Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Каварна 04.05.2017 г.

 

В   ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

Каварненският районен съд в публично заседание на четвърти април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА      

 

при участието на секретаря А.М. и в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията Гр.д. № 318 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба подадена от “С.” ООД, ЕИК ***, със законен представител М.И.М.Г. действаща чрез пълномощника си адв.М.П.,***697, представлявана от Кмета Н.С., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че „С.“ ООД  е дружество, вписано в регистъра воден към Агенция за социално подпомагане, като доставчик на социална услуга „Център за обществена подкрепа“. Съгласно решение на Общински съвет град Каварна, ищецът е сключил на 30.06.2014г. с Община Каварна договор за управление на социални услуги с наименование „Център за обществена подкрепа“, със срок на договора 10  години, считано от датата на фактическото стартиране на социалните дейности. Със Заповед № РД 01-889/23.07.2014г. издадена от Агенция за социално подпомагане, е открит Център за обществена подкрепа в град Каварна, ул.“***“ №35, с капацитет 25 места, като капацитетът се определя и одобрява от Общинския съвет. Дейността на ЦОП се финансирала от Републиканския бюджет, според установени в съответната финансова година стандарти за издръжка на делегирани от държавата дейности. Средствата били целеви и постъпвали в общинския бюджет с цел финансиране на одобрените социални услуги. Съгласно чл.5 от сключения договор възложителят Община Каварна следвало да превежда на изпълнителя „С.“ ООД дължимите месечни плащания до 10-то число на месеца, следващ отчетения, след представяне на фактура, технически и финансов отчет.

Ищецът твърди, че в изпълнение на договора е издал фактура №466/01.02.2016г. на стойност 5 968,75 лева за социална услуга извършена през месец февруари 2016 год., но отпуснатите целеви средства не били преведени от община Каварна до 10-то число на следващият месец. С поведението си възложителят е нарушил сключения между страните договор, което е наложило иницииране на процедурата по събиране на вземането по съдебен ред. Въз основа на подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК в Районен съд Каварна било образувано Ч.гр.д. № 256/2016г., по което съдът издал  Заповед за изпълнение на парично задължение № 99/17.06.2016г., с която е разпоредено на длъжника Община  град Каварна да заплати на кредитора „С.“ ООД сумата от 5 968,75 лева, лихва за периода от 01.02.2016г. до 15.06.2016г. в размер на 225,94 лева, ведно със законната лихва върху главницата и съдебно-деловодните разноски. Ответникът в законоустановения срок е депозирал възражение, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на установителен иск.

С изложените мотиви ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено че ответникът му дължи сумата от 5 968,75 лева, представляваща неплатена сума по фактура №466/01.02.2016г. по договор за управление на социална услуга извършена през месец февруари 2016год., лихва за периода от 01.02.2016г. до 15.06.2016г. в размер на 225,94 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й издължаване, съдебно-деловодните разноски и адвокатски хонорар. Претендира за присъждане на разноските сторени в исковото производство.

В съд заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв.М.П. пледира за уважаване на исковете като основателни и доказани с оглед събраните в процеса доказателства.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът не депозира писмен отговор, не представя доказателства и не прави доказателствени искания. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрк.П. Г. не оспорва обстоятелството, че по сметка на община Каварна са постъпили претендираните от ищеца суми, дължими за предоставена услуга Център за обществена подкрепа, както и че същите не са му платени. Оспорва единствено целесъобразното разходване на конкретните средства с мотива, че държавната помощ и финансовият ресурс, който е разпределен в сметките на общината за изплащане на суми към центъра е за капацитет от 30 места, а същите са използвани от ищеца за 25 места

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Със заповед РД01-889/23.07.2014г. на Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане, в сила от 01.09.2014г., е разрешено откриване на Център за обществена подкрепа в гр.Каварна, с капацитет 25 места.

Не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 30.06.2014г. между ищеца „С.” ООД и ответника Община Каварна е сключен договор за управление на социални услуги, по силата на който ищецът се е задължил да управлява социалните услуги Център за обществена подкрепа /ЦОП/ и Център за социална рехабилитация и интеграция /ЦСРИ/ на територията на община Каварна и да осигурява качествено и ефикасно изпълнение на предоставяните социални услуги. Договорено е между страните, че обхватът на предоставяните социални услуги за всяка следваща финансова /календарна/ година ще се определят от страните в годишна програма за предоставяне на социалните услуги, която се договаря от страните съобразно бюджетната субсидия от Републиканския бюджет за държавно делегирани дейности. Договорът е сключен за срок от десет години, считано от датата на фактическото стартиране на социалните дейности чрез финансиране съобразно бюджетната субсидия от републиканския бюджет.

Съгласно чл.3, ал.1 от договора за предоставянето на социалните услуги и за изпълнението на годишната програма за предоставяне на социални услуги, възложителят предоставя на изпълнителя финансиране от общинския бюджет, съобразно субсидия от Републиканския бюджет, според установените в съответната финансова година стандарти за издръжка на делегирани от държавата дейности. Съгл. чл.5, ал.1 от договора възложителят се е задължил да превежда на изпълнителя дължимите месечни плащания до 10-то число на месеца следващ отчетния, след представяне на фактура и технически финансов отчет.

В изпълнение на договорните си задължения на 01.02.2016г. ищецът е издал фактура № 0000000466 за сумата 5 968.75лв., с посочено основание  - плащане по договор за управление на социална услуга, за „Център за обществена подкрепа” с капацитет 25 души, за месец февруари 2016г. Фактурата е получена от ответника на 12.02.2016г. в 10.33ч. с товарителница № 60270612708, видно от представените справка от куриерска служба Спиди.

С оглед забавянето в плащанията за месеците януари-март 2016г. и възникнали проблеми във връзка със заплащане на разходите за ел.енергия и необходими ремонти на сградата,  ищецът е изпратил няколко писма до ответника /прил. на стр.16-25 от делото/  за провеждане на разговори и предприемане на действия за разрешаване на възникналите проблеми във връзка с изпълнение на договора. Отговор от страна на ответника не е последвал.

Поведението на ответника е мотивирало ищеца да му изпрати на  11.05.2016г. нотариална покана, ч/з Нотариус ***, за заплащане в седемдневен срок на сума в общ размер на 23 875 лв., дължима по четири издадени фактури, във връзка с изпълнение на договора. В определения срок за плащане, такова не е последвало, като от страна на ответника е изпратено предизвестие за прекратяване на договора за управление на социални услуги от 30.06.2014г., на осн. чл.12, ал.4, подт.3, пр.2, поради неефикасно предоставяне на социалните услуги, с шестмесечно предизвестие.   

Посочените в предизвестието мотиви за прекратяване на договора, са дали повод на ищеца да поиска от Председателя на Държавна агенция за закрила на детето и от Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане извършването на проверка по компетентност за ефикасно предоставяне на социални услуги в общността /стр.30-32 от делото/.

 Установява се от представеното писмо изх.№26-00-0008/05.07.2016г., и писмо изх.№ 26-00-0035/13.07.2016г. на ИД на АСП /л.33-37 от делото/, че извършената проверка е констатирала, че програмите и дейностите в ЦОП гр.Каварна са подбрани в съответствие с добрите социални практики, предоставянето на дейностите на социалните услуги в ЦОП са ефикасни и полезни за потребителите. В писмото е посочено още, че съгл. чл.18а от ЗСП, при възлагане управлението на услугата на външен доставчик, е необходимо предоставените бюджетни средства за нейната издръжка да се предоставят коректно, т.к. те са предназначени за обезпечаване на подкрепата и придружаването на децата и семействата в риск от ЦОП. Указано е на ответника, че наличието на отправено предизвестие за прекратяване на договора за управление на социалната услуга не е основание целевите средства да не се предоставят в периода на реално извършваната дейност, т.к тяхното предназначение е за работа с потребителите, за които е създадена услугата в гр.Каварна.

От писмо изх.№ 47-22-145/01.08.2016г. на Председателя на ДАЗД, се установява, че  в хода на извършената проверка, при проследяване изпълнението на стандартите от Приложение №1 към чл.17 от НКССУД и тяхното съответствие с критериите, е установено, че всички 14 стандарта са изпълнени. Констатирано е, че качеството на предлаганата услуга в ЦОП Каварна е на много добро ниво. Услугите предоставяни в ЦОП са необходими на децата и семействата в риск от общността, с оглед на това, че в община Каварна няма разкрити други социални услуги за деца. Специалистите, работещи в ЦОП са квалифицирани и мотивирани в работата си, което гарантира високо качество на предлаганите социални услуги за деца. Установено е добро взаимодействие между екипа на ЦОП и ОЗД, вследствие на което са постигнати положителни резултати по общите случаи.

Дадената много добра оценка за работата на ЦОП Каварна, при извършените две проверки се потвърждава и от показанията на разпитаната в с.з. свидетелка С.Н.П.. Същата заяви, че е работила в ЦОП Каварна, като арттерапевт и социален терапевт, от м.май 2016г. до 18.11.2016г., когато е прекратена дейността му. Свидетелката заяви, че през посочения период в центъра е работено с деца – между 15-20, като бройката е варирала, в зависимост от отворените случаи. Качеството на предлаганата услуга е било много добро и полезно за потребителите, за което говорел и факта, че след приключване на работа по програмата с някой от децата, същите са продължавали да посещават центъра по тяхно желание.                                   

От извършената ССЕ, неоспорена от страните е приета от съда като компетентно изготвена и обоснована, се установява, че в Община Каварна по отношение на социална услуга ЦОП не е налице отделна самостоятелна партида, като паричните средства за социалната услуга, са част от постъпилата по партида „Обща субсидия” за Община Каварна за финансовата 2016г. Фактура № 0000000466/01.02.2016г. е начислена на приход от услуги при ищеца „С.”, като предвид неосъществено погашение е налице вземане от клиента Общ.Каварна в размер на 5 968.75лв. При извършената проверка при ответника е установено, че процесната фактура не е регистрирана като протекло стопанско събитие, не е регистриран счетоводен запис за начисляване на разход за извършване на посочената във фактурата услуга и не е извършено плащане от Община Каварна по посочената фактура към доставчика „С.”. Вещото лице е изчислило размера на законната лихва за забава по фактура № 0000000466/01.02.2016г. изд. от „С.” ООД за периода 02.02.2016г. до 15.06.2016г., за главница в размер на 5 968.75лв.  на стойност 222.39 лева. 

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Установителните искове по чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

По иска с правно основание чл.422, ол.1 ГПК, вр. с  чл.79, ал.1 от ЗЗД:

За да бъде уважен предявения по реда на чл.422 от ГПК положителен установителен иск /за съществуване и дължимост на вземане/ следва да бъде доказано признатото в заповедното производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК в полза на ищцовата страна вземане, индивидуализирано в заповед за изпълнение на парично задължение с длъжник - ответникът, осъществяване на фактическия състав от който произтича претендираното вземане, съдържанието на вземането, размерът му и настъпилия падеж.

В процесния случай от въведените в исковата молба твърдения, се установява, че е предявен иск, за установяване на неточно изпълнение от страна на ответника по дело на задължението му по договор за предоставяне на социална услуга, като конкретното неизпълнение на задължението се изразява в  непревеждане от страна на ответника към изпълнителя на социалната услуга на дължимите средства за м.февруари 2016г. възлизащи в размер на 5 968.75 лева.

Съобразно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

 Не се спори в настоящото производство, а и от представените писмени доказателства безспорно се установява, че между страните е налице валидно сключен договор за управление на социални услуги, по който изпълнителят „С.” ООД се е задължил да управлява социална услуга Център за обществена подкрепа на територията на община Каварна и да осигурява качествено и ефикасно изпълнение на предоставяните социални услуги, а възложителя община Каварна се е задължил да предоставя на изпълнителя финансиране от общинския бюджет, съобразно субсидия от Републиканския бюджет, според установените в съответната финансова година стандарти за издръжка на делегирани от държавата дейности.

От доказателствата по делото се установи по категоричен начин, че за срока на действието на договора ищецът е бил изправна страна по същия, като е предоставил договорената услуга в обема и с необходимото качество съгласно договореното между страните. От страна на ответника обаче е налице неизпълнение на договорното му задължение да преведе дължимото за месец февруари плащане, в срок до 10-то число на месеца следващ отчетния.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че не е превел дължимата сума, като горното е доказано по безспорен начин и от заключението на ССЕ.

С оглед така установеното съдът намира, предявения установителен иск за основателен и доказан, поради което следва да го уважи в неговата цялост.

По иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Иска за признаване дължимостта на сума в размер на 222.39 лева, представляваща мораторна лихва върху неплатена в срок сума по договора за периода 02.02.2016г. – 15.06.2016г., съдът намира за частично основателен.

Вземането за лихва, релевирано с иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД, има акцесорен характер, като за основателността му следва да се установи наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава. Съдът достигна до фактически и правни изводи за наличието на главен дълг.

Константна е съдебната практика по въпроса, че вземането по чл.86, ал.1 ЗЗД се съизмерява с изтеклите лихви, които се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава до плащането на главницата.  Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане (чл.119 ЗЗД). В случая срокът на плащане на главниците е уговорен от страните в договора /до 10 число на месеца следващ отчетния/, поради което длъжникът изпада в забава с изтичането му (чл.84, ал.1 ЗЗД). Или от датата следваща датата на определения от страните падеж ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва, поради това, че не изпълнява парично задължение с настъпил падеж (чл.86, ал.1 ЗЗД). С оглед на това, съдът намира, че лихвата е дължима не от посочената в исковата молба дата 01.02.2016г. – датата на издаване на фактурата, а от 11.03.2016г. – дата следваща датата на дължимост на плащането. При това положение общата дължима лихва за периода 11.03.2016г. – 15.06.2016г. е в размер на 157.67 лева, за която искът следва да бъде уважен, а за горницата над този размер отхвърлен, като неоснователен.

По разноските:

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСТГК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл.422 ГПК, а представляват законна последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който разглежда иска по чл.422 ГПК, следва да разпредели (осъди страните) отговорността за разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство.

С оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата в размер на 689.71 лв. - разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, дължими за заповедното производство, съобразно уважената част от исковете, както и сумата в размер на 1 062.56 лв. - разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, дължими пред настоящата съдебна инстанция, съобразно уважената част от исковете.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от “С.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „***”, ул.”***” № 9А, представлявано от М.И.М.Г. действаща чрез пълномощника си адв.М.П.,***697, със седалище гр.Каварна, ул.”Добротица” № 26, представлявана от Кмета Н.С., че ответникът дължи на ищеца, сумата от 5 968.75 лева (пет хиляди деветстотин шестдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща неплатена сума по фактура № 0000000466/01.02.2016г. по договор за управление на социална услуга за месец февруари 2016г., ведно със законната лихва  върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 16.06.2016 г. до окончателно изплащане, както и сумата от 157.67 лева (сто петдесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща лихва за забава върху сумата от 5 968.75 лева, за периода от 11.03.2016г. до 15.06.2016г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 225.94 лева – лихва за забава за периода от 01.02.2016г. до 15.06.2016г., за които суми е издадена Заповед № 99 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 17.06.2016г. по частно гр. дело № 256/2016 г. на Каварненски районен съд.

ОСЪЖДА ОБЩИНА КАВАРНА, ЕИК 000852697, със седалище гр.Каварна, ул.”Добротица” № 26, представлявана от Кмета Н.С., да заплати на “С.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „***”, ул.”***” № 9А, представлявано от М.И.М.Г. действаща чрез пълномощника си адв.М.П., на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 689.71 лв. /шестстотин осемдесет и девет лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща разноски по заповедното производство, както и сумата 1 062.56 лв. /хиляда шестдесет и два лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща разноски по настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………....