Р Е Ш Е Н И Е
№136
гр.Каварна 14.12.2017
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Каварненският
районен съд в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на секретаря Анастасия Митева и в
присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията Гр.д.
№ 229 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищцовото дружество „Водоснабдяване
и канализация” ООД В., чрез процесуалния си представител юрк.А.И.А.,
твърди в исковата молба, че ответникът Д.П.Г. е абонат на дружеството за
жилище на адрес гр.В., ж.к. „***”, бл.3, вх.А, ап.1, за който адрес има открита
партида на потребител с абонатен № *** и абонатен № ***, и като такава е
потребител на вода и други услуги, предвидени в Закона за водите, ЗРВКУ,
Наредба №4/2004г. на МРРБ и Общите условия на „В и К” ООД В.. Твърди, че през
периода 20.04.2015г. – 05.10.2016г. в качеството му на доставчик на В и К
услуги е издал фактури за изплащане на дължими от потребителя суми за
използвани услуги в размер на 691.82 лева, както и суми за начислени лихви за
периода 20.05.2015г – 15.02.2017г. в размер на 66.30 лева. Твърди, че въпреки
връчената й покана за доброволно изпълнение, ведно с приложена справка за
дължими суми, ответницата не е заплатила същите. Поради неплащане на дължимите
суми ищецът подал в съда заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК. Каварненският
районен съд е уважил искането и е разпоредил длъжникът Д.П.Г. да заплати на
кредитора „Водоснабдяване и канализация” ООД В. сумата от 691,82 лева,
представляваща главница за
незаплатени ВиК услуги за периода 20.04.2015 г. до
05.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 21.02.2017 г. до окончателно изплащане на вземането; сумата 66,30 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 20.05.2015
г. до 15.02.2017 г., както и сумата 25,00 лева, представляваща направените по
делото разноски. В срока по чл.414, ал.1 ГПК длъжникът Д.Г. е подала възражение
срещу заповедта, поради което е възникнал правен интерес от предявяване на установителния иск. С изложените мотиви моли съда да
постанови решение с което да приеме за установено че ответникът му дължи сумите
предмет на заповед № 94/21.03.2017г. изд. по ч.гр.д. № 160/2017г. по описа на
РС Каварна.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът Д.Г. е
депозирала писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и
недоказани. Оспорва наличието на валидно облигационно отношение между нея и ищцовото дружество. Твърди, че представените от ищеца
частни документи, които не носят нейния подпис, не доказват наличието на
твърдяното задължение и основанието за възникването му. Оспорва и твърдението
на ищеца за надлежно изпращане и получаване на покана за доброволно изпълнение
с приложена към нея справка за дължими суми. С изложените мотиви настоява за
отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и от представения от ищеца
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот вписан под № 198, том 23,
дело № 5353, вх.рег № 7739 от 06.11.2006г. на СВ В.
се установява, че на 03.11.2006г. Д.П. е закупила от Петко Антонов Богданов
недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.В., ж.к.
„***” №3, вх.А, ет.1, ап.1, за който имот между страните не е спорно, че е
водоснабден.
От представените извлечение от регистъра отразяващ
заявени промени по партиди на потребители на дружеството и извлечение от книга-карет за отчитане на потреблението се установява, че
партидата на потребителя на процесния имот е
променена считано от 02.11.2007г., с вписан нов потребител -Д.П.Г..
Видно е от приложените на л.10-13 и л.30-31 от делото шест
страници от карнети за отчитане на водомер № 33005207
– „студена вода” и водомер № 43004172 – „топла вода”, с абонат Д.П.Г., че е
извършвано ежемесечно отчитане на водомерите, с вписване на датата на отчитане,
показанията на водомера, изразходвано количество вода в куб.м. След извършеното
отчитане ищцовото дружество е издавало ежемесечно
фактури през процесния период 20.04.2015 г. – 05.10.2016
г., описани подробно в представената справка-извлечение за дължими суми и в
заключението на вещото лице.
С покана за доброволно изпълнение № 71494 от 14.11.2016
г., изпратена на адреса на водоснабдения имот и получена от Светлана П.
Кръстева – сестра на ответницата, ищцовото дружество
е поканило Д.Г. да заплати в 30-дневен срок сумата от 740.55 лева,
представляваща главница и лихви за ползвани ВиК
услуги през периода 01.06.2015 г. – 01.11.2016 г., подробно описани в
приложената към поканата счетоводна справка, като е предупредило ответника, че
при неплащане на дължимите суми ще претендира същите по съдебен ред.
С оглед липсата на плащане, на 21.02.2017 г.
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410
ГПК, като със заповед № 94/21.03.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 160/2017 г. по описа на Районен съд Каварна,
е разпоредено длъжникът Д.П.Г. да заплати на
„Водоснабдяване и канализация” ООД гр.В., сумата 691,82 лева, представляваща главница за незаплатени ВиК услуги
за периода 20.04.2015 г. до 05.10.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 21.02.2017 г. до
окончателно изплащане на вземането; сумата 66,30 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 20.05.2015
г. до 15.02.2017 г., както и разноските по делото в размер на 25.00 лева. В
заповедта е посочено, че вземането на кредитора произтича от незаплатено
задължение за предоставени Вик услуги за периода 20.04.2015 г. до 05.10.2016 г.
за жилище с адрес гр.В., ж.к. „***”, бл.3, вх.А, ап.1.
От заключението на вещото лице по извършената ССЕ, се
установява, че по данни на регистър „карнет” и извлечение от регистрациона книга на дружеството, абоната Д.П.Г. фигурира
в регистрите на дружеството от 02.11.2007 г. под № 1251, във връзка с промяна
на титуляра по процесната партида. Вещото лице е
установило, че през процесния период е воден регистър
„карнет”, като въз основа на записите в него са начисляване задължения и
издавани фактури за потребена вода и ползани ВиК услуги /канал и
пречистване/. Установило е още, че ответникът фигурира в регистрите на ищцовот дружество с два абонатни номера – аб.№2446/002 „ст.вода” и аб.№2446/003
„т.вода” с адрес на потребление гр.В., ж.к.”***”, бл.3, вх.А, ап.1. Общия
размер на задължението по фактури – 30 бр., издадени в рамките на процесния период вещото лице е изчислило в общ размер на 662.74
лева, а начислената лихва към 20.02.2017г. вкл. - в размер на 66.74 лева. Не са
установени документи, удостоверяващи извършени плащания от страна на ответника
към ищцовото дружество относими
към процесния период.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл.203 от Закон за водите (Нов - ДВ, бр.81 от 2000г., изм.,
бр.84 от 2003г., бр.59 от 2007г.) потребителите и водоползвателите
на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги,
предвидени в този закон - неизправни длъжници, носят отговорност за
задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК независимо от размера на
задължението. В полза на ищеца е издадена цитираната по-горе заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410, ал. 1 от ГПК и тъй като
длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед, то за „ВиК” ООД В. е налице правен интерес от завеждане на
предявените искове, с предмет установяване дължимостта
на процесните суми.
Взаимоотношенията между страните в настоящото производство се регулират
от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД /арг. чл.288 от ТЗ/. Сключения между тях договор е
двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален,
неформален, с вещно-облигаторно действие. От договора
възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова
изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от
изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на продавача е било
да водоснабди имота на ответника, в качеството му на абонат на водопроводната
мрежа. С извършването на посоченото действие – водоснабдяване на имота,
неоспорено от ответника, ищецът е изпълнил задължението си по договора.
Задължение на купувача е било да получи услугата и да заплати цената й. От
представените по делото писмени доказателства се установява по недвусмислен
начин обстоятелството, че ищецът в качеството му на „В и К” оператор, е
предоставял на Д.П.Г., в качеството й на потребител, услуга – водоснабдяване на
обект, представляващ жилище, находящо се в гр.В., ж.к.”***”, бл.3, вх.А, ап.1, за периода от 20.04.2015
г. до 05.10.2016 г.
Макар според представените в настоящия процес писмени
доказателства ищецът да е изпълнявал точно задълженията си като доставчик и за процесния период от 20.04.2015 г. до 05.10.2016 г. да е
доставил вода за жилището на ответника, последния от своя страна не е заплатил
доставената вода съгласно издадените от ищеца справки по партидата и за суми в
общ размер от 662.74 лева – съгл. заключението на вещото лице. Съдът намира, че
е налице виновно неизпълнение на договорно задължение, което обуславя
възникването на отговорността по чл.79 и сл. от ЗЗД на ответницата като
неизправна страна по договора.
С оглед на неплащане в срок на главницата, следва да
се приеме, че ответницата е изпаднала в забава и дължи и начислената сума в
размер на 66.30 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане от падежа
на всяко едно периодично задължение до 15.02.2017 г. – датата на изготвяне на
счетоводната справка.
С оглед на изложеното, предявените положителни установителни искове за главницата и лихвата за забава са
основателни и следва да бъдат уважени за посочените по-горе периоди и размери.
Върху главницата се дължи и законна лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 21.02.2017 г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски следва да се присъдят в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Направено е съответно искане, представен е списък по чл.80 ГПК и доказателства
за сторени такива в размер на 225.00 лева - платена държавна такса за завеждане
на иска и депозит за възнаграждение на вещо лице. Претендира се за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00
лева, което е в предвидения размер по чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на основание чл.78, ал.8, вр. с ал.1 ГПК, следва да се присъди на ищеца. Разноските
от общо 325.00 лева, по исковото производство, ще се поставят в тежест на
ответника.
Съгласно т.12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът
в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив
по разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение. Следователно, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца ще се присъдят разноските в
заповедното производство в размер на 25.00 лева - платена държавна такса.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Д.П.Г. с
ЕГН **********, с адрес ***, в качеството й на абонат с открита партида за
ползване на вода, дължи по издадената от Районен съд гр.Каварна заповед № 94/21.03.2017
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по ч. гр. дело № 160/2017
г. в полза на кредитора й В и К оператор по сключен при Общия условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите – „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ООД ГР.В., ЕИК 816090199, със седалище и адрес на управление гр.В., ул.„А.
Стамболийски” №2, представлявано от управителя А.П., следните суми:
1) 662,74 лв. /шестстотин шестдесет и два лева и седемдесет и четири
стотинка/, представляваща незаплатени В и К услуги, предоставени през периода
от 20.04.2015 г. до 05.10.2016 г., ведно със законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението – 21.02.2017 г. до изплащане на задължението.
2) 66.30 лв. /шестдесет и шест лева и тридесет стотинки/, представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода 20.05.2015
г. до 15.02.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Водоснабдяване и
Канализация” ООД Гр.В., ЕИК 816090199, срещу Д.П.Г. с ЕГН **********,
иск за установяване на вземания предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.дело №
160/2017 г. на Каварненски районен съд, за разликата
над 662,74
лева до 691,82 лева, по отношение
на главните задължения, представляващи неплатена цена на доставени ВиК услуги на адрес на потребление в гр.В., ж.к.”***”,
бл.3, вх.А, ап.1.
ОСЪЖДА Д.П.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД ГР.В., ЕИК 816090199, със седалище и адрес
на управление гр.В., ул.„А. Стамболийски” №2, представлявано от управителя А.П.,
сумата от 350,00 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща сторените в
исковото и заповедното производство съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
…………………