Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Каварна 23.03.2016г.

 

В   ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

Каварненският районен съд в публично заседание проведено на двадесет и трети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА     

 

при участието на секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията Гр.д. №199 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр. с чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от Топлофикация С. ЕАД срещу А.Г.Б. за сумите 1 202.21 лева - стойност на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот - магазин, в гр.С., ж.к. ***, бл.***, вх.*, партер, абон. № ***, за периода от м.01.2012г. до м.02.2014г., както и 248.21 лева - обезщетение за забава за периода от 01.03.2011г. до 19.11.2014г. В исковата молба е изложено, че с разпореждане въз основа на подадено от "Топлофикация София" ЕАД заявление по чл.410 ГПК в полза на дружеството е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника. В рамките на срока по чл.414 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта, поради което съдът е указал на ищцовото дружество да предяви искове относно вземанията си. В изпълнение на указанията "Топлофикация София" ЕАД е предявило исковете, предмет на настоящото дело. Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на топлоснабден имот - магазин, находящ се в гр.***, по смисъла на §1, т.43 от ЗЕ се явява потребител на топлинна енергия за стопански нужди, относно топлоснабдявания имот. Твърди, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно тези от 2007г., одобрени с решение № ОУ-03/08.10.2007г. на ДКЕВР.

Съгласно чл.71-72 от ОУ „Топлофикация София” АД е изпратила писмено уведомление до потребителите на ТЕ за стопански нужди, с приложени общи условия. Ответникът А.Б. е подал заявления до ищцовото дружество за сключване на договор при общи условия. На 14.05.2010г. между „Топлофикация София” АД и А.Б. е сключен договор при общи условия №06-3521/*** със срок на действие пет години.

Твърди още, че съгл. Глава ІV от ОУ, регламентиращ "Заплащането на ТЕ" в чл.40, ал.1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ, в т.ч. ответникът Б., са длъжни да заплащат месечните дължими суми за имота, а именно в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. След изтичане на този срок, потребителят изпада в забава, поради което дължи и мораторна лихва на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД. Въпреки това на 07.10.2014г., ищецът е изпратил и покана за доброволно изпълнение на задължението до длъжника, с която последният е уведомен за размера на сумите и за последиците при липса на доброволно плащане.

Ищецът твърди, че за процесния период /м.01.2012г. до м.02.2014г./ за имота на ответника са издадени изравнителни сметки, като сумите за топлинна енергия за имота на А.Б. са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имотите. Твърди още, че ответникът не е изпълнил точно /в срок и по размер/ задължението си за заплащането на начислените суми за изразходвана топлинна енергия, налице е забава за заплащане на задълженията, поради което се дължи и законната лихва за забава върху установената главница.

На следващо място, ищецът твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма "Техем Сървисис" ЕООД, като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, а след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Поддържа се, че за имота на ответника са издадени такива изравнителни сметки. Твърди се, че съгласно ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди в случай, че ответникът е имал възражение относно стойността на начислената ТЕ, то всеки месец е имало регламентирана между страните и уредена от закона възможност да предяви възражение, каквото  същият не е подавал.

Моли съда да постанови решение, с което да бъдe признато за установено, в отношенията между страните, че ответникът А.Б. дължи на ищеца сумата от общо 1451.15 лв., от които 1202.21 лв. - главница, представляваща стойност на неизплатена топлинна енергия за периода м.01.2012г. - м.02.2014г., относно топлоснабдявания имот, находящ се в гр.С., ж.к."***", бл.***, вх.*, партер, с код на платеца *** и сумата от 248.21лв. законна лихва за забава, дължима за периода от 01.03.2011г. до 19.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане, считано от 08.12.2014г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 26.02.2015г. по ч.гр.д. №59/2015г. по описа на Каварненски районен съд. Претендират се и разноските по делото.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника А.Б., чрез пълномощника му адв.М.К. от ДАК, с който изразява становището си по исковата молба. Намира предявените искове за недопустими и неоснователни. Твърди, че в подадено от ответника заявление на 14.04.2010г. изрично е посочено, че ще ползва топлинна енергия за топла вода и изрично е подчертано, че няма да ползва отопление. В същото време от приложените към исковата молба дебитни известия се установява, че се дължат суми за отопление, които обхващат период извън процесния. Твърди се, че процесния обект – магазин за промишлени стоки не се ползва от м.февруари 2012г. За горните обстоятелства ответникът твърди, че е подал заявление както до ищцовото дружество, така и до фирмата извършваща топлинно счетоводство, поради което съгласно общите условия може да бъде задължен единствено за дялово разпределение, след като действително се влезе в обектите на целия вход и в обекта на ответника и се извърши проверка на уредите. Твърди, че горното не е извършено и не е съставен протокол за липса на достъп за отчитане на индивидуалните уреди за разпределение на обекта от третото лице помагач. Оспорва твърдението на ищеца, че претендираните суми са за действителен разход в имота на ответника. С изложените мотиви моли  исковете да бъдат отхвърлени.

"Техем Сървисис" ЕООД, конституирано в производството като трето лице - помагач на страната на ищеца, в срока по чл.131 ГПК не изразява становище по предявените искове. В писмено становище депозирано преди първото заседание по делото, чрез процесуалния си представител юрк.А. Л., заявява, че не оспорва предявените искове, като ги намира за основателни и доказани. Твърди, че „Директ” ЕООД в качеството си на подизпълнител на „Техем Сървисис” ЕООД е изготвяло дяловото разпределение за аб.№*** в съответствие с всички действащи през процесния период нормативни актове. Твърди, че ответникът не е осигурил достъп до процесиня топлофициран имот при извършване на главен отчет за периода 01.05.2011г. – 30.04.2012г., поради което начисляването на потребената топлоенергия е извършено по реда на Наредба 16-334/06.04.2007г.

Каварненският районен съд, след преценка на всички доказателства по делото и доводите на страните съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, намира следното:

За да се установи наличието на твърдените с исковата молба вземания, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно правоотношение между него и ответника по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което "Топлофикация София" ЕАД (в качеството му продавач) се е задължило да достави на ответника (купувача) топлинна енергия, а купувачът да я получи и да заплати цената й, както и че ответникът е потребител на топлинна енергия.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия по отношение на имот, представляващ магазин, находящ се в гр.С., ж.к. ***, бл.***, вх.*, партер. Тоест процесният имот не е помещение за жилищни, а за стопански нужди. Съгласно пар.1, т.43 от ДР на ЗЕ, в редакцията на нормата преди изменението с ДВ, бр.54 от 2012 г., според която потребител на топлинна енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди. Според чл.61 от Общите условия на "Топлофикация София" ЕАД на потребители за стопански нужди в гр.С., действали през процесния период купувач на топлинна енергия за стопански нужди може да бъде собственик, титуляр на вещно право на ползване или наемател на имот, в който се ползва топлинна енергия за стопански нужди. Видно от приложеното към исковата молба копие от договор за продажба на обособена част от общинско предприятие ответникът е собственик на процесния имот. Поради това се налага изводът, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди. Съгласно чл.149, т.3 ЗЕ възникването на валидно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребители за небитови нужди се обуславя от сключването на договор между тях в писмена форма. Сключването на такъв между страните по делото се установява от представеното по делото копие от договор от 14.05.2010г., видно от което "Топлофикация София" ЕАД е поело задължение да продава топлинна енергия на А.Б. в процесния имот, а ответникът да заплаща цената й. От съдържанието на договора се установява, че страните са се споразумели за всички неуредени случаи да се прилагат общите условия на "Топлофикация София" ЕАД на потребители за стопански нужди в гр.С..

В договора, подписан между страните по делото, изрично е договорено, че когато имотът се намира в сграда етажна собственост (какъвто е настоящият случай), количеството топлинна енергия се определя от търговеца, извършваш дялово разпределение на топлинната енергия, отчетена от общия топломер. Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. През процесния период е в сила Наредба №16-334/06.04.207г. за топлоснабдяването, приета на основание чл.36, ал.3 ЗЕ.

Съгласно чл.139, ал.1 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл.139 – чл.145 ЗЕ действал през процесния период. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като съгласно чл.145, ал.1 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ и уговореното в общите условия на ищцовото дружество сумите за топлинна енергия се начисляват от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период се изготвят изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово разпределение, въз основа на отчета за реално потребено копичество топлинна енергия.

Видно от представеното по делото копие от договор от 30.10.2000г., сключен между етажните собственици от сградата-етажна собственост, където се намира процесният имот и "Техем сървисис" ЕООД, етажните собственици са възложили на дружеството да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите.

Представените по делото извлечения от сметки по месеци за дължими суми за топлинна енергия с приложени фактури и дебитно известие, извлечение от сметки за дялово разпределение, изравнителни сметки, контролен лист и констативни протоколи съдът не обсъжда, тъй като са необходими специални знания, с каквито не разполага. Тези документи обаче са значими за вещите лица, използвали ги при изготвяне на приетите по делото заключения на съдебно-техническата експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.

От заключението на съдебно-техническа експертиза, което съдът като обективно и компетентно изготвено от вещото лице го възприема за достоверно, се установява че ответникът Б. е потребител на топлинна енергия в процесния имот на основание сключен договор №***/*** от 14.05.2010г., при общи условия за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Топлофикация София” ЕАД за потребители в гр.С. по чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ. Партидата е открита на негово име на база подадено заявление №1276/14.04.2010г. до изп.директор „Топлофикация София” ЕАД. Общо изчислената от вещото лице сума за потребена ТЕ през процесния период /от сградна инталация, отопление имот и общи части и БГВ/ е в размер на 736.30 лева, включваща 357.15 лева начислена сума по фактури и 379.15 лева сума за доплащане от изравнителните периоди. Вещото лице е установило още, че през периода м.01.2012г. – м.04.2014г. начислените суми за ТЕ са по прогнозно потребление, като в края на отоплителния сезон ФДР изчислило реалното потребление на ТЕ и извършило изравняване между начислената и дължимата сума. Установило е, че  изчислението от ФДР е извършено съгласно действащите нормативни документи в областта на енергетиката. Общият топломер е отчетен по електронен път, като от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи и разликата е разпределена между потребителите на отопление и БГВ. Към заключението вещото лице е приложило справка от ТР „Изток” за показанията на топломера, където в отделна графа са дадени показанията на топломера /начално и крайно/, технологичните разходи /приспаднати от топлорайона за сметка на ищеца/ и топлинната енергия за разпределение. Същите стойности на енергията за разпределение и технологичните разходи фигурират и в данъчните фактури. Технологичните разходи са изчислявани за всеки месец по реда на чл.58, ал.2 от Наредба №16-334 одобрена от МИЕ, като изчисленията са направени съгласно методиката и формулите по наредбата.

Вещото лице е установило, че през процесния период в имота на ответника е имало 2 бр. отоплителни тела, които са демонтирани на 23.08.201г. /протокол №3В 1154-220/31.08.2011г. За част от процесния период – от 01.05.2011г. до 30.04.2013г. не е бил осигурен достъп за отчет на уредите, като за този период има изчислена ТЕ за отопление на имота по прогнозния дял за отопление, който е 24.97%. За останалата част от периода /м.05.2013г. – м.02.2014г./, няма изчислена ТЕ за отопление на имота. За целия процесен период няма начислена и изчислена ТЕ за БГВ /топла вода/, както и ТЕ за общи части. През процесния период ТЕ за отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена по Наредба №16-334/2007г., върху пълната отопляема кубатура – 157 куб.м. Установено е от вещото лице, че изравнителните смети изготвени от ФДР са изчислени в съответствие с действащите Наредба №2/28.05.2004г. и Наредба №16-334/2007г.

По делото се установява от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, че общия размер на неизплатените задължения от ответника за доставена топлинна енергия на аб.№***, за периода м.01.2012г. – м.02.2014г. е в размер на 1202.94лв., а законната лихва върху главницата за доставена ТЕ и ФДР, считано от датата на падежа на всяка фактура до 08.12.2014г. е в размер на 266.24 лева.  

 С оглед така установеното съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установяват всички материалноправни предпоставки, обуславящи възникване на спорното вземане в размер на 1 202.21 лева, дължим за процесния период. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че към 10.02.2016г. (датата на проверката, извършена на вещото лице) няма данни за направени плащания от ответника, погасяващи процесното задължение.

На основание чл.86, ал.1 ЗЗД ответникът дължи мораторна лихва от деня на изпадането му в забава. Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В чл.40, ал.1 от общите условия на "Топлофикация С." ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди е предвидено задължение на купувачите да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача дънъчна фактура (това е срокът за плащане на задълженията, посочен и в представените по делото фактури). С оглед горното ответникът дължи на ищеца претендираната в исковата молба сума в размер на 248.21 лева –лихва за забава върху главното вземане.

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК. Направено е съответно искане, представен е списък по чл.80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на 1550.00 лева, които следва да се поставят в тежест на ответника.

Съгласно т.12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение. Следователно, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца ще се присъдят разноските в заповедното производство в размер на 29.02 лева - платена държавна такса и  юрисконсултско възнаграждение /колкото и както е присъдено със заповед №26/26.02.2015г. и разпореждане №377/07.04.2015г. на КРС, като съдът не може да присъжда сума в различен размер, тъй като е обвързан от постановеното от заповедния съд/.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н „***”, ул.”***” № **, против А.Г.Б., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл.415, ал.1, вр. с чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, че А.Г.Б. дължи на Топлофикация София ЕАД сумата 1202.21 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия на топлоснабден имот – магазин, находящ се в гр.С., ж.к. ***, бл.***, вх.*, партер, за абонатен номер ***, за периода от м.01.2012г. до м.02.2014г., заедно със законната лихва върху тази сума от 08.12.2014г. до окончателното й изплащане, и иск с правно основание чл.415, ал.1, вр. с чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, че А.Г.Б. дължи на Топлофикация София ЕАД сумата 248.21 лева, представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху посочената цена за доставената топлинна енергия за периода от 01.03.2011г. до 19.11.2014г., за които суми в полза на Топлофикация София ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №26/26.02.2015г. по ч.гр.д. №59/2015г. по описа на РС Каварна.

ОСЪЖДА А.Г.Б., ЕГН **********, да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ София ЕАД, ЕИК ***, сумата от 29.02 лева - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №59/2015г. на РС Каварна и сумата от общо 1550.00 лева - разноски в производство по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач на Топлофикация София ЕАД – „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и  адрес на управление гр.С., район ***, ул.*** №*.

ДА СЕ ИЗГОТВИ заверен препис от решението след влизането му в сила, който заедно с производство по Ч.гр.д. №59/2015г. да се предостави на съдията-докладчик по заповедното производство, за предприемане на необходимите съдопроизводствени действия.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………..