Р   Е  Ш  Е  Н   И   Е

 

Гр.Каварна, 05.05.2017г..

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на втори февруари, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА

 

при секретаря Е.Ш., като разгледа докладваното от съдията Гр.д. №296/2015г. по описа на КРС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

    Производството е по чл.40 от ЗУЕС.

Постъпила е молба с вх.№2087/09.07.2015г. от подадена от Търговско дружество“Б. и.“ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.В.Т. ул. ****, представлявано от управителя С.П.Д. и по пълномощие от адв.М.Я., АК Добрич, служебен адрес: гр.Д., ул.“***“ ***, срещу Решение на Етажната собственост на „Жилищна и търговска сграда, разположена в УПИ ***, строителен квартал 1, по плана на с.Б., представлявана от управителя Р.Б., гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, с адрес: ****, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, проведено на 09.06.2015г.

В исковата молба ищецът излага, че е инвеститор на жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на чл.2, вр.с §1, т.3 от ЗУЕС, представляващ „жилищна и търговска сграда, разположен в УПИ ***, строителен квартал 1 по плана на с.Б. и като такъв бил сключил договори със собствениците на самостоятелни обекти и, по които били извършвани плащания на такси от посочените собственици за предходната година 2011г. Излага още, че освен задължителни такива договори между ищцовото дружество и собствениците, дружеството притежавало и самостоятелни обекти в комплекса в режим на етажна собственост и това го правело пряко засегнат от незаконосъобразните решения спрямо етажната собственост. Ищеца счита, че в случая намират приложение  разпоредбите на чл.2 от ЗУЕС, а не общите такива, като счита, че е недопустимо формиране на общо събрание на етажните собственици за управление и стопанисване на общите части. Тези обекти не били общи части и не били в режим на етажна собственост, по отношение на тях етажните собственици нямали никакви права и решенията на ОС спрямо тях били незаконосъобразни.

Алтернативно ищеца твърди, че свикването и провеждането на ОС на Етажната собственост е сторено в грубо нарушение на изискванията и разпоредбите на ЗУЕС. Дружеството не било редовно уведомено за провелото се общо събрание, същото не било разгласено чрез покана, подписана от лицата, които го свикват и, която се поставя на видно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на провеждането му, като задължително се  отбелязвали датата и часът. Твърди, че поканата не била поставена на видно  и общодостъпно място на входа на сградата. Освен това оспорва и активната легитимация на лицата свикали общото събрание, като алтернативно посочва и други основания:  управителя свикал общо събрание бил невалидно избран към момента на свикването му; Ако събранието било свикано от собственици на самостоятелни обекти, то счита, че не са налице изискванията на чл.12, ал.2 от ЗУЕС, при свикването му да участват най-малко 20%ид.ч. от общите части на сградата;  определени пълномощници били представлявали повече от трима  неприсъстващи собственици; не били спазени разпоредбите на чл.17, ал.2 и ал.3 от ЗУУЕС.

Ищецът твърди, че е узнал за проведеното общо събрание от други собственици присъствали на него, но счита че взетите решения са незаконосъобразни и в пряко противоречие със закона. Счита за недопустимо формирането на ОС на етажните собственици за управление на общите части, тъй като в случая намирали приложение разпоредбите на чл.2 от ЗУЕС. Спрямо тези общи части собствениците нямали никакви права. Счита, че взетите решени страдат от пороци, които не могат да се санират. На първо място счита, че годишния отчет на Р.Б., избран за председател не е от лице имащо  легитимацията на председател и не е избран по съответния законов ред. В този смисъл ищеца сочи, че са висящи гр.д.№328,329,330/2012г. по описа на РС Каварна. Твърди, че избора на контрольор бил също за незаконосъобразен, решението на общото събрание за приемане на проекто- бюджет и приемане на годишен бюджет за 2014 г. за приходи и разходи  ищеца също счита за незаконосъобразен. Липсвали обосновани основания за разходната част на бюджета, като същия бил посочен като една обща сума без да е ясна разходната част. Решението на общото събрание за определяне на размера, начина и сроковете на плащане на паричната вноска за разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата от собствениците на жилищни обекти, която била гласувана в размер на 6 евро. Счита определянето на такава такса в нарушение на разпоредбите на закона – чл51, ал.1 от ЗУЕС и неправомерно била гласувана такса за жилищата, които не се ползват – чл.51, ал.2 от ЗУЕС. Счита незаконосъобразно решението за определяне размера, начина и сроковете на плащане на паричната вноска за разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата от собствениците на нежилищни обекти в размер на 30 евро/кв.м. по този начин се нанасяло вреда на всички собственици и неправомерен разход в полза на трети лица. Определянето на такава такса било в противоречие със закона чл.51 от ЗУЕС. Нарушено било изискването за освобождаване от консумативни разходи за общи части на собственици на нежилищни обекти, когато имали самостоятелни входове. Те не били в режим на етажна собственост  и имали самостоятелни входове. За тези нежилищни обекти била определена такса в петкратен размер по-висока спрямо жилищните и в нарушение на чл.51, ал.6 от ЗУЕС. Освен това твърди -  нарушено било изискването на чл.51, ал.2 от ЗУЕС според, която не се заплащали разходи за деца, ненавършили 6-годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. А ищеца твърди, че изобщо не пребивава  в своите имоти. Освен това счита решението за упълномощаване на Управителя на ЕС за сключване на договор за поддръжка на общите части на сградата при условия и цени каквито намери за добре с избрано лице  и в рамките на приетия бюджет, както и да преупълномощава трети лица с тези права за незаконосъобразно.  Не били посочени конкретните правомощия, с които разполага управителя и,  които да бъдат възложени за изпълнение на тези лица. Било решено той еднолично да  може да решава с кого и при какви условия да възлага функции без за това да се осъществява някакъв контрол.

С допълнителна молба ищецът сочи, че нарушенията  са свързани със свикване на общото събрание на етажната собственост, нарушения свързани с материалната незаконосъобразност на взетите решения – по одобряването на годишния доклад на управителя Р.Б., приемането на проекто бюджета за 2014г., по взето решение за избор на контрольор, по вземане на решение за определяне на размера начина и сроковете за плащане на парична вноска за разходите за управление и поддръжка на общите части на сградата от собственици на жилищни обекти в размер на 6 евро/кв.м. и същите решения за собственици на нежилищни обекти  в размер на 30 евро, решенията за упълномощаване на управителя да сключва договор за поддръжка на общите части с избрано лице.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразни, поради нарушение на императивните разпоредби на закона, взетите решения на общото събрание на ЕС, проведено на 09.06.2015г. В с.з. чрез упълномощения представител адв.В.З. – ДАК поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

Ответникът, чрез упълномощения адв.В.Д. в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор. На първо място излага твърдения за недопустимост на предявения иск като твърди, че ищеца е оспорил съдържанието на протокола от общото събрание, а не взетите решение и реда за обжалване бил  различен. Поради което и не намирали приложение разпоредбите на чл.40 от ЗУЕС.  Освен това сочи, че ако все пак ищеца  иска отмяна на взетите решения на общото събрание и които  са 26, то той следва да предяви двадесет и шест отделни иска и съответно заплати такса по тях. На следващо място оспорва представителната власт на пълномощника адв.М.Я., който нямал приложено пълномощно. Ответника оспорва и собствеността на ищеца, като твърди, че двата приложени нотариални акта старали от пороци, ищеца не бил собственик на обслужващите сградата обекти и не бил легитимиран да подава иск по чл.40 от ЗУЕС.

Отделно от това счита иска за неоснователен, като твърди, че процесната сграда не е затворен комплекс, както я представя ищеца, а жилищна и търговска сграда, състояща се от секции А, В, С, построени в УПИ ***, в кв. 1 по плана на с.Б., общ.Каварна, целия с площ от 3380 кв.м. Счита, че сградата не е от затворен тип по следните съображения: не са налице няколко сгради в режим на етажна собственост и други обекти с общо предназначение, обслужващи собствениците, разположени върху един парцел, а е налице една сграда с три отделни секции, достъпът до конкретната сграда никога не бил контролиран според ответника, между собствениците и инвеститора не били сключени договори за управление с нотариална заверка на подписите. Освен това твърди, че в постановления на прокуратурата и в решение на КРС било прието, че сградата не е от затворен тип. Освен това ответника твърди, че ищцовото дружество правило опити да обсеби против волята и съгласието на собствениците прилежащите на етажните собственици общо части без правно основание, като дори се опитвало да възпрепятства достъпа на собствениците до техните апартаменти.  В този смисъл била поставена и охрана с цел не да охранява обектите, а да пречи на собствениците. Поради тази причина и на общите събрания проведени през 2012, 2013, 2014 и 2015г. собствениците гласували, че комплексът никога не е бил от затворен тип и с контролиран достъп.

В отговора  ответникът твърди, че никой от собствениците не е сключвал договор за управление с „Б. и.“ООД.

В писмения отговор ответникът подробно развива тезата, че обекта не е от затворен тип като посочва решения на КРС и ДОС и постановления на прокуратурата. Освен това твърди, че не е налице и контролиран достъп до сградата.

Счита провеждането и организирането на общото събрание на етажните собственици за законосъобразно. Не била необходима кметска намеса или намеса на други длъжностни лица при свикването на ОС. Твърди, че ОС проведено на 09.06.2015г. е свикано законосъобразно, за което прилага покана за свикването му и констативен протокол за залепване на 19.05.2015г. на поканата за свикването му. Освен това твърди, че покани са изпратени лично до лицата, които системно обжалвали решенията на общото събрание, включително и ищеца. Същата била върната като непотърсена пратка.

В отговора ответника излага, че на 09.06.2015г. общото събрание било проведено съобразно правните норми и при спазване изискванията ЗУЕС. Присъстващите лица подробно изброени в отговора представили актове за собственост и пълномощни като била извършена проверка на представителната им власт. Тъй като не бил налице кворум, събранието се провело в 11.00 часа, един час след обявения за 10.00 часа. Събранието се провело при дневен ред от 27 точки подробно изброени в отговора. И счита, че взетите решения са законосъобразни.

Ответникът оспорва всички писмени доказателства, представени от ищеца, оспорва ги като неистински, симулативни, изготвени след датата на общото събрание – Договор за охрана, сключен на 31.05.2012г. между „Б.И.“ООД и „ВТА“ООД София – клон Североизточна България; Нотариален акт за собственост на недвижим имот въз основа на писмени доказателства ****; Нотариален акт **** от 2012г.; Договор за поддръжка и управление, сключен на 04.07.2012г., сключен между „Б. и.“ООД и „Х.П.С.“ЕООД; Фактури за получени плащания; Извлечения от Уни Кредит Булбанк АД; Определения на съдилищата.

Ответникът твърди, че ищецът „Б. и.“ ООД извършва увреждащи действия спрямо всички собственици на самостоятелни обекти от 2008г. и до настоящия момент.

Ответникът прави възражение за нищожност на писмените доказателства, приложени към исковата молба.

В с.з., чрез проц.представител поддържа отговора и моли за отхвърляне на исковете.

Каварненският районен съд, след преценка на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът намира предявеният иск, с оглед наведените твърдения за незаконосъобразност на решенията на ОС за допустим и при  спазването на срока по чл.40 от ЗУЕС.

Не е налице и нередовност на исковата молба,  твърдяна от ответника с оглед невнасяне на пълния размер на държавната такса, съобразно обжалването на решенията на ОС по точки, т.е. внесения размер от 80.00 лева държавна такса е съобразно чл.3 от Тарифата.

  Страните, не спорят относно обстоятелствата, че на 09.06.2015г. е проведено ОС на ЕС. Оспорват се всички решения взети на това събрание.

На първо място съдът следва да вземе становище по наведените твърдения от ищеца за вида на сградата, чиито решения на общото събрание се оспорват. Ищеца сочи, че това е жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на чл.2, вр.§1, т.3 от ЗУЕС. Този въпрос е изследван от Окръжен съд Добрич с Решение №173/2015г., макар и невлязло в сила. Становището, което е взел ДОС по този въпрос напълно споделя и настоящия състав, поради което счита и, че сградите не образуват „жилищен комплекс от затворен тип“. И това е така, тъй като ако една етажна собственост е учредена при действието на ЗС и ПУРНЕС (отм), тя не може да се трансформира в „жилищен комплекс от затворен тип“.  Режимът на управление, свикването на общото събрание е уреден в тези два нормативни акта - ЗС  и ПУРНЕС, а не както е направено според ЗУЕС. Това нарушение влече след себеси и незаконосъборазност на всички решения на общото събрание взети след това общо събрание.

По т.1 – нарушения, свързани със свикването на Общо събрание на етажната собственост.

Ищеца твърди, че не е спазен реда за свикването и провеждането на ОС на 09.06.2015г., тъй като не бил разгласен по надлежния ред и съобразно изискванията на чл.13 от ЗУЕС – чрез връчване на покана на всеки собственик, в която да е посочен дневния ред, датата и часа и мястото на провеждане на общото събрание.

Неоснователно е твърдението на ищеца, че ОС не е разгласено съобразно законовите изисквания – покана е била разпратена до всички собственици, видно от писмения отговор и приложените към него доказателства – л.429-467 от делото, от които се вижда, че на ищеца е изпратена покана чрез куриерска служба „Иконт“. Освен това  от разпита на свидетеля воден от ищеца като управител на едно от дружествата притежаващ обект в сградата, става ясно, че и до него е изпратена покана за участие в събрание, отново чрез „Иконт“, което обуславя неоснователност на твърдението на ищеца. Така, че съдът счита, че законосъобразно е свикано и проведено общото събрание на 09.06.2014г.

По т.2 – нарушения свързани с материалната незаконосъобразност на взетите решения:

Взето е решение на ОС по т.7 за приемане на годишен бюджет за 2013г. за приходите и разходите на етажната собственост. Следва да се отбележи, че е атакувано решение от Общо събрание за 2015г. и твърдението на ищеца, че се приема  годишен бюджет за 2013г. е несъстоятелен. Напротив от протокола от ОС е видно, че е приет бюджет за период от 01.06.2015г. до 01.06.2016г., т.е. едногодишен, но не от началото на годината, а от 01.06., таке че и това решение не е незаконосъобразно.

По отношение на взетото решение по т.8 от дневния ред на ОС – определяне размера, начина и сроковете на плащане на паричната вноска за разходите за управление и поддържане на Общите части  на сградата от собствениците на жилищни обекти. С решението е приета да събира по 5 евро на кв.м. плюс ДДС, което е равно на 6 евро за кв.м. за управление и поддръжка на общите части на сградата. Определено е, че се дължи веднъж годишно на  база площта на самостоятелния обект при единична цена то 6 евро на кв.м. това решение на ОС противоречи на разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗУЕС. Според нея разходите се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите. Нормата е императивна. Приетото в отклонение на същата решение на ОС е незаконосъобразно  и подлежи на отмяна.

По т.9 от дневния ред относно определяне размера, начина и сроковете на плащанията на парична вноска за разходите за управлението и поддръжката  на общите части на сградата от собственици на нежилищни и търговски обекти е прието същите да заплащат по 30 евро на кв.м. за управлението и поддръжката на тези обекти – фитнес, рецепция, магазин за промишлени стоки,  плувен басейн и мокър бар, склад и обществени тоалетни. Това решение също е незаконосъобразно и подлежи на отмяна, тъй като противоречи на разпоредбите на чл.51, ал.5 и ал.6 от ЗУЕС. Вноската е определена неправилно според площта на обекта, а законовия е единичен, равен размер за всички собственици.

По отношение на взетите решения по т.11 и т.12 – за упълномощаване на Управителя на ЕС за сключване на договор за поддръжка на общите части на сградата при условия и цени каквито намери за добре с избрано лице и в рамките на приетия бюджет, както и да преупълномощава трети лица с тези права. Овластяването на управителя да сключи договор за поддръжка на общите части с ЮЛ в рамките на приетия бюджет, предмет на решението по т.12, както и да сключва договор за застраховка на общите части – предмет на решението по т.14 е извършено в рамките на правомощията на ОС по чл.11, ал.1, т.11 от ЗУЕС и не е незаконосъобразно. Не е незаконосъобразно и решението по т.20 отнасящо се до упълномощаването на адв.Д. и М.С., заедно и поотделно да сключват договор за застраховка на общите части на сградата, както и да представляват етажната собственост при подписването на застрахователни полици и получаване на застрахователни премии.

По отношение на т.13 от Решението на ОС – управителя при неплащане на вноска за разходите за управление  и поддръжка и/или парична вноска за фонд Резервен, управителят да предприеме съдебна процедура за събирането им, както да преупълномощава лицето, което поддържа общите части и/или трети лица за това.  Това решение също не противоречи на закона и не е незаконосъобразно.

По отношение на решенията по т. 15 и т.16 от протокола, същите съставляват действие по управление на общите части на сградата и не противоречат на закона, както твърди ищеца. Същите се отнасят до възможността управителя лично или чрез трето преупълномощено лице да сключва договори за застраховка, без за това да му се осъществява никакъв контрол.

С приемането на решение по т.17 от протокола за приемане на Правилник за вътрешния ред,  ОС е изпълнило задължението по чл.11, ал.3 от ЗУЕС и решението не е незаконосъобразно.

По отношение на взетите решения по т. 19, т.20  и т.21от протокола  - съдът счита, че същите не са незаконосъобразни, т.к в чл.11, т.11 от ЗУЕС е предвидено, че ОС може да приема решение, с което да възложи дейности на ЮЛ и ФЛ по поддръжката на общите части на сградата, срещу възнаграждение, като определя конкретни правомощия. Тези три решения се отнасят до упълномощавенето на адв.Д. и М.С. с определи права – по т.19 да водят дела от името и за сметка на етажната собственост, както и да представляват етажната собственост пред всички държавни органи. По т.20 същите двама да представляват етажната собственост при подписване на застрахователни полици и получаване на застрахователни премии и по т.21 – заедно и поотделно адв.Д. и М.С. да развалят и прекратяват договори за поддръжка на общите части на сградата, както и да изискват информация, документация и отчет относно изпълнението на сключените договори за поддръжка, както и да преупълномощават трети лица с тези права.

По отношение на решенията взети по т.22 от Протокола на ОС – установяване на неконтролиран достъп до сградата и осигуряване на достъп до сградата на всички собственици, ползватели, гости и трети лица пи спазване на правилата, предвидени в Правилника за вътрешния ред. И тук не е налице незаконосъобразност на решението на ОС.

Взетото решение по т. 23 не е незаконосъобразно, тъй като е взето от ОС. Същото се отнася до отстраняване на охранително  дружество „Боду СОТ“, както и всяко друго дружество въведено в етажната собственост за охрана на общите части, които не са в режим на етажна собственост.

По т.24 от  протокола на Общо събрание е взето решение за изваждане на собственика „Б. и.“ООД, както и упълномощаване на управителя да извърши всички правни и фактически действия от името и за сметка на етажната собственост в тази връзка, съдът счита същото за незаконосъобразно и противоречащо на закона. Незаконосъбразно е и решенията взети по т.24 –за предупреждаване на собственика „Б. и.“ООД и за изваждането му от етажната собственост.

По отношение на решението взето по т.25 от протокола – кои части са общи и ищеца „Б. и.“ООД дали ги е обсебило, съдът счита, че същите са индивидуална собственост на ищеца, за тях той има издадени нотариални актове, които не са отменени, валидни са и същите не могат чрез решения на общото събрание да се определят като общи части. Това решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

 Незаконосъобразно е решението взето по т.26 от протокола от общото събрание, проведено на 09.06.2015г. за обезсилване, отмяна и прогласяване на нищожност на констативните нотариални актове за собственост на ищеца „Б. и.“ООД.

По отношение на решението по т.26 от протокола, същото е законосъобразно – всички собственици на етажната собственост имат право на свободен достъп до обслужващите помещения и части от сградата – басейн, мокър бюфет и т.н.

Предвид частично уважаване на предявените искове, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца да следва да се присъдят разноски в размер на 2100.00 лева, определени съобразно чл.7, ал.1, т.4 и ал.6 от Тарифа за минималните размери на адвокатските възнаграждения и след направено възражение за прекомерност на адв.хонорар.

На ответника също се дължат разноски съобразно отхвърлената част от исковете, които съдът определи на 3400.00 лева, на основание чл.78, ал.4 от ГПК.

Водим от гореизложеното, Каварненският районен съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

          ОТМЕНЯ решенията по т.8, 9 24 и 25 взети на проведеното на 09.06.2015г. Общо събрание на Етажната собственост в Жилищна и търговска сграда, състояща се от три секции А, В и С, построена в УПИ ***, в кв.1 по плана на с.Б., общ.Каварна, при граници на УПИ: УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и от две страни улици, целия с площ от 3 380 кв.м., административен адрес:с.Б., улур.“П.“ №*, като незаконосъобразни.

ОТХВЪРЛЯ исковете на  Търговско дружество“Б. и.“ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.В.Т. ул. ****, представлявано от управителя С.П.Д. и по пълномощие от адв.М.Я., АК Добрич, служебен адрес: гр.Д., ул.“***“ ***, против останалите обжалвани решения на Общото събрание на Етажната собственост в Жилищна и търговска сграда, състояща се от три секции А, В и С, построена в УПИ ***, в кв.* по плана на с.Б., общ.Каварна, при граници на УПИ: УПИ ***, УПИ ***, УПИ*** и от две страни улици, целия с площ от 3 380 кв.м., административен адрес:с.Б., улур.“П.“ №*, взети на 09.06.2015г., а именно: по т.1, т.7, т.6, т.11, т.12, т.13, т.14, т.15, т.16, т.17, т.19, т.20, т.21, т.22, т.23, т.26 и т.27, като неоснователни.

ОСЪЖДА етажните собственици в „Жилищна и търговска сграда“, състояща ес от секции А, В и С построена в УПИ ***, в кв.* по плана на с.Б., общ.Каварна, при граници на УПИ: УПИ ***, УПИ ***, УПИ*** и от две страни улици, целия с площ от 3 380 кв.м., административен адрес:с.Б., улур.“П.“ №*, чрез управителя Р. Б., гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, чрез адв.В.Д., да заплатят на Търговско дружество“Б. и.“ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.В.Т. ул. ****, представлявано от управителя С.П.Д. и по пълномощие от адв.М.Я., АК Добрич, служебен адрес: гр.Д., ул.“***“ ***, сторените по делото разноски в размер на 2100.00 (две хиляди и сто) лева, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Търговско дружество“Б. и.“ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.В.Т. ул. ****, представлявано от управителя С.П.Д. и по пълномощие от адв.М.Я., АК Добрич, служебен адрес: гр.Д., ул.“***“ ***, да заплати на етажните собственици в „Жилищна и търговска сграда“, състояща ес от секции А, В и С построена в УПИ ***, в кв.1 по плана на с.Б., общ.Каварна, при граници на УПИ: УПИ ***, УПИ ***, УПИ*** и от две страни улици, целия с площ от 3 380 кв.м., административен адрес:с.Б., улур.“П.“ №*, чрез управителя Р. Б., гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, чрез адв.В.Д., сторените по делото разноски в размер на 3400.00 (три хиляди и четиристотин) лева, съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен дневен срок от датата на уведомяването.

                

 

 

 

 

 

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………