№129
гр.Каварна 16.11.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Каварненският
районен съд в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на секретаря Анастасия Митева, като
разгледа докладваното от съдията Гр.д. № 223 по описа за 2017 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът
е сезиран с искова молба подадена от „Б. 2015” ЕООД, ЕИК ***, против И.Й.Д.,
ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.79, ал.1, чл.99 и чл.86, ал.1 Закона за задълженията и договорите
Ищецът твърди, че на 26.01.2017 г. е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на осн.
чл.410 от ГПК срещу ответника, и е
образувано ч.гр.д. № 49/2017 г. по описа
на РС Каварна. Издадена била
заповед за изпълнение, с която
ответникът бил осъден да заплати на „Б.
2015” ЕООД сумата от 318,99 лв. - главница и сумата 96,22лв. - лихва за забава. В законоустановения срок длъжникът е
депозирал възражение по чл.414, ал.2 от
ГПК.
Излага, че между ”БТК” ЕАД и И.Й.Д. е сключен договор за
предоставяне на телекомуникационни услуги №581221792120062012-25079094 от 20.06.2012г. За ползваните услуги на
ответника били издадени следните фактури: №
1155450343/22.02.2014г., с период на отчитане 22.01.2014г. до 21.02.2014г., на
стойност 50,27лв. от която сумата от 9,77лв. не е заплатена, №
1157338107/22.03.2014г. с период на отчитане 22.02.2014г. до 21.03.2014г., на
стойност 24,59 лв., № 1159238495/23.04.2014г. с период на отчитане 22.03.2014г.
до 21.04.2014г., на стойност 7,90 лв., № 1161150257/23.05.2014г. с период на отчитане
22.04.2014г. до 21.05.2014г., на стойност 8,46 лв., № 1163182477/23.06.2014г. с
период на отчитане 22.05.2014г. до 21.06.2014г., на стойност 7,42 лв. и №
1164897250/22.07.2014г. с период на отчитане 22.06.2014г. до 21.07.2014г., на
стойност 260,85 лв., с включена неустойка. Общият размер
на дължимите суми по шестте
фактури е 318,99 лв. Поради изпадане на ответника в забава, същият му дължал и сумата
96,22 лева, представляваща мораторна лихва за забава
върху главниците за периода от датата на падежа до 25.01.2017г.
Твърди, че на
29.05.2015г. ”БТК” ЕАД е сключило договор за прехвърляне на вземания със „***”
ООД, по силата на който дружеството цесионер е придобило вземанията по горепосочените
фактури. „***” ООД в качеството си на
пълномощник на „БТК” ЕАД е изпратило уведомление на И.Й.Д. на осн. чл.99, ал.3 от ЗЗД. На 12.05.2016 г. „***” ООД е
прехвърлило всички свои вземания придобити
по горепосочения договор на „Б. 2015” ЕООД. Твърди, че „***” ООД в
качеството си на цедент по договора за прехвърляне на
вземания сключен на 12.05.2016г. е уведомило длъжника за извършената цесия с подаденото заявление по чл.410
от ГПК.
С
изложените твърдения ищецът моли да бъде признато за установено, че И.Й.Д.
дължи на „Б. 2015” ЕООД, сумата от 318 лв. - главница, ведно със
законната лихва, считано от 30.01.2017 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 96,22 лв. – общ сбор от
лихвите за забава върху всяко едно вземане за
периода от падежа на задължението до 25.01.2017г. Претендира за
присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.
Ответникът, чрез процесуалния си представител адв.Г.Г. в срока по чл.131 ГПК,
подава писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че с
БТК е имал сключен договор за предоставяне на мобилни услуги за една година,
считано от 20.06.2012г., чийто срок е изтекъл на 20.06.2013г. Въпреки изтичане
срока на договора БТК е продължило да издава фактури за неизползвани от
ответника услуги. Оспорва начисление му като дължими суми, начина на
изчисляването им и ползването на услугите за които са издадени фактурите.
Оспорва размера на претендираната неустойка, както и
размера и периода на претендираните мораторни лихви. Прави възражение за изтекла погасителна
давност на вземанията. С изложените мотиви моли за отхвърляне на исковете.
Каварненският районен съд, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Исковата молба е подадена след успешно проведено
производство по чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по
реда на чл.414, ал.1 от ГПК, в срока предвиден в разпоредбата на чл.415, ал.1
ГПК.
Страните не спорят, че на 20.06.2012 г., между „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД /оператор с
търговска марка „Виваком”/ и ответника е
сключен договор № 581221792120062012-25079094 с предмет предоставяне на мобилни
услуги за мобилен номер *** по план Виваком Мега Кол
С. Срокът на действие на договора е 12 месеца – от 20.06.2012 г. до 20.06.2013
г. Съгласно т.1, изр.2 от раздел „Мобилна услуга” абонатът се е съгласил след
изтичане на минималния срок, ако не е отправил едностранно писмено предизвестие
за прекратяване на договора или не е подал заявка за преминаване на план с
по-ниски параметри, договорът автоматично да продължи своето действие за
неопределен срок при същите условия. След изтичане на минималния срок на
договора, абонатът можел да прекрати договора с 30-дневно предизвестие. Установява
се от приложените към всяка фактура извлечения по услуги, че след изтичане на
12 месечния срок на договора ответникът е продължил да ползва мобилни услуги
предоставени му от оператора, за което са издавани ежемесечни фактури: №
1155450343/22.02.2014г., с период на отчитане 22.01.2014г. до 21.02.2014г., на
стойност 50,27лв.; № 1157338107/22.03.2014г. с период на отчитане 22.02.2014г.
до 21.03.2014г., на стойност 24,59 лв.; № 1159238495/23.04.2014г. с период на
отчитане 22.03.2014г. до 21.04.2014г., на стойност 7,90 лв.; №
1161150257/23.05.2014г. с период на отчитане 22.04.2014г. до 21.05.2014г., на
стойност 8,46 лв.; № 1163182477/23.06.2014г. с период на отчитане 22.05.2014г.
до 21.06.2014г., на стойност 7,42 лв. и № 1164897250/22.07.2014г. с период на отчитане
22.06.2014г. до 21.07.2014г., на стойност 260,85 лв., с включена неустойка.
На 29.05.2015 г. „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД и „***” ООД сключват договор за прехвърляне на вземания, по
силата на който дружеството цесионер придобива
вземанията по горепосочените фактури. Ищецът твърди, че на основание чл.99,
ал.3 ЗЗД, цесионерът „***” ООД /действайки като
пълномощник на „БТК” ЕАД/ е уведомил ответника И.Д. за сключената цесия, като
доказателства за достигнало до ответника уведомление не са представени. На
12.05.2016 г. „***” ООД цедира всички свои вземания
придобити по горепосочения Договор в полза на „Б. 2015” ЕООД. Видно от
Приложение №1 към същия договор, вземането на ищеца към ответника е включено в
списъка на цедираните вземания. По делото е
представено уведомление изходящо от цедента „***” ООД
до И.Д., за извършената цесия, за което отново не са ангажирани доказателства
за получаването му от ответника.
Въз основа на депозираното заявление по чл.410 от ГПК
пред Районен съд гр.Каварна е образувано ч.гр.д. № 49/2017 г., по описа на съда
по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 22/30.01.2017
г. за следните суми: сумата 9.77 лв. (девет
лева седемдесет и седем стотинки),
представляваща главница за незаплатени телекомуникационни услуги по фактура №
1155450343/22.02.2014 г.; сумата 3.37 лв. (три
лева тридесет и седем стотинки), представляваща лихва за
периода от 13.03.2014 г. до 25.01.2017 г.; сумата 24.59 лв. (двадесет и четири лева петдесет и девет стотинки), представляваща главница за незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура № 1157338107/22.03.2014 г.; сумата 8.25
лв. (осем лева двадесет и пет стотинки), представляваща лихва за периода от 10.04.2014 г. до
25.01.2017 г.; сумата 7.90 лв. (седем лева и деветдесет
стотинки), представляваща главница за незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура № 1159238495/23.04.2014 г.; сумата 2.57
лв. (два лева петдесет и седем стотинки), представляваща лихва за периода от 12.05.2014 г. до
25.01.2017 г.; сумата 8.46 лв. (осем лева четиридесет и
шест стотинки), представляваща главница за незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура № 1161150257/23.05.2014 г.; сумата 2.67
лв. (два лева шестдесет и седем стотинки), представляваща лихва за периода от 11.06.2014 г. до
25.01.2017 г.; сумата 7.42 лв. (седем лева четиридесет и
две стотинки), представляваща главница за незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура № 1163182477/23.06.2014 г.; сумата 2.26
лв. (два лева двадесет и шест стотинки), представляваща лихва за периода от 12.07.2014 г. до
25.01.2017 г.; сумата 260.85 лв. (двеста
и шестдесет лева осемдесет и пет стотинки),
представляваща главница за незаплатени телекомуникационни услуги по фактура №
1164897250/22.07.2014 г.; сумата 77.10 лв. (седемдесет
и седем лева и десет стотинки), представляваща лихва за
периода от 10.08.2014 г. до 25.01.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на
заявлението – 30.01.2017 г. до окончателно изплащане на вземането. В полза на
заявителя – ищец в настоящото производство, са присъдени и сторените разноски в
заповедното производство в общ размер от 325 лева.
В законоустановения двуседмичен срок ответникът е
депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.414
ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за
установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК.
Въз основа на искова молба от „Б. 2015” ЕООД е
образувано настоящото производство за установяване дължимостта
на сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение №22/30.01.2017
г. по ч.гр. д. № 49/2017 г. по описа на РС Каварна.
В процесния казус
взаимоотношенията между страните се регулират от разпоредбите на договора за
търговска продажба - чл.318 и сл. от ТЗ при субсидиарно
прилагане на разпоредбите на ЗЗД. От създадената облигационна връзка са
възникнали права и задължения за всяка от двете страни, поради което изпълнението
на задължението на едната страна е обвързано от изпълнението на задължението на
другата страна. В случая, не се оспорва, че ищецът е изпълнил своето
задължение, като е предоставил на ответника заявените с договор №
581221792120062012-25079094 мобилни услуги. Като насрещно свое задължение абонатът
дължи заплащане стойността на предоставените услуги, което свое задължение той
не е изпълнил.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че
не дължи претендираната сума за главница и лихви, тъй
като мобилният оператор БТК е продължил да издава фактури след изтичане срока
на договора и то за неизползвани от него услуги. Както бе посочено по-горе с
подписване на договора ответникът се е съгласил след изтичане на минималния
срок, ако не е отправил едностранно писмено предизвестие за прекратяване на
договора или не е подал заявка за преминаване на план с по-ниски параметри,
договорът автоматично да продължи своето действие за неопределен срок при
същите условия. Ответникът не ангажира доказателства, а и не твърди след
изтичане на 12 месечния срок на договора да е отправил предизвестие за
прекратяването му. Напротив от приложените извлечения към фактурите се
установи, че е продължил да ползва мобилни услуги предоставени му от оператора,
за които именно услуги са издадени процесните
фактури.
Неоснователно се явява и възражението на ответника, че
не е уведомен за прехвърляне на вземането. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД,
прехвърлянето има действие спрямо
третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор. Законът не
указва в каква форма следва да бъде извършено съобщаването, но то следва да
достигне до длъжника. В настоящия случай не се доказа, че има достигнало до ответника
уведомление за извършените две цесии. По делото са приложени две уведомления за
цесия от „***” ООД до ответника /в първия случай – действащ като пълномощник на
цедента и във втория – като цедент/.
Независимо, че не се ангажират доказателства, че е реално връчено уведомление
на ответника, съдът приема, че е налице надлежно уведомяване и цесията е
породила действие спрямо ответника. В случая, договорът за прехвърляне на
вземания от 29.05.2015 г., сключен между „БТК” ЕАД и „***” ООД, и договорът за
прехвърляне на вземане от 12.05.2016 г., сключен между „***” ООД и ищеца,
Приложение № 1 към него, както и уведомления за извършената цесия по чл.99,
ал.3 ЗЗД /първото от името на цедента и второто от
самия цедент/, са приложени към исковата молба и са
надлежно връчени на ответника на 04.05.2017 г., когато същият е получил
разпореждането по чл.131 ГПК с препис от исковата молба и приложенията към нея,
поради което съдът приема, че на тази дата ответникът е уведомен за извършените
цесии. Налице е задължителна практика
на ВКС, обективирана в Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г.,
II т. о., ТК, съгласно която
цесията следва да се счете
за надлежно съобщена на длъжника
и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор
е предявил иска си за изпълнение
на цедираното вземане.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано. С оглед горното, съдът намира, че
уведомяването е породило правните си последици и цесиите имат действие по
отношение на ответника най-късно от момента на получаване с исковата молба на
уведомленията.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът релевира и възражение за изтекла погасителна давност, което настоящият състав на съда намира за неоснователно. Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно т.3 от процесния договор, срокът за плащане на месечната фактура е 18 дни от датата на издаване, т.е. вземането за месечната фактура № 1155450343/22.02.2014 г. е станало изискуемо на 11.03.2013 г., за фактура № 1157338107/22.03.2014г. – на 08.04.2014г., за фактура № 1159238495/23.04.2014г. – на 09.05.2014г., за фактура № 1161150257/23.05.2014г. – на 08.06.2014г., за фактура № 1163182477/23.06.2014г. – на 09.07.2014г. и за фактура № 1164897250/ 22.07.2014г. – на 08.08.2014г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, е депозирано в съда на 30.01.2017г., т.е. преди изтичане на давностния срок.
Предвид изложеното, съдът приема, че правопогасяващото възражение за изтекла давност е неоснователно.
Ищецът претендира разноски, за което
представя списък по чл.80 ГПК. В исковото производство същите са в размер на
435 лева, от които държавна такса 75 лева и адвокатско възнаграждение 360 лева.
Заплащането на сторените от ищеца разноски се възлага на ответника доколкото
именно последният с поведението си е дал повод за образуване на делото.
Съгласно разрешението дадено с т.12 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в полза на
ищеца следва да се присъдят и сторените от него разноски в заповедното
производство в общ размер на 325 лева, от които 25 лева платена държавна такса
и 300 лева юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал. 1 от
ГПК, в отношенията между страните, че И.Й.Д. с
ЕГН **********, с адрес ***, ДЪЛЖИ по издадената от Каварненски
районен съд заповед за изпълнение на парично задължение № 22 от 30.01.2017г., по
ч.гр.д. № 49/2017 г. на КРС, в полза на „Б. 2015” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул.„***” № 31, следните суми: сумата 9.77 лв. (девет лева седемдесет и седем стотинки), представляваща главница за незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура № 1155450343/22.02.2014 г.; сумата 3.37
лв. (три лева тридесет и седем стотинки), представляваща лихва за периода от 13.03.2014 г. до
25.01.2017 г.; сумата 24.59 лв. (двадесет
и четири лева петдесет и девет стотинки),
представляваща главница за незаплатени телекомуникационни услуги по фактура №
1157338107/22.03.2014 г.; сумата 8.25 лв. (осем
лева двадесет и пет стотинки), представляваща лихва за
периода от 10.04.2014 г. до 25.01.2017 г.; сумата 7.90 лв. (седем лева и деветдесет стотинки), представляваща главница за незаплатени телекомуникационни
услуги по фактура № 1159238495/23.04.2014 г.; сумата 2.57 лв. (два лева петдесет и седем стотинки), представляваща лихва за периода от 12.05.2014 г. до
25.01.2017 г.; сумата 8.46 лв. (осем лева четиридесет и
шест стотинки), представляваща главница за незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура № 1161150257/23.05.2014 г.; сумата 2.67
лв. (два лева шестдесет и седем стотинки), представляваща лихва за периода от 11.06.2014 г. до
25.01.2017 г.; сумата 7.42 лв. (седем лева четиридесет и
две стотинки), представляваща главница за незаплатени
телекомуникационни услуги по фактура № 1163182477/23.06.2014 г.; сумата 2.26
лв. (два лева двадесет и шест стотинки), представляваща лихва за периода от 12.07.2014 г. до
25.01.2017 г.; сумата 260.85 лв. (двеста
и шестдесет лева осемдесет и пет стотинки),
представляваща главница за незаплатени телекомуникационни услуги по фактура №
1164897250/22.07.2014 г.; сумата 77.10 лв. (седемдесет
и седем лева и десет стотинки), представляваща лихва за
периода от 10.08.2014 г. до 25.01.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на
заявлението – 30.01.2017 г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА И.Й.Д. с ЕГН **********, да заплати на „Б. 2015” ЕООД, ЕИК ***, сумата от 435
лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред
настоящата инстанция, на основание чл.78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И.Й.Д. с ЕГН **********,
да заплати на „Б. 2015” ЕООД, ЕИК ***, сумата от 325 лева, представляваща
направени в производството по ч.гр.д.
№ 49/2017 г. по описа на РС Каварна съдебно-деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
……………..