Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.К., 19.07.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание проведено на пети юли през двехиляди и шестнадесат година в състав

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

 

при секретаря Анастасия Митева и в присъствието на прокурора ……….……….......… като разгледа докладваното от съдията Гр.Д. №198 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени от непълнолетната И.А.И., действаща лично и със съгласието на майка и законен представител Г.Я.С., против А.И.И. обективно съединени: иск с правно основание чл.143, ал.2 СК - за заплащане на месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от 20.04.2016г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска и иск с правно основание чл.149 СК - за присъждане на издръжка за минал период – една година преди завеждане на иска, в размер на сумата от 1 800 лв.

В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на непълнолетната И.А.. Родителите на ищцата живяли на съпружески начала четири години, от което съжителство през 2001г. е родена И.. Твърди се още, че преди повече от десет години ответникът напуснал семейното жилище и се преместил да живее в дома на родителите си. През 2015г. сключил граждански брак и понастоящем живеел със съпругата си в нейния дом. От момента на напускане на семейното жилище ответникът не бил давал никакви средства за отглеждане на непълнолетното си дете. Сочи се, че средствата необходими за ежедневните нужди на детето и за обучението му били осигурявани от майката, родителите на майката и по-големите брат и сестра. Ответникът въпреки трудоспособната си възраст и липса на заболявания пречещи му да реализира доходи от труд не е поел никакви финансови ангажименти към детето си. С оглед гореизложеното, се претендира ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на ищцата в размер на 150 лв., считано от 20.04.2016г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и да бъде присъдена издръжка за минал период – една година преди предявяване на иска, в размер на сумата от 1800 лв.

По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба в установения за това срок, в който ответникът не оспорва изложените твърдения, а единствено претендирания размер издръжка. Излага, че не реализира доходи от труд или други правоотношения и не разполага с имущество, от което да получава доходи, поради което податните му възможности са ограничени. Моли за определяне на издръжка за детето в минималния размер.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установена следна фактическа обстановка:

Видно от удостоверение за раждане сер.Р №****, издадено въз основа на акт за раждане №76/28.06.2001г., издаден от лице по гражданското състояние при община К., ответникът А.И.И. е баща на ищцата И.А. И., родена на ***г.

По делото не се спори, че родителите на ищцата са живели на съпружески начала, през който период е родена ищцата,  както и не се спори, че се намират във фактическа раздяла от 2005г.

Видно е от представеното удостоверение за семейно положение, съпруг и деца, че майката на ищцата е разведена, както и че освен И. има още две, вече пълнолетни деца – Д. и Я..

Установява се от представеното удостоверение изх.№ III-5-2207/29.03.2016г., че за учебната 2015-2016г. И.И. е записана като ученичка в VIIIа клас на СОУ „С.К.“ и в книгата за подлежащи на задължително обучение деца до 16 годишна възраст на стр.38, №7.

От представеното по делото допълнително споразумение към трудов договор №РД-15-152/06.01.2016. е видно, че майката на ищцата работи като помощник възпитател в ЦДГ „Д.“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 430.00 лева.

Във връзка с доказване възможностите си за заплащане на издръжка ответникът е представил удостоверение за сключен граждански брак, от което се установява, че на 05.03.2016г. е сключил брак с К.П.К., от който брак нямат родени деца – видно от удостоверение за семейно положение, съпруг и деца №АО-01-***/23.06.2016г. От представеното удостоверение по декларирани данни изд. от общ.К. на 23.06.2016г., се установява че ответникът И., няма декларирани данни като собственик или ползвател на недвижими имоти, както и данни за декларирани МПС и ППС. След направена проверка в информационният масив на ТД на НАП Варна, офис град Добрич за периода 01.01.2015г. – 27.06.2016г. е установено, че липсват данни за регистрирани трудови договори. Последният регистриран трудов договор на ответника е за периода 03.06.2013г. – 31.10.2014г., при работодателя „м.**-П.Я.“, с основна заплата 310 лева – видно от представената справка за актуалното състояние на всички трудови договори за лицето.

По делото е изготвен социален доклад от АСП Д"СП"-К., в който социалният работник след направено проучване е отразил, че ищцата заедно с майка си и баба си по майчина линия живеят в жилище собственост на майката, в което има обособени две самостоятелни пространства за живеене. Жилището е съвременно обзаведено с вещи за елементарно потребление и създадени удобства в домакинството. За нуждите на И. е обособена отделна стая, обзаведена съвременно, с вещи съобразени с потребностите, възрастта и интересите на детето. Основните грижи по отглеждане и покриването на необходимите разходи за задоволяването потребностите на непълнолетната И. били поети от майката, като след фактическата раздяла между родителите, настъпила преди повече от десет години, бащата не предоставял никаква помощ и подкрепа. През учебната 2015/2016г. непълнолетната е била ученичка в осми клас в СОУ „С.К.“ гр.К., посещавала редовно училище и била отлична ученичка. И. проявявала засилен интерес към математика и английски език и посещавала частни уроци по двата предмета, по два пъти седмично. Заплащането на таксата в размер на по 10лв. на час /40 лв. на седмица или 160 лв. на месеца/ били поети изцяло от майката. Предвид нарастналата й възраст непълнолетната имала нужда от повече средства за училище – закупуване на учебници и пособия, за джобни, за телефон и интернет, за разходки и поддържане на социални контакти. В заключение социалният работник е изразил становище, че в интерес на непълнолетното дете е да бъде определен размер на издръжка съответстваща на неговите потребности свързани с образованието и нарасналата му възраст.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Д.Е.К.. В показанията си св.К. заявява, че ищцата е нейна едноутробна сестра. И. живеела заедно с майка им и съпругът й в отделно домакинство. Свидетелката познава бащата на И. и знае, че след напускане на семейното жилище той не се интересувал от израстването и развитието на детето, не осъществявал контакти с него и не е предоставял никаква издръжка през годините. След разялата между родителите й И. не е живяла никога при баща си, той не я е търсил дори по телефона, не я е извеждал никога на разходка. Всичко необходимо за задоволяване на материалните и емоционални потребности на И. било осигурявано от майка й, баба й по майчина линия, от нея и брат и Я..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

В разпоредбата на чл.143, ал.2 СК е предвидено задължението на родителите да осигуряват издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Вмененото в законовата разпоредба задължение произхожда от качеството на родител, който носи отговорност не само за осигуряване биологичното съществуване на създадените от него деца, но и за задоволяване нуждите им при формирането и изграждането им като личности и самостоятелни субекти в обществото. Не е предвидена възможността за освобождаването на родителя от отговорност предвид ниските му материални възможности, напротив - издръжка се дължи винаги, когато родителят разполага с възможност да осигури такава, след като се отчетат средствата необходими за задоволяване на елементарните нужди за неговото съществуване – чл.140, ал.2 СК. След извършване на тази преценка, следва да се обсъди въпроса относно размера на издръжката, като релевантни за определянето му са възможностите на лицето, която я дължи, както и нуждите на лицето, което има право на издръжка, като в чл.142, ал.2 СК е установен минималния размер на издръжката, а именно - една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната.

От събраните по делото доказателства се установява, а и не се спори между страните, че ищцата е дете на ответника, като към момента на предявяване на иска /датата на завеждане на исковата молба/ същата е била непълнолетна, като в производството действа лично и със съгласието на своята майка и законен представител Г.С.. Установява се, че ищцата е неработоспособна, като по делото не бяха събрани доказателства същата да разполага с имущество, от което би могла да се издържа.

Нуждата от издръжка на ищцата се определя от самото й съществуване и възрастта й, според която се определят и предполагаемите разходи. От материалите по делото е видно, че ищцата е на 15 години - възраст близка до навършване на пълнолетие, което предполага съществено увеличаване на разходите за издръжката й, предвид възникване на нови потребности и нови нужди на детето, с оглед навлизането му в един нов етап на развитие. От друга страна не се установи при отглеждането на детето да са били осъществявани и други разходи, различни от обичайните за дете на неговата възраст, както и такива за домакинството на майката, в което е отглеждана.

За определяне размера на издръжката следва да бъдат взети предвид и материалните възможности на всеки един от родителите за предоставяне на такава, както и при кой от родителите се отглежда детето и в каква степен е подпомаган от другия родител за това.

От представените доказателства се установява, че майката работи по трудов договор, на пълно работно време от 8ч. и получавала брутно месечно възнаграждение в размер на 430 лв. Размерът на получаваните от майката средства се явява крайно недостатъчен за задоволяване на нейните собствени потребности и тези на порасналото дете, като се има преди, че само месечната сума отделяна от нея за заплащане на уроците по математика и английски възлиза на 160лв. Не бяха събрани доказателства майката да разполага с други средства  - от наеми, ренти, от допълнителен труд, а и с оглед установената и трудова заетост на пълно работно време и ангажираността и по отглеждане на детето, същата не е в състояние да осигурява допълнителни средства от труд. 

От представените по делото удостоверения се установява, че ответникът през последната една година и половина не е полагал труд по трудов договор, както и не разполага с имущество което да му носи доходи. По делото не бе установено с какви доходи разполага ответникът и как той самият преживява, при липсата на каквито й да е доходи и имущество. Не се установи й същият да изразходва средства за покриването на някакви допълнителни разходи, извън тези за собствената му издръжка или да дължи и доставя издръжка на други лица. От друга страна от материалите по делото е видно, че ответникът се намира в активна работоспособна възраст, като не се установява трудоспособността му да е била ограничена. С оглед на това, съдът намира за неоправдано същият да черпи привилегии от собственото си неморално поведение, с което се е самоосвободил от задължението си да предоставя издръжка на детето си. Не се установяват пречки, които да препятстват възможностите му да полага труд, с оглед получаване на доходи.

В допълнение на мотивите на съда следва да се отбележи, че размерът на необходимата издръжка според установения праг на осигуряваните от държавата средства диференцирано според възрастта на детето, когато то е настанено за отглеждане при роднини, близки или в приемно семейство и което би могло да бъде база при преценката на необходимите средства за издръжка на дете от определена възраст е: за дете над 14 години (чл.49, ал.2 , т.3 ППЗЗДет.) 4-кратния размер на гарантирания минимален доход. Размерът на гарантирания минимален месечен доход е 65,00 лв., определен с член единствен, ал.1 на ПМС №6/2009г. Следователно минимално необходимите средства за издръжка на непълнолетното дете (при недоказани особени нужди) са общо в размер на 260 лв., дължим общо и от двамата родители, което съдът също споделя.

При разпределяне размера на дължимата месечна издръжка между всеки от родителите, следва да бъде отчетена и предоставяната такава в натура от отглеждащия родител, включително и с осъществяване на самите грижи за детето. С оглед на това съдът намира, че издръжката за детето следва да бъде разпределена между родителите, като бащата се задължи да осигурява сумата от 150 лева /около 60%/ от определената обща издръжка, а майката следва да поеме останалата част в размер на 110 лв. /или около 40%/. Издръжките в този размер следва да се плащат считано от датата на подаване на исковата молба – 20.04.2016 г., ведно със законната лихва върху всяко просрочено плащане.

По иска с правно основание чл.149 СК.

По делото не се спори, че след фактическата раздяла между родителите на детето, настъпила  преди повече от десет години, бащата не му е предоставял никаква издръжка. С оглед установените нужди от издръжка на непълнолетната, които са били такива и една година преди завеждане на иска, както и обстоятелството, че през този период бащата не е предоставил такава, съдът намира предявеният иск за издръжка за минало време за основателен за претендирания период – една година преди завеждане на настоящия иск и за претендираната сума от 1800 лв., поради което следва да го уважи в неговата цялост.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС К. държавна такса в размер на 4% върху тригодишните платежи на определения размер издръжка, възлизаща на 216.00 лева.

С оглед своевременно направеното искане на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцата следва да бъдат присъдени сторените и доказани в производството разноски в размер на 400.00 лева – адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА А.И.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща на основание чл.143, ал.2 СК на непълнолетното си дете И.А.И., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на майка и законен представител Г.Я.С., ЕГН **********, и двете с адрес ***, месечна издръжка в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева), считано от 20.04.2016г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката.

ОСЪЖДА А.И.И., ЕГН **********, да заплати на непълнолетното си дете И.А.И., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на майка и законен представител Г.Я.С., ЕГН **********, на основание чл.149 СК, сумата от 1 800 лв. (хиляда и осемстотин лева), представляваща издръжка за минало време -  една година преди завеждане на иска.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК, А.И.И., ЕГН **********, да заплати по сметка на Каварненски районен съд сумата от 216.00 лв. /двеста и шестнадесет лева/ - държавна такса.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, А.И.И., ЕГН ********** да заплати на непълнолетното си дете И.А.И., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на майка и законен представител Г.Я.С., ЕГН **********, сумата от 400.00лв. /четиристотин лева/ представляваща направените по делото разноски.

ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от 19.07.2016г. /чл.315, ал.2 ГПК/.

В частта, с която е допуснато предварително изпълнение, решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Добрички окръжен съд в едноседмичен срок от 19.07.2016г.  

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………….