Р   Е  Ш  Е  Н   И   Е

 

Гр.Каварна, 20.06.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА

 

при секретаря Е.Ш., като разгледа докладваното от съдията Гр.д. №255/2015г. по описа на КРС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД.

Постъпила е искова молба с вх.№1831/19.06.2015г. от Е.Н.Р. с ЕГН ********** ***, против К.З.А. с ЕГН ********** ***/.

В молбата се излага, че на 30.01.2003г. с н.а. *** на КРС, ищцата дарила на дъщеря си К.З.А. – ответник в производството, следния недвижим имот: Първи етаж от двуетажна жилищна сграда – многофамилна със ЗП 65 кв.м., състоящ се от три стаи, коридор, баня и тоалетна, ведно с правото на строеж върху ½ ид.ч. от дворно място, представляващо западната част на парцела с площ от 300 кв.м., имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Каварна, одобрени със Заповед № РД-18-32/27.02.2008г. на ИД на АГКК, като дарителката си запазила правото на безвъзмездно пожизнено ползване на имота. Излага още, че през есента на 2013г. дъщеря й заминала да работи в чужбина, а в къщата с нея останал да живее внукът й /неин син/. При заминаването си ответницата взела дебитната карта на ищцата, дала я на сина си с уговорката той да тегли пари и да купува лекарства и необходимите хранителни продукти. Ищцата твърди, че в продължение на четири-пет месеца била подложена на гладна диета и се наложило със скандал да си вземе обратно картата.  Излага още, че след шест месеца дъщеря й се прибрала, за да уреди трудово правните си отношения с Община Каварна. В разговор ищцата й разказала какво се е случило и очаквала нейната подкрепа. Но тя взела страната на сина си и й наговорила обидни думи.  След около месец отново заминала за чужбина и оттогава не се била обаждала и не била изпращала никакви пари, за да помага финансово на ищцата. Освен това твърди, че е знаела, че пенсията й е 120 лева и тези пари са й крайно недостатъчни за съществуването и за издръжката й.

Ищцата твърди, че при гостуване на другата си дъщеря в гр. Добрич през м.април и прилошало. Било установено, че е с покачено ниво на кръвната захар, за което била изпратена на хоспитализация в гр.Добрич. По време на престоя й там за нея се грижела другата й дъщеря Л., а при преглед се установило, че има и начални признаци на заболяването „Паркинсон”.

С оглед на изложеното и предвид разпоредбата на чл. 227 ал. 1 б. „в” от ЗЗД счита, че е в неин интерес да поиска съда да отмени дарението на описания недвижим имот, обективиран в н.а.*** на СВ при КРС. В с.з. ищцата лично и с упълномощения адв.М.В. поддържа исковата молба и моли за уважаването й.

Ответникът К.З.А., след възстановяване на срока по чл.131 от ГПК е  представила писмен отговор. Счита иска за допустим, но неоснователен. Изразява становище, че според твърденията на ищцата, нуждата й от издръжка била още от есента на 2013г. и е следвало да предяви иска си в едногодишен срок от възникване на трайната нужда от такава. Освен това твърди, че не са налице кумулативните предпоставки за отмяна на дарението, като дори нито една от тях не е налице – трайна нужда от издръжка на дарителя, искане, отправено от нея до дарения и отказ на последната да дава издръжка. Освен това ответницата сочи, че до м.октомври 2015г, когато напуснала дарения имот изцяло тя се грижила за ищцата като покривала всички разходи по домакинството й. А до 2013г., когато ищцата работила по програми за заетост към община Каварна и получавала помощи от Д“СП“ гр.Каварна, получените средства не давала нито за издръжка, нито за нейни нужди. Ответницата твърди, че след като временно ищцата била напуснала жилището и се върнала в него преди с.з. на 17.12.2015г., тя не допускала семейството на сина на ответницата да ползват кухня и сервизни помещения, за което имало подадена жалба в РП Каварна.

Ответницата сочи, че ищцата не е отправяла искане за даване на издръжка, а такова било направено за първи път с исковата молба.

С оглед на изложеното, счита исковата молба за неоснователна. В с.з., чрез проц.пълномощник адв.Н.М. поддържа отговора като моли за отхвърляне на иска като неоснователен и погасен по давност и като недоказан.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от представения н.а. за д. *** на КРС, че Е.Н. е дарила на дъщеря си К.З. Б. първи етаж от двуетажна къща построена върху парцел 26-1934 в кв.57 по плана на гр.Каварна, като дарителката си запазила правото на пожизнено обитаване на имота. Към молбата са представени скица и данъчна оценка за процесния имот.

От Епикризата, издадена от неврологично отделение на „МБАЛ-Каварна“ЕООД се установява, че Е.Н. М. е била на лечение в отделението с диагноза „Увреждане на междупрешлените дискове в шийния отдел с радикулопатия“ и придружаващи заболявания „Хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност“. Изписана е от отделението на 28.04.2014г.

От Епикризата на Първо вътрешно отделение на МБАЛ-Добрич“АД се установява, че Е.Н.Р. е била приета с диагноза „Декомпенсиран захарен диабет тип 2 – новоткрит. АХ І СТ. Умерена степен,сърздчена форма, чернодробно стеатоза. Постъпила За лечение на 24.04.2015г. и изписан на 29.04.2015г.

От Разпореждане №********** *** е видно, че размера на пенсията на Е.Н.Р. е в размер на 127.10 лева.

Към отговора на исковата молба ответникът К.А. представя Срочен трудов договор, от който е видно, че е започнала работа в Германия град Н. на 12.08.2014г. и ще приключи на11.08.2015г. Представила е в превод регистрация в служба за регистриране, Социалноосигурителен паспорт и начален инструктаж за почистване на сгради. Освен това към отговора ответникът е представил фактури за заплатени ВиК услуги и ел, енергия за периода октомври 2013г. до началото на 2016г., от които е видно, че тя е заплащала издадените фактури.

От изисканата и представена Прокурорска преписка №828/2015г. се установява, че не са налице данни а престъпление и прокуратурата е отказала да образува досъдебно производство.

По искане на ответната страна е изискана справка за получавано трудово възнаграждение от Община Каварна през времето когато Е.Н. е работила на трудов договор. Представено е удостоверение, изх.№ФС-01-213/21.04.2016г., от което е видно какви суми е получавала ищцата през периода 2004-2007г.

Разпитани в съдебно заседание свидетелите водени от ищцата Р.Н.С., която е нейна сестра се установява, че от две години и половина Е. живеела сама, преди това живеела с К., правели ремонти  заедно, направели баня, но Е. нямала пари. Когато К. заминала Е. ходила при нея да се храни, и казвала, че синът на К. купувал храна, но си я ядели в тяхната стая. Според свидетелката кавгата станала, когато синът на К. й взел картата за пенсията и Е. нямала пари за лекарства. Налагало се да работи на пиперите за някой лев. Разказва, че Е. имала три дъщери – К. *** – Л. и Р. Другите й дъщери като идвали и носели храна. Откакто заминала К. другите две дъщери идвали всеки месец и се грижили за майка си. Другата свидетелка на ищцата Н.Ш.С., която й е дъщеря разказва, че К. от две години и половина живее в Германия, а в къщата при майка й останал нейния син. Свидетелката разказва, че синът й притеснявал баба си 2-3 часа през нощта ходил да бута вратата и тя се изплашила. Не й давали храна и не я гледали. Според показанията двете дъщери, които са в Добрич се грижели за майка си откакто заминала К. взимали я при тях, по един месец. Майка им се обаждала, че няма пари за хапчета, разболяла се нямало кой да плати престоя в болницата, а картата с парите от пенсията била взета от К. и сина й. Поради тази причина и се разсърдили на К., че оставила майка си без пари и без да се грижи за нея. Дори свидетелката и другата сестра предупредили снахата на К., че е редно да се изнесат от къщата и да не притеснят баба си. Сега Е. си получавала парите от пенсията на ръка и се грижела за себе си.

Свидетеля на ответната страна – С.Ж.Ч., която добре познава страните по делото разказва, че всъщност нейния син бил близък приятел със сина на К.. Свидетелката твърди, че всички са добри хора. Твърди, че К. е в Германия, а сега и синът й бил при нея. Свидетелката не знае защо са се скарали, но синът й помолил да останат да нощуват една седмица у тях, защото били изгонени от бабата. Останали една седмица и след това заминали за Германия. Свидетелката разказва, че другите две дъщери на Е. често идвали при нея откакто К. заминала в Германия. Не знае К. да е изпращала пари.

От изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява месечния наем за процесното жилище е в размер на 65.00 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Безспорно се приема както в теорията, така и в съдебната практика, че договорът за дарение сам по себе си не поражда каквото и да било правно задължение в тежест на дарения. Извършената размяна на блага е валидна и допустима при наличието на призната от закона причина, която да я оправдава - т. нар. основание на сделката. Договорът за дарение не прави изключение от това правило, но за разлика от възмездните сделки, разпоредителното действие, е свързано не с получаване на насрещна материална облага, а с удовлетворяване на неимуществен интерес на дарителя - да прояви щедрост, алтруизъм. Така материалната безвъзмездност на договора, поражда морално задължение за благодарност, изпълнение на което не може да бъде наложено по пътя на държавната принуда, нито пък неизпълнението му само по себе си би могло да обуслови основание за прекратяване на веднъж създадената договорна връзка. Законовата санкция за неизпълнение на моралното задължение за благодарност е установена чрез конкретни хипотези на обективирано поведение на дарения, при които за дарителя се поражда правото материалното право на собственост да бъде върнато обратно в правната му сфера, чрез отмяна на дарението. Получаването на правото на собственост върху недвижимия имот, с оглед неморалното поведение на дарения, е правно нетърпимо и поражда правната възможност дарителят с едностранно волеизявление да прекрати възникналата правна връзка. Едно от основанието за отмяна на дарението е предвидено в чл. на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД. В тази хипотеза отмяната на дарението може да се иска, когато дареният откаже да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Константната съдебна практика и съдебната теория приемат, че договорът за дарение е едностранен, правни задължения възникват със сключването му само за дарителя. Дареният има само морални задължения, тъй като целта на договора е да облагодетелства дареното лице. Законодателят, с разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, свързва определени обстоятелства в правнорелевантни факти, при които моралното задължение на дарения се трансформира в правно такова и неговото неизпълнени поражда правото на дарителя да иска отмяна на направеното дарение.

За основателността на иска е необходимо да бъдат установени следните предпоставки: 1. Дарителят да има нужда от издръжка, която нужда да е с по-продължителен характер, т.е. дарителят да не може да се издържа от личния си труд и имуществото си; 2. Дарителят да е поискал от дареното лице издръжка; 3. Дареното лице да е отказало да даде издръжка, която му е поискана; 4. Дареният да е в състояние да даде издръжката.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищеца носи доказателствената тежест да проведе пълно и главно доказване на всеки от елементите на фактическия състав, пораждащ претендираното право на отмяна, който има характера на положителен факт от действителността, като по отношение на отказа на ответника да предостави издръжка, доколкото съставлява липса на дължимо поведение, е достатъчно релевирано твърдение. Ответникът носи доказателствената тежест да установи чрез съответни ангажирани доказателства положителния факт на предоставяне на издръжката, като при процесуалното му бездействие, съдът, прилагайки последиците на доказателствената тежест, приема недоказаното за несъществуващо и съответно предпоставка отказ - за установена.

До момента, до който дарителят не поиска издръжка от надареното лице, независимо от обективната му трайна нужда от такава, задължението на надарения остава морално и неизпълнението му не представлява основание за отмяна на дарението по чл. 227, ал.1, б."в" ЗЗД./ Решение № 177 от 14.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 209/2010 г., IV г.о.; Решение № 894 от 19.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3132/2008 г. на I г.о./. В тежест на ищцата бе да установи, че е изпаднала в трайна нужда; че е отправила искане до дарения за издръжка; дареният да е отказал да даде исканата издръжка. Трайната си нужда дарителката следваше да докаже с помощта на главно и пълно доказване при съпоставка между средствата, с които разполага и конкретна сума, която й е необходима за покриване на специфичните й нужди. От данните по делото съдът счита, че не се установи ищцата да е отправяла покана до надарената да и заплаща издръжка. А от представените от ответната страна доказателства стана ясно, че през периода 2013-2016г., дори и когато се е намирала в Германия отвеницата К.З. е заплащала консумативите за ток и вода  в домакинството.

С оглед коментираните доказателства съдът приема, че по делото не е установен факта на изпадане на ищцата в нужда от допълнителна издръжка, без която същата не би била в състояние да покрива разходите за ежедневните си потребности. Този извод се отнася както за времето преди подаване на иска, така и за периода в хода на съдопроизводствените действия. С ангажираните по делото доказателства, въпреки указаната й доказателствена тежест ищцата не установи трайната си нужда от конкретен размер издръжка. Както в исковата молба, така и през време на целия процес ищцата не установи, какъв е размера на средствата необходими й за разходи за лечение на множеството заболявания от които страда. От друга страна със събраните в процеса доказателства се установи, че ищцата получава месечна пенсия от 127.10 лева към 2013г. и помощи за отопление /по нейно твърдение/.  Освен това същата разполага със самостоятелно жилище, което може да ползва пожизнено. С така установените доходи от пенсия ищцата следва да е в състояние да си осигурява необходимите средства за преживяване. Жилищната нужда на ищцата е задоволена. При това положение за надарения не е възникнало задължението да се отзове при покана и да дава издръжка на дарителката, още повече, че изрична покана за даване на издръжка преди исковата молба не й е отправена. Ищцата не ангажира доказателства относно това да се е обръщала към ответницата да й помогне финансово, но тя и е отказала такава. В самата искова молба също не се съдържа искане за даване на определена парична сума, с която да се допълват доходите на ищцата, а само се сочи, че ответникът знае за нейното състояние и отказва да й дава издръжка, поради което се иска отмяна на дарението. Все пак, съобразно трайната съдебна практика, която приема, че предявеният иск за отменяне на дарение на основание чл. 227, ал.1, б."в" ЗЗД съдържа искане за издръжка от дарения, което следва да се вземе предвид съобразно изискванията на чл. 235, ал.З ГПК, следва да се приеме, че покана е налице от момента на връчването на исковата молба.

 Но с оглед на събраните по делото доказателства не е установено по безспорен начин, че дарителката е изпаднала в трайна нужда от парични средства, за даване на каквито е поканила дарената. Следва да се има предвид, че договорът за дарение не обвързва дарения със задължението да полага лични грижи за дарителя, както би било при един договор за издръжка и гледане. Надареният не може да бъде държан отговорен за това, че не е полагал ежедневни, непрекъснати грижи за своя дарител, без оглед и независимо от възможностите на последния. За да бъде отменено дарението поради непризнателност на надарения, изразяваща се в хипотезата на б."в" от чл. 227, ал.1 от ЗЗД в недаване на издръжка, е необходимо отказът да се дава издръжката да е неоправдан, а той е такъв само когато е налице доказано изпадане в нужда от парични средства, необходими за нормалното съществуване. Това е така, защото когато издръжката се претендира като проява на признателност за извършено дарение, не може да се приеме, че дарителят е изпаднал в нужда от издръжка, въпреки че получава доход, достатъчен да покрие месечните му нужди. Съответно на това отказът на надарения да допълва средствата за издръжка над такъв размер не може да се квалифицира като проява на непризнателност. Отделно от това следва да се отбележи, че надарената въпреки липса на отправена покана за издръжка е полагала грижи за дарителката, като е заплащала необходимите консумативи за ток и вода.

 Тъй като не са доказани  предпоставките на чл. 227, б."в" от ЗЗД - дарителят да е изпаднал в нужда от издръжка, за е отправил покана до дарения и такава да му е отказана, съдът намира искът за  неоснователен и недоказан и като такъв подлежащ на отхвърляне. За пълнота на изложението съдът следва да отбележи, че ответника наведи твърдения за това, че иска е погасен и по давност, но от исковата молба и показанията на ищцата не стана напълно ясно от кога е изпаднала в нужда от издръжка, за да може съда да прецени и този факт.

  При този изход на спора и предвид направеното искане от пълномощника на ответника, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъдена да му заплати сумата от 1100.00 (хиляда и сто) лева, представляваща разноски по водене на делото.

    Така мотивиран, Каварненският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

     ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Н.Р. с ЕГН ********** ***, против К.З.  А. с ЕГН ********** ***/, иск с правно основание чл. 227, ал.1, б."в" от ЗЗД, за отмяна на извършено с н.а. *** на СВ Каварна, дарение на недвижим имот представляващ първи етаж от двуетажна жилищна сграда – многофамилна със застроена площ от 65 кв.м., състоящата се от три стаи, коридор, баня и тоалетна, в едно с отстъпеното право на строеж върху ½ ид.ч. от дворното място, представляващо западната част на парцела с площ от 300 кв.м., имот с идентификатор *** по КККР на гр.Каварна, одобрени със Заповед №РД-18-32/27.02.2008г. на ИД на АГКК, като неоснователен и недоказан.

   ОСЪЖДА Е.Н.Р. с ЕГН ********** ***, да заплати на К.З.А. с ЕГН ********** ***/, направените по делото разноски в размер на 1100.00 (хиляда и сто) лева.

    ОПРЕДЕЛЯ шестмесечен срок от влизане в сила на решението за отбелязването му на осн. чл. 115, ал.2 от Закона за собствеността.

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

   

 

 

 

 

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………..