Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№106

 

Гр.Каварна, 21.12.2016г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Каварненски районен съд, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА

 

при секретаря Елена Шопова, като разгледа докладваното от съдията Гр.д. №184/2015г. по описа на КРС, и за да се произнесе съдът взе предвид следното:

 

 Производството е за делба на съсобствен недвижим имот във фазата по допускането със страни: ищци – Р.Е.А. с ЕГН ********** ***, Р.К. Д. с ЕГН ********** ***, Н.Е.Д. с ЕГН ********** ***, Г.Д.Д. с ЕГН ********** ***, дома на Е.Д.Д., Е.Д.Д. с ЕГН ********** ***, К.Е.К. с ЕГН ********** от РТурция, с адрес – дома на Е.Д.Д. ***, Т.Ю.Д. с ЕГН ********** ***, Д.Ю.Е. с ЕГН ********** ***, Н. Е.А. с ЕГН ********** ***, Г.В.Д. с ЕГН ********** ***, Л.Й.Х. с ЕГН ********** ***, С.Й.Е. с ЕГН ********** ***, всички чрез адв.Ю.О. – ДАК и ответници  Е.Ю.Д. с ЕГН ********** ***, Я.Г.Д. с ЕГН ********** *** и Г.Д. Е. с ЕГН ********** от гр.****.

 Ищците твърдят, че заедно с ответниците са наследници на Е.А. Д. и по силата на наследствено правоприемство и давност са собственици на дворно място с площ от 1 566 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор ****.38 по КККР на с. ****, находящ се на ул. „****” № 12, с номер по предходен план пл. № **** по регулационния план на с. ****, общ. Каварна, одобрен със заповед № 32 от 18.12.1985г., ведно с построените в това дворно място къща за живеене, сграда с идентификатор ****.38.1 със застроена площ от 112 кв.м. на един етаж, сграда за обитаване с идентификатор ****.38.2 със застроена площ от 79 кв.м., складова база с идентификатор ****.38.3 със застроена площ от 22 кв.м., друга складова база на площ от 16 кв.м. с идентификатор ****.38.4, друг вид сграда за обитаване на площ от 50 кв.м. с идентификатор ****.38.5, складова база със застроена площ от 13 кв.м. с идентификатор****.38.6. За имота се легитимирахме като собственици на основание нотариален акт за собственост № **** дело № 1560/***г.на Нотариус № 035, вписан с акт № 45, том X, дело № 1058/***г. на СВ гр. Каварна. Твърдят, че немогат да поделят доброволно описания по-горе имот, поради което молят да се извърши съдебна делба. Правят искане за възлагане на имота в техен дял.

В с.з., чрез упълномощения представител поддържат исковата молба и сочат квотите при които искат да бъде поделен имота.

Ответниците Е.Ю.Д. и Я.Г.Д. са депозирали писмен отговор, чрез адв.Ж.П., който излага, че доверителите му не са съгласни с така подадената искова молба, оспорват същата като твърдят, че мястото не било съсобствено и не било наследство от Е.А. Д.. Проц.представител твърди, че доверителите му били придобили реална част от жилищната сграда и мястото по силата на давностно владение и наследство от своя наследодател Д. Е.Д., който от момента на раждането си ***г. до смъртта си 03.09.2014г. е живял в тази част от жилищната сграда, придобил я е по давност като ползвал същата за себе си и за своето семейство повече от 40 години, считал я за собствена и никой не бил предявявал претенции към него.  Към владението на своя наследодател ответниците присъединяват  и своето владение, тъй като  ползват и владеят имота за себе си и не са обезпокоявани от никой  до момента на подаване на исковата молба. Твърди си още, че доверителите му са придобили по давност и са собственици на реална част от жилищната сграда и мястото, която реална част представлява самостоятелно жилище с площ от 56 кв.м, с отделен вход и три стаи, съставляващо част от къща за живеене, сграда с идентификатор ****.38.1 със застроена площ от 112 кв.м., както и са собственици на складова база с идентификатор ****.38.3 със застроена площ от 22 кв.м и друг вид сграда за обитаване на площ от 50 кв.м. с идентификатор ****.38.5, състояща се от две стаи, баня и тоалетна. Сочи, че представения нотариален акт № **** дело № 1560/***г.на Нотариус № 035, вписан с акт № 45, том X, дело № 1058/***г. на СВ гр. Каварна не  е станал достояние нито на наследодателя на неговите доверители, нито на самите тях до момента на подаване на исковата молба. Техният наследодател не е участвал в производството по издаване на този нотариален акт, не е подписвал молбата пред нотариуса и доверителите му оспорват нотариалния акт като недействителен, тъй като липсвало съгласие на страните, които участвали в производството по издаването му. Никой от ищците не е предявявал претенции към този имот, който владеят и ползват неговите доверители, през всичките тези години, в имота имало само техни вещи и земеделски инвентар, оградите, вратите, работилницата и всичко останало в имота е тяхна собственост, тъй като го владеят целият имот необезпокоявано до сега повече от 40 години.

  Моли съда иска за делба да бъде отхвърлен като неоснователен поради липсата на съсобственост на посочения имот. В с.з., упълномощения представител поддържа отговора.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от представеното Удостоверение за наследници, изх.№АО10-014/19.03.2015г. на Е. А. Д.,***, че страните са негови наследници. Е. е имал седем деца. Така ищцата Р. Е.А. е негова дъщеря.

Д. Е.Д. е негов син, но починал на 15.12.1993г. и оставил наследници Р. К. Д., Е. Д. Д., който също е починал и по право на заместване е наследен от дъщерите си Н.Е.Д. и Г. Д.а Д. и сина си Е.Д.Д., също ищци в процеса.

К.Е.К. е дъщеря на прекия наследодател.

Д. Е.Д. е негов син, починал на 03.04.2014г. и наследен от Е.Ю.Д., Я.Г.Д. и Г. Д. Е., които са ответници.

Ю. Е.Д. е син на общия наследодател и е починал на 12.11.2013г., като е оставил наследници – синовете Т.Ю.Д. и Д.Ю.Е. - ищци.

Н. Е.А. е дъщеря, а Й. Е.Д. е син, починал на 13.09.2011г. и оставил наследници – Г.В.Д. – съруга, Л.Й.Х. – дъщеря и С.Й.Е. – син, също ищци.

Съгласно нотариален акт за собственост на поземлен имот, придобит по наследство и давност, вх.рег.№6519 от 15.11.***г. акт №45, том Х, дело №4058/***г. на СВ Каварна, за собственици по наследство и давност на дворно място с площ от 1566 кв.м., съставляващо имот с пл.№38, в кв.7, за който е отреден парцел ***, по регулационния план на с.****, одобрен със Заповед №32 от 18.12.1985г., изменена със заповед №2072 от 27.11.2001г., ведно с построената в същото дворно място къща за живеене с ЗП от 55 кв.м., състояща се от три стаи и коридор, лятна кухня с ЗП от 6 кв.м. и стопанска постройка с ЗП от 6 кв.м., са признати Р.Е.А., Й. Е.Д., Д. Е. Д., Н. Е.А., Ю. Е.Д., Р. К. Д., К.К. Я., Е. Д. Д., Г.Д.Д. и Е. Д. Д..

Към исковата молба са представени скица на поземлен имот с идентификатор ****.38 и сградите, които попадат върху имота и удостоверение за данъчна оценка за същия имот.

От Строително разрешение №158/02.10.1962г. се установява, че на Е.А. Д. е разрешено да построи нова жилищна сграда върху 75 кв.м. в кв.VІІІ, парцел VІ. А от разписния лист към плана от 1959г. е видно, че на името на Е. А. Д. е записан  двор в кв.7, имот VІІ, а преписите от данъчните декларации от 1998г. и ***г. установяват, че имота е записан на името на всички наследници.

Разпитани са свидетели на страните. Така св.И.Е. Г., воден от ответниците разказва, че в имота имало една къща с две отделни жилища, в които живеели двама от децата на дядо Е. – Д. и Ю.. Свидетеля не знае да са правили подялба двамата братя. Къщата била построена от дядо Е., но за кого била построена свидетеля н знае. Самия той и бабата живеели в старата къща. Там живели до края на живота си.  Свидетеля не знае кога Д. е живял във Варна, чувал е но не знае кога. Първо починал Ю. /Ю./, а Д. останал да живее там. Бабата и дядото са нямали друг имот, но не живели в голямата къща.

Свидетеля Д.И. С., който е съсед на процсния имот, разказва, че е приятел с Д. – бащата на ответниците и знае, че той е живял в къщата до смъртта си преди две години. За малко през 1970-1972г. живял във Варна, но после се разделил с жена си и до края на живота си живял в с.****. Според показанията му дядо Е. и баба З. никога не са живели в голямата къща, те живеели в старата къща и там пораснали всичките им деца. В селото се  знаело, че имота е на двамата братя, тъй като дядо Е. бил помогнал на всичките си деца – с пари.

Свидетеля Ф.И. Ф. разказва, че познава Я. и баща му Д.. Знае, че докато е починал е живял в имота, работил във Варна, но не знае дали е живял там или е пътувал. Къщата била една, но разделена на две жилища и имало ограда помежду им. Д. си направил още две стаи и имал работилница. Бабата живяла в старата къща малко по-надолу. Според свидетеля докато са били живи другите братя не са имали претенции за имота.

Свидетеля Ю.И. М., воден от ищиците, разказва, че в двора имало стара къща и в същия двор строили новата къща. Новата къща я строил дядо Е. през 1962-63г. Като се строяла къщата Д. *** и живял там известно време, а после се прибрал в селото и останал в къщата. Д. излязъл от къщата и си построил нова къща, а момичетата никоя не е живяла в къщата. Къщата е една цяла с два отделни входа, а сега никой не живее в нея.

Свидетелите Н. Д. П. и И. С. А. разказват, че дядо Е. построил новата къща, но с бабата живели в старата къща. Според техните показания в къщата живял Д. *** и Ю. като се върнал от Съюза. Там живели двамата братя.

Според заключението от изготвената съдебно-техническа експертиза, вещото лице установило че жилищната сграда е разделена на две отделни жилища – източно и западно, с два отделни входа. Освен това и самия двор бил разделен на две, като имало и каменна ограда и телена ограда.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за делба е допустим. Безспорно в процеса се доказа, че страните са наследници на Е.А. Д. и, че същия е притежавал имота предмет на делба. Що се отнася до основателността на иска, съдът счита, че първо следва да разгледа направеното възражение за придобивна давност от страна на  ответниците.

По своята правна същност придобивната давност съставлява упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в определен от закона срок, след изтичането на който се придобива правото на собственост. Фактическият състав на придобивната давност изисква наличие на владение, което да е явно /да не е установено и поддържано чрез насилие или скрит начин/ и непрекъснато. Самото владение е установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои. Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго. След като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин. Съгласно презумпцията на чл. 69 ЗС предполага се, че този който упражнява фактическа власт върху вещта я държи за себе си, докато не се установи, че я държи за другиго. Когато фактическата власт е придобита на правно основание, то упражняващият се явява държател и в този случай презумпцията на чл. 69 ЗС е опровергана, а съответно в тежест на този, който се позовава на придобивна давност е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение. Разглеждано в посочения контекст наследяването, като правен способ за преминаване на имуществото на едно починало лице към неговите наследници, се явява правното основание за упражняване на фактическата власт. Когато към наследяване са призовани повече от едно лица, които са приели наследството, между тях възниква наследствена имуществена общност /съсобственост по наследяване/. Вътрешните отношения между сънаследниците по ползването на общата вещ се уреждат съгласно правилата на чл. 31 ЗС, а по отношение ползите и тежестите на вещта по реда на чл. 30, ал.3 от ЗС. При наследствено правоприемство, сънаследниците придобиват собствеността в определен обем права съобразно правилата на глава ІІ от ЗН и в техните вътрешни отношения се счита, че всеки е владелец на своите и държател на чуждите идеални части. В случаите, когато един от сънаследниците упражнява фактическа власт върху сънаследствения имот, се смята, че я упражнява за всички наследници, поради което той е само държател на техните части, а не владелец.

По силата на едноличното ползване на делбения имот от един от сънаследниците и семейството му, същият не може да бъде придобит по давност, тъй като необезпокояваното ползване на имота не е факт, който доказва владелчески действия, насочени срещу сънаследниците. Щом като във вътрешните отношения между сънаследниците се счита, че те са държатели на чуждите идеални части - владеят ги от тяхно име и за тяхна сметка - наследникът, който не ползва имота, не трябва да доказва активно поведение, а обратното - то трябва да бъде предприето от този, който променя намерението си и от държател става владелец. В случая разпитаните по делото свидетели не са установили факти в подкрепа на твърдението за завладяване от ответниците и техния наследодател на части на останалите наследници на общия наследодател - ищците по делото. Няма данни те да не са била допускани в имота и правата им отричани. Построяване на работилница, за която няма доказателства от кого и как е построена и други действия, насочени към поддържане на имота в добро състояние, неговото запазване и създаване на битови удобства, също не могат да служат за установяване основателността на възражението за придобивна давност, доколкото всеки съсобственик е длъжен да участва в ползите и тежестите за общата вещ, а извършването им само от част от сънаследниците поражда облигационни отношения между тях и неучаствалия съсобственик.

За да бъде придобита по давност наследствената част на другия сънаследник, не е достатъчно да е настъпила твърдяната от ответниците промяна в намерението, с което се упражнява фактическата власт върху тази част, а именно от държане във владение, а е необходимо тази промяна да се обективира по начин, че да достигне до знанието на другия сънаследник – в случая ищците. Обстоятелството, че фактическата власт е упражнявана от тях, не налага извод за промяна в начина, по който тя се упражнява. Доказателства за предприети конкретни действия, които недвусмислено да отразяват намерението за своене и които да отричат правата на ищците и те да са достигнали до тяхното знание не са ангажирани.

С оглед на горното, възражението по чл. 79 от ЗС е неоснователно, което обуславя извод за основателност на иска за делба на сънаследствения имот при законоустановените квоти. Така Р.Е.А. следва да получи 12/84 ид.ч., Р.К. Д. -  3/84 ид.ч., Н.Е.Д. – 3/84, Г.Д.Д. – 3/84 ид.ч., Е.Д.Д. – 3/84 ид.ч., К.Е.К. – 3/84 ид.ч.,   Т.Ю.Д. – 6/84 ид.ч., Д.Ю.Е. – 6/84 ид.ч., Н. Е.А. – 12/84 ид.ч., Г.В.Д. – 4/84 ид.ч., Л.Й.Х. – 4/84 ид.ч., С.Й.Е. – 4/84 ид.ч.,  Е.Ю.Д. – 4/84 ид.ч., Я.Г.Д. -4/84 ид.ч.,  и Г.Д. Е. – 4/84 ид.ч.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ДОПУСКА съдебна делба между  Р.Е.А. с ЕГН ********** ***, Р.К. Д. с ЕГН ********** ***, Н.Е.Д. с ЕГН ********** ***, Г.Д.Д. с ЕГН ********** ***, дома на Е.Д.Д., Е.Д.Д. с ЕГН ********** ***, К.Е.К. с ЕГН ********** от РТурция, с адрес – дома на Е.Д.Д. ***, Т.Ю.Д. с ЕГН ********** ***, Д.Ю.Е. с ЕГН ********** ***, Н. Е.А. с ЕГН ********** ***, Г.В.Д. с ЕГН ********** ***, Л.Й.Х. с ЕГН ********** ***, С.Й.Е. с ЕГН ********** ***, Е.Ю.Д. с ЕГН ********** ***, Я.Г.Д. с ЕГН ********** *** и Г.Д. Е. с ЕГН ********** от гр.****., на следния недвижим имот:  дворно място с площ от 1 566 кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор ****.38 по КККР на с. ****, находящ се на ул. „****” № 12, с номер по предходен план пл. № **** по регулационния план на с. ****, общ. Каварна, одобрен със заповед № 32 от 18.12.1985г., ведно с построените в това дворно място къща за живеене, сграда с идентификатор ****.38.1 със застроена площ от 112 кв.м. на един етаж, сграда за обитаване с идентификатор ****.38.2 със застроена площ от 79 кв.м., складова база с идентификатор ****.38.3 със застроена площ от 22 кв.м., друга складова база на площ от 16 кв.м. с идентификатор ****.38.4, друг вид сграда за обитаване на площ от 50 кв.м. с идентификатор ****.38.5, складова база със застроена площ от 13 кв.м. с идентификатор****.38.6, при делбени квоти – за Р.Е.А. - 12/84 ид.ч., за Р.К. Д. -  3/84 ид.ч., за Н.Е.Д. – 3/84, за Г.Д.Д. – 3/84 ид.ч., за Е.Д.Д. – 3/84 ид.ч., за К.Е.К. – 3/84 ид.ч., за Т.Ю.Д. – 6/84 ид.ч., за Д.Ю.Е. – 6/84 ид.ч., за Н. Е.А. – 12/84 ид.ч., за Г.В.Д. – 4/84 ид.ч., за Л.Й.Х. – 4/84 ид.ч., за С.Й.Е. – 4/84 ид.ч.,  за Е.Ю.Д. – 4/84 ид.ч., за Я.Г.Д. -4/84 ид.ч., и  за Г.Д. Е. – 4/84 ид.ч..

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                

 

 

                                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ:…………………….