Р Е Ш Е Н И Е

№2

гр.Каварна 19.01.2016г.

 

В   ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

Каварненският районен съд в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА     

 

при участието на секретаря А.М. и в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията Гр.д. №261 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба подадена от П.Д.С., чрез адвокат Б.Ф. ***, против И.Й.Д., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.535 ТЗ.

В исковата молба се твърди, че със запис на заповед издаден на 07.03.2011г. ответникът И.Д. в качеството му на издател е поел едностранно задължение да заплати на ищеца сумата от 7000 лева, с падеж на  задължението на 01.06.2011г. Твърди се, че записът на заповед е предявен лично на длъжника за плащане на 01.06.2011г., но въпреки настъпилия падеж на паричното задължение, изпълнение не е последвало.  

В тази връзка било образувано ч.гр.д.№113/2014г. по описа на КРС и е издадена заповед №79/04.03.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 7 000 лева, представляваща общо дължимо задължение по записа на заповед, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.02.2014г. В срока по чл.419 ГПК ответникът подал възражение за недължимост на сумата, което обусловило правния интерес от предявяване на настоящия иск. С изложените мотиви се иска уважаване на предявения иск за установяване дължимостта на вземането. Претендират се разноски в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че със запис на заповед издадена на 07.03.2011г. се е задължил да заплати на ищеца получена  в  заем сумата от 7000 лева на падежа – 01.06.2011г. Твърди, че записът на заповед не му е бил предявен лично, т.к. към датата на падежа е бил на лечение в болнично заведение и е бил възпрепятстван да се яви в мястото на плащане. За да изпълни задължението си изпратил свой познат – Ж.Д.Д да предаде на ищеца сумата от 3300 лева за погасяване на част от задължението. Твърди, че посочената сума е предадена на ищеца, за което същият е подписал разписка. Твърди още, че в края на месец август 2011г. в присъствието на Ц.Р.Т. е изплатил на ответника и останалата част от задължението в размер на 3700 лева, с което счита, че е изплатил цялото си задължение и не дължи на ищеца претендираната с исковата молба сума. С изложените мотиви настоява за отхвърляне на иска като неоснователен, с присъждане на сторените разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Няма спор между страните, а това се установява и от приложения по ч.гр.д. №113/2014г. по описа на КРС оригинален документ, че ответникът е издател на запис на заповед с място на издаване гр.Каварна, дата на издаване 07.03.2011г., място на плащане гр.Варна, с който се е задължил безусловно да заплати в полза на П.Д.С., ЕГН **********,***, без протест и разноски, платим на 01.06.2011г., сумата в размер на 7000 лева.

Видно от приложеното ч.гр.д. №113/2014 г. по описа на КРС, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за исковата сума, ведно със законна лихва от 27.02.2014г., когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

Във връзка с направеното от ответника възражение за недължимост на сумата, с отговора на исковата молба същият представя разписка от съдържанието на която се установява, че „Ж.Д. е дал сумата от 3300 лева на П.С. във връзка със заем на И.Д.”. В разписката е отбелязано, че сумата е получена от П.С., за което същият се е подписал. В разписката липсват дата, място и година на съставянето й.

От събраните в процеса гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Ц.Р.Т. се установи, че същият по молба на ответника го е завел с личния си автомобил в гр.Варна, в заведението „Макдоналдс”, намиращо се до „Експресбанк”, за да „оправи една сума пари”. Свидетелят не можа да посочи точно годината, в която е извършил услугата на ответника, като си спомни, че е било преди 3-4 години - в някоя от годините  2011г., 2010г. или 2012г. Спомня си, че е било лятото – през месец август. Във връзка с извършеното плащане свидетелят разказа, че още в колата, по време на пътуването ответникът отделил от една пачка 37 банкноти, всяка по 100 лева, като му обяснил, че има да дава на едно момче 3700 лева „останала сума”, без да му казва за какво е сумата. В посоченото заведение след проведен телефонен разговор от ответника, дошло едно момче, което свидетелят виждал за първи път и с което не се запознал по време на срещата. Момчето седнало при тях, ответникът му дал отброените пари, то ги преброило и казало „добре, изчистихме си сметките” и си стиснали ръцете.

От ангажираните от ищеца свидетелски показания, чрез разпит на свидетеля Н.В. Й., целящи оборване твърденията на ответника за извършено плащане на част от исковата сума, в края на месец август 2011г. се установи, че свидетелят Й. със семейството си и семейството на ищеца, в продължение на две седмици начиная от 21.08.2011г. са били на палатка на морето в с.Крапец. През двуседмичния им престой ищецът и свидетелят били през цялото време заедно, като П.  не е ходил никъде.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Установителният иск по реда на чл.422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същото вземане.

При произнасяне по основателността на иска следва на първо място да бъде съобразено това, че ищецът твърди, че вземането му в размер на 7 000 лева произтича от запис на заповед, издаден от ответника И.Д.. Ето защо и предвид това, че записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при която основанието за плащане не е елемент от съдържанието й и условие за нейната действителност, се налага извода, че сумата по него се дължи независимо от наличието на каузална сделка. Следователно, за да се установи дължимостта от ответника на сумата от 7 000 лева, която е предмет на иска, в настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже единствено съществуването и действителността на записа на заповед, издаден на 07.03.2011г. от И.Й.Д., но не и съществуването на каузално правоотношение между страните и връзката му с издадения менителничен ефект. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с т.17 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г., постановено по тълк. дело №4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Записът на заповед е формална сделка, която за да е действителна следва да бъде сключена в писмена форма и да съдържа всички изискуеми от закона реквизити, визирани в разпоредбата на чл.535 ТЗ. От наличния по делото оригинал на запис на заповед, която сделка се сочи като правопораждащ процесното вземане факт, се установява, че той е редовен от външна страна, доколкото съдържа всички реквизити, предвидени в нормите на чл.535 - чл.536 ТЗ, без които той би бил недействителен. Неговият падеж е определен по лимитативно предвидените начини, посочени в разпоредбата на чл.487, ал.1 ТЗ, приложим в процесния случай на основание препращащата норма на чл.537 ТЗ, а именно на определен ден - 01.06.2011г. Съдът намира, че така определеният падеж е ясно посочен в ценната книга, като в съдържанието и не е включен друг израз, който да дава основание за различно тълкуване. Освен това, по делото се установява, че процесният запис на заповед удостоверява вземане на ищеца П.С. - като поемател, за получаване на сума в размер на 7 000 лева от издателя на документа - ответникът И.Й.Д., което вземане е изискуемо към момента на сезиране на съда, доколкото падежът посочен като конкретна дата в документа - 01.06.2011г. е настъпил.

В производството от страна на ответника по иска е направено твърдение за наличието на каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записа на заповед – предоставен паричен заем в размер на 7 000 лева от ищеца на ответника. Ето защо и доколкото съдът е длъжен да се произнесе по основателността на всички своевременно направени лични възражения от длъжника по записа на заповед, каквото е и посоченото, заявено в срока по чл.131 ГПК, то в настоящото производство на изследване подлежи и това дали твърдяното каузално правоотношение е възникнало и дали е породило правни последици. Съществуването на това правоотношение и връзката му с процесния запис на заповед подлежи на доказване в процеса. При отговор на въпроса в тежест на коя от двете страни по спора следва да се възложи да докаже тези факти, съдът съобразява дадените от ВКС с т.17 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г., постановено по тълк. дело № 4/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС задължителни указания за това. В него е прието, че в производството по установителния иск, предявен по реда чл.422, ал.1 ГПК, ищецът - кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение, а при въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, съгласно правилото на чл.154, ал.1 ГПК всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията й.

Възражението на длъжника И.Д., че записът на заповед е издаден за обезпечаване на задължение по каузална сделка – предоставен паричен заем, има за цел да обори съществуването на вземането по менителничния ефект. Следователно длъжникът по записа на заповед, който в случая е в процесуалното качество на ответник по иска, е страната, която се ползва от установяване на твърдяната каузална сделка - договор за заем, поради което и в негова тежест е да докаже както сключването й, така и връзката й с издадената ценна книга. Едва след като ответникът установи при условията на пълно и главно доказване сключване на договор за заем и това, че за обезпечаване на задължение по него е издаден процесния запис на заповед, върху ищеца-поемател ще се прехвърли тежестта да установи положителния факт, че е предоставил договорената сума на заемателя, което е елемент от фактическия състав за възникване на заемната сделка, с оглед реалния й характер. В тази насока е и разрешението, дадено от ВКС в решение, постановено по реда на чл.290 ГПК и при съобразяване на указанията, дадени в т.17 от цитираното тълкувателно решение - решение № 202/09.12.2014 г., постановен по т.д. № 600/ 2012 г. по описа на ВКС, I т.о.

В процесния случай по делото не бяха представени никакви доказателства, от които да се установява, че между страните е сключен договор за заем с предмет предоставяне за ползване от П.Д.С. на И.Й.Д. на парична сума в размер на 7 000 лева. Ето защо и следва да се приеме, че длъжникът не е доказал наличие на каузално правоотношение, във връзка с което да е издадена процесната ценна книга, поради което неоснователно е и личното му възражение за недължимост на сумата по нея, което се основава именно на съществуването на твърдяната каузална сделка.

Ответникът е направил в преклузивния законоустановен срок за това и възражение за погасяване на задължението му по записа на заповед, чрез извършени две плащания – на 01.06.2011г. сумата от 3300 лева и в края на месец август 2011г. сумата от 3 700 лева, което възражение следва да бъде разгледано. За доказване на това лично възражение, ответникът представи разписка и ангажира свидетелски показания. Горните доказателства съдът намира за недостатъчни, за да обосноват основателността на възражението, а от там и извод за недължимост на сумата предмет на записа на заповед. Представената разписка в действителност доказва плащане на сума в размер на 3 300 лева извършено от представител на ответника в полза на ищеца, но в същата се съдържа изявление, че сумата се предава „във връзка със заем на И.Д.”, а не представлява плащане по запис на заповед. Разписката не съдържа и посочване на конкретна дата на плащането, за да може при съпоставяне с падежа на задължението по записа на заповед, да се направи извод, че плащането е във връзка именно с него. От направената справка с оригинала на ценната книга се установява, че в същата няма отбелязвания за извършени плащания по нея, което също би представлявало доказателство за недължимост на посочената в разписката сума. Свидетелските показания на разпитания в съдебно заседание свидетел Ц.Р.Т., са недостатъчни, за да обосноват извода за извършено частично плащане на сумата от 3700 лева по записа на заповед. Макар и преценявайки свидетелските показания като обективни и достоверни, въз основа на същите не може да се направи еднозначния извод, че сумата за която свидетелят говори, представлява погасяване на част от задължението по записа на заповед. Освен това свидетелят заяви, че  не познава лично ищеца, не се е запознал с лицето явило се на срещата и не е в състояние да посочи дали лицето на което е предадена сумата е именно ищецът, както и че сумата е предадена за погасяване на задължението по представения запис на заповед. Други доказателства установяващи твърдяните от ответника плащания по процесния запис на заповед не са ангажирани.

Поради изложеното следва да се приеме, че ответникът не е доказал своите лични възражения срещу дължимостта на сумата по записа на заповед, издаден на 07.03.2011г., поради което и предвид факта, че тази ценна книга е редовен от външна страна менителничен документ, то следва да се заключи, че въз основа на нея в тежест на И.Й.Д. е възникнало задължението да заплати на П.Д.С. на падежа 01.06.2011г. сумата от 7 000 лева, което не е изпълнено.

С оглед на всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че предявеният по реда на чл.422 ГПК иск е основателен, защото ищецът доказа в настоящото производство съществуването на вземането си, произтичащо от редовния от външна страна запис на заповед, а ответникът не доказа нито едно от заявените в процеса правоизключващи възражения, поради което предявеният установителен иск следва да бъде изцяло уважен.

По присъждане на направените разноски:

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер 140.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер от 1000 лева, или общо 1140.00 /хиляда сто и четиридесет/ лева. В исковото производство ищецът доказа реално заплатени разноски в общ размер от 640 лв. /140 лв. - държавна такса за подаване на исковата молба и 500 лв. - адвокатско възнаграждение, за изплащането на което е представена разписка от 22.06.2015г./. Общият размер на разноските в заповедното и исково производство е 1780 лева, който следва да бъде присъден изцяло в тежест на ответника.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.535 ТЗ, предявен от П.Д.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адвокат Б.Ф. ***, с адрес на кантората гр.Варна, ул.”Радецки” 9, партер, офис 2, против И.Й.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, че И.Й.Д. дължи на П.Д.С., сумата 7 000 лв. /седем хиляди лева/ по запис на заповед от 07.03.2011г., с падеж 01.06.2011г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 27.02.2014г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед №79 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 04.03.2014г. по частно гр. дело №113/2014г. на Каварненски районен съд.

ОСЪЖДА И.Й.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на П.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1140.00 лв. /хиляда сто и четиридесет лева/, представляваща разноски по заповедното производство, както и сумата 640.00 лв. /шестстотин и четиридесет лева/, представляваща разноски по настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: