Р Е Ш Е Н И Е

№105

гр.Каварна, 16.12.2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД КАВАРНА, в публично заседание проведено на петнадесети ноември през двехиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

                                 

при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията Гр.Д. № 191 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.200 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът излага, че е собственик и управител на фирма "Е.” ЕООД, с основна икономическа  дейност търговия на едро с дървен материал и материали за строителството. Фирмата отдавала под наем и строителни скелета, и извършвала транспортиране на строителните материали, които продавала да обектите на клиентит Твърди, че през 2011 г. ответникът М.Б. започнал строителство на къща в гр.Каварна, ул.”***” №8, като закупувал от фирмата всички строителни материали, наемал транспорт, както и тръбно сглобяемо скел Твърди, че заплащането на закупуваните материали извършвал регулярно - след няколко дни или седмица. Постепенно във времето започнали да се натрупват неразплатени задължения, които останали такива след завършване на строежа. Ищецът твърди, че водил многократно разговори с ответника, който обещавал да се издължи, но заплащане не последвало. Отправил нотариална покана до ответника, в която подробно описал дължимите суми, съгласно съставени стокови разписки за получени стоково-материални ценности, но ответникът отново не извършил плащане на дължимите суми.

С оглед изложеното моли съда да постанови решение с което да осъди ответника да му заплати сума от  5 907.10 лева, представляваща общия сбор от дължимите суми за закупени строителни материали, ползвани съоръжения и транспорт, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. 

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител пледира за уважаване на иска в цялост с оглед неговата основателност и доказаност.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът М.Б. депозира писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че е закупувал строителни материали от ищеца, но твърди, че му е заплатил дължимото за това. Твърди още, че представените като доказателство стокови разписки, не са годно доказателствено средство за твърденията на ищеца, т.к. не са съставени в изискуемата форма и не представляват валидни счетоводни документи.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител настоява за отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан. Счита, че в производството е останало неизяснено обстоятелството, какво е било цялото задължение на ответника, какво е платил и какво остава да заплати, поради което иска се явява недоказан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира от  фактическа страна следното:

Видно е от представената справка от търговския регистър, че ищецът „Е.” ЕООД е търговец по смисъла на закона, с основен предмет на дейност: търговия на едро с дървен материал и материали за строителство.

От разпита на свидетелите И. Г. И. и А. Г. И. – двамата синове на представляващия търг.дружество, се установява, че през периода 2011г.–2013г. са работели във фирмата на баща си, а свидетелят И. Г. и в собствената си фирма, с търговска база в стопанския двор на баща му. И двама знаят за взаимоотношенията между баща им и М.Б. във връзка със строителството на новата му къща в гр.Каварна на ул.***. Знаят, че строителните материали за къщата са осигурявани от баща им, по-голямата част от които след поръчването им от ответника са доставяне до строежа със собствен транспорт на фирмата. Свидетелят А. И., който е работел през процесния период при баща си, е присъствал в повечето случаи при предаване на строителните материали. Знае за уговорката между двамата, при предаване на стоката да се оформят стокови разписки, като цената не се заплащала в момента на предаването, а след определен период, на части. Свидетелят знае също че част от материалите са платени, като при плащането баща му е отбелязвал това обстоятелство, както и останалото задължение в разпискит   

Показанията на свидетелите относно предаването на строителните материали описани в стоковите разписки, ползването на транспорт и строително скеле се потвърждават и от обясненията на самия ответник, който заяви, че всички материали за строителството на новата къща е взел от ответника и ги е вложил в строежа. Същият заяви още, че всичко описано в стоковите разписки е получил и е заплатил на ищеца.  

От представените искания за отпускане на материални ценности и стокови разписки за получените стоково материални ценности се установява следното: съгласно искане за отпускане на материални ценности от дата 10.05.2011г. Г.А. е предал, а М.Б. е получил строителни материали на обща стойност 76.20 лв.; съгл. стокова разписка №18/18.05.2011г. ответникът е получил стр.материали на стойност 470лв, с включен транспорт; със стокова разписка №21/19.05.2011г. е получил материали на стойност 26.40лв.; със стокова разписка №32/24.05.2011г. е получил стоки и услуги, подробно индивидуализирани на обща стойност 483.70 лв.; със стокова разписка от 01.06.2011г. е получил стоки и услуга превоз на обща стойност 149.60 лв. – всички описани разписки са подписани от ответника, като липсва отбелязване или приложено към тях доказателство за плащането им. На 02.06.2011г. е съставена от ответника стокова разписка за получени стоки и услуги от М.Б. на обща стойност 90 лв., в която разписка липсва подпис на получателя. В стокова разписка съставена на 11.07.2011г., освен описаните като получени стоки и услуги е вписано още: „Остава да плаща 1400.00”, „Аванс ** – 50.00”, „За плащане 1776.00 лв.”, като в тази разписка липсва подпис на ответника. Посочената като крайна сума за плащане 1776.00 е вписана в следващата издадена от ищеца на 13.07.2011г. стокова разписка, в която фигурира като „последно салдо към 11.07.2011г.”, към тази сума е прибавена общата сума на отпуснатите със стоковата разписка стоки и услуги и е получена обща сумата от 1 916.00 лева, под която е изписано „не е платено”. Стоковата разписка не съдържа подпис на ответника. Съгласно стокова разписка от 16.07.2011г. М.Б. е получил стоки и услуги на обща стойност 977.90 лв.; със стокова разписка от 20.07.2011г. е получил стоки и услуги на стойност 314.00лв.; със стокова разписка от 20.07.2011г. е получил стоки и услуги подробно описани по вид, количество и цена на обща стойност 612.00 лева; съгласно искане за отпускане на материални ценности, на 21.07.2011г., М.Б. е получил стоки и услуги на обща стойност 383.00 лв.; в искане за отпускане на материални ценности 06.08.2011г. след сбора на получените материали и услуги в размер на 639.00 лв. е вписано „5156 лева”, а в горната част на разписката „не е платено”, като най-отдолу фигурира подписа на ответника. Сумата от 5156 лв. фигурира в следващата стокова разписка изд. на 24.09.2011г., като към нея е добавена общата сума на получените в този ден стоки и материали, и е получена обща сума 5403.00лв., под която фигурира подписа на ответника. В стокова разписка от 27.09.2011г.  са описани по вид, количество и цена получени стоки и услуги, в общ размер на 673.00 лева, като след тази сума е вписана в графата общо „6076.00лв.”, която сума представлява сбора от вписаната в предходната ст.разписка сума от 5403.00лв. и сумата от 673.00лв. В стоковата разписка липсва подпис на ответника. В издадената на 08.11.2011г. стокова разписка, в най-горната част е вписано „до днес 5076.00”, след това са описани получените стоки и услуги в размер на 118.00 лева, като в най-долната част е вписана общата сума 5 194 лв., под която е положен подпис от ответника. В издадената на 15.06.2012г. стокова разписка за получените стоково-материални ценности в най-горния десен ъгъл фигурира сумата „5194 лв.”, след това подробно са описани по вид, количество, единична цена и обща стойност в размер на 599.10 лв. стоките и услугите получени от ответника. Най-отдолу е направен запис „За плащане 5 793.00 лева”, изписани са имената на ищеца и ответника и са положени подписи от всеки един от тях. Това е и последната двустранно подписана и неоспорена от ответника ст.разписка. Представена е и стокова разписка съставена на 02.05.2013г. за предадени стоки и услуги на обща стойност 114.00лв., но в същата за получател е вписан Г. А., а за изпълнител М.Б., като липсват подписи и имена на предалия и съответно приелия стоките

От извършената съдебно графическа експертиза, неоспорана от страните и приета от съд, като компетентно извършена, се установява, че подписите в оспорените три броя стокови разписки от дати 11.07.2011г., 13.07.2011г. и 27.09.2011г. под изписаното име „М.Б.” не се явяват подписи на М.И.Б..

Установява се от представената нотариална покана рег.№320/2016г., том 1, №5 по описа на нотариус ****, че на 14.03.2016г. е изпратена от „Е.” ЕООД, а на 16.03.2016г. е получена от М.И.Б., нотариална покана, за заплащане на неизплатени задължения в общ размер на 6 481.30 лева, във връзка с извършено строителство в гр.Каварна. В нотариалната покана са описани стоковите разписки по дати и дължими суми, формиращи общо претендираното задължени Установява се от представения констативен протокол, съставен на 29.03.2016г., че ответникът не се е отзовал на изпратената му покана и не е отговорил на същата.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.200 ЗЗД, имащ за предмет осъждане на ответника да заплати дължими вземания на ищеца за предоставени стоки и услуги. Предявеният иск е процесуално допустим, налице са активно и пасивно легитимирани страни и правен интерес от предявяване на иска - ищецът претендира насрещна престация при твърдение за наличие на валидно търговско продажбено правоотношение и неизпълнение на насрещното задължение от ответната страна по тази правна връзка.

Търговската продажба представлява двустранен договор, който поражда субективни права, респективно задължения и за двете страни по правоотношението. Ето защо всяка страна при тази двустранна обвързаност може да иска от неизправната да престира насрещното си задължение при установяване на точното изпълнение на своето задължени Характера на извършеното от ищеца действие доставяне на стоки на ответника и оформяне за това на стокови разписки с посочени по вид, количество и цена вещи, сочи за възникване между страните на соченото продажбено правоотношени

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в рамките на настоящия процес, върху ищцовото дружество тежи задължението при условията на пълно и главно доказване, да установи и докаже с допустимите в ГПК доказателствени средства - наличието на договорни връзки между двете страни по делото, да докаже доставката на стоките съгласно уговорките на съконтрахентите по договора, като обоснове и неизпълнено притезание на купувача по договора - да заплати дължимата изцяло продажна цена след получаването на стоката.

За установяване на задължението по договора ищецът е представил съставени от него стокови разписки обективиращи продадените стоки и услуги по вид, количество, единична цена и обща сума за плащан Относно три от стоковите разписки по делото е открито производство по реда на чл.193 ГПК за оспорване авторството на подписа на "получил" От приетото заключение по назначената съдебно-графологична експертиза се установи, че подписът не е положен от М.Б.. С оглед на това съдът намира, че ответникът е доказал в производството по оспорване неистинноста на подписа под оспорените три стокови разписки. Независимо от това обстоятелство съдът намира, че стоките и услугите описани в тези разписки са получени от ответника. Видно от последващите издавани стокови разписки, че цената посочена в оспорените такива е пренесена, като незаплатена и дължима в следващите, което вписване не е оспорено от ответника и е подписано от него, като общо задължение за плащан Съдът намира, че по този начин ответникът с действията си е признал и предходното задължение, т.к. не само, че не го е оспорил, но го е потвърдил с подписа си като дължимо. В тази връзка съдът отчита и направеното признание от самия ответник в съдебно заседание, че всичко по стоковите разписки е получено от него и вложено в строителството на къщата.

Горното води до извода, че ищецът, в качеството на продавач, е изпълнил задължението си за предаване на предмета на продажбата – стоки и услуги подробно описани в стоковите разписки, които е следвало да се заплатят от купувача - ответник в настоящото производство при тяхното получаван

От своя страна ищецът твърди неизпълнение на насрещното парично задължение на купувача за заплащане на сумата от 5 907.10 лв. формирана като общ сбор от останалите като дължими, след извършвани частични плащания, суми по стокови разписки за предадени стоки, което е твърдение за отрицателен факт. Според правилата на доказателствената тежест по арг. на чл.154, ал.1 от ГПК доказателства за извършено цялостно плащане следва да се представят от ответника. Ответната страна не е ангажирала каквито и да е доказателства, че е заплатила пълната дължима цена по сделкит С оглед обсъдените по-горе стокови разписки и материализираните в тях изявления на страните, съдът намира за доказано задължението на ответника към ищеца за сума в общ размер на 5 793.10 лева /толкова колкото е вписана в последната двустранно подписана стокова разписка, издадена на 15.06.2012г./. Претендираната от ищеца сума по стокова разписка от 02.05.2013г. в размер на 114.00 лева, съдът намира за недължима, т.к. липсват надлежни доказателства за предаване на стоките описани в разписката именно на ответника, а от там и възникване на негово задължение за плащането им. С оглед изложеното съдът намира предявения иск за основателен и доказан до размера от 5 793.10 лева, до който следва да бъде уважен, а за разликата до 5 907.10 лева, отхвърлен като неоснователен и недоказан.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 940.77 лв.

На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за възнаграждение за един адвокат съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 9.65 лв.

  Воден от горните мотиви, съдът    

 

Р      Е     Ш    И      :

 

  ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.200 ЗЗД, М.И.Б., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Е.” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.Каварна, ул.”***” №65, представлявано от управителя Г. И. А., сумата от 5 793.10 лв. (пет хиляди седемстотин деветдесет и три лева и десет стотинки), представляваща неизплатената цена по договори за покупко-продажба на строителни материали, ползвани съоръжения и транспортни услуги, предоставени от ищеца на ответника през периода 10.05.2011 год. – 15.06.2012 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 18.04.2016г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, до претендирания размер от 5 907.10 лв. (пет хиляди деветстотин и седем лева и десет стотинки), като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1, ГПК М.И.Б., ЕГН **********, да заплати на „Е.” ЕООД, ЕИК ***, сумата от 940.77 лв. /деветстотин и четиридесет лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Е.” ЕООД, ЕИК ***,  да заплати на М.И.Б., ЕГН **********, сумата от 9.65 лв. /девет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………