Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№2

гр.Каварна, 04.01.2017г.

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ***, в публично заседание на двадесет и втори ноември през двехиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

 

при секретаря А.М. и с участието на прокурора ...............……., разгледа докладваното от съдията Гр. дело № 343/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са, при условията на обективно съединяване искове, с правно основание чл.344, ал.1, т.1; чл.344, ал.1, т.2; чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 КТ и чл.220, ал.1 от КТ.

В исковата молба, ищецът М.И. излага, че по силата на сключен безсрочен трудов договор №25/02.08.2004г. е бил в трудовоправни отношения с ответника, като е изпълнявал длъжността „портиер” в хотел „***”.  Съгласно  сключено на 01.02.2009г. допълнително споразумение към трудовия договор, основното му трудово възнаграждение е било в размер на 400.00 лева. Твърди, че със заповед № 19 от 08.07.2016г. на управителя на „***” ЕООД трудовият му договор бил прекратен на осн. чл.328, ал.1, т.2 от КТ, считано от 08.07.2016г. При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не му изплатил едно брутно трудово възнаграждение съгл. чл.220, ал.1 от КТ и т.8 от допълнителното споразумение към трудовия договор, сключено на 01.12.2005г. Твърди, че уволнението му е незаконосъобразно, т.к. не е налице соченото в заповедта основание – съкращаване на щата, заповедта била немотивирана и не е извършен подбор съгласно разпоредбата на чл.329 от КТ.

С изложените мотиви моли съда да постанови решение, с което на осн. чл.344, ал.1, т.1 от КТ да признае уволнението му за незаконно и да го отмени; на осн. чл.344, ал.1, т.2 да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „портиер” в хотел „***”;  на осн. чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 3 804.00 лева - обезщетение за времето през което е останал без работа, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата; както и сумата 634.00 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия договор, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва исковете като недопустима, а в условията на евентуалност като неоснователни. Твърди, че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на дата 08.06.2016г. с връчване на предизвестие за прекратяване на трудовия договор, поради което подадената на 22.08.2016г. искова молба следва да се счита за предявена след изтичане на двумесечния преклузивен/давностен срок по чл.358, ал.1, т.2 от КТ. Със заявено възражение за изтекла двумесечна давност, моли съда да приеме, че предявените от ищеца искова по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ са недопустими и да прекрати производството по тях. Счита, че предявеният иск по чл.220, ал.1 от КТ е недопустим, поради едновременното му предявяване с исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ и поради съединяването му с искове, чието разглеждане е по реда на бързото производство.

Алтернативно поддържа, че предявените искове са неоснователни. Твърди, че преди уволнението ищецът е заемал длъжността „пазач”, а не „портиер”. Още преди връчване предизвестие на ищеца, ответникът-работодател е предприел необходимите действия и е утвърдил ново щатно разписание, като е издал и заповед №7/25.05.2016г., в което щатно разписание заеманата от ищеца преди уволнението длъжност „пазач” не фигурира. Твърди още, че длъжността която е изпълнява ищеца е била възложена на юридическо лице – търговско дружество, чрез сключен договор от 01.07.2016г. Поради съкращаване на единствената щатна бройка за длъжността, която е заемал ищеца преди уволнението „пазач”, извършено с утвърденото ново щатно разписание, работодателят не е имал задължение да извършва подбор. Счита, че атакуваната заповед не страда от пороците релевирани в исковата молба, т.к има изискуемото съдържание по КТ. Индивидуализирани са страните по трудовото правоотношение, посочени са датата и номера на трудовия договор, изписано е правното основание за прекратяване на договора – чл.328, ал.1, т.2 КТ, както и фактическото основание за прекратяването му – съкращаване в щата.

При евентуално уважаване на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, ответникът прави възражение за прихващане на платената от него сума на ищеца в размер на 525.52 лева и претендираната от ищеца сума в размер на 3 804 лева – обезщетение за оставане без работа, до размера на по-малкото вземане.

Съдът като взе предвид изложеното, представените от страните писмени доказателства и доказателствени средства и съобрази приложимия материален закон, приема от фактическа и правна страна следното.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено. Тези факти не се оспорват от ответника. По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225 от КТ, ищецът твърди да е останал без работа в резултат от незаконното уволнение за процесния период, като в негова тежест е да докаже изгодния за него факт - че е останал без работа за сочения период, че оставането без работа е в причинна връзка с уволнението, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.

В тежест на ответното дружество е да докаже законността на уволнението на основанията, на които е извършено, а именно, че е съкратило с 1 щатна бройка числеността на разписанието от длъжността "пазач", че тя е била единствена щатна бройка в разписанието, като съответно новото щатно разписание е утвърдено от компетентния орган на дружеството и е влязло в сила към датата на уволнението.

Страните не спорят и съдът е отделил като ненуждаещи се от доказване с приетия за окончателен доклад по делото следните факти: че между страните е имало първоначално сключен безсрочен трудов договор за длъжността „портиер”, с място на работа хотел „***”, както и че са подписани допълнителни споразумения към него; че работодателя е издал заповед №19/08.07.2016г., както и че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено поради съкращаване на щата; че брутното месечно възнаграждение на ищеца към момента на прекратяване на трудовия договор е било в размер на 634 лв.; че ищецът е получил изплатена от ответника сума в размер на 525.52 лева.

В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за недопустимост на предявените искове поради погасяването им по давност, с оглед на което съдът дължи на първо място произнасяне по това възражение.

В задължителната практика на ВКС константно се приема, /напр. в решение № 644 по гр. д. № 1896/2009 г., III г. о./, че моментът на прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие е датата на връчване на заповедта за уволнение, а при прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие това става с изтичане на срока на предизвестието. Освен това, съгласно задължителното тълкуване, дадено в посоченото решение, касационният съд приема, че когато работодателят е отправил предизвестие и правото му да прекрати трудовото правоотношение на това основание съществува, трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието, без да са необходими някакви действия на страните.

В разглеждания случай, видно от съдържанието на приложеното към трудовото досие предизвестие с изх. № /не се чете/ от 08 юни 2016г., за което не се спори, че е предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят изрично сочи, че съгласно чл.328 от КТ отправя едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор сключен между ищеца и „***” ЕООД, считано от 08.06.2016г. Че трудовото правоотношение е престанало да съществува на 08 юли 2016г., предвид едномесечния срок на дължимо предизвестие, може да се съди и от заповедта на работодателя от 08.07.2016г., в която е записано, че трудовото правоотношение е прекратено считано от 08.07.2016 г., както и от записа на работодателя в трудовата книжка. Така смисловата неяснота, допусната при непрецизното оформяне на предизвестието, е преодоляна, като следва да се счете, че срокът за атакуване на уволнението по реда на чл.344, ал.1, т.1 КТ, започва да тече от деня на прекратяването на трудовото правоотношение – 08.07.2016г. и съгласно чл.358, ал.2, т.1, пр.последно, вр. с ал.1, т.2 КТ, исковата молба депозирана в съда на 22.08.2016г., е подадена в законния срок, поради което правото на ищеца да иска отмяна на незаконното уволнение не е погасено по давност.

В исковата молба ищецът е навел твърдение за порок на заповедта за уволнение, изразяващ се в липсата на мотивировка на уволнителното основание с конкретни фактически обстоятелства. Съдът приема, че прекратяването на трудовото правоотношение между страните не е опорочено на посоченото основание, доколкото е достатъчно в заповедта за уволнение да бъде посочена правната квалификация на уволнителното основание, както е направено, а именно е посочено чл.328, ал.1, т.2 КТ, като с буквено изражение е допълнено предложението, въз основа на което почива уволнението, а именно хипотезата на съкращаване на щата /предложение второ/. Дали са налице фактическите предпоставки на това основание, което би довело до извод за законосъобразност на уволнението е въпрос, който е предмет на изследване в спора относно законността на уволнението пред настоящия съд.

Във вътрешната организационна структура на ответното дружество е бил предвиден един единствен щат за длъжността "пазач". Със заповед № 007/25.05.2016 г. на управителя на „***” ЕООД, считано от посочената дата, е утвърдено ново щатно разписание на длъжностите при ответника /л.33-34 от делото/, като е съкратен щатът за длъжността "пазач", т.е. към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца /08.07.2016 г./ щатът за посочената длъжност е бил заличен.

Доколкото длъжността на ищеца е била единствена, подборът по смисъла на чл.329, ал.1 КТ е съставлявал право, а не задължение за работодателя, като неупражняването на последното не води до опорочаване на уволнението. При съкращаване в щата на единствената щатна длъжност /трудова функция/, работодателят може да уволни съответния работник или служител, заемащ тази длъжност, или да направи подбор между него и друг /други/, заемащ близка или сходна длъжност. Ако правото на подбор бъде упражнено, тогава работникът или служителят може да оспори уволнението във връзка с проведения подбор /така Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълкувателно дело № 3 по описа за 2011 г. на ОСГК/. В настоящия случай, предвид гореизложеното, съдът приема, че работодателят не е упражнил предоставеното му право на подбор, предвид което законосъобразността му не подлежи на проверка.

Водим от изложеното, съдът приема, че уволнението е законосъобразно извършено, предвид което искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Следва да бъдат отхвърлени и исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ, доколкото изходът им е предопределен от преюдициалния спор относно законосъобразността на уволнението.

По иск с правно основание чл.220, ал.1 от КТ

Всяка от страните, която прекратява трудово правоотношение с предизвестие трябва да го спази. С нормата на чл.220, ал.1 от КТ законодателят предоставя възможност на страната отправила предизвестие да заплати на другата страна, обезщетение определено по реда на чл.228, ал.1 КТ. Обезщетението замества първоначално определената престация - спазване на срока на предизвестието с друга - плащане на определена в закона сума.

Установи се по делото, че ответникът-работодател е имал право да прекрати трудовото правоотношение с ищеца с предизвестие и законосъобразно го е упражнил, като е отправил такова на 08.06.2016г. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор, какъвто е бил този на ищеца, е 30 дни, съгласно чл.326, ал.2 от КТ, тъй като страните не са уговаряли по-дълъг срок. Установи се както от изложеното в исковата молба, така и от изричното изявление на процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание, а и от събраните в производството писмени доказателства, че работодателят-ответник по делото е спазил срока на предизвестието - трудовото правоотношение между страните е прекратено считано от 08.07.2016 г., поради което същият не е дължал на уволнения служител - ищец обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за срок от един месец. Следователно, така предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора и направеното искане в тази насока, на ответното дружество следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски съгласно приложения списък в размер на 888,00 лв.

Така мотивиран, съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3, вр. с чл.225, ал.1 КТ и чл.220, ал.1 КТ, от М.М.И., ЕГН **********, с адрес *** ЕООД, ЕИК 124627119, със седалище и адрес на управление гр.***, ул.”***” №27, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му от длъжността "портиер", извършено със заповед № 019 от 08.07.2016 г. на управителя на „***” ЕООД; за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност; за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 3 804 лв., претендирана като обезщетение за оставането му без работа за периода от 08.07.2016 г. до 08.01.2017 г.; за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 634 лв., претендирана като обезщетение за неспазен срок на предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение.

ОСЪЖДА М.М.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „***” ЕООД, ЕИК 124627119, със седалище и адрес на управление гр.***, ул.”***” №27, сумата 888,00 лв. /осемстотин осемдесет и осем лева/, представляваща направените по делото разноски на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………