Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№.............

Гр.Каварна 24.11.2016г.

В     И  М  Е  Т  О      Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

Каварненският районен съд в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

 

разгледа докладваното от съдията Гр.д.№ 348/2012год. по описа на КРС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Съдебното производство е образувано по искова молба вх.рег.№ 3146/22.05.2012г.,с която С.К.М. и Д.К.С.,чрез процесуалния им представител,са предявили против СД „****“ с.****,общ.Каварна и против неограничено отговорния съдружник в горепосоченото дружество Г.И.К.,искове,както следва: за признаване на установено в отношенията между страните,че ответниците дължат солидарно на ищците обща сума в размер на 39 261 лева,а именно 25 380 лева се дължат на ищцата С.К.,а 13 880,75 лева се дължат на Д.К.С.,ведно със законната лихва върху главните парични задължения,считано от 24.02.2012г. до окончателното им изплащане,представляващи неизпълнени от първия ответник СД „****“ със седалище и адрес на управление с.****,общ.Каварна ул.“****“ № *,представлявано от Г.И.К.,задължения по сключено със страните споразумение от 22.12.2011г. да заплати в срок до 31.01.2012г. горепосочената обща сума в размер на 39 261 лева,за която ищците са се снабдили със заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 74/27.02.2012г. издадена по ч.гр.д.№ 98/2012г. по описа на РС-гр.Каварна.

В исковата молба освен установителния иск по чл.422 от ГПК ищците са предявили против ответниците СД „****“ с.**** и против Г.И.К. иск за солидарното им осъждане да заплатят на двете ищци следните суми,представляващи обезщетения за забава на плащанията на възнагражденията за ползване на собствената на ищците обработваема земеделска земя,както следва:11 729 лева-неизплатени лихви към 31.12.2008г. за стопанската 2008г.-2009г.-сума в размер на 1 894,26 лева,представляваща неплатена лихва върху главница в размер на 14 275 лева за периода 01.01.2010г.-22.12.2011г.; за стопанската 2009-2010г.-сума в размер на 1028,57 лева,представляваща лихва върху главница в размер на 10 293 лв. за периода 01.01.2011г.-22.12.2011г.Състав на Добрички Окръжен съд с Определение № 439/02.07.2012г. по гр.д.№ 388/2012г. по описа на ДОС намира,че по реда на чл.210 ал.2 от ГПК този иск следва да бъде разделен и изпратен за разглеждане на родово компетентния РС-гр.Каварна.Преписи от исковата молба,доказателствата към нея,съдебните актове до момента на постановяване на Определение № 439/02.07.2012г. и вносните бележки за платени държавни такси са изпратени на компетентния РС-гр.Каварна.

В исковата молба,в частта и касаеща предявения осъдителен иск с правно основание чл.79 във връзка с чл.86 от ЗЗД се излага,че съгласно чл.2 от споразумение от 22.12.2011г.,с нотариална заверка на подписите рег.№ 4325/22.12.2011г. на Нотариус Д.Б.,рег.№ ** на НК,с район на действие *** СД „****“ представлявано от Г.И.К. се задължава да заплати на С.К.М. и Д.К.С. в срок до 30.04.2012г. следните парични суми представляващи обезщетение за забава на плащанията на възнаграждения за ползването на собствената им обработваема земеделска земя,както следва:

1.      Останали неизплатени лихви към 31.12.2008г.-11729 лева;

2.      За стопанската 20087-2009г.-лихва върху главница от 14275 лева за периода 01.01.2010-22.12.2011г. в размер на 1894.26 лева;

3. За стопанската 2009-2010г.-лихва върху главница от 10 203 лева за периода01.01.2011г.-22.12.2011г. в размер на 1028.57 лева;

или общо в размер на 14651.83 лева.

От претендираната сума дължимата сума на С.К.М. е 7603,15лв.,а на Д.К.С. 7048.67 лева.

С оглед на гореизложеното ищците молят,след като се убеди в основателността на претенциите им,съдът да се произнесе с решение,с което да осъди ответникът СД „****“,представлявано от Г.К. и П.К. по силата на споразумение от 22.12.2011г.,с нотариална заверка на подписите рег.№ 4325/22.12.2011г. на Нотариус Д.Б.,рег.№ ** на НК,с район на действие *** и ответникът Г.И.К.-неограничено отговорен съдружник в СД“***“-по силата на чл.88 от ТЗ,да заплатят солидарно на ищците,сума в размер на 14651 лева,обезщетение за забава на плащанията на  възнаграждения за ползването на собствената им обработваема земеделска земя,законна лихва от предявяване на иска до окончателното плащане на сумата,от която сума 7603,15 лева се дължат на С.К.М.,на основание чл.79 във връзка с чл.86 от ЗЗД.

Претендират се съдебно-деловодните разноски и адвокатски хонорар.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответниците СД „****“ със седалище и адрес на управление с.****,общ.Каварна ул.“****“ № *,представлявано от Г.И.К. и Г.И.К. ЕГН ********** ***-неограничено отговорен съдружник в СД“***“ представят писмен отговор на исковата молба,подадена от С.К.М. ЕГН ********** и Д.К.С. ЕГН **********,чрез процесуалния им представител и пълномощник адвокат С. ***,с която са предявени обективно съединени осъдителни искове на С.К.М. в общ размер на 7603.15 лева и на Д.К.С. в общ размер на 7 048.67 лева,представляващи обезщетение за забава на възнаграждения за ползване на земеделска земя.

По отношение редовността на исковата претенция,в отговора е обективирано становище,че ищците не са извели в обстоятелствената част на исковата молба всички факти и доказателства,които обосновават претенцията им,което обуславя необходимостта от конкретизиране на претенцията по основание и размер по периоди и главници,за които се претендира обезщетението за забава.

С отговора се оспорва и основателността на исковата претенция.Изразява се несъгласие с твърденията на ищците относно договореното възнаграждение за ползване на земеделски земи между СД“****“ и собствениците за процесните години.

Оспорва се изцяло и твърдението на ищците,че плащането извършено от СД“****“ на 17.11.2011г. е извършено на неупълномощен представител-К.М.В. ЕГН **********/син на първата и племенник на втората ищца/.В отговора се твърди,че по делото е представено пълномощно от С.М. и Д.С. с което упълномощават К.М.В. да получава наеми,ренти да предявява искове по отношение на недвижими имоти,подробно описани в пълномощното и предмет на ползване от страна на СД“****“.

С отговора се оспорва изцяло и дължимостта на сумите,визирани в чл.1 и чл.2 от Споразумение от 22.12.2011г. с нотариално заверени подписи на страните.

Освен това към отговора са приложени касови ордери,разписани от ищците,за получени от тях ренти през процесните години.Ответниците в отговора си застъпват становището,че в касовите ордери изрично е посочено лицето,от което изхожда заплащането,лицето в чиято полза е направено съответното плащане,сумата и основанието за плащане,поради което не могат да приемат аргумента на ищците,че на основание чл.76 ал.1 от ЗЗД с платените суми,които те не оспорват в исковата молба,са погасени стари задължения на СД“****“.

В отговора по чл.131 от ГПК се твърди,че по образуваното изпълнително дело има постъпили суми в размер над 8 000 лева,с която сума според ответниците изцяло се погасява задължението на дружеството за дължимите наемни вноски.

На основание чл.111 б.“в“ от ЗЗД с отговора се предявява възражение за изтекла погасителна давност за дължимост на всички суми,възникнали до 2008г. както за главница,така и за лихвите.

С отговора се прави и възражение за прихващане на сумата от 2 456,45 лева с вземането на ищците,с аргумент,че към момента на прекратяване на договора между дружеството и ищците,което е станало с отдаване на процесните земи за ползване от друго дружество-„***“ ЕООД-29.02.2012г. обработваните от СД“****“ до този момент земи са били вече подготвени за следваща сеитба,а част от тях и засети.С оглед на гореиз-ложеното ответниците претендират С.К.М. ЕГН ********** да възстанови на СД“****“ направените разходи за оран на 100дка земя,общо 1 719,00 лева,а Д.К.С. ЕГН ********** да възстанови на СД“****“ направените разходи за сеитба на пшеница на 3 площ от 35 дка,или общо 737,45 лева.Претенцията на ответниците е да се извърши прихващане за горепосочените суми. Ответниците молят да бъдат отхвърлени предявените срещу тях  искове като неоснователни и недоказани,както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

        В с.з., ищците, чрез проц.си представител поддържат предявения осъдителен иск, а ответниците, чрез упълномощения адвокат оспорват исковите претенции.

Каварненски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено от фактическа  страна следното:

Видно от приложеното Ч.Гр.д. №98/2012г.    на Районен съд Каварна, същото е било образувано  по заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, депозирано от С.К.М. и Д.К.С., чрез адв.С.Л., против длъжниците СД „**** и Г.И.К. – неограничено отговорен съдружник в СД, които да заплатят на заявителите сума в размер на 39 261.00 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за  ползвана земеделска земя и съгласно Споразумение от 22.12.2011г. с нотариална заверка на подписите, рег.№4325 на нотариус Ю.Б.. Съдът е издал Заповед №74/27.02.2012г. за сумата 39 261 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.02.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото, вкл. и адв. хонорар. И тъй като заповедното производство е въз основа на документ е издаден и изпълнителен лист за претендираните суми. Срещу издадената заповед е депозирано възражение, с което длъжниците заявяват, че не дължат сумите. Горното е наложило образуването на настоящото производство.

След описаните по-горе процедури по движение на делото и прекратяването му в една част, заповедта за изпълнение е обезсилена от Районен съд Каварна с Определение №211 в частта за горницата от 13 880.75 лева до заявените в заявлението 19 630.50 лева /половината от 39 261.00/, по предявения от Д.С. иск. Предмет на установяване са исковете на С.К.М. за сумата от 19 630.50 лева и на Д.К.С. за сумата от 13 880.75 лева.

От представеното Споразумение от 22.12.2011г., подписано между С.К.М., Д.К.С. и „****” СД и Г.И.К. се установява, че дружеството се е задължило в срок до 30.01.2012г. да изплати на ищците по делото следните суми, представляващи възнаграждение за ползвани земеделски земи, а именно: 1./ останали неизплатени суми към 31.12.2008г. в размер на 3653 лева; 2./ за стопанската 2008-2009г. в размер на 14 275 лева; 3./ за стопанската 2009-2010г. – 10 203 лева и за стопанската 2010-2011г. – сума в размер на 11 130 лева. Това са сумите претендирани в заповедното производство и предмет на установяване в настоящото граждански дело.

От разписката, подписана от К.М.В., пълномощник на С.К. и Д.К. е видно че на 30.03.2012г. същия е получил сумата от 12 000 лева, представляваща частично плащане по чл.1 от  Споразумение от 22.12.2011г. Към разписката е приложен РКО за сумата същата сума със същото отбелязване. Приложено е и пълномощно от двете ищци за упълномощаване на Кирил В. – привлечен като трето лице-помагач на страната на ответниците.

От Решение №430 на Поземлена комисия Каварна, Нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ и двата договора за доброволна делба представени от ищците /стр.15-18/, се установява, че същите са собственици на земеделски земи, описани по-горе подробно, като С.К. притежава общо 142.75 дка, и Д.К. притежава 142.74 дка.

От нотариалния акт за покупко-продажба на поземлен имот, вх.рег.№***/***2009г., акт №**, том **, дело №***/2009г. на Служба по вписвания Каварна се установява, че Д.К.С. е продала поземлен имот – нива с площ от 99996 кв.м. от притежаваните земеделски земи в землището на с.***, общ.Шабла. От договорите за наем №295 и №296/29.02.2012г. става ясно, че С.К.М. и Д.К.С. са отдали под наем собствените си земи на „***”ЕООД.

От представените от ответната страна разходни касови ордери  се установява, че дружеството е заплащало наемни вноски на двете ищци, като на 21.12.2007г. е платило 2935 лева – наем за 2004г.; с РКО №62 и 60/03.04.2007г. е платило авансов наем за 2005г. в размер на 2145 лева на всяка една от ищците; с РКО №63 и 61 от с.дата по 2855 лева на всяка една рента за 2006г.; на 21.12.2007г. – наем за 2007г. в размер на 8565 лева; с РКО 211 и 212 от 30.12.2008г. по 5000 лева на всяка една от ищците рента за 2008г.; и РКО №324 и 325/17.11.2011г. – авансово плащане рента за 2009г. по 5000 лева на всяка една от ищците.

От изготвената и приета в съдебно заседание на 20.05.2016г. по делото съдебно-счетоводна експертиза се установя, че по данни  от изследвани счетоводни регистри  описани в раздел III на ССЕ,ответното дружество текущо е начислявало задължения за рента по години и основание с поданалитична отчетност по имена на ищците в общ размер на 62 054,00 лева за периода от 2004г. до 2011г.Извършените плащания с които са погасени задължения  към ответната страна са намерили също счетоводен израз в  регстрите на ответното дружество в общ размер на 58 736,79 лева. Според проучването и приложените към него писмени документи и приложените към делото, вещото лице е установило, че за плащане на ищците е останала сумата от 3317,21 лева.

Видно от изготвената и приета в с.з. на 20.05.2016г. ССЕ Споразумението от 22.12.2011г. не е било обект на осчетоводяване.Осчетоводени са плащания по текущо начислени задължения за наем/рента в общ размер на 12 000,00 лева,видно от приложения по делото РКО/30.03.2012г.,в това число за 2010г.-9280,00лв. и за 2011г.-2720 лева.В изследваните документи има данни за събрани суми в резултат на наложен запор по банкови сметки на ответното дружество от ЧСИ в общ размер на 5236,79 лева,които са били преведени на взискателя.В отговор на четвърти и пети въпрос от ССЕ,вещото лице е установило,че по данни от изследваните счетоводни регистри извършените разходи от дружеството по обработка и сеитба на земите на ищците за стопанската 2011-2012г. са изчислени в общ размер на 2 456,45 лева.От заключението на вещото лице по изготвената и приета в с.з. на 20.05.2016г. ССЕ се установява,че ищците и ответното дружество нямат сключен формален договор за наем и съответно не е прекратяван с предизвестие.Процесните имоти са били предоставени и обработвани въз основа на устна договорка.

От допълнителното заключение по ССЕ,прието в с.з. на 12.09.2016г. се установява,че  размера на лихвата върху главните задължения,поотделно за всяка една от ищците е както следва: С.М. по т.1 от поставената задача по допълнителното заключение на ССЕ за периода от 2003/2004г. до 2007/2008г. към 31.12.2008г. размера на лихвата върху главното задължение е 1016.93лв.;по т.2 от поставената задача по допълнителното заключение на ССЕ за периода от 01.01.2010г. до 22.12.2011г. върху сумата  от 14275.00лв. размера на лихвата  е 1406.15лв.

по т.3 от поставената задача по допълнителното заключение на ССЕ за периода от 01.01.2011г. до 22.12.2011г. върху сумата  от 10203.00лв. размера на лихвата  е  791.56лв. или общото задължение на ответниците  по отношение размера на неизплатените лихви към С.М. е 3214.64 лв.; Д.С. по т.1 от поставената задача по допълнителното заключение на ССЕ за периода от 2003/2004г. до 2007/2008г. към 31.12.2008г. размера на лихвата върху главното задължение е 1016.93лв.;по т.2 от поставената задача по допълнителното заключение на ССЕ за периода от 01.01.2010г. до 22.12.2011г. върху сумата  от 14275.00лв. размера на лихвата  е 1406.15лв.;по т.3 от поставената задача по допълнителното заключение на ССЕ за периода от 01.01.2011г. до 22.12.2011г. върху сумата  от 10203.00лв. размера на лихвата  е  237.01лв. или общото задължение на ответниците  по отношение  размера на неизплатените лихви към Д.С.  е 2660.09лв.,или общия размер на задължението към двете ищци е 5 874.73 лева.

Съгласно протоколно определение от 12.09.2016г. по настоящото дело е допусната втора допълнителна задача на ССЕ,да се изчисли размера на лихвата за забава за периода от 01.10.2003г. до 31.12.2008г. за дължимата рента за предоставените от ищците на ответника СД“***“ земеделска земя за стопанската 2002/2003г.По така допуснатата втора допълнителна задача на ССЕ,вещото лице е изчислило размера на лихвата за забава за периода от 01.10.2003г. до 31.12.2008г. на дължимата рента за предоставените от ищците на ответника СД“***“285,494дка земеделска земя за стопанската 2002/2003г. в общ размер на 2015.73 лева.В констативно-съобразителната част на заключението на вещото лице по втората допълнителна задача на ССЕ е отбелязано,че за стопанската 2002/2003г. СД“***“ е изплащало рента по 10 лева за декар наета земеделска земя,като към горецитираното заключение е представено удостоверение издадено от СД“***“ с идентично съдържание относно размера на изплащаната рента за стопанската 2002/2003г.

От удостоверението с изх.№16902/06.06.2013 на ЧСИ Л.Т. се установява, че по изпълнителното дело са събрани сумите 5236.79 лева, от които 1124.84 лева – дължими съдебно-изпълнителни разноски в полза на ЧСИ; 626.40 лева – дължими към взискателя, авансово платени от него съдебно-изпълнителни разноски; 1240.00 лева – вземане на взискателя за платен адвокатски хонорар, съгласно изпълнителен лист; 782.22 лева – вземане на взискателя за платена държавна такса; 1139.95 лева – дължима законна лихва върху главницата от 39 261 лева за периода от 24.02.2012г. до 05.06.2012г.; 323.38 лева – част от дължимата главница, цялата в размер на 39261 лева. От изпратеното от ЧСИ Л.Т., Съобщение с изх.№28120/29.08.2013г.  става ясно, че в Удостоверението с изх.№ 8678 /27.03.2013г. била допусната техническа грешка като от постъпилите суми в размер на 5236.79 лева, на взискателите – ищци по делото били преведени 4111.95 лева.

По делото е представено Удостоверение изх.№9882 /31.03.2015г. от ЧСИ Л.Т. от което се установява, че е образувано изпълнително дело № 20127370400457 въз основа на изпълнителен лист от 27.02.2012г.,издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 74/27.02.2012г. по ч.гр.д.№ 98/2012г. по описа на Районен съд гр.Каварна с взискатели : С.К.М. с ЕГН ********** с адрес *** и Д.К.С. с ЕГН ********** с адрес ***,двете чрез адв.С.Л. от ВАК  и солидарно отговорни длъжници-„****”СД,представлявано от Г.И.К. и П.И.К.  и неограничено отговорния съдружник в -„****”СД Г.И.К. с ЕГН  ********** с адрес ***,като са наложени възбрани на недвижими имоти и запори на банкови сметки и МПС-та,като на л.3 от удостоверението е посочено какви суми са постъпили по изпълнителното дело.

С Решение № 205/22.06.2015г. по в.гр.д.№ 23/2015г. на ДОС е признато за установено,че СД „****“ със седалище и адрес на управление с.****,общ.Каварна ул.“****“ № *,представлявано от Г.И.К. и П.И.К.,солидарно с Г.И.К. ЕГН ********** ***-неограничено отговорен съдружник в СД“***“ дължат на С.К.М. ЕГН ********** ***,наемни възнаграждения за ползване на земеделска земя в землищата на с.***,общ.Шабла и с.****,общ.Каварна,съответно : 1826.50лв. до 31.12.2008г.;1137.50 лв.за 2008/2009г.;5101.50лв. за 2009/2010г. и 5565.00лв. за 2010/2011г. по споразумениеот дата 22.12.2011г. с нотариално удостоверяване на подписите под рег.№ 4325/22.12.2011г.,на нотариус с рег.№ *** на НК с район на действие-*** и въз основа на което по реда на чл.417 от ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение № 74/27.02.2012г. по ч.гр.д.№ 98/2012г. на Районен съд гр.Каварна,като с Решение № 266/14.09.2015г. по реда на чл.250 от ГПК е допълнено Решение № 205/22.06.2015г. по в.гр.д.№ 23/2015г. на ДОС със следния текст:ведно със законната лихва върху главницата възлизаща на общата сума от 13 630.50лв.,считано от датата на подаване на заявлението-24.02.2012г. до окончателното и изплащане.

От показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Ж.Н.Я.-механизатор при събирателното дружество се установява,че есента на 2011г. в землището на с.***,общ.Шабла,той лично е участвал в изораването на 100дка земеделска земя,за да бъде подготвена за сеитба на пролетници и 35дка земеделска земя,която е засята с пшеница.Обстоятелството,че след 2011г. събирателното дружество,в което свидетеля работи като механизатор не е обработвало повече тези парцели и е сменен арендатора,като на събирателното дружество не е предоставена възможност да прибере реколтата,дало основание на св.Я. да запомни тези два парцела от 100дка и 35 дка.Изораването и засяването на горепосочените парцели според св.Я. е станало през месец октомври,месец ноември 2011г.

От показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел К.М.В. се установява,че в качеството си на пълномощник на ищците С.М. и Д.С.,той е направил волеизявление от името на ищците за разваляне на договора за наем и че това е станало в средата на месец ноември 2011г.,т.е. след изораването на 100дка земеделска земя и засяването на 35дка земеделска земя с пшеница,находящи се в землището на с.***,общ.Шабла.В показанията си св.В. твърди,че есента на 2011г. при поредното плащане на рентата на майка му и леля му се срещнал с ответника Г.К. в едно кафене над магазин „***“,където уточнили размера на дължимата рента:“…Уточнихме една доста голяма сума,която той не отричаше,че дължи на майка ми и на леля ми и ме увери в това,че до края на м.декември,ще изплати всички суми..“Свидетеля В. твърди в показанията си,че след по-малко от 25 дни,след тази среща,ответника Г.К. му предал сумата от 10 000 лева,за получаването на която св.В.,в качеството си на пълномощник на ищците,се подписал на разписка.Свидетеля В. уточнява в показанията си,че тази сума не е включена в споразумението,а е приспадната от задълженията на Г.К.,които той имал към С.М. и Д.С..Тази сума св.В. предал на майка си и леля си.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

         Разглеждания иск е предявен първоначално като установителен по реда на чл.422 от ГПК пред ОС Добрич,като се твърди,че съгласно чл.2 от Споразумение от 22.12.2011г.,нотариално заверено ,ответниците- СД „****“ със седалище и адрес на управление с.****,общ.Каварна ул.“****“ № *,представлявано от Г.И.К. и П.И.К.,солидарно с Г.И.К. ЕГН ********** ***-неограничено отговорен съдружник в СД“***“ дължат на ищците,съответно неизплатени лихви към 31.12.2008г.,в размер на 11 720 лева,лихва върху главница  от 14 275.00лева за дължимото за периода от 01.01.2010г. до 22.12.2011г. в размер на 1 894,26лева и за стопанската 2009-2010г.-лихва върху главница от 10 203.00 лева или общия размер на исковете е в размер на 14 651,83 лева.

         В исковата молба пред ОС-Добрич в цитираното производство по чл.422 от ГПК която съдържа и разглежданите по настоящото дело искове,ищецът е посочил,че претендираните права черпят основанието си от съдържанието на подписаното между ищците и ответника СД „****“ Споразумение с нотариална заверка от 22.12.2011г.в което страните приемат,цитирам:“че СД“***“ е ползвало обработваема земеделска земя,собственост на ищците,за периода 01.09.2002г.-22.12.2011г. представляваща следните имоти:1.НИВИ в с.***,общ.Шабла,представляващи: масив ** парцел ** с площ от 99.997дка,масив ** парцел ** с площ от 33.499дка;2.НИВИ в с.****,общ.Каварна,представляващи: масив ** парцел ** с площ от 9.250дка,масив ** парцел ** с площ от 9.250дка.В т.2 от споразумението ответникът „****“СД представляван от Г.И.К. е направил изявление,че дължи на С.К.М. и Д.К.С.  заплащане на възнаграждение за ползването на описаната земеделска земя за стопанските години 2008-2009,2009-2010,2010-2011,както и неизплатени рентни плащания за периода 2003-2006г. ведно с лихви за забава.

По заявлението е образувано ч.гр.д.№ 98/2012г. по описа на Каварненски Районен съд.Съдът със Заповед № 74/27.02.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на док,умент по чл.417 от ГПК е постановил незабавно изпълнение и е издал изпълнителен лист  срещу двамата длъжници/сега ответници/ да заплатят солидарно на кредиторите сумата 39 261.00 лева,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-24.02.2012г. до окончателното изплащане на сумата;разноски по делото;държавна такса в размер на 785,22 лева и адвокатски хонорар в размер на 1 240.00 лева.

         Видно от съдържанието на самото споразумение,цитирано в исковата молба,ответниците са поели задължението да заплатят горепосочената сума общо на кредиторите по Споразумението С.М. и Д.С..При това в Споразумението липсва клауза ,чия е собствеността на описаните в т.1 от встъпителните клаузи ниви,като в чл.1 също липсва  каквото и да е било разпределение на дължимите суми между кредиторите по Споразумението-изричното съдържание на Споразумението е,че ответника СД“****“ се задължава да заплати в срок до 31.01.2012г. общо на двете сестри сумите посочени в чл.1 от същото,част от които суми,според съдържанието на исковата молба е и исковата претенция.

На стр.4-та от исковата молба е посочено:“Видно от предявения от С.М. и Д.С. иск по реда на чл.422 от ГПК,касае се до разделност на правата им по Споразумението,,при което всеки от кредиторите може да иска от длъжника изпълнение само на съответната част от задължението,която лично му се дължи.“

Становището за наличие на разделност на задълженията на ответниците по отношение на размера на дължимите суми за всеки един от кредиторите по Споразумението е едновременно недостоверно и незаконосъобразно.

Задължението за плащане възниква с подписването на Споразумението и има съдържанието,което самото Споразумение носи.Това съдържание не може да бъде променяно едностранно от една от страните по него с предявяване на иск по чл.422 от ГПК,както твърдят в исковата молба ищците,нито пък изобщо какъвто и да е било иск може да повлияе на съдържанието на възникнало преди него правоотношение.Правоотношението определя правата и задълженията на страните ,въз основа на което същите могат да ги предявяват с иск,а не обратното-с иск да се променя съдържанието на Споразумението и оттам на легитимираното с него правоотношение,което реализира основанието на самия иск.Такова незаконосъобразно становище би довело до недопустимото твърдение,че всяка една от страните по договор,каквото е извънсъдебното споразумение,може да променя едностранно със свое волеизявление съдържанието на такъв договор,който е резултат от съвпадане на най-малко две насрещни волеизявления на страните по споразумението.Самото Споразумение не предвижда такава възможност,а и законът не я познава.По отношение на последното липсва дори и твърдение в исковата молба,че твърдяната разделност на задълженията на ответниците и различието по размер произтича от императивна правна норма,която е следвало да бъде сочена,след като такава клауза Споразумението няма.

Всъщност страните са се  уговорили,видно от съдържанието на Споразумението,а и от подробно цитираната искова молба,само и точно това което е посочено в него-задължението за плащане на ответниците е по отношение на  ищците-С.М. и Д.С. общо.Те са кредитори общо на задължението на ответниците,поради което и на тях следва да им се престира общо-чл.75 ал. пр.1-во ЗЗД.Правно ирелевантно за правата и задълженията на страните по Споразумението е изложеното на стр.4-та от исковата молба,коя от двете сестри,какво количество земеделска земя притежава и оттам,коя от тях и кога е отчуждила  част от тези земи и съобразно това каква част от уговореното иначе като общо задължение за заплащане на двете се дължи на едната и каква на другата.Такова съдържание Споразумението няма и според обективираните в исковата молба твърдения.

Липсва дори насочващ диспозитивен текст в Споразумението,който да определя,че дължимото и уговореното иначе като общо  се дължи и потделно на всяка една от кредиторите по задължението в размер,който да е съответен на притежаваното от всеки от тях поотделно количество земя.При липса на такава клауза в Споразумението,същото не може да бъде тълкувано извън изричното си съдържание-уговореното е за заплащане общо на двете,без значение при това коя от тях какво точно притежава и дали изобщо притежава,поради което и правната последица от такава уговорка е,че платеното на която и да било от тях погасява общото задължение,тъй като липсва индивидуално задължение към която и да е било от кредиторките поотделно,което именно и по този начин да бъде погасено с плащане.

Следва да се има предвид,че с подписване на Споразумението страните по него са приели,че с посоченото в него плащане от 17.11.2011г. са погасени задълженията на ответниците за стопанската 2002-2003,2003-2004 години и към датата на подписване на Споразумение е останало неплатено задължение към 31.12.2008г. за стопанските 2004-2005 и 2005-2006 години в размер на общо 3 653.00 лева,за всяка от ищците по 1 826.50 лева-т.е. поравно,съгласно страница 5-та абзац 4-ти от исковата молба.Следователно липсва и формално основание за тълкуване на Споразумението не само contra letera,но и в противоречие на смисъла,който самите страни са изразили  по горепосочения начин в него.

Задължението на ответниците е в заплащане на сума-пари.Независимо на кого от двамата кредитори по задължението по Споразумението ответниците плащат,съобразно съдържанието на същото те погасяват задълженията си общо в платения размер за двамата кредитори,чиито вътрешни правоотношения,както се посочи,не са предмет на Споразумението.При такова съдържание на Споразумението длъжниците по него са лишени от възможността да избират на кого от двамата кредитори да изпълнят преимуществено и дали изобщо да изпълняват по отношение на другия-плащането,независимо на кого,ако е извършено и прието,погасява само общото задължение по отношение на двамата кредитори.това е така,защото се касае за изпълнение на парични задължения,които по законово определение са делими.След като закона определя как се погасява едно задължение,уговорено като общо на двама кредитори е правно ирелевантно и обстоятелството как са отразени извършените плащания в счетоводството на първия ответник.Извън факта на извършеното плащане и основанието на което то се извършва ,първия ответник не може сам едностранно да посочва на кого поотделно престира.Товна разбиране освен,че е contra lege,би означавало,че всяка една от страните по един договор може да променя правата и задълженията си по него едностранно.Такава правна възможност липсва.От тук всяко плащане,извършено по Споразумението,независимо на кого от двамата кредитори по него се извършва,следва да се приеме,че погасява съответната на плащането част от общото за двамата кредитори задължение,защото това именно е уговорено със Споразумението.Всяко друго твърдение би било в противоречие с неговите клаузи,което е недопустимо.

Твърденията на ищцовата страна ,които според нея легитимират основанието на иска и,че вземанията на кредиторите по спогодбата за обратното,че не са равни,а се определяли при следното съотношение: 7 603,15 лева-за кредитора по Споразумението С.К.М. и 7 048,67 лева за ищцата в същото качество по Споразумението Д.К.С.,са незаконосъобразни.Подписаното Споразумение няма такова съдържание.

В исковата молба едновременно с това е налице волеизявление на ищцовата страна,че с плащането на 12 000,00 лева на 31.03.2012г. ответното събирателно дружество е погасило поравно изцяло на двамата кредитори задълженията си по чл.1 т.1 от споразумението/3 653.00 лева/ и частично,отново поравно,на двамата кредитори задълженията си по чл.1 т.2 от Споразумението/8 347.00 лева/,поради което следва да се приеме,че същата само имплицитно заявява,че задължението за плащане и погасяването му е уговорено като общо,по който начин е и погасено и общото задължение за плащане-поравно за всяка една от кредиторките по Споразумението.

С оглед на гореизложеното,според настоящия съдебен състав искът следва да бъде отхвърлен изцяло едновременно като неоснователен и недоказан.Основанието на същия почива изобщо на гореизложеното твърдение-че ищцата С.М. по причини извън съдържяанието на Споразумението,има повече права от сестра си,които са именно в размера на исковата сума  и че тези повече права следва да и се присъдят само на нея.Само на това незаконосъобразно становище,поддържано в исковата молба и неизменено в хода на процеса,искът следва да се отвърли поначало като неоснователен.

Искът в пълния си размер е и недоказан.Събирани са доказателства,включително със счетоводни експертизи,само въз основа на твърденията в исковата молба и оттам-само за претендирания с нея размер в повече от другата кредиторка. Не са събрани каквито и да е било доказателства следователно за дължимия размер при законосъобразното прилагане на императивната правна норма,произтичаща директно от съдържанието на Споразумението,при което при липса на уговорка за противното,правата на кредиторите се считат за равни,а вътрешните им правоотношения,включително тези произтичащи от различието в размера на притежаваните недвижими имоти за всяка от тях,се уреждат между тях самите/като ответниците не са страна по тези правоотношения и произтичащото от тях не може да им се противопостави/.Всъщност събраните с ексдпертизата доказателства изобщо не съдържат твърдение за размера на евентуално дължимото,при равенство на правата на двамата кредитори,което не е перетендирано и не е в предмета на иска.При това съдът не е длъжен служебно да събира каквито и да е било други доказателства освен тези заявени по предмета на иска.Настоящия съдебен състав е уважил всички доказателствени искания на ищцовата и ответната страна и е събрал доказателства съобразно тях и приетото в доклада по делото по предмета на иска.При това съдът не е длъжен да събира доказателства по непредявен иск-евентуално дължимото при равенство на страните по Споразумението,а и оттам при равенство на направените с плащане погашения.Настоящия съдебен състав не е бил ангажиран с произнасяне по такъв иск и оттам не е  длъжен да събира доказателства по непредявен такъв.Такива доказателства при това не са и събрани,поради което и искът дори евентуално не може да бъде уважен предвид основанието,на което е предявен-за присъждане на нещо в повече от поето като общо задължение за плащане.

Що се отнася до заявеното с отговора на исковата молба възражение по чл.111 б.“в“ от ЗЗД,настоящия съдебен състав напълно споделя становището на въззивната инстанция   по в.гр.д.№ 23/2015г. по описа на ДОС,за неоснователност на същото.Както правно аргументирано и обосновано е изтъкнато в цитираното въззивно решение,с оглед предметния обхват на споразумението,страните са посочили конкретната величина на задълженията за наемни плащания като изходна позиция за спогодбата,което манифестира в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредиторите/при липса на писмено документ за същия до този момент-договор/,както и съдържа мълчалив отказ от изтекла давност.Според чл.113 от ЗЗД валиден отказ от субективното право на погасителна давност може да се направи само след изтичането и.Отказа по отношение на субективното право  на погасителната давност е възможен,като условия за формата му законът не поставя,затова може да бъде изричен или мълчалив.Последиците на изричния отказ и непозоваването на погасителната давност са еднакви.В случай на съзнателно неползване на придобито субективно право е налице мълчалив отказ.Отказът унищожава възникналото в полза на задълженото лице субективно право на погасителна давност и веднъж направен той не може да бъде оттеглен,нито задълженото лице може да се ползва от изтеклата погасителна давност.Когато е направен извън процеса,от деня в който е направен,за същото субективно право ще тече нова погасителна давност.От момента на сключване на споразумението с дата 22.12.2011г. е възникнало ново задължение,с ново съдържание и уговорен нов падеж.

За пълнота на изложението следва да се посочи,че твърдението в исковата молба,какво се счита за погасено с плащане,извършено след подписване на Споразумението е незаконосъобразно.Видно от съдържанието на неоспорените писмени доказателства//касови ордери,разписани от ищците,за получени от тях ренти през процесните години/,плащанията извършени презд периода са били получени,поради което следва да се приемат за извършени на основанието,на което плащането е направено.След приемане на плащането липсва правна възможност кредиторът по него впоследствие,след приемане на плащането и с това-настъпване на погасителния му ефект,да заяви,че приема погасяването на нещо друго  или на нещо нещо,дължимо на друго основание,което не е посочено като основание на плащането.Плащането погасява дължимото на основанието,посочено в самото плащане.

Само при липса на посочване на основание на  приетото плащане намира приложение чл.76 ал.1 от ЗЗД,според който следва  да се счита за погасено най-обременителното задължение,а ако такива са няколко-следва да се погаси най-старото.

Съобразно гореизложеното обаче най-обременителното задължение следва да се определи не по отношение само на едната от кредиторките,а по отношение на двете общо.Оттам и извършеното плащане при това ще погаси поравно дължимото на всяка една от двете кредиторки,а не каквито са твърденията на едната от ищците,нещо в повече за нея и нещо в по-малко за сестра и.Ищцата С.М. няма права едностранно,след подписване на Споразумението,да заявява в повече права за себе си,независимо от обстоятелството,какви са вътрешните правоотношения между нея и другия кредитор,след като тези правоотношения не са били предмет на Споразумението.С отговора на исковата молба  ответниците са оспорили изцяло и исковете за сумите,наречени в исковата молба „лихви“/касае се за обезщетение за забава на изпълнение на парично задължение в същия размер/.Доказателства за дължимия им размер,претендиран като законна лихва върху главниците за исковия период,но при равенство на размера на вземанията за всяка една от ищците,а оттам равенство в размера на претендираните лихви,не са сочени и събирани.За тези искове настоящия съдебен състав застъпва становище,че са останали недоказани по размер.

         Предвид гореизложеното,Съдът намира,че предявените от С.К.М. ЕГН ********** и Д.К.С. ЕГН **********,чрез процесуалния им представител и пълномощник адвокат С. *** срещу  СД „****“ със седалище и адрес на управление с.****,общ.Каварна ул.“****“ № *,представлявано от Г.И.К. и Г.И.К. ЕГН ********** ***-неограничено отговорен съдружник в СД“***“ обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79 във връзка с чл.86 от ЗЗД на С.К.М. в общ размер на 7603.15 лева и на Д.К.С. в общ размер на 7 048.67 лева,представляващи обезщетение за забава на възнаграждения за ползване на земеделска земя,следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

С оглед отхвърлянето на предявените от С.К.М. ЕГН ********** и Д.К.С. ЕГН **********,чрез процесуалния им представител и пълномощник адвокат С. *** срещу  СД „****“ със седалище и адрес на управление с.****,общ.Каварна ул.“****“ № *,представлявано от Г.И.К. и Г.И.К. ЕГН ********** ***-неограничено отговорен съдружник в СД“***“ обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79 във връзка с чл.86 от ЗЗД на С.К.М. в общ размер на 7603.15 лева и на Д.К.С. в общ размер на 7 048.67 лева,представляващи обезщетение за забава на възнаграждения за ползване на земеделска земя,съдът не следва да се произнася  по направеното с отговора на исковата молба  възражение при условията на евентуалност за прихващане със сумите,които първият ответник-събирателното дружество е направило за изораване и засяване на определено количество земя,собственост на ищците,преди прекратяване на устния договвор за наем,по силата на който като наемна цена се твърди,че се дължат  сумите по споразумението.

Предвид изхода от спора и направеното искане от ответната страна за присъждане на разноски,на основание чл.78 ал.3 от ГПК такива следва да бъдат присъдени съобразно представените доказателства в размер на 2260/две хиляди двеста и шестдесет/лева,от които 2040лв.,платено адвокатско възнаграждение и 220лв. внесени депозити по назначената ССЧЕ.

Мотивиран от горното,Съдът

 

                               Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.К.М. ЕГН **********  с адрес *** и Д.К.С. ЕГН ********** с адрес *** ,чрез процесуалния им представител и пълномощник адвокат С. *** срещу  СД „****“ със седалище и адрес на управление с.****,общ.Каварна ул.“****“ № *8,представлявано от Г.И.К. и Г.И.К. ЕГН ********** ***-неограничено отговорен съдружник в СД“***“ обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79 във връзка с чл.86 от ЗЗД на С.К.М. в общ размер на 7603.15 лева и на Д.К.С. в общ размер на 7 048.67 лева,представляващи обезщетение за забава на възнаграждения за ползване на земеделска земя,като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА С.К.М. ЕГН **********  с адрес *** и Д.К.С. ЕГН ********** с адрес ***  да заплатят солидарно на СД „****“ със седалище и адрес на управление с.****,общ.Каварна ул.“****“ № *,представлявано от Г.И.К. и Г.И.К. ЕГН ********** ***-неограничено отговорен съдружник в СД“***“ сумата от  2260/две хиляди двеста и шестдесет/лева, представляваща направените от ответниците по делото разноски от които 2040лв.,платено адвокатско възнаграждение и 220лв. внесени депозити по назначената ССЧЕ.

 Решението подлежи на обжалване пред  Добрички Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                       

         Решението да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235 ал.5 от ГПК.

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: