Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Каварна, 22.02.2019г.

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Каварненски районен съд, в публично заседание на двадесет и четвърти януари, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Гр.д. №236 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по делото е образувано по искова молба с вх.№1348/24.04.2018г., подадена от Е.В.С. с ГН ********** ***, чрез адв.Ю.О. – ДАК, срещу „К.И.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Шабла, ул.“Ч.“, №**, представлявана от В.Л.М.. С молбата се иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 7255,28 лева, представляваща неизплатено наемно възнаграждение за стопанската 2016-2017г., за отдадената под наем земеделска земя, собственост на ищеца с обща площ от 90,691 дка, находяща се в землището на гр.Шабла, ведно със законната лихва за забава от датата на  предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В с.з., ищецът не се явява, представлява се от упълномощеният адв.О., която поддържа иска, като го счита за основателен и доказан.

Ответникът „К.И.“ е депозирал писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК. Счита исковата молба за допустима, но неоснователна по същество. Твърди, че ищеца не е единствен собственик на недвижимите имоти – земеделска земя и, че същите са придобити по време на брака му с В.Н.С., сключен на 04.02.1991г. и прекратен на 06.06.2011г. Ответникът оспорва претенцията на ищеца по размер, като възразява, че  сумата не следва да бъде изплатена единствено на него. Посочва, че с решение от 01.06.2018г. по Гр.д.№ 1880/2017г. на РС Добрич, съда е допуснал делба на недвижими имоти по ½ идеална част за съделителите – ищеца и бившата му съпруга. Твърди, че ищеца сам в делбеното производство е изразил съгласие делбата да бъде извършена по равно за двамата съделители. Ответникът твърди още, че за стопанската 2015/2016г. е изплатен пълния размер от 5441,46лв., вместо полагаща му се наемна цена в размер на 3627,64лв., като надвесената сума следвало да бъде прихваната от полагащата му се наемна цена за 2016/2017г. за притежаваните от него ½ идеални части от имотите. Посочва, че е взето решение на Управителния съвет на кооперацията допълнително плащане над 30 % натурална или стойностна рента съгласно структурата на засетите с култури площи за стопанската 2016/2017г.  да бъде дадено допълнително стимулиране само на собствениците на земя, сключили договори за новата стопанска година, между които ищеца не фигурирал. Прави частично признание на иска за сума в размер на 226,73лв., след извършено прихващане от надвнесената му за предходен период сума. Представя платежно нареждане за превод на тази сума.  

В процеса, ответникът представляван от адв.В.Й., поддържа отговора и моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Каварненският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт за покупко-продажба на поземлени имоти, вписан в СВ Каварна вх.рег.№*** от 17.05.2004г., ****., ищецът Е.С. е закупил три поземлени имота – ниви, съответно нива с кадастрален №**с площ от 29.997 дка в землището на гр.Шабла, нива с кадастрален №** с площ от 20.969 дка в землището на гр.Шабла и нива с кадастрален №** с площ от 39998 дка в землището на с.Т., общ.Шабла.

Към исковата молба ищецът е представил договор за наем на земеделска земя – от 2016г., сключен с ответната кооперация. Според договора, който се сключва за 1 година, за общо 90,691 дка, размерът на наема се определяло с  решение на УС, а минималния размер е 30% натурална рента, съгласно структурата на засетите с култури площи за съответната стопанска година за земи ІІ-ра и ІІІ-та категория и 25% за земи ІV-та категория.

Ответникът е представил Служебна бележка и две платежни нареждания, от които се установява, че на ищеца е заплатена рента – на 21.11.2016г. в размер на 5440,46 лева и на 09.07.2018г. в размер на 227,66 лева.

По искане на ищеца е изискано  и приложено препис от Решение №27/12.03.2018г. по идентичен спор между същите страни за стопански години 2011-2012г.; 2012-2013г.; 2013-2014г. и 2014-2015г.

От изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът е отдал земя в общ размер на 90.691 дка. За стопанската 2015-2016г. рентното възнаграждение възлиза на 80.00 лева, а за стопанската 2016-2017г. за ищеца е 45 лева. Според вещото лице това е съгласно решение на Управителния съвет на кооперацията, тъй като следващата стопанска година ищеца си е взел земята. Според заключението, на ищеца е изплатена цялата дължима сума, след представени съдебни решение на РС Каварна и РС Добрич – за делбата на недвижимите имоти, според което ищеца притежава ½ ид.ч. от имотите.

 

 

 

 

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск черпи своето правно основание от разпоредбите на чл.79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 228 и сл. от ЗЗД.

Между ищеца и ответника по делото са възникнали валидни облигационни правоотношения, породени от сключени между тях договори за наем в изискуемата от закона писмена форма.

Ищецът не е единствен собственик на трите земеделски имота. Нивите са придобити по време на брака му с В.Н.С., сключен на 04.02.1991г. и прекратен с развод по взаимно съгласие на 06.06.2011г. (датата на постановяване на решението по гр.д.№ 1579/2011г. по описа на Районен съд – Добрич). На основание пар. 4, ал. 1 от ПЗР на СК вр. чл. 21, ал. 1 и ал. 3, чл. 27, ал. 1 и чл. 28 от СК, същите са бездялова съпружеска имуществена общност до 06.06.2011г. и се притежават от двамата бивши съпрузи в обикновена съсобственост след тази дата при равни дялове, с оглед т. 8 от споразумението на съпрузите по чл. 51 от СК.

Договорите са сключени след прекратяване на брака между съпрузите.

Съпружеската имуществена общност е съпритежание, което представлява особена, съвместна бездялова собственост, като притежатели едновременно са двамата съпрузи, които нямат изразени дялове и обособени лични части в общността, с които да могат да се разпореждат. С прекратяването на брака между съпрузите бездяловата съпружеска имуществена общност се превръща в обикновена съсобственост между тях (така чл. 27, ал. 1 от СК), като дяловете на съпрузите са равни, съгласно разпоредбата на чл. 28 от СК.

Отдаването под наем или аренда на недвижимо имущество е акт на обикновено управление. Съгласно чл. 22, ал. 1, изр. 3 от СК от 1985г. (действащ към 2007г. и 2008г.), действия на управление относно общите вещи и права върху вещи може да извършва всеки от съпрузите. По аргумент от чл. 25, ал. 2 от СК от 1985г., за поетите от единия съпруг с договора за аренда задължения двамата съпрузи отговарят солидарно. Вземането им за рента съответно е едно неделимо, тъй както неделима е и съсобствеността им. С прекратяването на брака съпружеската общност се конвертира в дялова такава, но това не води автоматично до отпадане на задълженията на бившите съпрузи по договора за аренда, а съответно и на правата им. Щом за тях е възникнало едно общо неделимо вземане, след превръщането му в делимо при равни дялове, бившите вече съпрузи са кредитори всеки за половината от цялото вземане. Поради това и длъжникът точно и с погасителен ефект е извършил плащане на дължимите ренти по договора сключен пред 2016 година, на всеки от двамата съпрузи по равно. Нещо повече, съгласно решение на Добрички районен съд по гр.д.№1880/2017г., процесните имоти, предмет на договор за наем между страните са допуснати до делба - по ½ ид.ч. за ищеца и ½ ид.ч. за бившата му съпруга Валентина Славчева. Съвсем правомерно Кооперация „Изток“ е изплатила половината от дължимото възнаграждение на бившата съпруга на ищеца.

Горното налага извода, че исковете на ищеца са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, л.3 от ГПК, ищеца дължи на ответника сторените по делото разноски, които са в размер на 800.00 лева, за адвокатски хонорар.

Водим от гореизложеното Каварненският районен съд

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.В.С. с ГН ********** ***, чрез адв.Ю.О. – ДАК срещу „К.И.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Шабла, ул.“Ч.“, №**, представлявана от В.Л.М. , иск за заплащане на сумата от 7255,28 лева, представляваща незаплатена наемна цена по договор за наем на земеделска земя, за стопанската 2016-2017г., като неоснователен.

ОСЪЖДА Е.В.С. с ГН ********** ***, чрез адв.Ю.О. – ДАК, да заплати на „К.И.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.Шабла, ул.“Ч.“, №15, представлявана от В.Л.М., разноски по делото в размер на 800.00 /осемстотин/ лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………….