Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Каварна, 08.11.2016 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД КАВАРНА в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

 

при участието на секретаря А.М. и в присъствието на прокурора .......................... разгледа докладваното от съдията Гр.Д. №209 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са при условията на обективно съединяване искове, с правно основание чл.127, ал.2 СК, вр. с чл.59, ал.2 СК, чл.143 и чл.149 от СК.

В исковата молба ищецът К.Й.К. излага, че с ответницата А.Н. са живели на семейни начала около пет години, първо в родния й град Т., а впоследствие на квартира в гр.Каварна. От съвместното им съжителство имали родено едно дете на 4 години – Д. К. К., роден на *** год. В следствие зачестилите разногласия между двамата на 16.01.2016 год. ответницата напуснала семейното жилище. След като разбрал, че ответницата не възнамерява да се върне и поради обстоятелството, че работел на смени, ищецът заедно със сина си се установили да живеят в дома на родителите му в с.Б.. Непосредствено след преместването ищецът записал детето на детска градина в с.Б.. От свои познати разбрал, че ответницата се е установила да живее в с.Ч. и е започнала да работи като говедарка при животновъд от селото. Твърди, че няколко пъти правил опит да разговаря с ответницата, за да стигнат до някакво решение, но това така и не се случило. Тъй като ответницата изоставила детето, живеела с напълно непознати хора, при неустановени условия и поради опасността от повторното му изоставяне ищецът счита, че  упражняването на родителските права и задължения по отношение на малолетното им дете следва да бъде предоставено на него. Моли съда да постанови решение, с което: да му предостави упражняването на родителските права по отношение на роденото от съвместното съжителство между страните дете Д., за да се грижи за неговото отглеждане и възпитание; за местоживеене на детето да бъде определено местоживеенето на бащата в с.Б., общ. Каварна, ул.„**“ №10; да бъде определен режим на лични контакти на майката с детето всяка втора и четвърта събота на месеца от 09.00 часа до 14.00 часа, без приспиване в дома на майката, както и 20 /двадесет/ дни през лятната ваканция, когато бащата не ползва годишен отпуск; ответницата да бъде осъдена да заплаща в полза на детето Д., чрез неговият баща и законен представител месечна издръжка в размер на 150 лева, начиная от датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на всеки месец, за който издръжката се отнася; както и да бъде присъдена издръжка за минало време -  за три месеца преди предявяване на иска в размер на 450 лева, считано от 16.01.2016г. до датата на постъпването на исковата молба в съда.

В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител поддържа подадената молба, като счита, че от събраните в процеса доказателства е установено нейната основателност, поради което моли за уважаване в цялост на всички искова така както са предявени.

Ответницата в срока по чл.131, ал.1 ГПК подава писмен отговор, с който оспорва изложените в исковата молба обстоятелства. Твърди, че не е изоставила детето си без основателна причина, а същото е било отведено от бащата, след като й е нанесъл побой в присъствието на директорката на ЦДГ „***” и учителката на детето. Детето било отведено в с.Б. в дома на родителите на ищеца, като на ответницата бил отказан всякакъв контакт с него. Твърди, че се страхува да отиде в дома на родителите на ищеца, т.к. през време на съвместното им съжителство е била бита безпричинно както от ищеца, така и от неговата майка. Твърди, че ищецът не притежава необходимия родителски капацитет да отглежда детето, т.к. многократно го е бил без причина, давал му е да пие алкохол въпреки ниската му възраст и нейното противопоставяна, оставял го е без надзор. Счита, че тя има възможност и условия да се грижи по-добре за детето, ако и бъдат предоставени родителските грижи. В съдебно заседание ответницата не се явява.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представените удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане №737/18.07.2012 г. на община Т. и удостоверение за семейно положение, съпруг и деца с изх.№АО-01-557/11.03.2016г. на общ.Каварна, детето Д. К. е родено на *** год. от родители А.М.Н. и К.Й.К.. От 25.01.2016г. детето посещава ЦДГ „***” с.Б., видно от  служебна бележка изх. № 77 от 16.03.2016 г.

Установява се от представените, служебна бележка изх.№ 32/19.04.2016г. изд. от „***” ЕООД и трудов договор № 406/18.05.2016., че К.Й.К. работи като шофьор в дружеството, при осемчасово работно време и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 510.00 лева.

 От показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Д.К.М. – майка на ищеца и Р.С.А. – без родствени връзки със страните се установява, че след  фактическата раздяла между родителите на детето Д., грижите за неговото отглеждане са поети изцяло от бащата, подпомаган от своята майка и баба, с които живеел в едно домакинство. След раздялата ответницата Н. заживяла на съпружески начала с друг мъж и се дезинтересирала от детето. Още докато родителите живеели заедно майката не полагала достатъчни и адекватни грижи за детето. Не му готвела редовно, не поддържала личната му хигиена и тази в жилището, при честите му боледувания, поради липсата на средства оставяла детето без подходящото лечение или го водела при баба му по бащина линия да се грижи за него. Ответницата не можела да разчита на помощ и подкрепа от своите близки, т.к. родителите й живеели в Чехия. Свидетелите заявиха още, че от много малка възраст за детето се грижела баба му по бащина линия, която го вземала в дома си в с.Б., лекувала го, осигурявала му нужните храна, обич и подкрепа. Свидетелката М. заяви готовност и за в бъдеще да помага на сина си при отглеждане на детето, а според свидетелката А., бабата имала не само желание, а и възможност да помага на сина си при отглеждане на детето.  

От представените преписи от материалите по прокурорска преписка № 31/2016 г. по описа на РП-Каварна, се установява, че по повод постъпил в РУ Каварна сигнал от А.Н. за възникнал скандал в ЦДГ „***” между нея и К.К. е извършена проверка при която е установено следното: На 11.01.2016г. Н. и К. се скарали в квартирата си, при което последният я заплашил, че ще вземе 3-годишния им син Д. и няма да й позволи да го види без съдебно решение. След това двамата поотделно се отправили към ЦДГ „***”, за да вземат детето. Там отново възникнало спречкване между тях, като К. блъснал и ритнал Н., взел сина си и го отвел в с.Б. при майка си. След установяване, че преписката не съдържа данни за извършено престъпление от общ характер, прокурор при РП Каварна е отказал да образува наказателно производство и е прекратил същата.   

От изготвения социален доклад от ДСП Каварна, се установява, че основните потребности на Д. към момента се задоволяват адекватно в семейна среда от бащата с подкрепата на неговите роднини. От събраните сведения от К., ставало ясно, че той правел всичко необходимо, за да не прекъсва връзката на детето с майката, като е осигурил възможност за контакти помежду им. Същият е споделил, че при направена уговорка между родителите през месец август детето да гостува на майката за период от двадесет дни по време на лятната ваканция, на десетия ден от престоя Д. бил върнат в с.Б., с обясненията на майката, че тя заминавала за чужбина и не можела да се грижи за него.

Социалният работник е установил още, че детето се отглежда при добри жилищни и битови условия в дома на бащата /собственост на неговата майка и баба/, като за детето е осигурено сигурно и спокойно място - място за спане, игри, достатъчно храна, дрехи и внимание.

Жилищните условия в дома на майката не са установени, т.к. същата не пребивавала на посочения в исковата молба адрес. От събраните сведения от кметския наместник на с.Ч. е установено, че А.Н. е живяла на адреса, на семейни начала с лице наскоро навършило пълнолетие. На посочения адрес живеело многочленно семейство от ромски произход, спазващо културата и традициите на етноса си и един френски гражданин.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

В разпоредбата на чл.127, ал.2 СК е предвидена възможността за уреждането на въпросите във връзка с упражняването на родителските права, когато между съпрузите не може да бъде постигнато съгласие за това. По този начин по законоустановен ред се урежда спора между родителите съобразно разпоредбата на чл.59 СК, а именно относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, определянето на режим на личните отношения между родителите и децата, като при преценката водещо значение има интереса на детето. Основание за допустимост на искането по чл.127, ал.2 СК е да е налице правен интерес, обусловен от липсата на уреден по законоустановения ред режим на лични отношения и упражняване на родителски права по отношение на детето, както и липсата на постигнато между родителите съгласие в тази насока, съгласно ал.1 на същата разпоредба.

По делото не се спори, че малолетният Д. е дете на страните, като същият е роден от връзката им при съжителството им на семейни начала. Не е спорно, а и видно от отразеното в социалния доклад и събраните гласни доказателства, родителските права по отношение на детето фактически се упражняват от бащата, който съдът намира, че е годен да осигури необходимите условия и да полага усилия за отглеждането му, като разполага и с необходимия родителски капацитет за това. Ответницата макар и да е оспорила първоначално това обстоятелство, впоследствие е поверила грижите по отглеждането на детето изцяло на бащата и не е изложила претенция в обратен смисъл. От изготвения от Д"СП" Каварна социален доклад се установява, че детето е отглеждано в жилището на бащата и неговите родственици. С оглед възрастта му детето посещава детско заведение, където се задоволяват не само ежедневните му потребности от храна и почивка, а и потребностите му от социални контакти и развитие на личността му с подходящи за възрастта му игри и занимания. По делото не се установи майката да е предявявала претенции за предоставяне грижите по отглеждането на нея, както и да е предоставяла някакви средства за отглеждане на детето. Доказа се продължителното отсъствие на майката от страната, което прави обективно невъзможно полагането на ежедневни грижи от нейна страна за детето. При това положение, съдът намира, че родителските права по отношение на малолетния Д. следва да бъдат предоставени за упражняване от бащата, при когото да бъде определено и местоживеенето на детето. Това положение би отговаряло в най-пълна степен на интереса на детето, предвид установената му вече семейна среда при бащата. В тази насока е и становището на Д"СП" Каварна в изготвения по делото социален доклад.

По отношение на неотглеждащия родител следва да бъде определен подходящ режим на лични контакти. В разпоредбата на чл.124, ал.2 СК изрично е предвидено правото на детето на лични отношения с родителите си, освен ако е постановено друго, на което право съответства задължението на родителя да контактува с детето си, което е необходимо за правилното му психо-физическо и емоционално развитие.

От друга страна, правото на децата да общуват с родителите се преценява с оглед на изградената връзка между дете и родител, както и начинът, по който се отразява на детето това общуване, като от съществено значение е да кореспондира с интереса на детето. В настоящия процес ответницата не ангажира доказателства относно родителския си капацитет и способността да полага грижи за малолетния Д.. Единствено от обясненията на ищеца и показанията на свидетелката М., се установи, че от раждането на детето до датата на напускане на семейното жилище ответницата е полагала грижи за детето, които не са били адекватни на неговите потребности предвид ниската му възраст. След раздялата майката  е заживяла на съпружески начала с друг мъж, като не е установено наличието на жилище и възможности за отглеждане на детето. При това положение, съдът намира, че по отношение на неотглеждащия родител следва да бъде определен един по-ограничен режим на лични отношения с малолетното дете, като го взима и вижда в определени дни без преспиване, а именно: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа, един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, както и два дни през Коледните празници. При преценката си съдът взема предвид и пола и възрастта на детето.

При разглеждане основателността на иска по чл.127, ал.2 СК, съдът дължи произнасяне и относно издръжката, която неотглеждащият родител дължи на детето. В разпоредбата на чл.143, ал.2 СК е предвидено задължението на родителите да осигуряват издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В исковата молба ищецът е изразила претенция за заплащане на издръжка на малолетното дете в размер на 150 лв. Ищецът е представил доказателства за своята трудова ангажираност и получавани доходи от труд, но за ответницата няма никаква информация не само къде живее в момента, но и дали полага труд и с какво имущество разполага. Не се установи някой от родителите да има задължение за издръжка и към други лица.

С оглед установените факти по делото и заявеното искане от ищеца съдът определя размера на издръжката, която неотглеждащия родител да заплаща на малолетното дете, в размер на 150 лв., дължима от момента на депозиране на исковата молба в съда – 26.04.2016г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, предвид претенцията на ищеца по нея.

По делото не се спори, че след фактическата раздяла между родителите на детето, настъпила на 16.01.2016г., майката не му е предоставял никаква издръжка. С оглед установените нужди от издръжка на малолетното дете, които са били такива и три месеца преди завеждане на иска, както и обстоятелството, че през този период майката не е предоставила такава, съдът намира предявения иск за издръжка за минало време за основателен за претендирания период – три месеца преди завеждане на настоящия иск и за претендираната сума от 450 лв., поради което следва да го уважи в неговата цялост.

В изпълнение на разпоредбата на чл.242, ал.1 ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.

Предвид изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Каварна държавна такса в размер на 4% върху тригодишните платежи на определения размер издръжка, възлизаща на 216.00 лева.

С оглед своевременно направеното искане на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените и доказани в производството разноски в размер на 433.00 лева – адвокатско възнаграждение за един адвокат и платена държавна такса.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д. К. К., ЕГН **********, на бащата К.Й.К., ЕГН **********, с адрес ***, при когото се определя и местоживеенето на детето.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката А.М.Н., ЕГН **********, с адрес ***, с детето Д. К. К., ЕГН **********, като майката има право да вижда и взема детето, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 09.00 часа до 18.00 часа, един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, както и два дни през Коледните празници.

ОСЪЖДА майката А.М.Н., ЕГН **********, с адрес ***, да заплаща на детето Д. К. К., ЕГН **********, действащо чрез своя баща и законен представител К.Й.К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150.00 лева (сто и петдесет лева), считано от датата на депозиране на исковата молба – 26.04.2016г., до настъпване на законно основание за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва при забавеното плащане и падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи издръжката.

ОСЪЖДА А.М.Н., ЕГН **********, да заплати на детето Д. К. К., ЕГН **********, действащо чрез своя баща и законен представител К.Й.К., ЕГН **********, на основание чл.149 СК, сумата от 450.00 лв. (четиристотин и петдесет лева), представляваща издръжка за минало време -  три месеца преди завеждане на иска.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК, А.М.Н., ЕГН **********, да заплати по сметка на Каварненски районен съд сумата от 216.00 лв. /двеста и шестнадесет лева/ - държавна такса.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, А.М.Н., ЕГН **********, да заплати на К.Й.К., ЕГН **********, сумата от 433.00лв. /четиристотин тридесет и три лева/ представляваща направените по делото разноски.

ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1, хип.І ГПК предварително изпълнение на решението, в частта за издръжката.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта му относно допуснато предварително изпълнение, решението има характер на ОПРЕДЕЛЕНИЕ и може да се обжалва с частна жалба пред Добрички окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………