НЕПРИСЪСТВЕНО    РЕШЕНИЕ

 

№................

 

Гр.Каварна 30.08.2016г.

 

В     И  М  Е  Т  О      Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Каварненският районен съд в публично заседание на двадесет и девети август две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

 

При секретаря Е.Ш. разгледа докладваното от съдията Гр.д.№269/2016год. по описа на КРС и за да се произнесе взе предвид следното:

                  

Гражданско дело №269/2016г. е образувано въз основа на искова молба вх.№2097/29.06.2016г. по описа на РС Каварна, подадена от С.А.И. ЕГН ********** с адрес *** **** седалище и адрес на управление гр.Каварна улица „****“ № * представлявано от физическо лице-търговец: И.Д.Ж., с която са предявени обективно и субективно кумулативно  съединени осъдителни искове с правно основание чл.245, ал.2 КТ във връзка с чл.128 т.2 от КТ;чл.222 ал.1 от КТ и чл.224 ал.1 от КТ.

Ищцата твърди, че по силата на Трудов договор № 134/28.01.2005г. и Допълнително споразумение от 01.11.2005г. е в трудови правоотношения с ответното дружество,на длъжност „***“,категория: служител,с основно месечно трудово възнаграждение: 550.00 лева.

Със Заповед № 02/01.03.2016г. на основание чл.328 ал.1 т.2 и 3 от КТ,горепосочения трудов договор е бил прекратен,съответно трудовата и книжка е приключена и понастоящем е регистрирана в Бюрото по труда,като получава обезщетение за безработица.В исковата си молба ищцата излага,че към момента на прекратяване на трудовите им взаимоотношения ответника и дължи неизплатени трудови възнаграждения в общ размер на 3 979.00 лева,съответно за следните месеци: март 2015г.-133 лева;май 2015г.-383.00 лева;юни 2015г.-383.00 лева;юли 2015г.-383.00 лева;август 2015г.-383.00 лева; септември 2015г.-383.00 лева,октомври 2015г.-383.00 лева;;ноември 2015г.-514.00 лева;януари 2016г.-517.00 лева;февруари 2016г.-517.00 лева;заплащане на обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 и 3 от КТ в размер на 658.90 лева;заплащане на обезщетение за неизползван отпуск за 2015г. и 2016г. общо в размер на 618.82 лева.

С оглед изложеното претендира за осъждане на ответника да й заплати неизплатени трудови възнаграждения в общ размер на 3 979.00 лева,съответно за следните месеци: март 2015г.-133 лева;май 2015г.-383.00 лева;юни 2015г.-383.00 лева;юли 2015г.-383.00 лева;август 2015г.-383.00 лева; септември 2015г.-383.00 лева,октомври 2015г.-383.00 лева;;ноември 2015г.-514.00 лева;януари 2016г.-517.00 лева;февруари 2016г.-517.00 лева,ведно със законната лихва от датата на предявяване на настоящата искова молба.;заплащане на обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 и 3 от КТ в размер на 658.90 лева;заплащане на обезщетение за неизползван отпуск за 2015г. и 2016г. общо в размер на 618.82 лева.

Ответникът в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не подава писмен отговор.

В съдебно заседание ищецът редовно призован,се представлява от адв.М.К.-ДАК.

Ответникът редовно призован не изпраща надлежно упълномощен представител.

Процесуалния представител на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът констатира,че ответникът по делото е редовно уведомен,не е подал в срок отговор на исковата молба,не се явява в съдебно заседание,за което е редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Като взе предвид горното,съдът намира,че са налице предпоставките по чл.238 ал.1 от ГПК.

Съдът констатира,че на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание,както и че предявените искове,предмет на делото са вероятно основателни с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и приложените по делото доказателства,поради което са налице и предпоставките на чл.239 ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.Решението не следва да се мотивира по същество,на основание чл.239 ал.2 от ГПК.

Въз основа на направените изследвания,анализи и констатации,съобразно поставените параметри на задачата ССЕ изчислява размера на неплатените задължения,дължими от ответника на ищеца:-за трудови възнаграждения в размер на 3 975.91 лева;-за дължимо обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ в размер на 619,54 лева;-за дължимо обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ в размер на 546,16 лева.

Заключението на назначената и изготвена по делото ССЕ Съдът възприе изцяло,като счете,че същата е обективна,компетентна,всестранна,пълна и относима към предмета на доказване в производството на базата на всички документи приложени по делото и документацията предоставена от ***-трудов договор № 134 от 28.01.2005г. и платежни фишове на С.А.И. за периода от март 2015г. до март 2016г.

С оглед на гореизложеното настоящия съдебен състав намира,че предявеният иск с правно основание чл.245, ал.2 КТ във връзка с чл.128 т.2 от КТ за сумата от  3 979,00 лева,представляваща дължими и неизплатени трудови възнаграждения,следва да бъде уважен до размера изчислен по допуснатата и приета ССЕ,а именно 3975,91 лева,като за разликата до предявения размер /3 979,00 /лева следва да бъде отхвърлен,като недоказан.

Предявеният иск на основание чл.222 ал.1 от КТ за сумата от 658.90лева,представляваща дължимо и неизплатено обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 и 3 от КТ следва да бъде уважен до размера изчислен по допуснатата и приета ССЕ,а именно 546,16 лева,като за разликата до предявения размер следва да бъде отхвърлен,като недоказан.

С оглед изхода на делото  и предвид разпоредбата на чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати всички дължащи се такси и разноски,като съответните суми 80/осемдесет/ лева представляващи изплатеното на вещото лице възнаграждение по изготвената ССЕ и сумата от 205,66/двеста и пет лева и шестдесет и шест стотинки/лева представляваща държавна такса в размер на 4% върху уважените искови претенции,се присъждат в полза на съда.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.238 ал.1 и чл.239 от ГПК,съдът

 

                                               Р    Е    Ш   И :

 

ОСЪЖДА **** седалище и адрес на управление гр.Каварна улица „****“ № * представлявано от физическо лице-търговец: И.Д.Ж. ДА ЗАПЛАТИ на С.А.И. ЕГН ********** с адрес *** по предявеният иск с правно основание чл.245, ал.2 КТ във връзка с чл.128 т.2 от КТ сумата от  3975,91/три хиляди деветстотин седемдесет и пет лева и деветдесет и една стотинки/лева,представляваща дължими и неизплатени трудови възнаграждения, ведно със законната лихва от датата на предявяване на настоящата искова молба/29.06.2016г./,като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до 3 979/три хиляди деветстотин седемдесет и девет/лева,като недоказан.

ОСЪЖДА **** седалище и адрес на управление гр.Каварна улица „****“ № * представлявано от физическо лице-търговец: И.Д.Ж. ДА ЗАПЛАТИ на С.А.И. ЕГН ********** с адрес *** по предявеният иск с правно основание чл.222 ал.1 от КТ сумата от  546,16/петстотин четиридесет и шест лева и шестнадесет стотинки/лева,представляваща дължимо и неизплатено обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 и т.3 от КТ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на настоящата искова молба/29.06.2016г./,като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до 658,90/шестстотин петдесет и осем лева и деветдесет стотинки/лева,като недоказан.

         ОСЪЖДА **** седалище и адрес на управление гр.Каварна улица „****“ № * представлявано от физическо лице-търговец: И.Д.Ж. ДА ЗАПЛАТИ на С.А.И. ЕГН ********** с адрес *** по предявеният иск с правно основание чл.224 ал.1 от КТ сумата от 618,82/шестстотин и осемнадесет лева и осемдесет и две стотинки/лева,представляваща дължимо и неизплатено обезщетение  за неизползван отпуск за 2015г. и 2016г.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на настоящата искова молба/29.06.2016г./.

ОСЪЖДА **** седалище и адрес на управление гр.Каварна улица „****“ № *9 представлявано от физическо лице-търговец: И.Д.Ж. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Каварненски Районен съд сумата от 80/осемдесет/ лева представляваща изплатеното на вещото лице възнаграждение по изготвената ССЕ и сумата от 205,66/двеста и пет лева и шестдесет и шест стотинки/лева представляваща държавна такса в размер на 4% върху уважените искови претенции.

РЕШЕНИЕТО се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235 ал.5 от ГПК.

На страните да се връчат преписи от решението.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: