Р Е Ш Е Н И Е

№86

гр.Каварна, 17.10.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

 

при участието на секретаря А.М. и в присъствието на прокурора .......................... разгледа докладваното от съдията Гр.Д. №21 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Подадена е молба за развод по реда на чл.318 и сл. от ГПК, вр. с чл.49, ал.1 СК, от В.З.С. срещу О.С. Е., за прекратяване на сключения между страните граждански брак, поради дълбокото му и непоправимо разстройство.

Ищцата излага в подадената искова молба, че с ответника О. Е. са сключили граждански брак на 21.06.2011г. пред длъжностното лице по гражданското състояние при община Балчик, който брак е първи за нея. Твърди, че бракът бил сключен след много кратко и случайно запознанство. С ответника не успели да установят нито духовна, нито физическа близост. Сключването на гражданския брак било необмислено, лекомислено решение, което останало само един формален акт за двамата. След сключване на брака веднага се разделили, като вече пет години не поддържали връзка и ищцата нямала информация за ответника.

Излага още, че през 2014г. заживяла на съпружески начала с Д.Н. Д., от което съжителство на 09.12.2015г. се родило детето М.. Твърди, че баща на детето М. е Д.Д., а не посочения в удостоверението за раждане О.Е..

С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината, да предостави упражняването на родителските права над детето М. на нея, както и да осъди ответника да заплаща месечна издръжка на малолетното дете в размер на 200 лева.

Назначеният особен представител на ответника, адв.Л.Н. в  срока по чл.131, ал.1 от ГПК подава писмен отговор, като заявява, че не оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка. С оглед установената  фактическа раздяла между съпрузите и създаването на ново семейство от ищцата счита, че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което следва да бъде прекратен с развод, без съда да се произнася по въпроса за вината. Не възразява родителските права над малолетното дете да бъдат предоставени на майката, като оспорва единствено претендирания размер издръжка, с искане за присъждане на такава в минималния предвиден в закона размер.

От събраните в настоящото производство писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните са сключили граждански брак на 21.06.2011г., за което е съставен акт за граждански брак № ***. на общ.Балчик. Видно от представеното удостоверение за раждане №***. на общ.Добрич-град, през време на брака между съпрузите – на 09.12.2015г. е родено детето М. О.ова Е..

От представените писмени доказателства: удостоверение по декларирани данни изх.№174/05.05.2016г. на общ.Каварна, справка – данни за осигуряването по ЕГН за периода 01.01.2016г. до 31.03.2016г., справка актуално състояние на действащи трудови договори за периода 01.01.2016г. до 03.05.2016г., декларация за гражданско, семейно и имотно състояние, се установява, че ищцата няма декларирани данни като собственик или ползвател на недвижими имоти, притежава един лек автомобил марка „Рено сценик”, понастоящем е в отпуск за отглеждане на дете до навършване на една години и получава месечно обезщетение за бременност и раждане по реда на чл.49 КСО в размер на 420.00 лева.

От разпита на свидетеля Д.Н. Д. се установи, че с ищцата се познават от 4-5 години, като от две години са заживяли заедно. Свидетелят твърди, че от връзката му с ищцата е родено детето М., което в документа за раждане е вписано като дете на ответника Е., но той не го е виждал и не го познава. За детето се грижели той и ищцата, като помощ им оказвали и техните родственици. Твърди също, че средствата за издръжка на детето осигуряват той и ищцата – от трудови доходи и  получаваното в момента майчинство.

Свидетелят С.А.Д. заяви, че познава В. от около осем години, а О. е виждал преди пет години. Знаел, че двамата са били приятели за известно време, но не е знаел, че са сключили брак. Не е виждал ищцата и ответника да живеят като съпрузи, както и не е виждал О. повече от пет години. Знае, че от връзката си В. и Д. имат дете, за което се грижат двамата.  

От изготвения по делото социален доклад относно малолетното дете М. се установява, че основни грижи за него полагат майката В.С. и Д.Д., който се счита за биологичен баща на детето. Двамата полагат адекватни грижи за детето, като задоволяват в пълна степен неговите базови потребности от храна, дрехи, грижа и емоционална привързаност. Проследяват здравословното му състояние, осигуряват му подходяща за възрастта храна, спазват необходимия хранителен режим и лична хигиена. И двама са емоционално привързани към детето и му осигуряват необходимия физически и емоционален контакт. При отглеждане на детето получават подкрепа и помощ при нужда от близките си родственици.   

При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Относно прекратяването на брака:

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства се установи, че брачната връзка между В.С. и О. Е. е изцяло разкъсана и лишена от съдържание. Между съпрузите не съществуват дължимите от закона и морала взаимоотношения, характеризиращи брачната връзка - обич, доверие, загриженост един за друг, общ социален живот, икономическа общност. Настъпилата между съпрузите през 2011г. фактическа раздяла, освен продължителна, е и необратима. Поради това съдът прави извода, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на закона, формалното му съществуване не е в интерес нито на съпрузите, нито за обществото и искът за прекратяването му следва да бъде уважен, като съдът не следва да се произнася по въпроса относно вината.

Относно родителските права и издръжката на детето след развода:

Установи се по безспорен начин от събраните гласни доказателства, че съпрузите живеят в продължителна фактическа раздяла както, и че всеки от тях води напълно самостоятелен живот, в който не присъства другият брачен партньор, а ищцата е заживяла на съпружески начала с друг мъж, за който твърди че е биологичен баща на детето й М.. С оглед на това обстоятелство и на аргумента, че в производството за прекратяване на брака с развод се разрешават въпросите за последиците от развода по отношение на родените от този брак деца /съгласно презумпцията на закона баща на роденото по време на брака дете е съпругът на майката/ - упражняването на родителските права, личните отношения на децата с родителя, който няма да ги упражнява и издръжката на децата (арг. от чл.59, ал.1 СК), съдът следва да се произнесе по предоставянето на родителските права спрямо роденото по време на брака дете М., издръжката в негова полза и определяне на режим на лични контакти на другия родител с детето.

С оглед на много ниската възраст на детето – ненавършена една година, необходимостта на този етап от развитието му от непосредствена майчина грижа, съдът приема, че с оглед интересите на детето родителските права следва да се предоставят на майката, като детето ще живее на нейния адрес, установен по делото в гр.***. На бащата О. Е. следва да се определи режим на лични контакти с детето всяка първа събота и неделя на месеца от 09.00 ч. до 12.00 часа в присъствието на майката и 10 дни през лятото, по предварителна уговорка между двамата родители, по време, което не съвпада с годишния платен отпуск на майката.

 Съдът счита, че издръжката в полза на детето М. О.ова Е. следва да се определи в общ размер от 200 лв., от които 105.00 лв. да се поемат от бащата, а останалата част от издръжката да се поеме от майката. При определяне на издръжката съдът съобрази доказаните доходи на майката и липсата на доказателства за получавани такива от бащата, обстоятелството, че непосредствените грижи ще се полагат от майката, нуждите на детето на тази възраст, като осъжда ответникът да заплаща определената издръжка, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 20.01.2016г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.

По разноските:

На основание чл.329, ал.1 от ГПК, във вр. чл.6, т.2 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, държавната такса при решаване на делото по иска за развод в размер на 50.00 лева се дължи от двете страни. По делото са ангажирани доказателства, че ищцата В.С.  е внесъл  държавна такса в размер на 30.00 лева при завеждане на исковата молба, с оглед на което в тежест на ответника О. Е. следва да бъде възложена дължимата разлика от 20.00 лева. Ответникът следва да заплати и държавна такса върху определената издръжка за детето, в размер на 151.20 лева, съгласно чл.83, ал.1, т.2, във връзка с чл.78, ал.6 от ГПК.

Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА между В.З.С., ЕГН **********, с адрес *** и О.С. Е., роден на ***г. в Украйна, с неизвестен адрес, който брак е сключен на 21.06.2011г. и за който е съставен Акт за граждански брак №***. на община Балчик, като дълбоко и непоправимо разстроен, на основание чл.44, т.3, във връзка с чл.49, ал.1 СК.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете М. О.ова Е., родена на ***г., на майката В.З.С..

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето М. при майката В.З.С..

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между бащата О.С. Е. и детето М., както следва: всяка първа събота и неделя на месеца от 09.0 до 12.00 часа в присъствието на майката и 10 (десет) дни през лятото, по предварителна уговорка между двамата родители, по време, което да не съвпада с ползвания платен годишен отпуск на майката, със задължението на бащата да взема детето от дома му и го връща там.

ОСЪЖДА О.С. Е., със снета самоличност, да заплаща месечна издръжка на малолетната М. О.ова Е., действаща чрез законния си представител В.З.С., в размер на 105 лв. (сто и пет лева), считано от датата на завеждане на исковата молба – 20.01.2016г. до настъпване на обстоятелства, касаещи нейното изменение или прекратяване, като отхвърля иска над тази сума и до пълния размер от 200 лв., като неоснователен.

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 50 (петдесет) лева.

ОСЪЖДА О.С. Е., роден на ***г. в Украйна, с неизвестен адрес, да заплати по сметка на районен съд Каварна сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева, представляваща държавна такса при решаване на делото по иска за развод, както и 151.20 лв. (сто петдесет и един лева и двадесет стотинки), държавна такса върху определената издръжка, съгласно чл.83, ал.1, т.2, във връзка с чл.78, ал.6 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………….