Р   Е  Ш  Е  Н   И   Е

№138

Гр.Каварна, 15.12.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на петнадесети ноември, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА

 

при секретаря Елена Шопова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №320/2017г. по описа на КРС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявеният иск е с правно основание чл.362 от ГПК, във вр. с чл.19, ал.3 от ЗЗД.

Подадена е искова молба с вх.№1959/25.05.2017г. от П.И.Д. с ЕГН **********, чрез адв.К.К., срещу Р.К.К. с ЕГН ********** ***.

В молбата си ищеца излага, че през 2007г. И.В.К.и Р.К.К. били собственици на жилищна сграда в груб строеж, находяща се в гр.Каварна, ул.“****“, №8, състояща се единадесет апартамента. На 25.09.2007г. сключил с тях предварителен договор, по силата на който трябвало той и майка му Е.И.да придобият собствеността на апартамент №9, представляващ самостоятелен обект в сграда №4 с идентификатор ***.***.4.9, ведно с прилежащото избено помещение, общи части от сградата и прилежаща земя. Твърди още, че към момента на сключване на договора продавача декларирал, че имота не е ипотекиран и не обременен с тежести. Той изпълнил задължението си по договора, като заплатил сумата от 41 355 лева, представляващ остатък от цялата сума на имота в размер на 71 355 лева, а срока за сключване на окончателния договор бил 30.05.2008г.

Ищеца посочва, че уговорените СМР не били изпълнени със спогодбата от 22.12.2010г. и  страните по договора отложили изпълнението му до 30.06.2011г., като удължили срока до 25.07.2011г. Твърди, че след тази дата изпратили нотариална покана на двамата продавачи и на 17.08.2011г. същите заявили пред нотариус, че поемат задължение да обособят закупения с предварителния договор имот.

В молбата си ищеца посочва, че И.К.починал и разбрал, че Р.К. имала големи финансови затруднения. Твърди, че е изпълнил задълженията си по договора, но ответника отказвал да сключи окончателния договор. Освен това сочи, че съгласно договора ответника дължал неустойка, която възлизала на сумата от 3 567 лева.

Моли съда да обяви предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот за окончателен по отношение на АПАРТАМЕНТ № 9, със застроена площ 54.17 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.***.4.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Каварна, обл.Добрич, одобрени със Заповед № КД-14-08-840 от 06.08.2008г. на Началника на СГКК Добрич, с адрес ул.”****” №8, ет.1, попадащ в сграда №4, построена в поземлен имот № ***, състоящ се от коридор, дневен тракт с кухненска част, една спалня, баня-тоалет и една тераса, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой нива:1, ведно с изба №12, с площ от 4.92 кв.м., както и с 3.7409% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 11.28 кв.м., както и от правото на строеж върху поземления имот, при съседи на обекта: на същия етаж: СО № ***.***.4.8 и СО № ***.***.4.10, под обекта СО № ***.***.4.4 и СО № ***.***.4.19 и над обекта СО № ***.***.4.17. 

Моли съда да осъди ответника да му заплати неустойка в размер на      3 567.00 лева. Претендира разноски. В с.з., ищеца не се явява, представлява се от адв.К. и адв.Н., които поддържат иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД.

Ответникът Р.К.К. в срока по чл.131 от ГПК не е представила писмен отговор. В с.з. се явява лично и прави признание на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД. По отношение на заявената претенция за заплащане на неустойка за неизпълнение на договора посочва, че го оспорва като твърди, че тя и съпругът й са заплатили неустойката по предварителния договор още при подписване на спогодбата и това било упоменато в нея. Посочва, че част от неустойката била платена пред нотариус, а другата част е платена със запис на заповед. Освен това прави възражение за присъждане на разноски на ищеца, тъй като вече са платени, а и признава иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На 25.09.2007г. И.В.К.и Р.К.К. продали на Е.П.Й.и П.И.Д. апартамент №9, находящ се в гр.Каварна, ул.“***“, №8, съставляващо парцел  в УПИ VV-*** в кв.29 по регулационния план на гр.Каварна, ет.2 с обща площ от 54.17 кв.м. с начин на ползване „жилище“, състоящо се от спалня, дневен тракт, коридор и сервизни помещения със застроена площ от 54.17 с прилежащо избено помещение с полезна площ от 4.92 кв.м., общо части от сградата 11.28 кв.м. и прилежаща земя от застроената част – 13.44 кв.м., при съседи: апартамент №7, апартамент №10. Съобразно схема №15-259500-05.06.2017г. имота е с идентификатор ***.***.4.9 по КККР на гр.Каварна, одобрена със Заповед №РД-18-32/27.02.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК. Приложена е данъчна оценка за имота. В предварителния договор е вписано – чл.2.1, че купувача заплаща сумата от 36 592 евро или равностойността в лева – 71 355 лева в деня на подписване на предварителния договор. Съгласно разписка за окончателно разплащане по договор за покупко-продажба двамата продавачи са получили от купувачите Е.И.и П.Д. цялата сума по предварителния договор.

На 22.10.2010г. между същите страни е сключена спогодба, с която  приели, че продавачите по предварителния договор не са изпълнили своите задължение  и дължат неустойка на купувачи в размер на 5 000 лева, от които 1000 лева платени в деня на подписване на спогодбата, а остатъка от 4000 лева в срок до 30.06.2011г. Съгласно Анекс към договорна спогодба от 22.12.2010г., подписан на 06.06.2011г. в гр.Добрич се установява, че е заплатена и останалата сума от 4000 лева на купувача Д.. Представен е констативен протокол, от който е видно, че продавачите са се задължили да изпълнят в срок уговорените условия по предварителния договор и да уведомят купувачите. На 20.09.2016г. е подписана нова спогодба между Р.К. и П.Д., с която продавача К. се е задължила до 20.12.2016г. да предприеме всички необходими действия за прехвърляне на процесния недвижими имот – апартамент №9.

От нотариален акт за собственост на недвижим имот по писмени доказателства, вписан в СВ Каварна с вх.рег.№***8г., акт №49, том ІІІ, дело №1210 се установява, че И.В.К.и Р.К.К. са собственици на процесния апартамент №9 със застроена площ от 54.17 кв.м., находящ се в многофункционална жилищна сграда, построена върху дворно място УПИ ***в кв.29 по плана на гр.Каварна, одобрена със Заповед №1527/29.08.2007г. на Кмета на Община Каварна.

От Акт за приемане на конструкция с дата 31.08.2007г. е видно, че сградата, където се намира апартамент №9 няма пропуски и недостатъци.

Ответникът представя Запис на заповед от 22.12.2010г., с която Р.К.К. се е задължила да заплати на П.И.Д. сумата от 4000 лева, като на самия запис на заповед е отбелязано, че сумата е получена от Д. на 06.06.2011г.

От писмо с вх.№3631/18.10.2017г.,, представено от Община Каварна се установява че за сградата, където се намира апартамент №9 не е издавано удостоверение за въвеждане в експлоатация.

От Агенция по вписвания Каварна са изискани документи за собственост на „Многофункционална жилищна сграда“ ЗП 278.00кв.м. и на жилище-апартемент №9, които са представени.

От така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот за окончателен.

 За да бъде уважен иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД следва към момента на постановяване на съдебното решение да е налице валидно сключен предварителен договор, продавача да е собственик на имота, предмет на предварителния договор и ищеца /в случая купувача по договора/ да е изправна страна. За да е действителен предварителния договор той трябва да отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗЗД. В случая предварителния договор е съобразен с тези изисквания – същия е в писмена форма, подписан е от страните и в него са залегнали всички съществени условия на окончателния договор – предмет, цена и начин на плащане.

На следващо място съдът намира, че следва да установи, че е изтекъл срока за сключването на окончателния такъв, а в конкретния случай това се установява.

Отделно от това следва да се отбележи, че и самата ответница в първо с.з. прави признание на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД.

Съгласно действащата разпоредба на чл.237, ал.1 от ГПК, когато ответникът признае иска, съдът се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите към решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието /чл.237, ал.2 ГПК/.

Признанието на иска е изявление за знание, което се отнася както до обстоятелствата, на които ищецът основава иска си в тяхната съвкупност, така и до обосновавания с тях петитум, поради което води до съвпадане на становищата на страните относно съществуването на спорното право. Същевременно признанието на иска е процесуално действие, което включва отказ от защита срещу иска, като това процесуално действие не може да бъде оттеглено.

Съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато признатото право противоречи на закона или добрите нрави, или е признато право, с което страната не може да се разпорежда /чл.237, ал.3 ГПК/.

В случая не са налице пречките по чл.237, ал.3 от ГПК и зачитайки правните последици на признанието на иска, заявено от ответника, Каварненският районен съд следва да постанови решението си съобразно с него, като уважи иска с който се иска обявява на окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот.

С исковата молба е предявен и иск за заплащане на неустойка в размер на 3567.00 лева. В първо с.з. ответника е направил възражение, че претендираната сума е заплатена, като представя и доказателства в тази насока.  В хода по същества, процесуалните представители на ищеца не вземат становище по този иск,  което съдът  възприема като такова, че не го поддържат. Същите не са заявили отказ или оттегляне на ищцовата претенция, поради което съдът дължи произнасяне с отделен диспозитив и да го отхвърли, като неоснователен.

По претенцията за разноски.

С исковата молба ищеца е поискал да му се присъдят разноски по водене на делото. В първо с.з.ответника е направил признание на иска с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД и в хода по същество моли де не се уважава претенцията за разноски на ищеца, а да се приложи чл.78, ал.2 от ГПК. Поради което и разноски на ищеца не следва да му се присъждат.

Водим от горното, Каварненският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН  по иска с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, предявен от П.И.Д. с ЕГН ********** ***, сключения на 25.09.2007г. предварителен договор за продажба на следния недвижим имот:    АПАРТАМЕНТ № 9, със застроена площ 54.17 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.***.4.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Каварна, обл.Добрич, одобрени със Заповед № КД-14-08-840 от 06.08.2008г. на Началника на СГКК Добрич, с адрес ул.”****” №8, ет.1, попадащ в сграда №4, построена в поземлен имот № ***, състоящ се от коридор, дневен тракт с кухненска част, една спалня, баня-тоалет и една тераса, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой нива:1, ведно с изба №12, с площ от 4.92 кв.м., както и с 3.7409% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 11.28 кв.м., както и от правото на строеж върху поземления имот, при съседи на обекта: на същия етаж: СО № ***.***.4.8 и СО № ***.***.4.10, под обекта СО № ***.***.4.4 и СО № ***.***.4.19 и над обекта СО № ***.***.4.17. 

ОТХВЪРЛЯ предявения от П.И.Д. с ЕГН ********** *** срещу Р.К.К. с ЕГН ********** ***, иск за заплащане на неустойка в размер на 3567.00 /три хиляди петстотин шестдесет и седем/ лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.364, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.45, ал.1, изр.2 ЗМД  и чл.87, изр.2 от ЗННД, П.И.Д. с ЕГН ********** ***, да заплати на Община Каварна сумата от 2140.65 /две хиляди сто и четиридесет лева и шестдесет и пет стотинки/ лева, представляваща местен данък за придобиване на имота, както и да заплати по сметка на Каварненски районен сдъ сумата от 586.76 /петстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки/ лева - такса съгласно Тарифа за нотариалните такси, за които суми служебно да се впише възбрана върху гореописания имот.

След влизане на решението в сила на ищеца да се издаде препис от същото след представяне на доказателства за заплащане на определените по-горе суми местен данък и нотариална такса, както и декларации за гражданство и гражданско състояние съгласно чл.25, ал.7 от ЗННД.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд Добрич.

 

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………….