Р Е Ш Е Н И Е
№133
гр.Каварна, 06.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в
публично заседание на седми ноември през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на секретаря
Анастасия Митева и в присъствието на прокурора ..........................
разгледа докладваното от съдията Гр.Д. № 300 по описа за 2017 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Подадена е молба за развод по реда на чл.318 и сл.
от ГПК, вр. с чл.49, ал.1
СК от А.Н.А. срещу В.Ф.А., за
прекратяване на сключения между страните граждански брак, поради дълбокото му и
непоправимо разстройство.
Ищцата излага в подадената искова молба, че от
началото на 2011 г. заживяла на съпружески начала с ответника, а на 11.04.2013 г.
сключили граждански брак. Твърди, че от съвместното съжителство преди брака, с
ответника имат родено едно малолетно дете Б. – роден на *** г. Излага още, че след
сключване на брака ответникът заминал да работи при майка си в Англия, а тя се
преместила да живее при баба му по майчина линия. Известно време след
заминаването му ищцата разбрала от познати, че В. заживял с друга жена. При
завръщането му в България през 2014 г. ответникът признал на ищцата, че в
действителност е заживял с друга жена. Няколко дни след това при скандал между
съпрузите, ответникът отново заявил на ищцата, че в живота му има друга жена и,
че не иска да има нищо общо с нея. След скандала ищцата напуснала семейното
жилище и се прибрала при майка си в с.***, общ.Балчик. Твърди, че детето
останало при баба си по бащина линия, като при опитите й да си го вземе свекърва
й винаги отказвала с мотива, че ще й го даде когато приключи делото. Ищцата
излага още, че през месец април 2016 г. се запознала с друг мъж от с.***,
общ.Каварна, а от 20.09.2016 г. заживяла на съпружески начала с него. С оглед
изложеното моли съда да постанови решение, с което да прекратите брака, поради
дълбокото му и непоправимо разстройство, без да се произнася относно вината за
разстройството му, да предостави упражняването на родителските права над
малолетното дете Б. на нея, като
определи режим на лични отношения с бащата, да осъди ответника да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 120.00
лева, начиная от подаване на исковата молба, ведно
със законната лихва за всяка закъсняла вноска, както и да постанови след
прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно
име – Р..
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от
ответника. Същият не се явява в съдебно заседание и не взема становище по
предявения иск.
От събраните в настоящото производство писмени и
гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
Страните са сключили граждански брак на 11.04.2013 г.,
за което е съставен акт за граждански брак № 13 от 11.04.2013 г. на общ.***. Видно
от представеното удостоверение за раждане изд. въз осн.
на акт за раждане № 186/31.08.2012 г. на общ.***, преди сключване на брака
между страните – на 30.08.2012 г. е родено детето Б. В.А., от родители А.Н. Р.
и В.Ф.А.. От представеното удостоверение по декларирани данни изх. № 5805000208/06.04.2017
г. на общ.Каварна, се установява, че ищцата няма декларирани данни като
собственик или ползвател на недвижими имоти и МПС.
От разпита на свидетеля И.Н.С.се установи, че с ищцата
се познават от 2016 г., а от година и половина живеят задно като семейство.
Свидетелят твърди, че още при запознанството им ищцата му е споделила, че е
женена и има дете, както и че със съпруга си не живеят отдавна заедно и са
решили да се разведат. През времето от както са заедно, ищцата и ответникът не
са се виждали и не са контактували по никакъв начин. Ответникът не се
интересувал и от детето, никога не е идвал да го види, не му се е обаждал и не
му е изпращал средства за издръжка. В същото време, бабата на детето по бащина
линия се интересувала непрекъснато от него, обаждала му се по телефона, вземала
го за да й гостува в дома й. Свидетелят заяви още, че заедно с ищцата и с
помощта на неговите родители се грижат за детето, което е свикнало много бързо
с тях, чувства се добре в дома им и е много привързано към новото си разширено
семейство.
Изложеното от свидетеля се потвърждава изцяло от
изготвения по делото социален доклад. При направеното проучване е установено,
че основни грижи за детето полагат майката и мъжа с който съжителства С., както и от неговите родители. Всички
заедно живеят на един адрес в жилище собственост на родителите на И., като
напълно адекватно задоволяват нуждите на Б. от храна, подслон, облекло, здравни
грижи и пр. В жилището детето разполага със самостоятелна детска стая,
обзаведена според нуждите му, като е създадена безопасна среда за правилното му
физическо и здравословно развитие. Наблюдавана е силна емоционална връзка между
детето и майката, както и емоционална привързаност между детето и И.С.. При
отглеждане на детето ищцата и съжителят й получават и могат да разчитат на подкрепа
и помощ при нужда от близките си родственици.
При така изложената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Относно прекратяването на брака:
Въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателствени средства се установи, че брачната връзка между А.А. и В.А. е изцяло разкъсана и лишена от съдържание. Между
съпрузите не съществуват дължимите от закона и морала взаимоотношения,
характеризиращи брачната връзка - обич, доверие, загриженост един за друг, общ
социален живот, икономическа общност. Настъпилата между съпрузите през 2014 г.
фактическа раздяла, освен продължителна, е и необратима. Поради това съдът
прави извода, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на закона,
формалното му съществуване не е в интерес нито на съпрузите, нито за обществото
и искът за прекратяването му следва да бъде уважен, като съдът не следва да се
произнася по въпроса относно вината.
Относно родителските права и издръжката на
детето след развода:
Установи се по безспорен начин
от събраните гласни
доказателства, че съпрузите живеят в продължителна фактическа раздяла както, и че всеки от тях води напълно самостоятелен
живот, в който не присъства другият брачен партньор, че както ищцата, така и
ответникът са заживяли на съпружески начала с други
лица и са създали нови семейства. С оглед на това
обстоятелство и на аргумента, че в производството за прекратяване на брака с
развод се разрешават въпросите за последиците от развода по отношение на
родените от този брак деца упражняването на родителските права, личните
отношения на децата с родителя, който няма да ги упражнява и издръжката на
децата (арг. от чл.59, ал.1 СК), съдът следва да се
произнесе по предоставянето на родителските права спрямо роденото по време на
брака дете Б., издръжката в негова полза и определяне на режим на лични
контакти на другия родител с детето.
С оглед на много ниската
възраст на детето, необходимостта на този етап от развитието му от
непосредствена майчина грижа, силната емоционална привързаност между двамата,
полаганите непрекъснати грижи от майката и пълната незаинтересованост от страна
на бащата, съдът приема, че с оглед интересите на детето родителските права
следва да се предоставят на майката, като детето продължи да живее на нейния адрес,
установен по делото в с.***, общ.Каварна, ул.”***” № 16. На бащата В.Ф.А.
следва да се определи предложения от ищцата режим на лични контакти с детето, а
именно всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 10.00 ч. в събота
до 16.00 ч. в неделя, като бащата взема и връща детето от и в дома на майката,
както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
Съдът счита, че издръжката в
полза на детето Б. следва да се определи в общ размер от 220.00 лв., от които 120.00
лв. да се поемат от бащата, а останалата част от издръжката да се поеме от
майката. При определяне на издръжката съдът съобрази доказаните доходи на майката
и липсата на доказателства за получавани такива от бащата, обстоятелството, че
непосредствените грижи ще се полагат от майката, нуждите на детето на тази
възраст, като осъжда ответникът да заплаща определената издръжка, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 09.05.2017 г., до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване.
Относно фамилното име след развода:
Съгласно чл.53 от СК, съпругът може да възстанови
фамилното си име от преди брака. Правото на иск принадлежи на съпруга, който е
променил името си при сключване на брака и носи това име. В настоящото производство
ищцата е направила искане, след прекратяване на брака да възстанови предбрачното си фамилно име - Р.. С разпоредбата на чл.53 СК
законодателят е предоставил възможността на съпруга, който при сключването на
гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг както да възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си
фамилия, като в случая съгласието или противопоставянето на другия съпруг е ирелевантно. Доколкото възстановяването на предбрачната фамилия е субективно право на съпруга, който
при сключването на брака е приел новата фамилия, съдът намира искането на ищцата
в тази насока за основателно, поради което и следва да бъде постановено на
основание чл.53 от СК
жената след прекратяването на брака да носи предбрачното
си фамилно име - Р..
По разноските:
На
основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 6, т. 2 от Тарифа
за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, държавната такса при решаване на делото по иска за
развод в размер на 50.00 лева се дължи от двете страни. По делото са ангажирани
доказателства, че ищцата А.Н. е
внесъл държавна такса в размер на 30.00
лева при завеждане на исковата молба, с оглед на което в тежест на ответника В.А.
следва да бъде възложена дължимата разлика от 20.00 лева. Ответникът следва да
заплати и държавна такса върху определената издръжка за детето, в размер на 172.80
лева, съгласно чл.83, ал.1, т.2, във връзка с чл.78, ал.6 от ГПК.
Мотивиран
от изложеното, СЪДЪТ
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА между А.Н.А., ЕГН **********,
с адрес *** и В.Ф.А., ЕГН **********, с адрес ***, който брак е сключен на 11.04.2013
г. и за който е съставен Акт за граждански брак № 13/11.04.2013 г. на община ***,
като дълбоко и непоправимо разстроен, на основание чл. 44, т. 3, във връзка с
чл. 49, ал. 1 СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете Б. В.А., роден на *** г., на майката А.Н. Р..
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на
детето Б. при майката А.Н. Р..
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
контакти между бащата В.Ф.А. и детето Б., както
следва: всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 10.00 ч. в събота
до 16.00 ч. в неделя, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск, със задължението на бащата да взема и връща детето от и в дома
на майката.
ОСЪЖДА В.Ф.А., ЕГН **********, да заплаща месечна издръжка
на малолетното дете Б. В.А. с ЕГН **********, действащо чрез законния си
представител А.Н. Р., в размер на 120.00 лв. (сто и двадесет лева), считано от
датата на завеждане на исковата молба – 09.05.2017 г. до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване.
ОПРЕДЕЛЯ
окончателна държавната такса по делото в размер на 50 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА В.Ф.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати
по сметка на районен съд Каварна сумата от 20.00 (двадесет) лева,
представляваща държавна такса при решаване на делото по иска за развод, както и
172.80 лв. (сто седемдесет и два лева и осемдесет стотинки),
държавна
такса върху определената издръжка, съгласно
чл. 83, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………….