О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.Каварна 03.11.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Каварненският районен съд в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

при участието на секретаря Анастасия Митева и в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията Гр.д. № 228 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Ищците Я.Г.К., Г.К.Г., Г.Й.Г. и А.Й.Г., чрез пълномощника си адв.М.В. ***, са предявили против Община *** ***, установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

В исковата си молба излагат, че са наследници по закон на Г.К.Г.,***.***, починал на 19.03.1985г. Твърдят, че по наследство и давностно владение са собственици на недвижим имот - дворно място с площ от 3530 кв.м., съставляващо имот с пл.№***по рег.план на с.***, общ.***.***, ведно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка. Твърдят, че в разписния лист към плана на населеното място имотът е записан на името на общия им наследодател, който е живял в него до смъртта си. От момента на придобиването и до сега имотът е владян от ищците и наследодателят им постоянно, непрекъснато и необезпокоявано от никого. Твърдят, че поради липсата на документ за собственост върху имота са предприели действия за снабдяването си с констативен акт за собственост по обстоятелствена проверка, при което в депозираната молбата–декларация пред техническа служба към Община ***.***, било вписано, че имотът е общинска собственост. Тъй като горното представлявало пречка за снабдяването им с констативен нотариален акт за собственост, за тях се пораждал правният интерес за предявяване на настоящия установителен иск за собственост спрямо Общината. С изложените мотиви молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Община ***.***, правото им на собственост, като наследници на Г.К.Г., върху недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 3530 кв.м., съставляващо имот с пл.№***по рег.план на с.***, общ.***.***, ведно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка, при граници на имота, парцели: ****по рег.план на с.***, общ.***.***.

Ответникът, чрез процесуалния си представител юрк. Ж.З., оспорва пасивната процесуална легитимация на Община ***.*** в процеса. Твърди, че изложените от ищците обстоятелства не отговарят на действителността, т.к. в молбата-декларация заверена на 03.09.2015г. от служител в отдел „Общинска собственост” при Община ***.*** е вписано, че „дворното място и жилищната сграда не са общинска собственост”. Счита, че исковата претенция е насочена към ненадлежна страна-ответник, поради което иска се явява недопустим и моли производството спрямо него да бъде прекратено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира от фактическа страна следното:

Установява се от представеното удостоверение за наследници № АО-01-20-036/03.09.2015г. изд. от кметство с.***, общ.***.***, че ищците са наследници по закон на Г.К.Г., б.ж. на с.***, починал на 19.03.1985г. - негови внуци и снаха.

От представеното завещание съставено на 20.01.1937г., със заверка №557 от 07.04.1937г., на Калиакренския окръжен съд се установява, че Г.К., живущ *** е завещал на сина си К. Г. собствеността върху къща за живеене, находяща се в с.Ч., окръг ***, която се състои от три стаи, съградена от камък и покрита с керемиди, един обор, две отделения за дюкяни с изба, един кладенец и двор на площ от 27 декара, ограден с каменен зид и който се използва една част за култивиране на зеленчук, а друга част е посадена с плодни дръвчета.

От представените позволителен билет № 12 от 07.06.1946г., декларация, обяснителна бележка и разрешително № 675 от 02.09.1967г., калкулация № 766/1967г., проект за водоснабдяване на парцел ***по пл. на с.*** и фактура от 03.09.1967г. се установява, че през 1946г. на Г.К.Г. /син на К. Г./ е разрешено да построи жилище върху 58 кв.м. на собственото си жилищно място в с.***, което жилище след изграждането му, през 1967г. е водоснабдено от ОСП ВиК гр.Толбухин.

От представените приходни квитанции се установява, че през периода 2008г. - 2016г. дължимите данъци за недвижимия имот са заплащани редовно от наследниците на Г.К.Г. – Г.С., Я.Г., Г.К., А.Й. и Г.Й..

Установява се от представеното удостоверение № АР-22-2956/24.10.2016г. изд. от ОС „Земеделие” гр.***.***, че процесния имот не е идентифициран в картата за възстановената собственост и няма информация да попада във фонда на земите по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ.

По делото са разпитани свидетелите А. С. Ч. и С.С.Н.от показанията на които се установява по безпротиворечив начин, че процесният имот е придобит от ищците по наследство от Г.К.Г.. До смъртта си Г.К., а след това неговите наследници – ищците по делото са владели процесния имот, като са строили в него, обработвали са двора и са манифестирали пред всички собственическите си права. Свидетелите не са чували някой да им е оспорвал правата или да е предявявал претенции спрямо имота. Дори и в годините, в които земите на гражданите са били обобществени, това дворно място не е обработвано от АПК или ТКЗС, а единствено от ищците и наследодателят им. Оценявайки показанията на разпитаните свидетели, съдът ги намира за последователни, непосредствени, взаимно допълващи се и съответстващи на събраните писмени доказателства, поради което ги кредитира изцяло.

От заключението на вещото лице М.П., по допуснатата СТЕ, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно изготвено и обосновано се установява, че съгласно разписния лист към регулац.план на с.***, общ.***.***, имот с пл.№ ***е записан като двор на името на Г.К.Г., като от него са образувани два парцела с пл.№ ***, както и че отразената информация за имота не е променяна през годините. В общ.***.*** не са открити данни относно мотивите и основанията довели до смяна на предназначението /отреждането/ на процесния имот. В общината няма данни за започната или завършена процедура по отчуждаване на имота и обезщетяване на наследодателя или неговите наследници. Към момента на придобиването му и след това процесния имот попада в строителните граници на населеното място, като липсват данни за изключването му. Параметрите на имот пл.№ 135, като площ, геометрична форма и собственост не са се променяли през годините. Понастоящем имота представлява двор ограден от всички страни, като южната и източната част на оградата са изградени на уличнорегулационнната линия с ОК.10-ОК.17.

Установява се от представената молба-декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот и препис от книгата за молби декларации за 2015/2016г., водена в общ.***.***, че наследниците на Г.К.Г. са предприели действия за снабдяването си с нотариален акт по обстоятелствена проверка за имот дворно място с площ 3 530 кв.м., като са представили декларацията в общината, отдел общинска собственост за заверка. На 03.09.2015г. от служител в отдел „Общинска собственост” при общ.***.***, в подадената декларация е удостоверено, че имотът дворно място и жил.сграда представляващи пл.№ 135 по ПУП на с.***, не са общинска собственост. Горното обстоятелство е отразено и в книгата за молбите декларации, в която е вписано още, че така заверената декларация е получена от Г.К.Г. срещу подпис.

По делото е представена скица № 934/17.11.2015г. изд. от общ.***.***, отдел УТ, в която е отразено, че ПИ № 135, с площ 3 530 кв.м. е извън регулационния план на с.***.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.124 от ГПК.

Процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск за съществуването на едно право законодателят е предвидил наличието на интерес. Нещо повече самата разпоредба на чл.124, ал.1 от ГПК изрично посочва като положителна предпоставка за правото на иск - наличието на правен интерес. Съгласно установената от ВКС практика, в т.ч и от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, относно правният интерес от предявяването на установителен иск за собственост, преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи не от вида на спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца.

Съобразно горното настоящият съдебен състав намира, че предявеният положителен установителен иск е недопустим и като такъв следва да бъде прекратен, поради липсата на задължителна положителна процесуална предпоставка, а именно правен интерес. За да е налице правен интерес от предявяване на установителен иск е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право, или да се претендира оспорваното от ищеца право. В настоящото производство не са налице такива индиции. Положителен установителен иск срещу общината ще е допустим, когато тя откаже да издаде на ищците документ, свързан с удостоверяване на правото им на собственост, с мотива, че имотът е собственост на общината. В случаите, когато отказът да се издаде такъв документ не е съпроводен със заявяване от страна на общината на свои вещни права върху имота, изключващи правата на ищците, те нямат правен интерес от предявяване на установителен иск спрямо нея, а имат правната възможност да обжалва отказът да се издаде документа по реда на АПК. В този смисъл е решение № 134 от 19.02.2007 г. по гр.д.№ 417 от 2005 г. на ВКС, Четвърто г.о., определение № 416 от 26.10.2007 г. по ч.гр.д. № 1950 от 2007 г. на ВКС, Пето г.о. и други.

В настоящото производство са налице твърдения, че общината оспорва правото на собственост на ищците с твърдението /вписването в молбата-декларация/, че имотът е общинска собственост, които твърдения не са доказаха в процеса. Напротив установи се от представената молба-декларация и копие на страници от книгата за заверка на молбите-декларации в общ.***.***, че ответникът е вписал в представената пред него молба-декларация, че имотите посочени в нея „дворно място и жил.сграда, представляващи пл.№ 135, по ПУП на с.*** не са общинска собственост.” Установи се също от твърденията на ответника, че той не оспорва правото на собственост на ищците, нито заявява собствени претенции върху имота, или че са налице претенции на трети лица върху имота. Нещо повече Община ***.*** не само, че не оспорва правото на собственост на ищците, а и твърди, че е налице неправилно отразяване в плана, което налага подаване на молба от заинтересованите в общината за допускане изменение на плана, за да може да бъде извършена промяна в ПУП, касаеща процесния имот. Не на последно място следва да бъде отбелязано, че дори и да бъде постановено положително за ищците решение, то няма да доведе до автоматична промяна на плана и снабдяването им със скица, в която да са отразени обстоятелства различни от фигуриращите в плана. Отново ще е необходимо иницииране на производство за промяна ПУП за привеждането му в съответствие с фактическото правно положение.

По изложените съображения съдът намира, че за ищците не е налице правен интерес от водене на положителен установителен иск срещу Община ***ерал ***, за признаване на установено по отношение на нея, че те са собственици на процесния имот.

В духа на соченото ТР № 8/2013 г. на ВКС, където в т.1, изр.последно е посочено, че при липса на правен интерес делото се прекратява с определение, то това означава, че и настоящия иск по чл.124 от ГПК, предявен от ищците следва да бъде прекратен на това основание. Горното обуславя необходимостта да се отмени определението за решаване на делото и постановяване на решение и вместо това да се постанови определение за прекратяване на иска по чл.124 от ГПК поради недопустимост.

При този изход на спора сторените от ищците разноски в производството остават за тяхна сметка. Ответникът е сезирал съда с искане за присъждане на разноски като е представил списък по чл.80 от ГПК, с претендирани такива в размер на 420.00 лева, срещу който ответниците не са възразили, поради което така претендираните разноски следва да бъдат присъдени.

Поради това, че определението за прекратяване прегражда по-нататъшния ход на делото, то съгл. чл.274, ал.1 т.1 от ГПК подлежи на обжалване в срока по чл.275 от ГПК..

Водим от гореизложеното и на основание чл.253, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ протоколното определение от 26.09.2017 година по гражданско дело № 228/2016 година по описа на РС Каварна, с което са приключени устните състезания по делото и същото е обявено за решаване.

 ПРЕКРАТЯВА производството по делото, образувано по предявения от Я.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***, Г.К.Г., ЕГН **********, с адрес ***, Г.Й.Г., ЕГН **********, с адрес *** и А.Й.Г., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника им адв.М.В. *** ***, Булстат ***, с адрес ул.”***” № 5, представлявана от Кмета В.В.Д., иск по чл.124 от ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, правото им на собственост, като наследници на Г.К.Г., върху недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 3530 кв.м., съставляващо имот с пл.№***по рег.план на с.***, общ.***.***, ведно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка, при граници на имота, парцели: ****по рег.план на с.***, общ.***.***.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 от ГПК Я.Г.К. с ЕГН **********, Г.К.Г. с ЕГН **********, Г.Й.Г. с ЕГН ********** и А.Й.Г. с ЕГН **********,*** ***, Булстат ***, направените по делото разноски в размер на 420.00 лв.(четиристотин и двадесет лева).

Определението за прекратяване подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич в едноседмичен срок от съобщаването му на страната, съгласно чл.275, ал.1 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ....................................