Р   Е   Ш   Е  Н  И   Е

 

 

Гр.Каварна, 12.07.2017г.

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

Каварненски районен съд в открито съдебно заседание на шести юли, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА

 

и при секретаря Е.Ш., като разгледа докладваното от районния съдия Гр.дело №2/2017г. по описа на КРС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.

Предявена е искова молба Д.Д.Г. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, ст.**, срещу „***“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул.“***“, №***, представлявано от управителя О.Ш..

 В молбата си ищеца излага, че с ответното дружество е бил в трудови правоотношения, като имал подписан Трудов договор от 01.06.2012г. и заемал длъжността „електротехник“.  Излага още, че преди това е бил на длъжност ел.монтьор, но предприятието било управлявано от „***“ ЕООД. След прекратяване на дейността му преподписали договори с новите собственици – сегашния ответник. Сочи, че задълженията му били да поддържа машините и съоръженията, както и котелното в шивашкия цех. Посочва още, че на дните 13 и 14 октомври 2016г. на основание чл.160 от КТ пуснал искане за неплатен отпуск по лични причина, което било входирано при деловодителя –В.Г.Г.. Твърди, че обичайно процедурата по ползване на неплатен отпуск била облекчена и работниците нямали проблеми с ръководството относно ползването на неплатен отпуск, като твърди, че през 2016г. го е правил 4-5 пъти и не е имал проблеми.

На 17.10.2016г. се явил на работа и Б.Т., който му бил пряк началник му казал да си събира багажа и да си тръгва като не му било обяснено причината, но въпреки това той останал на работното си място. Към 15.30 часа синът му Н.му се обадил и казал, че на работно му място има пратка за него от „Еконт“. Оказало се, че това е уведомление, с което му било отказано ползване на неплатен отпуск и бил посочен вх.№109/13.10.2016г.

Ищеца посочва, че в последствие разбрал, че работодателят му е направил запитване до МБАЛ -Добрич АД, ТЕЛК за Общи заболявания с цел бъдещото му съкращаване от работа. След като работодателя изчакал срока на инвалидност, му връчил Заповед №26/07.11.2016г.  за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. След това му била връчена Заповед за наказание по чл.188, т.3 от КТ и още една заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение.

Ищеца счита уволнението за незаконно, като посочва,  че са налице процесуалнни нарушения. Така при издавена на Заповед №26/07.11.2016г. не били посочени причините за прекратяване на трудовия му договор. В нея било посочено, че заема длъжността „електротехник“. Според ищеца тази заповед предхожда Заповед №119/07.11.2016г., с която му е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“. А била налице и трета заповед №120/07.11.2016г., с която било прекратено трудовото му правоотношение на длъжността „електротехник промишлено предприятие“.

На последно място ищеца посочва, че лицето подписало заповедите Б.А.Т. не разполага с правомощия , т.к. с решение от 15.03.2012г. бил освободен като управител на дружеството и единствен управител бил О.Ш..

С оглед на изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за незаконно наложеното му дисциплинарно наказание „уволнение“ със Заповед №26, Заповед №119 и Заповед №120, трите от 07.11.2016г. на „***“ ЕООД, както и тяхната отмяна, да бъде възстановен на предишната работа, ответника да му заплати обезщетение  за времето, през което е останал без работа в размер на брутното трудово възнаграждение /месечно в размер на 450 лева/, считано от 07.11.2016г. до възстановяването му на работа. Претендира разноски в производството.

Ответника е депозирал писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК. Счита молбата за допустима, но неоснователна. Не оспорва факта, че ищецът е поискал два дни неплатен отпуск, но счита, че такъв може да се ползва след постигнато съгласуване на волите на двете страни и разрешение от страна на работодателя. Освен това посочва, че ищеца е подал молбата си в същия ден, след което бил напуснал работното място без да изчака разрешение от работодателя и в нарушение на разпоредбата на чл.160, ал.1 от КТ.

На следващо място ответникът посочва, че уведомлението за неразрешен неплатен отпуск е изпратено на адреса посочен в останалите писмени доказателства от самия ищец и съвпадането на адреса на месторабота на сина му и неговия адрес за кореспонденция, не е нарушение за връчване на книжата.  За уточнение посочва, че отказът да бъде разрешен отпуск е постановен в писмена форма на същата дата, на която Д.Г. е подал и молбата.

На следващо място ответника счита, че законосъобразно са издадени трите заповеди за налагане на дисциплинарните наказания на ищеца. Като твърди, че Б.Т. има пълномощно от 31.05.2012г. от О.Ш., с което го упълномощава като търговски пълномощник на „***“ЕООД, изрично с всички права на работодател, съгласно КТ и другите подзаконови актове, както и да изменя и прекратява трудови правоотношения и да сключва трудови договори.

Освен това в отговора ответника твърди, че е изпълнил нормата на чл.193, ал.1 от КТ да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения. Така на 17.10.2016г. изискал от Г. устни обяснения, а в същия ден ищеца депозирал и писмени обяснения. Спазен бил срока и за налагане на наказанието съобразно чл.194, ал.1 от КТ. Изтъква, че липсвал правен порок в издавените три заповеди - №26, №119 и №120. И освен това работодателя се бил съобразил с разпоредбата на чл.333, ал.2, т.3 от КТ и изискал разрешение от Инспекцията по труда гр.Добрич за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца.

Поради всичко изложено счита наложеното наказание „дисциплинарно уволнение“ на Д.Д.Г. за законосъобразно. В с.з. чрез упълномощения представител адв.Д.Л. поддържа отговора и оспорва исковата молба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Не се спори, а и от представените от ответника писмени доказателства – трудово досие, приложени към него трудов договор, длъжностна характеристика и др. се установява, че ищеца Д.Д.Г. е заемал длъжността “Електротехник пром.предприятие” при ответника „***“ ЕООД гр.***, с основно месечно възнаграждение в размер на 450.00 лева.

По молба с вх.№108/13.10.2016г. на Д.Г., отправена до ръководителя на „***“ЕООД гр.****, ищеца е поискал да ползва два работни дни отпуск, за 2016г. считано от 13.10. до 14.10.2016г., която молба е  с резолюция „не разрешавам“. Уведомление с вх.№109/13.10.2016г. е изпратено по спедиторска фирма „Еконт“, с което Г. е уведомен, че не му се разрешава искания неплатен отпуск.

На 17.10.2016г. Управителя на „***“ ЕООД с протокол за образуване на дисциплинарно производство и е определил комисия, която да изясни фактите и обстоятелствата по извършените от Д.Г. нарушения, като е указано комисията в три дневен срок да излезе с доклад по случая. На Д.Г. е връчена Заповед №110/17.10.2016г., с която на основание чл.193, ал.1 от КТ и във връзка с отказа му да даде устни обяснения му е наредено да даде писмени такива, за неявяването си на работа на 13.10 и 14.10.2016г. Крайния срок за даване на обясненията е 17.00 часа на 17.10.2016г. Заповедта е връчена на Г. лично. С вх.№111/17.10.2016г. ищеца е дал исканите писмени обяснения. На 18.10.2016г. е взето решение на дисциплинарната комисия при „***“ЕООД на Д.Г. да му бъде наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ в съответствие с тежестта на нарушението.

С приложена към досието на ищеца жалба, отправена до Инспекция по труда гр.Добрич е видно, че същия е сигнализирал инспекцията, за нарушения, която е извършила проверка и излязла с предписания спрямо „***“ЕООД.

Със Заповед №26/07.11.2016г. управителя на „***“ ЕООД е прекратил трудовия договор с Д.Д.Г., считано от 07.11.2016г. на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ.заповедта е връчена на Г. на 07.11.2016г.

Със Заповед №119/07.11.2016г. на основание чл.186 от КТ, във вр. с чл.190, ал.1, т.2 от КТ, след поискани  и дадени писмени обяснения от лицето, на основание чл.188, т.3 от КТ Д.Г. е наказан с „дисциплинарно уволнение“ заемащ длъжността „Електротехник промишлено предприятие“ за това, че не се явил на работа в течение на два последователни работни дни – на 13 и 14.10.2016г. Заповедта е връчена на Д.Г. лично на 07.11.2016г.

Със Заповед №120/07.11.2016г. на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, във вр. със Заповед №119/07.11.2016г. за наложено наказание  „дисциплинарно уволнение“ на Д.Д.Г. да се изплатят следните обезщетения: по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 7 работни дни и на основание чл.221, ал.2 от КТ, лицето дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието /при безсрочен договор 30 дни/, в това число за 22 работни дни. Тази заповед също е връчена лично на Г. на 07.11.2016г.

По искане на ищеца са разпитани свидетелите В.Г.Г. и Б.А.Т.. Св.Г. работи на длъжност деловодител-личен състав във фирмата. При нея постъпват молбати за отпуски, като предварително устно трябва да има разрешение от г-н Т..според свидетелката трябва да е поискано разрешение поне два дни преди това, въпреки че по отношение на ползването на отпуска режима бил либерален, но трябвало да се съобразява с производствения процес. Според Г. не било нещо необичайно да се иска внезапна отпуска и да се уведомява молителя с куриерска служба. В случая се наложило така, защото Г. не изчакал резолюцията и заминал, а му било отказано отпуска. Според свидетелката тя е изготвила заповедите за уволнение, а на Г. му били поискани писмени обяснения, които той дал и били приложени към доказателствата.

Според св.Т., който е и търговски пълномощник на фирмата той е човекът който разрешава отпуските на работниците и служителите и пир него стой списъка с платените отпуски.  Св. разказва, че във въпросния ден  е бил на работа но ищеца отишъл при деловодителката и си оставил молбата там без да го попита него. От разпита му става ясно, че между тях има назрял конфликт, като работника имал провинение за което не бил наказан и сега бил наказан с уволнение.

От разпита на свидетелката Е.Г.– съпруга на ищеца става ясно, че Г. работи във фирмата от 2004г.  Бил трудоустроен защитно имал три байпаса, но после му намалили процентите от ТЕЛК. Причината да си пусне отпуск е бил защото имал ангажимент, след два дни получил писмо по „Еконт“, че не му се разрешава отпуск. Но писмото го получил в магазина на сина му.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 от КТ – за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, по чл.344, ал.1, т.2 от КТ – за възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност и по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за заплащане на обезщетение за времето през, което ищеца е останал без работа поради уволнението, в размер на брутното трудово възнаграждение, което е в размер на 450.00 лева, считано от 07.11.2016г. до възстановяването му на работа. Претендират се и разноски в производството.

По отношение на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ

За да бъде признато уволнението за незаконно, ответникът е следвало да е допуснал нарушения в процедурата  по прекратяване на трудовото правоотношение.

Нормата на чл. 195, ал.1 от КТ определя задължителните реквизити на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, тя трябва да е мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. За да произведе действия заповедта трябва да бъде връчена, като връчването се удостоверява с подписа на работника или служителя при получаването й, като се отбелязва момента на получаването /чл. 195, ал.2 от КТ/.

Процесните три заповеди №26, №119 и №120 от 07.11.2016г. и в частност заповед №119/07.11.2016г., с която е наложено дисциплинарното наказание, обаче страдат от съществен порок - същите не са мотивирани. В Заповед №26 е вписано само, че се прекратява трудовия договор с Д.Д.Г. на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. В  Заповед №120/07.11.2016г. е вписано, че препраща в мотивите си към заповед №119/07.11.2016г. Във втората е визирано единствено, че наказанието се налага заради това, че Д.Г. не се е явил на работа в течение на два последователни дни – 13.10 и 14.10.2016г. В нарушение на разпоредбата на чл.195 ал.1 от КТ дисциплинарното нарушение не е индивидуализирано в заповедта нито от обективна, нито от субективна страна. Не е посочено кога и къде е извършено нарушението, в какво се състои,в какво се изразява виновното поведение на нарушителя, мотивирало налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Мотивирането на заповедта за дисциплинарно наказание е въздигнато от закона в абсолютна процесуална предпоставка за законност на уволнението, тъй като е свързано с гарантиране правото на защита на наказания работник. Недопустимо е едва в хода на трудовия спор, както е процедирал работодателят по настоящото дело, да се индивидуализира нарушението откъм време и място на извършване, съдържание, последици, така че работникът да се поставя в неблагоприятното положение да не е подготвен за защита на правата си, респ. да е пропуснал поради неизвестността, следваща от немотивиране на заповедта, да наведе в исковата молба обстоятелства, чрез които да опровергае законността на уволнението. Мотивирането на заповедта е от значение и за преценка дали работодателят е спазил сроковете по чл.194 от КТ за налагане на наказанието, респ. дали наказанието е наложено съобразно тежестта на нарушението съгласно изискването на чл.189 ал.1 от КТ, както и за спазване на правилото по чл.189 ал.2 от КТ и пр. Липсата на мотиви в трите процесни заповеди обуславя незаконност на уволнението на Д.Д.Г. само на процесуално основание, без да се налага произнасяне по същество на въпроса и дали твърдяното нарушение е извършено или не от ищеца. Горното нарушение в процедурата по налагане на наказанието е достатъчно за обявяване на уволнението за незаконно и за отмяната му.

Вън от гореизложеното за пълнота на изложението съдът намира, че в конкретният казус работодателя не е спазил разпоредбата на чл. 189, ал.1 от КТ. Преценката по този законов текст е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание.  Дали същата е правилно извършена следва да се установи от съответствието на извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор относно законността на наложеното дисциплинарно наказание съдът следва да извърши служебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното нарушение като вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. В случая съдът приема, че извършеното нарушение от ищеца не съответства по тежест на наложеното  наказание – дисциплинарно уволнение. Действително от разпита на св.Т. , но не и от заповедта за уволнение и наказващата заповед се установява, че ищеца не е поискал предварително устно разрешение за неплатен отпуск, но това нарушение не съответства на наложеното дисциплинарно уволнение, поради което заповедта и на това основание следва да бъде отменена.

Всичко гореизложено обосновава извода, че ще следва да се признае уволнението за незаконно и да се отменят всичките три заповеди като незаконосъобразни. Щом уволнението прогласено за  незаконосъобразно, за ищеца възниква субективно преобразуващо право да бъде възстановен на заеманата преди уволнението работа „Електротехник промишлено предприятие”.

Признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна пораждат за работодателя задължение да обезщети работника или служителя за вредите, претърпени в резултат на незаконното уволнение, изразяващи се в пропускането на възможност да получи трудово възнаграждение за времето през, което е останал без работа. Законът – чл.225, ал.1 от КТ, ограничава това задължение на работодателя във времето, като предвижда, че обезщетение за незаконно уволнение се дължи за не повече от 6 месеца. От данните по  делото става ясно, че към датата на приключване на съдебното дирене ищецът не е в трудовоправни отношения, което налага плащане на обезщетение за 6 месечен период. Тъй като ответника е представил справка за възнаграждението на ищеца през месец ноември 2016г. – месеца, през който е уволнен, а не последния пълен работен месец преди прекратяване на трудовото правоотношение, то съдът ще вземе предвид възнаграждението вписано в трудовия договор на ищеца, което е в размер на 450.00 лева и за шестмесечния период обезщетението възлиза на 2700 лева.

С оглед изхода от делото, ответникът следва да заплати в полза на Каварненски районен съд, държавна такса върху уважените искове в размер на 208.00 лева, а на ищеца разноски в размер на 300.00 лева.

Мотивиран от горното,  съдът

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА уволнението на Д.Д.Г. с ЕГН ********** ***, за незаконно и отменя Заповед №26/07.11.2016г. ,Заповед №119/07.11.2016г. и Заповед №120/07.11.2016г. на „***“ ЕООД, гр.***, ул.“***", №***, с които на Д.Д.Г. е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, като незаконосъобразни.

ВЪЗСТАНОВЯВА Д.Д.Г. с ЕГН ********** *** на длъжността, която е заемал преди уволнението “Електротехник промишлено предприятие“ при „***“ ЕООД, гр.***, ул.“***“, №***.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, гр.***, ул.“***“, №**, да заплати на Д.Д.Г. с ЕГН ********** ***, обезщетение на основание чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ в размер на 2700 /две хиляди и седемстотин/  лева,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 04.01.2017г. до окончателното плащане, както  и разноски в размер на 300.00 /триста/ лева.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, гр.***, ул.“***“, №**, да заплати ДТ по сметка на Каварненски районен съд върху уважените искове в размер на 208.00 /двеста и осем/ лева.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд Добрич.

 

 

 

 

 

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………