Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Каварна 04.01.2019 г.

 

В   ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

Каварненският районен съд в публично заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА     

 

при участието на секретаря А.М. и в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията Гр. д. № 306 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1, изр. 1, вр. с чл. 84 ЗЗД.

Ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализация” ООД Враца, чрез процесуалния си представител юрк.А.И.А., твърди в исковата молба, че ответникът Д.П.Г. е абонат на „Водоснабдяване и канализация” ООД Враца за жилище на адрес гр. гр.В., ж.к.****, и като такава е потребител на вода и други услуги, предвидени в Закона за водите, ЗРВКУ, Наредба № 4/2004 г. на МРРБ и Общите условия на „В и К” ООД Враца. Твърди, че през периода 26.04.2017 г. – 07.09.2017 г. в качеството му на доставчик на В и К услуги е издал фактури за изплащане на дължими от потребителя суми за използвани услуги в размер на 192,98 лева, както и суми за начислени лихви за периода 01.07.2017 г. – 22.01.2018 г. в размер на 7,37 лева. Твърди, че до ответника е изготвена и изпратена покана за доброволно изпълнение, но същият не е бил открит на адреса за връчване.

Поради неплащане на дължимите суми ищецът подал в съда заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, което съдът уважил изцяло. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК длъжникът Д.Г. е подала възражение срещу заповедта, поради което е възникнал правен интерес от предявяване на установителния иск. С изложените мотиви моли съда да постанови решение с което да приеме за установено че ответникът му дължи сумите предмет на заповед № 46/23.02.2018 г. изд. по ч.гр.д. № 78/2018 г. по описа на РС Каварна.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д.Г. е депозирала писмен отговор, с който оспорва исковете като недопустими, неоснователни и недоказани. Оспорва наличието на валидно облигационно отношение между нея и ищцовото дружество. Твърди, че представените от ищеца частни документи, които не носят нейния подпис, не доказват наличието на твърдяното задължение и основанието за възникването му. Оспорва и твърдението на ищеца за надлежно изпращане и получаване на покана за доброволно изпълнение с приложена към нея справка за дължими суми. С изложените мотиви настоява за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и от представената от ищеца справка от Служба по вписванията Враца  се установява, че на 06.11.2006 г. Д.П. е закупила недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.В., ж.к.****, за който имот между страните не е спорно, че е водоснабден.

Видно е от приложените на л. 6-7 от делото четири страници от карнети за абонатен № 2446002 и аб. № 2446003, с абонат Д.П.Г., че е извършвано ежемесечно отчитане на водомерите, с вписване на датата на отчитане, показанията на водомера, изразходвано количество вода в куб.м. След извършеното отчитане ищцовото дружество е издавало ежемесечно фактури през процесния период 01.06.2017 г. – 02.10.2017 г., описани подробно в представената справка-извлечение за дължими суми.

 При проверка на записванията в карнета се констатира, че документът преимуществено носи подписи за абонат за отчитанията в процесния период. Липсват подписи за някои от отчитанията. Налице е подпис за абоната при последното отчитане на 15.12.2017 г. при показание „1094“. При това положение, настоящият състав намира, че в рамките на процесния период изцяло е удостоверено получаване на начисленото в този период количество вода, тъй като подписвайки карнетът, абонатът се съгласява не само с количеството консумирана вода за отделния месец, но и с показанието на водомера и след като се е съгласил, че именно това е показанието, то оттам се санират и предните отчети, които не са извършени в негово присъствие или на представител, доколкото показанията съответстват на предходно отчетените количества. От друга страна, това съответства и на предвиждането на чл. 21, ал. 3 от Общите условия да се правят междинни отчети, след което изравняване. В този смисъл и след като е налице подпис при последното отчитане, то следва да се приеме и че начисленото му до този момент количество вода е потребено. Т.е., в периода 17.10.2014 г. до 15.12.2017 г. карнетът обективира изявление, че до показание „1094” остойностеното количество вода е доставено.

С покана за доброволно изпълнение № 81453 от 13.10.2017 г., изпратена на адреса на водоснабдения имот и неполучена от ответницата, поради неоткриването й на адреса, ищцовото дружество е поканило Д.Г. да заплати в 30-дневен срок сумата от 195,20 лева, представляваща главница и лихви за ползвани ВиК услуги през периода 26.04.2017 г. – 07.09.2017 г., подробно описани в приложената към поканата счетоводна справка, като е предупредило ответника, че при неплащане на дължимите суми ще претендира същите по съдебен ред.

С оглед липсата на плащане, на 31.01.2018 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като със заповед № 46/23.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 78/2018 г. по описа на Районен съд Каварна, е разпоредено длъжникът Д.П.Г. да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Враца, сумата от 192,98 лв., представляваща главница за периода 26.04.2017 г. до 07.09.2017 г., 7,37 лв. мораторна лихва върху главницата за периода 26.05.2017 г. до 22.01.2018 г. и законна лихва върху главницата считано от 31.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 25.00 лева. В заповедта е посочено, че вземането на кредитора произтича от незаплатено задължение за предоставени Вик услуги за периода 26.04.2017 г. до 07.09.2017 г. за жилище в гр. Враца .

Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 203 от Закон за водите (Нов - ДВ, бр.81 от 2000г., изм., бр.84 от 2003г., бр.59 от 2007г.) потребителите и водоползвателите на вода и ползващите услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги, предвидени в този закон - неизправни длъжници, носят отговорност за задълженията си, като предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от ГПК независимо от размера на задължението. В полза на ищеца е издадена цитираната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410, ал. 1 от ГПК и тъй като длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед, то за „ВиК” ООД Враца е налице правен интерес от завеждане на предявените искове, с предмет установяване дължимостта на процесните суми.

Взаимоотношенията между страните в настоящото производство се регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба - чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/. Сключения между тях договор е двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален, неформален, с вещно-облигаторно действие. От договора възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на продавача е било да водоснабди имота на ответника, в качеството му на абонат на водопроводната мрежа. С извършването на посоченото действие – водоснабдяване на имота, неоспорено от ответника, ищецът е изпълнил задължението си по договора. Задължение на купувача е било да получи услугата и да заплати цената й. По делото не е налице спор относно обстоятелството, че ищецът в качеството му на „В и К” оператор, е предоставял на Д.П.Г., в качеството й на потребител, услуга – водоснабдяване на обект, представляващ жилище, находящо се в гр. Враца, ж.к. ”Дъбника”, бл. 3, вх. А, ап. 1, за периода от 26.04.2017 г. до 07.09.2017 г.  

Макар според представените в настоящия процес писмени доказателства ищецът да е изпълнявал точно задълженията си като доставчик и за процесния период от 26.04.2017 г. - 07.09.2017 г.  да е доставил вода за жилището на ответника, последния обаче от своя страна не е заплатил доставената вода съгласно издадените от ищеца справки по партидата и за суми в общ размер от 192,98 лева. Съдът намира, че е налице виновно неизпълнение на договорно задължение, което обуславя възникването на отговорността по чл. 79 и сл. от ЗЗД на ответницата като неизправна страна по договора.

С оглед на неплащане в срок на главницата, следва да се приеме, че ответницата е изпаднала в забава и дължи и начислената сума, представляваща обезщетение за забавено плащане от падежа на всяко едно периодично задължение до 22.01.2018 г. – датата на изготвяне на счетоводната справка.

С оглед на изложеното, предявените положителни установителни искове за главницата и лихвата за забава са основателни и следва да бъдат уважени за посочените по-горе периоди и размери, както са и предявени.

Върху главницата се дължи и законна лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.01.2018 г. до окончателното изплащане.

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е съответно искане, представен е списък по чл.80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на 50,00 лева - платена държавна такса за завеждане на иска.  Претендира се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, което е в предвидения размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на основание чл. 78, ал. 8, вр. с ал. 1 ГПК, следва да се присъди на ищеца. Разноските от общо 150.00 лева ще се поставят в тежест на ответника.

Съгласно т.12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение. Следователно, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца ще се присъдят разноските в заповедното производство в размер на 25.00 лева - платена държавна такса.

 Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Д.П.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, в качеството й на абонат на открита партида за ползване на вода, дължи по издадената от Районен съд гр.Каварна заповед № 46/23.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 78/2018 г. в полза на кредитора й ВиК оператор по сключен при Общия условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите – „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД ГР.ВРАЦА, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. „А. Стамболийски” № 2, представлявано от управителя Ангел Цветков Престойски, следните суми:

1) 192,98 лв. /сто деветдесет и два лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща незаплатени В и К услуги, предоставени през периода от 26.04.2017 г. до 07.09.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението – 31.01.2018 г. до изплащане на задължението;

2) 7,37 лв. /седем лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща сбор от обезщетения за забава в размер на законна лихва, считано от изискуемостта на всяко вземане, настъпваща в първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане от датата на фактурирането на услугата за съответния месец до 22.01.2018 г.

ОСЪЖДА Д.П.Г. с ЕГН **********, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД ГР.ВРАЦА, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 150,00 лв. (сто и петдесет лева), представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА Д.П.Г. с ЕГН **********, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД ГР.ВРАЦА, ЕИК ***, на основание чл. 81, във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 25,00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща направени по делото разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 23.02.2018 г. по Ч.Гр.д. № 78/2018 г. по описа на РС Каварна.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………