Р Е Ш Е Н И Е
гр.Каварна,
12.03.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КАВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание проведено на тринадесети февруари през
двехиляди и осемнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при секретаря А.М.
и в присъствието на прокурора ……….………......, като разгледа докладваното от
съдията Гр.Д. № 351 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по предявени от „ПГ Н.-2012“” ЕООД, ЕИК ****,
с управител Т.И.П., действащ чрез пълномощника си адв. Р.В., срещу „С.М.Г.”
ЕООД, ЕИК ****, кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 372, ал. 1 ТЗ
и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане
на ответника да му заплати сума в размер 7 391,36 лв., представляваща общ
сбор от дължими суми за възнаграждения по договори за превоз на товари, ведно
със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба
ищецът излага, че между него и ответника през периода м.февруари 2016 г. и
м.март 2016 г. са възникнали и са се развили търговски облигационни отношения
по повод възложени от „С.М.Г.” ЕООД транспортни услуги. Твърди, че ответникът
периодично му е възлагал извършването на услуги – превоз на дървен материал от
България до Румъния, като по този начин между страните били сключени няколко
договора за превоз, съгл. чл. 367 от ТЗ. При всеки отделен договор ищецът
издавал на ответното дружество фактура. Твърди, че въпреки добросъвестно
изпълнените от негова страна задължения по договорите, ответникът не изпълнил
насрещните си задължения – да заплати дължимото възнаграждение по пет от договорите
възлизащо на обща стойност 7 391,36 лв. С оглед изложеното моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника „С.М.Г.” ЕООД да му заплати
договорените между страните възнаграждения по договори за превоз на товари –
дървен материал от България до Румъния, както следва: сумата 575.98 лв., по
договор от 29.02.2016г., за която е издадена фактура № 312/29.02.2016 г.; сумата 1 668,96 лв.
по договор от 29.02.2016 г., за която е издадена фактура № 313/29.02.2016 г.;
сумата 1 689,48 лв. по договор от 07.03.2016 г., за която е издадена
фактура № 316/07.03.2016 г.; сумата 1 678,54 лв. по договор от 07.03.2016 г.,
за която е издадена фактура № 317/07.03.2016 г. и сумата 1 778,40 лв. по
договор от 07.03.2016 г., за която е издадена фактура № 318/07.03.2016 г.,
ведно със законната лихва върху всяка една сума от датата на завеждане на иска,
до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски, съгласно
представен списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК
за отговор на исковата молба, ответникът не е подал такъв.
В съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Р.В., с нарочна
писмена молба, прави искане за постановяване на неприсъствено решение, с оглед
наличието на предвидените в закона предпоставки.
Ответникът
редовно призован за съдебно заседание, не се явява, не се представлява и не прави
искане делото да се разгледа в негово отсъствие.
След като
прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1
и чл. 239, ал. 1,
т. 1 от ГПК - ответникът е получил преписа от исковата молба и
приложенията към нея (връчени му при условията на чл. 50, ал. 2 от ГПК), не е
представил в срок отговор на исковата молба, не се явява и не се представлява в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, указани са му последиците от неспазването на срока за
подаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото заседание
по делото, както и че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1,
т. 2 от ГПК - предявения иск е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът
намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи предявените
искове. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2,
изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
С оглед изхода
на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят в полза
на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е съответно искане и са представени
доказателства за сторени такива в размер на 322,00 лева - платена държавна
такса за завеждане на иска. Претендират се и разноски за заплатено
възнаграждение за един адвокат, в размер съгласно договор за правна защита и
съдействие, но по делото не е представен такъв, поради което и съдът не може да
присъди разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 372, ал. 1 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД „С.М.Г.”
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.
ул.“г.Д.“ ***, представлявано от управител И.Ц. М., ДА ЗАПЛАТИ на „ПГ
Н.-2012“” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. Шабла, ул. „Р.“ №**, представлявано от управителя Т.И.П., сумата 575.98 лв. - дължима по договор
от 29.02.2016 г., за която е издадена фактура
№ 312/29.02.2016 г.; сумата
1 668,96 лв. - дължима по договор от 29.02.2016 г., за която е
издадена фактура № 313/29.02.2016 г.; сумата
1 689,48 лв. - дължима по
договор от 07.03.2016 г., за която е издадена фактура № 316/07.03.2016 г.; сумата 1 678,54 лв. - дължима по договор от 07.03.2016 г.,
за която е издадена фактура № 317/07.03.2016 г. и сумата 1 778,40 лв. -
дължима по договор от 07.03.2016 г., за която е издадена фактура №
318/07.03.2016 г., ведно със законната лихва върху всяка една сума от датата на
завеждане на исковата молба – 07.06.2017 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, „С.М.Г.” ЕООД, ЕИК ****, да заплати на „ПГ Н.-2012“”
ЕООД, ЕИК ****, сумата от 322,00 лева, представляваща сторените по делото съдебни
разноски.
Решението не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
……………….