Р Е Ш Е Н И Е
№137
гр.Каварна 14.12.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Каварненският районен съд в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на секретаря Анастасия Митева и в
присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията Гр.д.
№ 219 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество
„Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, излага в исковата молба, че
ответниците В.Т.В. и М.Т.А. са
наследници по закон на С.И.Т., починала на 11.12.2016г., в хода на
производството по Ч.гр.д. № 509/2016г. по описа на РС Каварна, като с
определение № 40/01.02.2017г. В. и А. са конституирани като ответници по
делото, в качеството им на правоприемници на починалия ответник. Ищецът твърди,
че С.И.Т. е била ползвател на услуги предоставяни от ищцовото дружество и като
такъв имала открита индивидуална партида – кл.№ 4778 за обект, находящ се на
адрес с.***, общ.Каварна, ул.***. Посочения обект бил оборудван с водомерен
възел, на който водомерът е бил изправен до 24.04.2012 г., като консумираните
количества вода са отчитани по неговите показания. На посочената дата
инкасатора на ищцовото дружество е констатирал, че водомер № *** е без държавна
пломба и без пломба на ВиК, поради което е съставил предписание № 026504, с
което е определен срок от 30 дни да се смени водомера с редовен, пломбиран за
сметка на клиента. Твърди се че предписанието е подписано от абоната С.Т.. Поради
неизпълнение на даденото предписание, през периода 22.01.2014 г. – 27.09.2016 г.
задълженията били начислявани по реда на чл. 23, ал. 5, т. 1 от Общите условия
– по 5 куб.м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, като общият им
размер възлиза на сумата 810.05 лв.
Поради факта, че ответниците, респ. техният
наследодател С.Т. не са заплатили в срок предоставените В и К услуги, за ищеца
е възникнал правен интерес от търсената искова защита, доколкото срещу
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено възражение от В.Т. в срока и по реда на чл. 414 от ГПК. С
исковата молба се претендира сумата от 810.05 лева – главница,
представляваща неизплатени В и К услуги, предоставени от ищеца на
ответниците /респ. техния наследодател С.Т./ през периода 22.01.2014 г. до
27.09.2016 г. за обект с.***, ул.“***“ № 33, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението 29.11.2016 г. до изплащане на
вземането; сумата 107,11 лв. обезщетение за забава, представляващо сбор от
обезщетенията за забава в изплащането на всяка една предоставена и неизплатени
В и К услуга, изчислени в размер на законната лихва, считано от изискуемостта,
настъпваща в първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане от датата
на фактурирането на услугата, на всяко непогасено фактурирано месечно
задължение до 31.10.2016 г., в общ размер на 104.84 лева, както и обезщетение
за забава върху вече заплатени, но просрочени главници, начиная от 27.11.2013 г.
до 29.04.2014 г. в размер на 2,27 лева
В
срока по чл.131 от ГПК, ответниците не са подали отговор на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед № 227/01.12.2016 год. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 509/2016 год. по описа
на Районен съд Каварна, е разпоредено длъжникът С.И.Т., да заплати на кредитора ”Водоснабдяване и
Канализация Добрич” АД гр.Добрич, сумата 810,05 лева- главница,
представляваща неизплатени ВиК услуги (водоснабдяване,
отвеждане и пречистване на отпадни води),
предоставени от заявителя на длъжника през периода 22.01.2014 г. до 27.09.2016 г.
за обект с.***, ул.“***“ № 33, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението – 29.11.2016 г. до изплащане на вземането,
сумата 107,11 лева - обезщетение за забава, представляващо сбор от
обезщетенията за забава в изплащането на всяка една предоставена и неизплатени
ВиК услуга, изчислени в размер на законната лихва, считано от изискуемостта,
настъпваща в първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане от датата
на фактурирането на услугата, на всяко непогасено фактурирано месечно
задължение, до 31.10.2016 г., обезщетение
за забава върху вече заплатени,
но просрочени главници, начиная от 27.11.2013 г., както и сумата 25,00 лева представляваща внесена държавна такса.
С оглед установените данни по делото за настъпилата в
хода на процеса смърт на длъжника С.И.Т., с определение № 40 от 01.02.2017 г., и
на основание чл.227 от ГПК, като ответници в качеството им на правоприемници на
починалия ответник С.Т. са конституирани нейните низходящи В.Т.В. – син и М.Т.А.
- дъщеря.
В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът В.Т.В. е подал
възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение. М.Т.А. в законно определения срок не е възразила срещу дължимостта
на присъденото вземане.
Установява се от представеното по делото предписание №
26504 от 24.04.2012г., че при извършена проверка на водомер № *** е
констатирано, че същият е без държавна пломба и без пломба на ВиК, поради което
е определен срок от 30 дни за смяна на водомера с редовен, тариран и пломбиран
за сметка на абоната.
От представените копия на две страници от карнет за
абонатен № 5032 и кл.№ 4778, с абонат С.И.Т., неоспорени от ответниците се
установява, че през процесния период водомерът е заведен като повреден, поради
което са начислявани служебно по 5/10 куб.м. консумирана вода. За начислените
количества вода ежемесечно са издавани фактури от ищцовото дружество.
Представено
е и копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
„ВиК” ЕООД гр.Добрич, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-044 от 23.06.2006 год.
Съгласно общите условия основно задължение на потребителя е да заплаща
стойността на ползваните услуги, в 30-дневен срок след датата на фактуриране /чл.31,
ал.2/, като при неизпълнение в срок на това задължение, потребителят дължи на
ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1
ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на оператора.
При така установената фактическа обстановка и след
като съобрази приложимия закон, съдът прави следните правни изводи:
По
предявените срещу М.Т.А. установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД и по чл. 86 , ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
Установи се от приложеното към настоящото производство
Ч.гр.д. № 509/2016 г. по описа на КРС, че длъжникът М.Т. не е подала възражение
срещу постановената заповед № 227/01.12.2016 г. по чл.410 от ГПК.
Съгласно т.10а от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, процесуалните предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от
ГПК, не са налице в случаите, когато възражението по чл. 414 ГПК
не е подадено в срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК или не съдържа оспорване на вземането. Съдът, разглеждащ иска
по чл. 422 ГПК
извършва самостоятелна преценка за наличието на специалните процесуални
предпоставки за допустимостта на иска и не е обвързан от констатациите по тях
на съда в заповедното производство.
В конкретния случай предвид липса на оспорване
на вземането от длъжника М.Т. заповедта за изпълнение по отношение на нея е
влязла в сила и кредиторът разполага с изпълнително основание. (така опр.
№163/04.02.2011г., ч.т.д. №901/2010г. на ВКС, ІІ Т.О.) Поради липса на
абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 422 от
ГПК - правен интерес, производството по делото по отношение на М.Т. следва
да бъде прекратено като недопустимо.
По
предявените срещу В.Т.В. установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
В срока по чл.131 от ГПК за отговор на исковата молба,
ответникът В. не е подал такъв. В съдебно заседание, редовно призован не се
явява, не се представлява и не прави
искане делото да се разгледа в негово отсъствие.
С подадената искова молба и в проведените две съдебни
заседания ищцовото дружество, чрез процесуалните си представители е направило
искане за постановяване на неприсъствено решение, с оглед наличието на
предвидените в закона предпоставки.
След като прецени, че са налице формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК - ответникът е
получил преписа от исковата молба и приложенията към нея (връчени му на
09.05.2017 г.), не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява и
не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, указани са му последиците от неспазването
на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото
заседание по делото, както и че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2
от ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че
следва да постанови неприсъствено решение, като уважи предявените искове.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр.1 от ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски следва да се присъдят в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Направено е съответно искане и са представени доказателства за сторени такива в
размер на 75.00 лева - платена държавна такса за завеждане на иска. Претендира
се и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, след като взе
предвид фактическата и правна сложност на спора, броя на проведените открити
съдебни заседания и на осн. чл.78, ал.8 от ГПК определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лева. Заплащането
на сторените от ищеца разноски в общ размер на 175.00 лева следва да се възложи
на ответника В.Т., доколкото именно последният с поведението си е дал повод за
образуване на делото. Съгласно разрешението дадено с т.12 ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените от него
разноски в заповедното производство в общ размер на 25,00 лева платена държавна
такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422, ал. 1 и чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
В.Т.В., ЕГН **********, с адрес ***, в качеството му на правоприемник на абонат
на открита партида за ползване, отвеждане и пречистване на води, дължи по
издадената от Районен съд Каварна заповед № 227/01.12.2016 г., за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, по Ч.г.д. № 509/2016 г. в полза на кредитора
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ” АД, ЕИК 204219357, със седалище и адрес
на управление гр.Добрич, бул.”Трети март” 59, следните суми:
1./ 810,05 лева
(осемстотин и десет лева и пет стотинки) - главница, представляваща неизплатени ВиК услуги (водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни
води), предоставени от заявителя на длъжника през
периода 22.01.2014 г. до 27.09.2016 г. за обект в с.***, ул.“***“ № 33, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението –
29.11.2016 г. до изплащане на вземането;
2./ 107,11 лева
(сто и седем лева и единадесет стотинки) -
обезщетение за забава, представляващо сбор от обезщетенията за забава в
изплащането на всяка една предоставена и неизплатени ВиК услуга, изчислени в размер
на законната лихва, считано от изискуемостта, настъпваща в първия ден след
изтичане на 30-дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услугата,
на всяко непогасено фактурирано месечно задължение, до 31.10.2016 г., както и
обезщетение за забава върху вече заплатени, но просрочени главници,
начиная от 27.11.2013 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК В.Т.В., ЕГН **********,
да заплати на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, ЕИК 204219357, сумата
от 175,00 лв.
/сто седемдесет и пет лева/, представляваща сторени по настоящото дело съдебни
разноски, както и сумата 25,00 лв. /двадесет и пет лева/, разноски по ч.гр.д. № 509/2016г. по описа на
Каварненски районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по Гр. д. № 219/2017 г. по
описа на Районен съд Каварна в частта на предявените от ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ” АД гр.Добрич, с ЕИК 204219357, със седалище и адрес на
управление гр.Добрич, бул.”Трети март”, № 59, против М.Т.А., ЕГН **********, с
адрес ***, искове по чл. 422, ал. 1
във вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване съществуването на
вземането на ищеца спрямо ответника по издадената заповед № 227/01.12.2016 г.,
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по Ч.гр.д. № 509/2016 г. по
описа на РС Каварна.
В прекратителната част решението има характер на определение,
което е обжалваемо от страните с частна жалба пред Добрички окръжен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му.
В останалата част решението подлежи на обжалване
пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ………………