Н Е П Р Е С Ъ С Т В Е Н О   Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Гр.Каварна, 21.03.2016г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Каварненски районен съд, в открито съдебно заседание  на седемнадесети март, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА

 

при секретаря Е.Ш., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №2/2016г. по описа на КРС, и за да се произнесе съдът взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба с вх.№27/06.01.2016г., подадена от Г.В.П. с ЕГН ********** ***, като баща и законен представител на В.Г.В. с ЕГН ********** и Г.Г.В. с ЕГН **********, чрез адв.Ж.Ж. –ДАК, съдебен адрес:***, пл.“***/*“, **, ***/*, ст.***, срещу Т.Г.Т. с ЕГН ********** ***.

 С молбата ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание чл.127а, ал.2 от СК, като моли съда да предостави решение с което да замести липсващата воля на майката Т.Г.Т. и да разреши издаването на паспорт за задгранични пътувания на децата В.Г.В. и Г.Г.В., както и пътуването на децата до Република ***/* за срок от 10 календарни дни през лятната ваканция. В с.з. упълномощения представител прави допълване, като иска да се разреши на непълнолетния В. да бъде издадена и лична карта.

Ответника не е взел становище по иска, като не е депозирал писмен отговор в законоустановения срок, не се явява в първото по делото съдебно заседание и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

В съдебно заседание, проведено на седемнадесети март ищеца, чрез процесуалния представител адв.Ж.Ж. е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение.

Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗБЛД, заявлението за издавена на паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица се подава лично и от техните родители, настойници или попечители, а съобразно ал.2 на същата законова разпоредба, паспорт или заместващ го документ на малолетни и непълнолетни и на поставени под запрещение лица се получава от родител, настойник, попечител или от упълномощено от тях лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно или от лице, чиито данни са посочени от родител, настойник или попечител пред длъжностното лице в заявлението при подаването му. Съгласно установеното в чл.76 от ЗБЛД, може да не се разреши напускане на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители: при разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл.127а от СК. Съгласно установеното в разпоредбата на чл.127а, ал.1 от СК, въпросите свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решава по общо съгласие на родителите. Съобразно правилото, установено в чл.127а, ал.2 от СК, когато родителите не постигнат съгласие по ал.1, спорът се решава от районният съд по настоящ адрес на детето. Съдебният акт, с който съдът разрешава спорът относно пътуването на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това е проява на съдебна администрация на гражданските правоотношения, при която съдът разполага с оперативна самостоятелност при разрешаването на съответните отношения, изхождайки от правилото за защита интересите на детето.

В практиката е прието, че СК- чл.127а и ЗБЛД – чл.76, изискват общото съгласие и на двамата родители за решаване на въпросите, свързани с пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите му лични документи, поради което при разногласие съдът се произнася по отделен, конкретно възникнал между родителите спор, който решава съобразно интересите на детето, за да може то да бъде възпитано по начин, който осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие. Преценката на съдилищата за това дали детето да има международен паспорт и да може да пътува в чужбина при разногласие между родителите, следва да е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с формиране вътрешното убеждение на съда. В тази връзка и с оглед трайно установената съдебна практика, разрешение за неограничено извеждане на детето от територията на страната без съгласие на единия родител, не е в интерес на детето, като разрешение може да бъде дадено за определен период от време, в определена държава или държави, чийто кръг е определяем /напр.държавите членки на Европейския съюз, на ***/* и пр./ или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави, като интереса на детето се преценява във всеки конкретен случай. Поради това в настоящото специфично производство по спорна администрация, в което съдът е обвързан от направеното искане, предявено от бащата, предвид неговото постоянно пребиваване в ***/*, която е държава-членка на ЕС, невъзможността майката Т.Г.Т. да даде съгласие децата да пътуват, за да посетят своя баща, съдът счита, че постановения съдебен акт, заместващ липсващото съгласие на майката, може да бъде постановен само относно пътуване на децата В. и Г. до ***/* и то за десет календарни дни през лятната ваканция, така както са поискани от бащата в исковата молба. Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че предявеният иск следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.

По тези съображения, съдът счита, че следва да уважи иска, като бъде дадено заместващо съгласие децата В.Г.В. и Г.Г.В. да напуснат пределите на Република България, респективно да им бъде издаден съответен документ /международен паспорт, а за В. и лична карта/ за това, без съгласието на майката за еднократно пътуване до ***/*, през лятната ваканция. Наред с това, съдът следва да постанови подаването на заявление за издаване на международни паспорти на децата и получаването на тези паспорти да бъде извършено от техния баща Г.В.П. или от упълномощено от него лице с изрично пълномощно за това, нотариално заверено, а по време на пътуванията от Република България до ***/* и обратно до Република България децата да бъдат придружавани от техния баща.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Мотивиран от горното и на основание чл.238 и чл.239 от ГПК, КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОСТАНОВЯВА издаването на лична карта на детето В.Г.В. с ЕГН ********** и  паспорти за задгранични пътувания на децата В.Г.В. с ЕГН ********** и Г.Г.В. с ЕГН ********** с родители: Г.В.П. с ЕГН ********** и Т.Г.Т. с ЕГН **********, без съгласието на майката Т.Г.Т. с ЕГН **********, като подаването на заявление за издаване на този личен документ на децата, както и получаването на този паспорт, да бъде извършено от техния баща Г.В.П. с ЕГН ********** или от упълномощено от него лице с изрично нотариално заверено пълномощно, чиито данни са посочени от бащата пред длъжностното лице в заявлението при подаването му.

ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на майката Т.Г.Т., децата В.Г.В. с ЕГН ********** и Г.Г.В. с ЕГН ********** да напуснат пределите на Република България без съгласието на своята майка еднократно за десет календарни дни през лятната ваканция на 2016г. и да пътуват до ***/*, придружени от своя баща Г.В.П. или от упълномощено от него лице.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение може да поиска от Добрички окръжен съд, в едномесечен срок от връчването да го отмени, ако е била лишена от възможността да участва в делото при някоя от хипотезите на чл.240, ал.1 от ГПК.

На страните да се изпратят преписи от решението.

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                  РАЙОНЕН  СЪДИЯ:……………………..