Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Каварна, 14.08.2017 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на единадесети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

 

при участието на секретаря А.М.и в присъствието на прокурора .......................... разгледа докладваното от съдията Гр.Д. № 290 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е от ищеца Р.К.И. срещу ответника З.Г.Г. иск с правно основание чл.73, ал.1, пр.2 от ЗС, за присъждане на наемоподобно обезщетение за ползите от които е лишен, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане.

Ищеца излага в исковата молба, че е собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот представляващ: Апартамент, находящ се в гр.***, ул.”***” №**, вх.*, ет.*, придобит чрез договор за покупко-продажба от ***на СГПС ОбНС „***”, през време на брака й с И.Б.И.. Твърди, че бракът й с И.И.е прекратен с решение на СРС от ***, а след смъртта на бившият й съпруг настъпила на ***неговата ½ ид.ч. от имота е преминала в собственост на законния му наследник Р.И.Б.. Твърди, че от 2008г. ответникът З.Г. недобросъвестно владее имота, като е лишил собствениците от възможността да се разпореждат с него и не ги допуска до същия. Твърди, че собствениците многократно са разговаряли с ответника да освободи доброволно имота, но същият отказвал. На 22.10.2012г. ищцата и другия съсобственик изпратили нотариална покана, с която поискали от ответника да им предаде владението, но той отново не го сторил. С изложените мотиви отправя искане ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за ползите от които я е лишил през периода 2008г. - 2015г., в размер на 20 000 лева, съизмеримо с размера на спестения от ответника пазарен наем за периода на недобросъвестното ползване на имота, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

В съдено заседание ищеца лично и чрез пълномощника си адв.П. от *** и лично, поддържа предявения иск, на посочените в него основания. Излагат подробни доводи в хода на делото по същество и  в писмена защита. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът подава писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че няма качеството на недобросъвестен владелец на имота, т.к. обитава същия още приживе на съпруга на ищцата И.Б., по силата на сключен договор за издръжка и гледане от *** Твърди, че след смъртта на Б. настъпила на ***имотът е бил негоден за обитаване, вследствие на появилите се в него и имота под него течове и водените в тази връзка дела между съседите. Оспорва връчването на нотариалната покана, като твърди, че същата не е залепена по посочения в нея начин. Прави възражение за погасяване на иска по давност. В съдебно заседание лично поддържа доводите, изложени в писмения отговор. В представени писмени бележки  лично и чрез процесуалния си представител адв.Г.Д. от САК настоява за отхвърляне на иска поради неговата неоснователност и недоказаност. Претендира направените по делото съдебни разноски.

Съдът, след като изслуша становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна, прецени ги съобразно изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорен между страните е факта, че ищцата Р.И. е собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот представляващ: Апартамент, находящ се в гр.***, ул.”***” №**, вх.*, ет.*, придобит чрез договор за покупко-продажба от ***на СГПС ОбНС „***”, през време на брака й с И.Б.И.. Горните обстоятелства се доказват и от представените договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата за държавните имоти от ***и удостоверение за сключен граждански брак  ***от ***изд. от Посолството на РБ в ***. С решение № 166 от *** на СРС, постановенон по Гр.д.№ 4283/2001г. гражданския брак между И.И.и Р.И. е прекратен с развод по вина на двамата съпрузи. С решението ползването на семейното жилище е възложено на И.И..

Видно е от представеното удостоверение за наследници № ***изд. от Столична община, РН ***, че И.Б.И. е починал на ***, като е оставил за свой единствен законен наследник Р.И.Б. – син. 

Във връзка с твърдението на ответника, че ползва имота на правно основание същия представя предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с нотариална заверка на  подписите рег.№***/*** на нотариус ***, по силата на който И.И.му е прехвърлил правото на собственост върху собствената си ½ ид.ч. от процесния апартамент. С решение № I-42-44/13.06.2014г. постановено по гр.д. №45939/2010г на СРС, потвърдено с решение от 21.03.2016г. по гр.д. №12278 на СГС, е отхвърлен иска с правно осн. чл.19, ал.3 от ЗЗД, за обявяване за окончателен сключения предварителен договор от *** Решението не е влязло в сила видно от представеното съд.удостоверение изх.№88657/22.10.2016г. на СРС.

От представеното постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 24.06.2009г. на прокурор при СРП /л.13 от делото/, се установява, че по жалба на Р.И. е образувана пр.пр.№ 5618/2009г. във вр. с изнесени данни за евентуално извършено престъпление по чбл.323 НК от З.Г.. От мотивите на постановлението се установява, че в обясненията си по случая Г. е заявил, че от 2005г. живее в процесния апартамент по силата на сключен  предварителен договор с И.И., както и че споровете между него и Р.И. възникнали, когато същата му заявила, че иска да продаде апартамента и той трябва да го напусне, което Г. категорично отказал да направи, както и да я допусне до апартамента.

По делото е представена нотариална покана рег.№ 098 от 07.10.2012г. по описа на нотариус ***, с която Р.И.Б. и Р.К.И. са поканили З.Г.Г. да освободи съсобствения им имот и да им предаде владението върху същия.

От обясненията дадени в съдебно заседание от ищцата се установява, че от 2009г. същата не е влизала в процесния имот, т.к. ответника сменил заключващото устройство, отказал да и даде ключ от входната врата, както и категорично отказал да я допусне в имота.

От обясненията на ответника в съдебно заседание се установява, че още приживе на бившия съпруг на ищцата, той имал регистриран настоящ адрес и обитавал апартамента. След неговата смърт продължил да живее в процесното жилище, където бил регистриран и адреса на адвокатската му кантора. Ответникът потвърди, че от този имот само той има ключ, както и че ищцата му е искала ключ от апартамента.

От показанията на разпитания по делото свидетел И.П.Т.се установява, че познава ищцата отдавна, т.к. и двамата са работили в областта на спорта. Знае, че И. притежава апартамент в гр.***. Свидетелят разказа за случай от край на м.март 2009г., когато срещайки се с ищцата пред стадион „***” в ***, същата му споделила за проблема свързан с ползването на апартамента, и че ответникът не я допускал до същия, за да го ползва. Т.к. ищцата била видимо изплашена и притеснена свидетелят й предложил да отидат заедно до апартамента. Отивайки на адреса И. показала на свидетеля ъгловата къща, но не пожелала да се качат заедно в апартамента, а само го помолила, от време на време да минава вечер след 21.00ч., за да наблюдава дали се обитава. През периода от 2009г. – 2016г. свидетелят през два-три месеца минавал покрай апартамента и виждал, че се обитава, както и разпознал, че в жилището е именно ответника.

От заключението на вещото лице Х.П.К. по допуснатата СОЕ, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно изготвено и обосновано се установява, че нетните приходи от отдаване под наем на процесния апартамент за периода 01.01.2008г. – 31.12.2015г., биха възлезли на 31 899 евро.

По делото са представени и множество други писмени доказателства, които като неотносими към процеса, не следва да бъдат обсъждани.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният от ищцата иск с правно основание чл.73, ал.1, пл.2 от ЗС за присъждане на наемоподобно обезщетение за ползите, от които е лишена, съизмеримо с пропуснатия наем за имота, е процесуално допустим. Разгледан по същество се явява и основателен.

Съгласно чл.73, ал.1, пл.2 от ЗС, недобросъвестният владелец дължи на собственика обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат направените за това разноски.

Вземането по чл.73, ал.1 ЗС на собственика срещу недобросъвестния владелец за обезщетение за ползите, от които е бил лишен, се основава на принципа на неоснователното обогатяване, с оглед на което в тежест на ищеца е да установи при условията на главното и пълно доказване наличието на определените в закона предпоставки, а именно: че той е бил собственик на процесния недвижим имот, за претендирания период; че ответникът го е ползвал, без да е налице валидно учредено правно основание за това, вследствие на което ищецът е бил лишен от възможността да получи стойността на добивите, които е могъл да получи от имота; както и размерът на пропусната полза. Съдът намира, че ищцата в рамките на настоящото производство успя да докаже наличието на горните предпоставки, а именно, че е собственик на твърдяната ½ ид.ч. от имота, както и че ответникът ползва без правно основание нейната собственост. Доказа и лишаването й от ползване на имота, в резултат на неправомерното поведение на ответника, като и размера на наемоподобното обезщетение за ползите, от които е била лишена, съизмеримо с пропуснатия наем за имота.

Ищцовата претенция е с правно основание чл.73, ал.1, пл.2 от ЗС, а не с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, поради което доводите на ответника за липса на надлежно писмено поискване са ирелевантни за разглеждания правен спор и за дължимостта на претендираното обезщетение.

Доколкото собствените на ищцата ид.ч. от процесния имот са се ползвали от ответника без правно основание, то същият се явява недобросъвестен владелец и дължи на ищцата на основание чл.73, ал.1 от ЗС обезщетение за ползите, от които е лишена. Размерът на дължимото обезщетение за ползата, от която ищцата е била лишена съставлява пазарната наемна цена, която тя би могла да получи при отдаването под наем на процесната част от имота. В случая размерът на това обезщетение е определен чрез провеждане на СОЕ.

Тъй като с отговора на исковата молба е формулирано и възражение за неоснователност на предявения иск поради изтекла погасителна давност, което възражение е своевременно наведено, съдът намира, че следва да се произнесе и по него. Така направеното възражение съдът намира за частично основателно. Приложима в случая е разпоредбата на чл.110 ЗЗД, според която с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а не кратката давност по чл.111, б.”б” ЗЗД, тъй като претенцията за обезщетение, не произтича пряко от неизпълнение на договор сключен между страните, а от ползване на вещ без основание и не представлява изпълнение на периодично парично задължение, каквото е това за наема. Исковата молба е входирана в съда на 14.12.2015г., поради което претендираните вземания преди 14.12.2010г. са изсрочени по давност и недължими.

С оглед заключението на вещото лице и извършените въз основа на него изчисления от съда, дължимото обезщетение от ответника на ищцата за посочения период възлиза на сумата от 22 215.37 лева, но т.к. с подадената искова молба ищцата претендира сума в размер на 20 000 лева, то искът й се явява изцяло основателен и подлежи на уважаване, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.12.2015г.   

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК се явява основателна и претенцията на ищцата за присъждане на направените по делото съдебни разноски /за внесена ДТ, заплатено възнаграждение за ВЛ и адв. възнаграждение за един адвокат - адв.П. от ***, представлявал ищцата в процеса/, в размер на 2 180 лв., които следва да се възложат в тежест на ответника.

 Водим от горното и на основание чл.73, ал.1, пр.2 от ЗС, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА З.Г.Г., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.К.И., с ЕГН **********, с адрес ***, сума в общ размер от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща дължимо за периода от 14.12.2010 г. до 14.12.2015 г. наемоподобно обезщетение за ползите, от които е лишена, съизмерими с пропуснатия пазарен наем за собствената й ½ идеална част от недвижим имот - апартамент, находящ се в гр.***, ул.”***” №**, вх.*, ет.*, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 14.12.2015 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК,  З.Г.Г., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Р.К.И., с ЕГН **********, сума в размер на 2 180.00 лв. /две хиляди сто и осемдесет лева/, представляваща направените по делото съдебни разноски.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………..