П.Б. в землището на гр.Шабла, по заявление вх. № 602/20.09.1991г., 50,4 дка. земеделска земя в землището на гр.Шабла на наследниците на П.П.Б. и по заявление вх. № 603/25.09.1991г., 50,4 дка. на наследниците на С. П.Б. земеделска земя в землището на гр.Шабла, са собственост на общия наследодател на страните П. К. Б., б.ж. на гр.Шабла и следва да бъдат възстановени в лицето на всички негови наследници. Решението е влязло в сила на 19.07.2002г.

С решение №73/01.08.2008г., постановено по гр.д.№172/2003г. на РС Каварна е допусанта делба на наследствени имоти: нива с площ 302,510 дка., нива с площ 50,410 дка, нива с площ 23,352 дка., нива с площ 23,353 дка., нива с площ 25.197 дка. и нива с площ от 25,198 дка., всички находящи се в землището на гр.Шабла, местността „**” и на лозе с площ 2,001 дка. в местността „***”, при делбени квоти: 1/8 ид.ч. за М.П.П., 1/8 ид.ч. за П.П.П., 1/8 ид.ч. за Е.К.П., 1/8 ид.ч. за Ц.К.П., 2/8 ид.ч. за П.С.Б., 1/8 ид.ч. за П.Й.П. и 1/8 ид.ч. за Младенка Павлова Сотирова.

Установява се от представената служебна бележка изх. № 152/23.03.2016г. изд. от „****” ООД, че за периода 1998г. – 2003г. дружествата е изплатило рента на Ц.К.Б. за нива с площ 25.323 дка., имот № 0***, на Е.К.П. за нива с площ 25.352 дка., имот № 087015, на М.П.П. за нива с площ 25.198 дка., имот № ****, на П.П.П. за нива с площ 25.197 дка., имот № **** и на Н.П.С. за нива с площ 50.410 дка., имот ****, както следва за 1998г. по 6 лв. на дка., за 1999г. по 15 лв. на дка., за 2000г. по 15 лв. на дка., за 2001г. по 5 лв. на дка., за 2002г. по 20 лв. на дка. и за 2003г. по 15 лв. на дка.

Видно е от заключението на изготвената по делото ССЕ, неоспорена от страните и приета от съда като обоснована и компетентно извършена, че 1/8 от получените от ответниците суми за рентни плащания за описаните по горе ниви, през периода 1998г. – 2003г. е както следва: за Ц.К.Б. – 240.57 лв., за Е.К.П. – 240.84лв., за М.П.П. – 239.38лв., за П.П.П. – 239.37 лв. и за Н.П.С. – 478.90 лв.

Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът приема, че ищецът претендира от ответниците припадащата му се част от стойността на плодовете добити от съсобствена вещ, на основание чл.30, ал.3, вр. с чл.93 от ЗС.

Съгласно посочените разпоредби всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, а добивът от вещта, като плодове, прираст от добитък, наем и др.такива, принадлежат на собственика й. Горното означава, че основателността на претенцията за присъждане на част от ползите (плодовете), получени от съсобствена вещ, е свързана с доказване факта на съсобственост, факта на получаване на плодове и тяхната стойност и факта, че те са придобити единствено от страна на ответниците.

По отношение придобиването на собствеността, респ. съсобствеността, е нужно да се има предвид нормата на чл.77 от ЗС, съгласно която правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. В случая ищецът въвежда  като основание за собственическите си права възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ. В тази връзка следва да се има предвид, че по силата на разпоредбите на чл.14 от ЗСПЗЗ, респ. чл.27 от ППЗСПЗЗ, възстановяването (придобиването) на правото на собственост в патримониума на лица, внесли земи в ТКЗС, респ. техните наследници, става въз основа на административен акт, издаден от Общинската служба по земеделие. Горното означава, че възстановяването не е по силата на самия закон, а е нужен специален акт, който има конститутивно (правопораждащо) действие (ТР № 1 по гр. д. № 1/1997 г., ОСГК на ВС).

Посоченото води до извод, че наличието на решение по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ признаващо правата на общия наследодател към момента на влизане в ТКЗС не е достатъчно за доказване факта на съсобственост между страните по делото за периода посочен в исковата молба. Де факто това решение е само едно основание за ОСЗ да се произнесе по няколкото заявления, изхождащи от различни лица и имащи за предмет едни и същи земеделски земи. При това произнасяне следва да се постанови акт, възстановяващ собствеността на името на н-ците на общия наследодател и респектвно отказващ това признаване на останалите лица, претендиращи същите имоти. Съответно при наличие на позитивни решения по отношение на последните ще следва да се прибегне към приложение на нормата на чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ и те да бъдат отменени.

По настоящото дело ищецът не ангажира доказателства установяващи издаване на позитивно решение по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ в полза на наследниците на общия наследодател за описаните в исковата молба имоти. Наличието на такова /протоколно решение № 145-4/21.02.2003г. постановено по преписка № ****4 на ОС „ЗГ” Шабла/, се обсъжда в мотивите на постановеното по Гр.д. №172/2003г. решение и решенията по инстанционния му контрол, но горното не е достатъчно, за да установи съда както предмета му, така и датата на издаването ми и влизането му в сила, а от там и произлизащите права на собственост на ищеца и ответниците. Това съобразно казаното по-горе води до извод, че ищеца в настоящия процес не доказа правото си на собственик (съсобственик), което изключва възможността той да има права и върху плодовете от съответната вещ с оглед нормите на чл.93 от ЗС, вр. с чл.30, ал.3 от ЗС.

По изложените съображения предявените обективно и субективно съединени искове за заплащане на съответната част от стойността на плодовете, добити от вещта, се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на спора ищецът дължи на осн. чл.64, ал.2 от ГПК /отм./, заплащане на ответниците сторените и доказани от тях разноски в производството, в размер на 330.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от казаното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените обективно и субективно съединените искове с правно основание чл.30, ал.3, вр. с чл.93 от ЗС, от П.Й.П., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Е.К.П. с ЕГН **********, с адрес ***, Ц.К.Б., ЕГН **********, с адрес ***, П.С.Б., ЕГН **********, с адрес ***, М.П.П., ЕГН **********, с адрес *** и П.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, за осъждането им да заплатят на ищеца следните сумите: Ц.К.Б., за получената от нея рента за нива с площ от 25,323 дка., съставляваща имот № 0***, в землището на гр.Шабла сума в общ размер на 240.57 лв.; Е.К.П., за получената от нея рента за нива с площ от 23,352 дка., съставляваща имот № 087015, в землището на гр.Шабла сума в общ размер на 240.86 лв.; М.П.П., за получената от нея рента за нива с площ от 25.198 дка., съставляваща имот № ****, в землището на гр.Шабла сума в общ размер на 239.40 лв.; П.П.П., за получената от него рента за нива с площ от 25.197 дка., съставляваща имот № ****, в землището на гр.Шабла сума в общ размер на 239,37 лв.; П.С.Б., лично и чрез наследодателката си С. К. Б., за получената от него рента за нива с площ от 50.410 дка., съставляваща имот ****, в землището на гр.Шабла сума в общ размер на 478,61 лв., всички суми представляващи стойността на 1/8 ид. ч. от добивите получени от ползване на имотите от ответниците за времето от 1998 г. до 2003 г., за които имоти е признато с влязло в сила решение по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ (гр. дело 89/1999 г. на Каварненки РС), че към момента на влизане в ТКЗС, са били собствени на общия на страните наследодател – П. К. Б..

ОСЪЖДА на осн. чл.64, ал.2 от ГПК /отм./, П.Й.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Е.К.П. с ЕГН **********, Ц.К.Б., ЕГН **********, П.С.Б., ЕГН **********, М.П.П., ЕГН ********** и П.П.П., сумата от 330.00 лв. (триста и тридесет лева) - разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………..