Р   Е  Ш  Е  Н   И   Е

№34

Гр.Каварна, 21.04.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА

 

при секретаря К.Д., като разгледа докладваното от съдията Гр.д. №174/2015г. по описа на КРС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

    Производството е по чл.288 от Кодекса за застраховането.

Постъпила е молба с вх.№1102/15.04.2015г. от Гаранционен фонд с адрес: гр.София, ул.“Граф Игнатиев“, №2, представляван от ИД и Председател на УС на ГФ Б.И.М., съдебен адрес:***, стая 205, адв.Л.Л.В.-Т., против Д.Х.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ул.“***, №30.

В исковата си молба ищецът излага, че на основание чл.288а, ал.1, т.1 от КЗ е възстановил по щета №120032/30.03.2010г. изплатеното от Националното бюро „Зелена карта“….., обезщетение за имуществени вреди в размер на  6 042.79 лева /равностойност на 3 089.63 евро/, за увредения вследствие на ПТП от 19.06.2009г. мотоциклет „Ямаха“, с рег.№ B-HR 14, собственост на  Т.Ф. от Берлин, Германия.

Излага още, че виновна за катастрофата била ответницата Д.Х.А., която около 17.55 часа в гр.Берлин, Германия, управлявайки по ул.“Хютенродер  Вег“ л.а. „Рено“ с ДК № ***, в района на дом №6 предприела ляв завой, въпреки че е подала десен мигач, като не пропуснала преминаващото в ляво покрай нея МПС-2 мотоциклет „Ямаха“ с рег. №***, блъснала го и така причинила процесното ПТП. В нарушение на чл.259, ал.1 от КЗ ответницата управлявала процесния автомобил без да има за него сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Ищецът твърди, че е поканил ответницата да възстанови на Гаранционен фонд обезщетението заплатено от него, но до подаване на исковата молба същата не е погасила задължението си.

Моли съда, да постанови решение, с което на основание чл.45 от ЗЗД и чл.288, ал.12 от КЗ за осъди Д.Х.А. да заплати на Гаранционен фонд сумата от 6 042.79 лева, представляваща равностойността на 3 089.63 евро, възстановено от Гаранционен фонд на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 15.04.2015г., до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. В с.з. ищецът представляван от адв.В. поддържа исковата молба.

В срока за отговор ответникът Д.Х.А. е депозирала писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, чрез адв.П.Д.Д. от ДАК, съдебен адрес: ***. Счита исковата молба за допустима, но неоснователна. Твърди, че ищецът не е представил доказателства за това, че процесният автомобил е принадлежал именно на ответника Д.Х.А. и, че ПТП-то е причинено именно от нея. Навежда твърдения, че в писмените доказателства представени от ищеца е вписано името на Й.Ф., която е сестра на Д.Х.А. и, която е посочена в документите като държател на автомобила /Сборно известие на Президента на полицията в Берлин/. Счита, че представените от ищеца доказателства не доказват, че описаното ПТП е причинено от Д.Х.А., нито че процесния автомобил е принадлежал на нея. Напротив ответника твърди, че от документите се установявало, че участник в ПТП-то е сестрата на ответника Й.Ф.. В подкрепа на това било и Коригираното решение от 17.09.2012г. на Районен съд Тиргартен, Германия. В него било описано противоправното поведение на сестрата на ответника Й.Ф. на територията на Германия, която многократно шофирала без шофьорска книжка и на 08.09.2009г. се регистрирала с чужда самоличност, тази на нейната сестра Д.Х., което ответника счита, че доказва именно нейната вина. Освен това твърди, че ответника Д.Х. няма свидетелство за правоуправление. Поради изложеното, счита ищцовата претенция за имуществени вред за неоснователна. Представя писмени доказателства. В с.з., чрез упълномощения адв.П.Д. поддържа отговора на исковата молба и оспорва иска.

          Съдът, след като се запозна с исковата молба и представените доказателства, ценейки ги при условията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

      По делото са представени Претенция НББАЗ, вх. №08-00-83/30.03.2010г. и платежно нареждане от 23.03.2010г., от които е видно, че Гаранционен фонд е заплатил сумата от 3 089.63 евро на Германско бюро „Зелена карта“ за причинена щета В2096 СН. От документа  „Доклад по щета №120032/10г и справка ИЦГФ е видно какви щети са настъпили за процесния мотоциклет „Ямаха“, управляван от Т.Ф.. От протоколите за ПТП – 2бр. се установява,  че участници в злополуката на 19.06.2009г. са Д.Х.А. и Т.Ф.. Като доказателства по делото са представени писма от 16.11.2009г. и 11.02.2010г., въпросник, талон и снимков материал. Освен това са представени и решения на съвета на фонда, доказващ представителната власт на ИД.

Ответната страна представя доказателства – Коригирано решение от 17.09.2012г. на Районен съд Тиргартен, Германия, от което става ясно, че сестрата на ответника – Й.Ф. е извършила редица престъпления, едно, от които е, че е използвала самоличността на сестра си и се е регистрирала с нейната лична карта на 08.09.2009г. Представено е и писмо, рег.№А-11956/26.07.2010г. на МВР „Международно оперативно полицейско сътрудничество“, от което е видно какви документи за самоличност са издавани на Д.Х.А. и Й.Ф..

При тази фактическа обстановка съдът намира, че в случая са налице непозволено увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД. Съгласно този текст на закона всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Според Постановление №7/30.12.1959г. на Пленума на ВС отговорност за непозволено увреждане носят само физически лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Отговорността по този текст на закона се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното поведение на дееца и настъпилите вреди, като причинната връзка трябва да се докаже във всеки конкретен случай. Вината се предполага до доказване на противното. Всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане подлежат на доказване от ищеца, така както съдът е разпределил доказателствената тежест още в първото по делото заседание.

Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило повредена на застрахованата вещ след плащането на застрахования е регресно право, а встъпването във всички права, които застрахования има срещу третото лице – суброгационно право. Следователно в случая се касае за регресен иск, чието основание не е застрахователно правоотношение, а фактът на изплащане на сумата на правоимащото лице по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес – 402 от ТЗ. Именно поради правото произтичащо от закона, застрахователят встъпва в правата на застрахования след плащането, упражнявайки тези парва от свое собствено име. В този смисъл регресния иск е особен, самостоятелен иск, почиващ на закона, а не на договора – застрахователен, макар да има връзка с тях и да е обусловен от тях. В тази връзка съдът съобразява и Р №449/18.03.2002г. на ВКС на РБ по гр.д.№1785/2001г., V гр.о.

Следователно щом по делото са налице доказателства, че на пострадалото лице са изплатени обезщетение по щета №120032/10, който документ не бе оспорен от ответната страна по реда на чл.193, ал.1 от ГПК, съдът приема, че претенцията ан ищеца се явява изцяло основателна и доказана и следва да бъде уважена в пълен размер.

В тази връзка се явяват изцяло голословни възраженията на проц.представител на ответника, че не тя, а сестра й е причинител на ПТП-то и няма доказателства в тази връзка.

Предвид тези съображения съдът намира, че иска с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.288, ал.12 от КЗ, предявен от Гаранционен фонд гр.София, срещу Д.Х.А. се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.

При този изход на процеса ответника следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски, които са в размер на 241.71 лева, заплатена държавна такса.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

          ОСЪЖДА Д.Х.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ул.“***, №30, да заплати на Гаранционен фонд с адрес: гр.София, ул.“Граф Игнатиев“, №2, представляван от ИД и Председател на УС на ГФ Б.И.М., съдебен адрес:***, стая 205, адв.Л.Л.В.-Т., сумата от 6 042.79 /шест хиляди четиридесет и два лева и седемдесет и девет стотинки/ лева, представляваща равностойността на 3 089.63 евро, възстановено от Гаранционен фонд на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда – 15.04.2015г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Д.Х.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ул.“***, №30, да заплати на Гаранционен фонд с адрес: гр.София, ул.“Граф Игнатиев“, №2, представляван от ИД и Председател на УС на ГФ Б.И.М., съдебен адрес:***, стая 205, адв.Л.Л.В.-Т., сумата от 241.71 лева /двеста четиридесет и един лева и седемдесети  една стотинки/ лева, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен дневен срок от датата на уведомяването.

                 

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………