Р Е Ш Е Н И Е

гр.Каварна, 05.07.2017 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание проведено на двадесети  юни  през две хиляди и седемнадесета  година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

 

при секретаря А.М.и в присъствието на прокурора ……….……….......… като разгледа докладваното от съдията Гр.Д. №350  по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.50 от СК.

Молителите Н.Р.Б.  и И.И.Б., излагат в подадената молба, че са сключили граждански брак на 06.06.1998г. в гр.***, от който брак имат родено едно непълнолетно дете И., родено на ***г. Желаят бракът им да бъде прекратен по взаимно съгласие, като са постигнали споразумение по всички въпроси, касаещи прекратяването на брака. Към молбата са приложили постигнато споразумение по чл.51, ал.1 СК с което уреждат въпросите относно упражняването на родителските права над непълнолетното дете, личните отношения и издръжката на детето, личните и имуществените отношения между съпрузите.

В проведеното съдебно заседание молителите заявяват, че поддържат молбата за развод и постигнатото споразумение.

Контролиращата страна Д ”СП” град ***  в изготвения социален доклад излага становище, че за малолетното дете И.  се полагат адекватни грижи, не съществува риск за него и с постигнато между страните споразумение интересите на  детето  са защитени изцяло.

След преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото удостоверение за граждански брак №25/06.06.1998 г. изд. от на Община гр.***, се установява, че И.И.Б. и Н.Р. Х.са сключили граждански брак на 06.06.1998 г. пред длъжностното лице по гражданското състояние, като съпругата е приела след брака да носи фамилното име на съпруга си Б.. От удостоверение за раждане, издадено въз основа акт за раждане №226/20.06.2000г. на Община гр.***  се установява, че молителите са родители на детето И. И. И., родена на ***г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Молбата за прекратяване на гражданския брак с развод по взаимно съгласие е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна.

  Налице са предпоставките на чл.50 и чл.51 от СК за допускане на развод по взаимно съгласие, без да се издирват мотивите на страните за прекратяване на брака. Съдът се убеди в сериозното и непоколебимо взаимно съгласие на молителите за прекратяване на брака им с развод, изразено както в подадената писмена молба и споразумение по чл.51 СК, така и заявено лично в съдебно заседание. Постигнатото между молителите в писмен вид и допълнено устно в съдебно заседание споразумение за последиците от прекратяването на брака удовлетворява изискванията по чл.51 от СК, същото не противоречи на закона, както и е в интерес на роденото непълнолетно дете И., поради което следва да бъде утвърдено.

Предвид горното, молбата по чл.50 от СК се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, като съдът прекрати брака на молителите с развод по взаимно съгласие при уговорените в споразумението условия.

На основание чл.329, ал.1 от ГПК вр. чл. 6, т. 3 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата ГПК, съдът определя окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 40 лв. По делото са ангажирани доказателства, че молителите са внесли държавна такса в размер на 30 лева при завеждане на молбата. Съгласно постигнатото между молителите споразумение останалата дължима такса в размер на 10 лева, следва да се разпредели между тях и заплати от двамата по равно.

Така мотивиран и на основание чл.330, ал.3 ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД на основание чл.50 от СК, сключения на 06.06.1998 год. пред длъжностното лице по гражданското състояние при Община гр.***, граждански брак между И.И.Б., с ЕГН ********** и Н.Р.Б., с ЕГН **********, за който е съставен акт за граждански брак №25/06.06.1998г.

УТВЪРЖДАВА постигнатото по реда на чл.51 от СК споразумение, като:

ОБЯВЯВА,  че  двамата съпрузи желаят да прекратят брака си с развод, без съда да издирва мотивите за прекратяването и без да се произнася  по въпроса за вината.

ПОСТАНОВЯВА, че   детето И. И. И., с ЕГН **********, родена на *** г. ще живее при майката Н.Р.Б.,  в жилище съсобствено  между нея,  С. Х.и  Х.Х.,   на адрес в гр.***, Квартал „***“  №*, вх.“*“, ет.*, ап.**.

ПОСТАНОВЯВА, че упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете И. И. И., с ЕГН **********,  се предоставят на майката  Н.Р.Б..

ПОСТАНОВЯВА, че на бащата  И.И.Б. се определя режим на личен  контакти  с  непълнолетното дете И. И. И.,  всяка събота през месеца от 10,00 ч. до 19,00 ч. и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

ПОСТАНОВЯВА, че бащата  И.И.Б., ЕГН **********  ще заплаща месечна издръжка в полза на  дъщеря си И. И. И., ЕГН **********, чрез  нейната майка и законна представителка Н.Р.Б. с ЕГН **********, в размер на 120,00 лева (сто и двадесет), считано от влизане в сила на решението за прекратяване на брака,   с падеж на плащане 30-то число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.

ОБЯВЯВА, че съпрузите не си дължат издръжка един на друг.

ОБЯВЯВА, че съпрузите не притежават семейно жилище.

ОБЯВЯВА, че съпрузите  не са придобИ.ли със съвместен принос парични влогове и всеки от тях може да се разпорежда свободно и без ограничения с паричните влогове,  на които е титуляр.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Н.Р.Б. да възстанови предбрачното си фамилно име - Х..

ОСЪЖДА И.И.Б., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на районен съд Каварна сумата от 91.40 лв. /деветдесет и един лева и четиридесет стотинки/, от които  5.00 лв. държавна такса по допускане на развода и 86.40 лева държавна такса върху определения размер издръжка.

ОСЪЖДА Н.Р.Б., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на районен съд Каварна сумата от 5.00 (пет) лева държавна такса по допускане на развода.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………