Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№..108...

 

Гр.Каварна 27.12.2016г.

 

В     И  М  Е  Т  О      Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Каварненският районен съд в публично заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и  шестнадесета година в състав:

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЖИВКО Г.

 

При секретаря Е.Ш. разгледа докладваното от съдията Гр.д.№28/2016год. по описа на КРС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск от Н.В. Х. ЕГН ********** ***,чрез адв.И.И.-ДАК срещу Р.Ю.Х. ЕГН ********** ***,с правно основание чл.49 от СК.

Ищцата моли,съдът след като се убеди в истинността на твърденията и,да прекрати с развод брака сключен на 19.09.2009г. между нея и ответника Р.Ю.Х.,поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство,на основание чл.49 ал.1 от СК,без да се произнася по въпроса за вината.

         С исковата молба са предявени и следните небрачни искове:

         Предявен е иск с правно основание чл.123 от СК за присъждане на ищцата Н.В. Х. ЕГН ********** *** упражняването на родителските права по отношение на родените от брака и с ответника Р.Ю.Х. ЕГН ********** малолетни деца Д. Р. Ю. с ЕГН ********** и Д. Р. Ю. с ЕГН **********,като за бащата Р.Ю.Х. ЕГН ********** бъде определен обичайния режим на лични контакти,а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00-17.00ч. без преспиване,както и 20 дни през летния сезон,когато не са в платен годишен отпуск.

         Предявен е иск с правно основание чл.127 ал.2 от СК за постановяване местоживеенето на родените от брака и с ответника Р.Ю.Х. ЕГН ********** малолетни деца Д. Р. Ю. с ЕГН ********** и Д. Р. Ю. с ЕГН ********** да живеят при ищцата Н.В. Х. ЕГН ********** на следния адрес: ***

Предявен е иск с правно основание чл.143 и чл.149 от СК за определяне месечна издръжка за всяко от децата  Д. Р. Ю. с ЕГН ********** и Д. Р. Ю. с ЕГН *********** в размер на 150 лева,за всяко едно от тях,считано от датата на фактическата и раздяла с ответника-14.12.2015г., до навършването на пълнолетието им и/или до настъпване на основание за нейното изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска.

         Ищцата моли,след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име-С..

         Моли да и бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.

Към исковата молба ищцата представя писмени доказателства,депозира искания по доказателствата.

С Определение № 295/11.08.2016г. по гр.дело № 28/2016г. по описа на Каварненски Районен съд е допуснато назначаване на особен представител на ответника Р.Ю.Х. ЕГН **********.

С Определение № 303/23.08.2016г.за особен представител на ответника по гр.дело № 28/2016г. по описа на КРС- Р.Ю.Х. ЕГН ********** е назначен адвокат Г.Г.Г. към Адвокатска колегия гр.Добрич.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК назначения особен представител на ответника Р.Ю.Х. ЕГН ********** депозира писмен отговор,в който изразява становище,че предявените от ищеца искове са допустими.В отговора е обективирано твърдение от страна на назначения особен представител,че по основателността на предявените искове ще изрази становище след събиране на всички доказателства по делото,като се оспорва единствено размера на претендираната издръжка.

В съдебно заседание назначеният особен представител изразява становище за допустимост и основателност на кумулативно предявените при условията на обективно и субективно съединяване искове.Относно размера на претендираната издръжка назначеният особен представител е изразил становище,с оглед възрастта на децата и с оглед на другите обстоятелства,издръжката да бъде в размера на минимално предвидената такава,въпреки,че майката се опитва да докаже,че е в затруднено материално положение.Назначеният особен представител счита,че са налице някои обстоятелства които го навеждат на мисълта,че ищцата прави някои разточителни и недообмислени разходи.

         Контролиращата страна-Дирекция”СП”гр.Каварна счита исковете за основателни.

Съдът на основание чл.235 ал.2 от ГПК,след като обсъди становището на страните и представените и приети по делото писмени доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложените към исковата молба и приети като доказателство по делото удостоверения за раждане родители на децата Д. Р. Ю. и Д. Р. Ю. са: Н.В. Х. и Р. Ю. Х..От представеното и прието като доказателство по делото удостоверение за сключен граждански брак серия Б № 0000000037,издадено от Община Каварна се установява,че ищцата и ответника имат сключен граждански брак от 19.09.2009г.От показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Н. С.В. и Д.А.Х. се установява,че още от началото на семейния живот между Н.В. Х. и Р. Ю. Х. възникнали проблеми,които и двамата се опитвали да преодолеят.Впоследствие взаимоотношенията им се влошават значително  през 2012-2013г.,когато Р. Ю. Х. изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода.В показанията си разпитаните в съдебно заседание свидетели твърдят,че майката на двете деца е предоставяла достатъчно време на бащата възможност да прояви отговорност към семейството,но той не подпомагал финансово Н. и децата.През месец декември 2015г. Н. разбира,че в живота на Р. има нова жена и след поредния скандал,Р. оставя Н. и децата в дома им и се изнесъл от семейното им жилище в гр.Каварна ул.“***“ № 53.В показанията си разпитаните в съдебно заседание свидетели Н. С.В. и Д.А.Х. твърдят,че ответника Р. Ю. Х. от датата на фактическата раздяла със съпругата му,до момента,същия не изпълнявал родителските си задължения по отношение на децата.Същия по никакъв начин не участвал в семейния живот,във възпитанието,образованието и издръжката на децата.Потребностите на децата от храна, облекло,жилище, достъп до образование и здравеопазване,се осигуряват основно от майката. Горепосочените свидетели твърдят още,че децата Д. и Д. са в непрекъснат контакт с баба си и дядо си по майчина линия,а с родителите на баща си не осъществяват контакт.От изготвения и приет по делото социален доклад се установява,че децата посещават редовна форма на обучение,съответно Д. посещава ЦДГ „Радост“-гр.Каварна,а за тази учебна година 2016/2017г. Д. е записана като ученичка в пети клас на ***-Каварна. Децата Д. и Д.,съвместно с майка си Н.,живеят в жилище под наем срещу сумата от 200 лева месечно. Същото представлява апартамент,състоящ се от две стаи и санитарно помещение.Обзаведено е с всичко необходимо за едно домакинство. За двете деца е обособен детски кът съобразно възрастта им.В дома има добри хигиенно-битови условия за отглеждане на двете деца.Видно от Трудов договор № 097/07.10.2016г. Н. Х. работи като продавач в закусвалня „***“ООД,с основно месечно възнаграждение 420 лева.Преди това е работила като хигиенист във фирма „Фасилити оптимум България“ЕАД на 4 часов работен ден-от 10.00ч. до 14.00ч. и във фирма „***“ ООД от 14.00ч. до 18.00ч.Получавала е месечно възнаграждение общо от двете работни места-200 лева.Видно от удостоверение рег.№ 0804-94Н-ОО-0520#1/17.11.2016г. Н.В. Х. е подпомагана с месечна помощ за деца до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст- по чл.7 ал.1 от ЗСПД за децата Д. Р. Ю. и Д. Р. Ю. до 31.01.2016г.,включително. Семейството не е обект на  социално подпомагане от страна на ДСП-Каварна, поради отказ на г-н Х. да подпише необходимите документи при кандидатстване за месечни помощи по чл.7 ал.1 от ЗСПД.В социалния доклад е обективирано твърдение,че понастоящем ищцата изплаща кредит теглен от ответника Р.Ю.Х. по време на семейния им живот.В тази насока са представените и приети като писмено доказателство по делото Договор за издаване и обслужване на кредитна карта  с револвиращ кредит за физически лица  от 26.08.2015г. и Договор за стоков кредит № 119471от 25.08.2016г.

В заключението на изготвения и приет по делото социален доклад се изразява становище,че,следва да се отсъди родителските права,подходящ режим на свиждане и издръжка в полза  на децата Д. Р. Ю. и Д. Р. Ю..

От представеното и прието като доказателство по делото удостоверение изх.№ 1027/2016г. от Служба по вписванията гр.Каварна се установява,че за лицето Р.Ю.Х. няма вписвания и отбелязвания по наличната документация за периода 21.07.1997г.-14.11.2016г.

От представеното и прието като доказателство по делото удостоверение  по декларирани данни изх.№ 5805000472/09.11.2016г. издадено от Община Каварна се установява,че Р.Ю.Х. не е декларирал данни като собственик или ползвател и няма данни за декларирани МПС и ППС.

Съдът с оглед установеното от фактическа страна прави следните правни изводи:

По предявеният иск с правно основание чл.49 ал.1 от СК:

От материалите по делото се установява по безспорен начин,че бракът между ищцата и ответникът е дълбоко и непоправимо разстроен.Очевидно е,че към настоящия момент двамата се намират във фактическа раздяла,която е продължила повече от година.Това обстоятелство се потвърждава и от разпита в съдебно заседание на свидетелите Н. С.В. и Д.А.Х..От материалите по делото се установява и факта,че към настоящия момент ответникът живее извън границите на Република България и много рядко се завръща в страната.

От изложеното може да се направи категоричния извод,че общността между съпрузите е разкъсана,имайки предвид,че между тях е изчезнала взаимната любов,доверието,уважението и разбирателството.Брачната връзка е продължила да съществува само формално и същата е изпразнена от своето вътрешно съдържание,съответстващо на морала и закона.Отношенията между съпрузите са дълбоко разстроени,поради което запазването на брака противоречи на принципите на морала.Разстройството на брака е трайно,постоянно и не може да бъде преодоляно,поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения.Поради изложеното съдът намира,че запазването на този брак не е в интерес на страните и следва да бъде прекратен,като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл.49 ал.1 от СК.

Доколкото никой от страните не е поискал съдът да се произнесе по въпроса за вината,то на основание разпоредбата на чл.49 ал.3 от СК съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Съгласно чл.53 от СК  съпругът може да възстанови предбрачното си фамилно име.

Ищцата е поискала да бъде възстановено  предбрачното и фамилно име –С.,поради което съдът следва да уважи това искане.

С оглед задължението на съда  с решението си да определи окончателен размер на дължимата държавна такса,като взе в предвид,че по делото са представени доказателства досежно доходите само на ищцата,намира,че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 50 лева.В същото време,доколкото от материалите по делото се установява,че при завеждането на делото ищцата е внесла държавна такса в размер на 25 лева,то същите следва да бъдат приспаднати,като ответникът следва да бъде осъден да довнесе държавна такса до пълния определен размер,а именно-25 лева.В този смисъл съдът съобрази и разпоредбата на чл.329 ал.1 от ГПК,съгласно която когато няма произнасяне по въпроса за вината,съдебните разноски по делото следва да останат в тежест на двамата съпрузи,както са направени.

По предявените  искове с правно основание чл.123 от СК и чл.127 ал.2 от СК:

Съгласно разпоредбата на чл.122 ал.2 от СК,родителите имат равни права и задължения по отношение ненавършилите пълнолетие деца,независимо дали са в брак.Разпоредбата на чл.123 ал.1 от СК допълва,че родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето.Разпоредбата на чл.127 от СК гласи,че когато родителите не живеят заедно , те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето,упражняването на родителските права,личните отношения с него и издръжката му.Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл.404 т.1 от ГПК,като в ал.2 е предвидено,че ако родителите не постигнат споразумение по ал.1,спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето,който се произнася относно местоживеенето на детето,упражняването на родителските права,личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл.59,142,143 и 144 от СК.Решението може да се обжалва по общия ред.За да постанови решение съдът се води изключително от интересите на детето.Страните по настоящото дело са законни съпрузи,но са във фактическа раздяла.При разделеното живеене на родителите те нямат възможност ежедневно да вземат решения относно цялостното упражняване на родителските права.Това неудобство засягащо пряко интересите на децата се разрешава именно с иска по чл.127 ал.2 от СК.При тези случаи възниква въпроса при кого ще живеят децата.След като се определи при кого от двамата родители ще живеят те,този родител ще упражнява и родителските права,тъй като нуждите му ще налагат това.Настоящия състав счита,че исковете са основателни и доказани.Установява се от доказателствата по делото,че бащата на децата от около една година е напуснал семейното жилище и е заминал за Германия,като е  изоставила децата изцяло под грижите на майката,не е контактувала с децата,нито е предоставяла средства за издръжката им,т.е. изцяло се е дезентересирал;майката е тази който полага грижи за децата,с помощта на своите родители. В показанията си разпитаните в съдебно заседание свидетели Н. С.В. и Д.А.Х. твърдят,че ответника Р. Ю. Х. от датата на фактическата раздяла със съпругата му,до момента,същия не изпълнявал родителските си задължения по отношение на децата.Същия по никакъв начин не участвал в семейния живот,във възпитанието,образованието и издръжката на децата.Потребностите на децата от храна, облекло, жилище,достъп до образование и здравеопазване,се осигуряват основно от майката.От изготвения и приет като доказателство по делото социален доклад се установява, че децата  се чувствуват комфортно при майката-Н.В. Х., намират  разбиране и обич.Съдът счита,че следва да се предостави упражняването на родителските права върху децата на майката,тъй като децата изпитват по-топли чувства към нея,емоционалната връзка с нея е по-дълбока,бащата се е дезинтересирал от децата,като с поведението си показва,че не желае да полага грижи за тяхното развитие и възпитание.С оглед посочената правна норма следва да се определи местоживеенето на  малолетни деца Д. Р. Ю. с ЕГН ********** и Д. Р. Ю. с ЕГН ********** при тяхната майка- Н.В. Х. ЕГН ********** ,като за бащата Р.Ю.Х. ЕГН **********бъде определен обичайния режим на лични контакти,а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00-17.00ч. без преспиване,както и 20 дни през летния сезон,когато майката не е в платен годишен отпуск.

         По предявените обективно съединените искове по чл.143 ал.2 и чл.149 от СК:

         Разгледан по същество искът с правно основание  чл.143 от СК е основателен,но недоказан по размер.Съгласно чл.143 ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.Безспорно се доказа,че ответникът е баща на малолетните Д. Р. Ю. с ЕГН ********** и Д. Р. Ю. с ЕГН ********** и не осигурява доброволна издръжка за задоволяване нуждите им.Ето защо съдът следва да осъди ответника да заплаща ежемесечна издръжка на малолетните си деца,като размерът се определя съобразно критериите и рамките визирани в чл.142 от СК,а именно съобразно нуждите на децата и възможностите на дължащите издръжка родители,както и ,че минималната издръжка е равна на една четвърт от минималната работна заплата. Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса ищцата следваше да докаже, че ответника разполага със средства и възможности да заплаща издръжка в претендирания размер. Такова доказване не бе проведено и не се установи по безспорен и категоричен начин,че ответника работи и реализира доходи.С оглед изложеното и анализирайки конкретните нужди на малолетните Д. Р. Ю. с ЕГН ********** и Д. Р. Ю. с ЕГН ********** и възможностите на родителите,съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплаща в размер на 120 лева за всяко едно от малолетните деца Д. Р. Ю. с ЕГН ********** и Д. Р. Ю. с ЕГН **********  считано от датата на влизане в сила на настоящото решение,до настъпването на основания за изменяването и прекратяването и,ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.Въпреки,че същият размер издръжка не би могъл да задоволи нуждите на малолетните   Д. Р. Ю. с ЕГН ********** и Д. Р. Ю. с ЕГН **********,то той е съобразен и с общата разпоредба на чл.142 ал.1 от СК вр. с Постановление № 375 от 28 декември 2015г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната,като от 01.01.2016г. минималната работна заплата за страната е определена на 420 лева. месечно,а една четвърт от тази сума е равна на 105 лева.

По делото не се представиха доказателства,че действително ответника работи и реализира доходи,но това не го освобождава от задължението му да заплаща издръжка.Още повече,че същият не е нетрудоспособен и е в състояние да полага труд и да реализира доход,не заплаща наеми и не дължи издръжка на други лица.

Съдът намира за основателен и искът за присъждане на издръжка за минало време.Безспорно се установи,че ответникът не е давал такава.Изложените по-горе мотиви относно нуждите на детето и възможностите на дължащите издръжка родители,аргументират съда да приеме,че и искът по чл.149 от СК следва да бъде уважен,като размерът на издръжката за минало време следва да бъде определена по 120 лева ежемесечно,считано от датата на фактическа раздяла-14.12.2015г.

На основание чл.242 ал.1 от ГПК настоящата инстанция следва да допусне предварително изпълнение на решението,в частта му относно присъдените издръжки.

Ответникът предвид изхода на делото,следва на основание чл.78 ал.6 във връзка с чл.72 ал.1 от ГПК да бъде осъден да заплати по сметка на КРС сумата в размер на 60/шестдесет/лева съгласно чл.3 от Тарифа за държавните такси които се събират от съдилищата по реда на ГПК,представляваща държавна такса по предявените обективно съединени искове с правно основание чл.123 ал.1 във връзка с чл.127 ал.2 от СК.

         Ответникът предвид изхода на делото,следва на основание чл.78 ал.6 от ГПК да бъде осъден да заплати по сметка на КРС сумата в размер на   345,60/триста четиридесет и пет лева и шестдесет стотинки/лева,представляваща държавна такса върху присъдения размер на издръжката.

С оглед изхода на делото в тежест на ответника са и направените разноски за назначаване на особен представител на ответника Р.Ю.Х.,в размер на 600/шестстотин/ лева.

         Водим от горното, съдът

 

                                              Р    Е    Ш    И :

 

          ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между  Н.В. Х.  ЕГН ********** и Р.Ю.Х. ЕГН **********   сключен с Акт за граждански брак №0037/19.09.2009г.,като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН,без да изследва въпроса за вината. 

          ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на гражданския брак  между страните   Н.В. Х. ЕГН ********** да носи предбрачното си име-С..                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    

         ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса по предявения иск с правно основание чл.49 ал.1 от СК в размер на 50/петдесет/ лева.

ОСЪЖДА Р.Ю.Х. ЕГН ********** да заплати по сметка на   Каварненски Районен съд сумата от 25/двадесет и пет/ лева,представляваща държавна такса по иска с правно основание чл.49 ал.1 от СК. 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху децата Д. Р. Ю. с ЕГН ********** и Д. Р. Ю. с ЕГН ********** на тяхната майка- Н.В. Х.  ЕГН ********** ***,на основание чл.123 ал.1 във връзка с чл.127 ал.2 от СК.

ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата Д. Р. Ю. с ЕГН ********** и Д. Р. Ю. с ЕГН ********** при тяхната майка- Н.В. Х.  ЕГН ********** на адрес ***,на основание чл.127 ал.2 от СК.

ОПРЕДЕЛЯ  режим на лични отношения на децата Д. Р. Ю. с ЕГН ********** и Д. Р. Ю. с ЕГН **********  с техния баща-Р.Ю.Х. ЕГН ********** *** и трета събота от месеца от 10.00ч. в събота до 18.00ч. и двадесет дни през лятото,когато майката не е в платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА Р.Ю.Х. ЕГН ********** да заплати по сметка на   Каварненски Районен съд сумата от 60/шестдесет/лева съгласно чл.78 ал.6 във връзка с чл.72 ал.1 от ГПК във връзка с чл.3 от Тарифа за държавните такси които се събират от съдилищата по реда на ГПК,представляваща държавна такса по предявените обективно съединени искове с правно основание чл.123 ал.1 във връзка с чл.127 ал.2 от СК.

ОСЪЖДА Р.Ю.Х. ЕГН ********** да заплаща на малолетните си деца Д. Р. Ю. с ЕГН ********** и Д. Р. Ю. с ЕГН **********,чрез тяхната майка и законен представител  Н.В. Х.  ЕГН ********** ***,ежемесечна издръжка в размер на 120/сто и двадесет/ лева,за всяко едно от децата,считано от датата на фактическата раздяла-14.12.2015г. до настъпването на законни причини за изменение или прекратяване на тази издръжка,ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска,от датата на изискуемостта на всяко вземане до окончателното му изплащане,на основание чл.143 ал.2 и чл.149 от СК.

ОТХВЪРЛЯ иска на Н.В. Х.  ЕГН ********** ***,като майка и законен представител на Д. Р. Ю. с ЕГН ********** и Д. Р. Ю. с ЕГН ********** против Р.Ю.Х. ЕГН ********** ,с правно основание чл.143 ал.2 и чл.149 от  СК за сумата над 120/сто и двадесет/ лева,до пълния предявен размер от 150/сто и петдесет/ лева,като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Р.Ю.Х. ЕГН ********** да заплати по сметка на   Каварненски Районен съд сумата в размер на 345,60/триста четиридесет и пет лева и шестдесет стотинки/лева, представляваща  държавна такса върху присъдения размер на издръжката.

         ОСЪЖДА Р.Ю.Х. ЕГН ********** да заплати по сметка на   Каварненски Районен съд сумата в размер на 600/шестстотин/ лева,представляваща определения депозит за назначаване на особен представител на ответника.

На основание чл.242 ал.1 от ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.

Решението подлежи на обжалване пред Добрички Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235 ал.5 от ГПК.

 

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: