Р Е Ш Е Н И Е

№82

гр.Каварна, 13.10.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на тринадесети септември през двехиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

 

при участието на секретаря Е.Ш. и в присъствието на прокурора .........................., разгледа докладваното от съдията Гр.Д. №18 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Подадена е молба за развод по реда на чл.318 и сл. от ГПК, във вр. с чл.49, ал.1 СК от К.С.К. срещу Х.М.К., за прекратяване на сключения между страните граждански брак, поради дълбокото му и непоправимо разстройство.

Ищецът излага в исковата молба, че с ответницата са сключили граждански брак на 11.07.1992г. пред длъжностното лице по гражданското състояние при община Каварна. От брака съпрузите имат родено едно, вече пълнолетно дете. Излага още, че неразбирателствата и разногласията помежду им започнали още в началото на съвместното съжителство. Опитвали се да ги преодолеят, но не успели, като на няколко пъти се разделяли и събирали в стремежа си да укрепят брачната връзка. От лятото на 2009г. живеят във фактическа раздяла, като не общуват по никакъв начин и не правят опити за помирение. Всеки един от съпрузите е изградил живота си независимо от другия. Тъй като бракът понастоящем не изпълнява своите функции и съществува само формално, моли съда да го прекрати с развод поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство, без да се произнася по въпроса за вината. След прекратяване на брака моли съда да постанови ответницата да възстанови предбрачното си фамилно име Х..

Ответницата в срока по чл.131 от ГПК не подава писмен отговор и не взема становище по иска.

От събраните в настоящото производство писмени игласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

От представеното удостоверение за сключен граждански брак изд. въз осн. на акт за граждански брак № 0047/11.07.1992г. на общ.Каварна, се установява, че страните са сключили граждански брак на 11.07.1992г., като съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си – К.. От брака съпрузите имат родено едно, вече навършило пълнолетие дете, видно от представеното удостоверение за раждане изд. въз осн. на акт за раждане №21/15.02.1993г. на общ.Каварна.

От разпита на свидетелите Й.С. и Д.М., се установи, че от 2009г. съпрузите живеят във фактическа раздяла, като ответницата се е установила за постоянно в Испания, а ищецът живее в България, в дома на своята майка. От годината на фактическата раздяла, на свидетелите не е известно съпрузите да са правили опити отново да заживеят заедно. Знаят, че са прекратили всякакви контакти помежду си, поради което считат, че няма вероятност да се съберат и заживеят отново като семейство.

При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Относно прекратяването на брака:

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства се установи, че брачната връзка е изцяло разкъсана и лишена от съдържание. Между съпрузите не съществуват дължимите от закона и морала взаимоотношения, характеризиращи брачната връзка - обич, доверие, загриженост един за друг, общ социален живот, икономическа общност. Настъпилата между съпрузите през 2009г. фактическа раздяла, освен продължителна, е и необратима. Поради това съдът прави извода, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на закона, формалното му съществуване не е в интерес нито на съпрузите, нито за обществото и искът за прекратяването му следва да бъде уважен, като съдът не следва да се произнася по въпроса относно вината.

Относно фамилното име след развода:

Искането за промяна фамилното име на съпругата е направено от лице, което не е титуляр на това право, поради което следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо, а жената за в бъдеще следва да продължи да носи фамилното име от брака. Съгласно чл.53 от СК, съпругът може да възстанови фамилното си име от преди брака. Правото на иск принадлежи на съпруга, който е променил името си при сключване на брака и носи това име, но не и другия съпруг, чието име е било прието. Ето защо, искът се явява недопустим и следва да се остави без разглеждане като такъв. Съдът следва да постанови след прекратяване на брака жената да продължи да носи брачното си фамилно име, поради липса на иск, предявен от титуляра на правото по чл.53 от СК.

По разноските:

На основание чл.329, ал.1 от ГПК, във вр. чл.6, т.2 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, държавната такса при решаване на делото по иска за развод в размер на 50.00 лева се дължи от двете страни. По делото са ангажирани доказателства, че ищецът К.К. е внесъл  държавна такса в размер на 25.00 лева при завеждане на исковата молба, с оглед на което в тежест на ответника Х.К. следва да бъде възложена дължимата разлика от 25.00 лева.

Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА между К.С.К., ЕГН **********, с адрес *** и Х.М.К., ЕГН **********, с адрес ***, който брак е сключен на 11.07.1992г. и за който е съставен Акт за граждански брак №0047/11.07.1992г. на община Каварна, като дълбоко и непоправимо разстроен, на основание чл.44, т.3, във връзка с чл.49, ал.1 СК.

След прекратяване на брака ответницата следва да продължи да носи брачното си фамилно име К. на основание чл.53 от СК.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 50 (петдесет) лева.

ОСЪЖДА Х.М.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на районен съд Каварна сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева, представляваща държавна такса при решаване на делото по иска за развод.

Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………….