Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Каварна, 31.10.2016г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2/2015г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх.№4/05.01.2015г., подадена от Д.Я.И. с ЕГН ********** ***, против Н.Ф.И. с ЕГН ********** ***. С допълнителна молба с вх.№ 1539/26.05.2016г. ищцата е посочила и други ответници – настоящите собственици на имота, предмет на делото С.К.В. с ЕГН ********** и Д.Н.В. с ЕГН **********,***, както и съпругата на Н.Ф. – Я.Г.И. с ЕГН ********** ***. Съдът с разпореждане №600/26.05.2015г. е конституирал горните лица като ответници в производството.

В молбата си ищцата излага, че е наследник на П.Д. И.,***, който е неин съпруг. Приживе съпругът и притежавал нива с площ от 73.002 дка в землището на с.***, общ.Каварна, имот с идентификатор ***.15.6 по КККР на с.***. твърди още, че приживе съпругът й  получавал рентата за нивата, но когато починал тя започнала да издирва кой арендатор я обработва, за да се легитимира като наследник на починалия Петър и да получава рентата за земята. Останала изненадана, когато разбрала от арендатора, че земята има нов собственик и той получава рентата. След справка в Служба по вписвания гр.Каварна установила, че собственик на земята е ответника Н.Ф., който пред м.декември 1997г. сключил Договор за доброволна делба със съпруга й, вписан под №*** вх.рег.№*** на РС Каварна, и съгласно който ответника получил в дял описания имот, а съпругът й получил 3 000 000 лева /неденоминирани/.

Ищцата твърди, че до този момент не е знаела за тази сделка, тъй като съпругът й винаги твърдял, че е собственик на земята и получава рента за нея.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Н.Ф.И., че Договор за доброволна делба, вписан под №*** вх.рег.№*** на РС Каварна е нищожен. С допълнителна молба ищцата  сочи основанието на което претендира нищожност – чл.26, ал.1 от ЗЗД, като противоречащ на закона, тъй като не бил подписан от собственика П.Д. И..

След представяне на актуална скица и данъчна оценка на имота се установи, че собственик на имота е С.К.В., който е придобил имота по време на брака си с Д.Н.В.. Поради което иска за нищожност е насочен и срещу тях. Съдът с разпореждане №600/26.05.2015г. ги е конституирал като ответници в производството.

Ответниците Я.Г.И. и Н.Ф.И. са депозирали писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК, чрез адв.Ю.О.. Считат иска за недопустим, а по същество за неоснователен. Считат, че така наведените твърдения сочат на иск на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД /липса на съгласие/. Оспорват твърденията на ищцата, че праводателят й е получавал рента за имота. Твърдят, че към момента на сключване на договора за доброволна делба, респективно дарението на имота, брак между ищцата и наследодателят й не е имало. Такъв бил сключен по-късно – 08.03.2007г., а на 29.07.2007г. И. починал. Сочат, че докато е бил жив той не е предявявал иск срещу приобретателите на имота, което означавало, че той е зачел факта на извършеното разпореждане и не е налице липса на съгласие от негова страна. Подписа бил положен пред районен съдия, като в същия ден било извършено и дарението. Освен това сочат, че към настоящия момент имота е в патримониума на трето лице. Молят за отхвърляне на иска.

Ответниците С.К.В. и Д.Н.В., чрез адв.Ю.О., в представения писмен отговор навеждат същите възражения и твърдения, както ответниците Иванови. Освен това допълват, че са придобили имота на основание прехвърлителна сделка – покупко-продажба, по силата на нотариален акт №***. на КРС. Твърдят, че след придобиване на имота го и владеят. Сочат, че са придобили имота на деривативно основание, а в условията на евентуалност се легитимират като собственици и на оригинерно основание – изтекла в тяхна полза придобивна давност от 08.04.1998г., респ. 10 год., считано от 10.12.1997г., датата на придобиване на имота от праводателя им, присъединявайки и неговото владение.

В с.з. ответниците лично и чрез упълномощения адв.Ю.О. поддържат отговорите и оспорват иска на ищцата.

Каварненският районен съд въз основа на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Установява се от представеното Удостоверение за наследници на П.Д. И., че единствен негов наследник е ищцата Д.Я.И. – негова съпруга. С нотариален акт за собственост на земеделска земя, възстановена по ЗСПЗЗ, акт №***/1995г. П.Д. И. е признат за собственик на една нива от 72.999 дка, обозначена като имот №*** в землището на с.***, общ.Каварна. На 10.12.1997г. наследодателя П.Д. И. и ответника Н.Ф.И. сключили  Договор за доброволна делба, с който Ф. е получил в дял и станал изключителен собственик на нива с площ от 73.002 дка, а П.Д. И. не  получил дял, а получил 3 000 000 /неденоминирани/ лева.

В деня на извършване на Договора за доброволна делба е извършен и акт на дарение №***, с който П.Д. И. е дарил на Н.Ф.И. 0.1 дка идеални части от нива с площ от 73.002 дка, имот №0*** по плана за земеразделяне на с.***. А с нотариален акт за покупко-продажба №***. Н.Ф.И. и съпругата му Я.Г.И. продали на С.К.В. недвижим имот – земеделска земя, находяща се в землището на с.*** с площ от 73.002 дка имот №0***.

Представена е скица на поземлен имот №15-12764/14.01.2015г., за нива с площ от 73001 кв.м., имот с идентификатор ***.15.6 в с.*** и данъчна оценка за същия имот, от които е видно, че собственик на имота е С.К.В..

Към делото е приложена преписка с вх.№158/2015г. на РП Каварна, с приложено постановление с отказ да се образува досъдебно производство, поради липса на данни за престъпление. Преписката е била образувана по искане на Д.Я.И..

По искане на ищцата са изискани нотариалните дела от Служба по вписвания Каварна, която отговаря, че делата са унищожени и не могат да ги представят.

По искане на ответниците Воденичарови са разпитани свидетели – М. Л.Ш. и Ж.Д.Д.. И двете свидетелки работят в „****“, фирма която наема и обработва земеделска земя. Според показанията и на двете свидетелки от 1998г. фирмата обработва земята предмет на спора и С.В. получавал рентата от нея. И двете твърдят, че никой не се е интересувал, както от земята, така и от рента за нея.

От заключението по изготвената и приета по делото съдебно-графологическа експертиза, която съдът счита за компетентно изготвена се установява, че подписа под „дарител“ в договора за дарение на недвижим имот №*** от 10.12.1997г. и с №1 под Договора за доброволна делба от 10.12.1997г., вписан под №***. са положени от П.Д.а И.. 

По искане на ищцата е допусната тройна експертиза, за която същата следваше да внесе депозит и да посочи вещо лице от списъка за вещи лица към ДОС. До провеждане на последното съдебно заседание ищцата бездействаше и не изпълни задължението си, поради което съдът отмени определеното си за допускане на тройна експертиза и даде ход на устните състезания.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

С оглед на наведените твърдения и заявения петитум, съдът счита, че е сезиран с установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за доброволна делба, който договор не е подписан от П.Д. И. под №1, поради липса на съгласие, а не както ищцата твърди – като противоречащ на закона.

Съгласно чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД нищожни са договорите, при които липсва съгласие. Липсата на съгласие като порок на сделката е налице, когато страната формално не е изразила воля за сключването й или липсва съзнателно намерение на страната да се обвърже с договора. Съгласие липсва в случаите на мислена уговорка, шега или насилие или когато съгласието е дадено като пример. Специфично основание за нищожност на сделката поради липса на воля е извършването й от напълно недееспособно лице. Основание за нищожност на сделката е само съзнателната липса на съгласие,  тъй като ако е несъзнателна, се прилагат правилата за унищожаемостта. В тежест на ищеца е да докаже наличието на основание за прогласяване на нищожността. В настоящото производство ищецът не доказа, че договорът за доброволна делба страда от порок, който го прави нищожен.

В разглеждания случай искът е основан на твърдения за липса на валидно обективирано волеизявление поради неавтентичност на положения от наследодателя на ищцата подпис под договора за доброволна делба акт №*** нот.дело №***/1997г. на РС Каварна. Предвид неуспешно проведеното оспорване на подписа под договора, следва да се приеме, че процесният договор не е нищожен, поради липса на съгласие, доколкото чрез полагане на подписа под „№1”, същия е на наследодателя на ищцата. Това се установи от графологическата експертиза по делото, която категорично установи, че подписа е положен от П.Д.а И..

При така установените обстоятелства по делото, съдът намира, че следва да бъде отхвърлен предявеният иск за прогласяване нищожност на процесния договор за доброволна делба поради липса на съгласие у П.Д. И., тъй като последният е направил валидно волеизявление, насочено към пораждане правните последици на делбата, подписал е лично договора.

С оглед изхода от спора, ищцата дължи на ответниците направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.4 от ГПК, които съгласно приложен списък са в следните размери: за Я.Г.И. и Н.Ф.И. сума в размер на 900.00 лева, а за ответниците С.К.В. и Д.Н.В. сума в размер на 1200.00 лева.

Водим от гореизложеното, Каварннеският районен съд

 

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Я.И. с ЕГН ********** *** срещу Н.Ф.И. с ЕГН ********** ***, Я.Г.И. с ЕГН ********** ***, С.К.В. с ЕГН ********** *** и Д.Н.В. с ЕГН ********** ***, иск за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба, вписан под №*** дело №***/1997г. на РС Каварна, поради липса на съгласие на съделителя П.Д. И. под №1, доколкото същия не е подписал договора, на основание чл. 26, ал. 2, пр. ІІ от ЗЗД.

ОСЪЖДА Д.Я.И. с ЕГН ********** ***, да заплати на Н.Ф.И. с ЕГН ********** ***, Я.Г.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 900.00 /деветстотин/ лева, разноски по делото.

ОСЪЖДА Д.Я.И. с ЕГН ********** ***, да заплати на С.К.В. с ЕГН ********** *** и Д.Н.В. с ЕГН ********** ***, сумата от 1200.00 /хиляда и двеста/ лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване  с виззивна жалба пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………….