Р   Е  Ш  Е  Н   И   Е

№3

Гр.Каварна, 05.01.2018г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на седми декември, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА

 

при секретаря Елена Шопова, като разгледа докладваното от съдията Гр.д. №353/2017г. по описа на КРС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, с която e предявен иск с правно основание чл.534 от ТЗ от А.Д.Д. с ЕГН ********** против Г.И.К. с ЕГН **********.

В молбата си ищеца излага, че  на 06.01.2012г. ответникът Г.К. издал Запис на заповед за сумата от 9360 долара с падеж 06.11.2012г., и платими на поемателя А.Д.Д., без протест.

Тъй като издателя не изпълнил задължението си  поемателя подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Било образувано ч.гр.д.№472, но постъпило възражение от ответника и частна жалба, в която той навеждал твърдения, че е изтекъл срока на специалната погасителна давност по чл.531, ал.1 от ТЗ. В срока по чл.415 от ГПК заявителя не предявил иск и заповедта и изпълнителния лист били обезсилени.

Падежът на записа на заповед бил 06.11.2012г. и поради това посочва, че давностния срок за предявяване на иска по чл.531 от ТЗ изтекъл и поради това приносителя не могъл да реализира правата си. Не могъл да предяви прекия иск поради изтекла давност, поради което било налице основание да предяви специалния иск за менителнично неоснователно обогатяване срещу издателя на ценната книга по чл.534 от ТЗ.

С настоящото производство ищеца претендира неоснователно обогатяване на ответника със сумата от 16 260.94 лева, левовата равностойност на 9360 щатски долара, като моли съда да осъди ответника да я заплати, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба.

В с.з. чрез упълномощения адв.О.М., поддържа исковата молба и моли за уважаването й и присъждане на разноски – държавна такса за водене на делото.

Ответника е депозирал писмен отговор, като счита, че иска е неоснователен и недоказан. Твърди, че между страните било налице каузално правоотношение – Договор за заем. С нотариална покана от 10.02.2015г. ответникът бил уведомен, че вземането за цялата претендирана сума е прехвърлено на С.Н.С.от гр.*** и с ЕГН **********, като към съобщението нотариуса приложил договора за цесия на записа на заповед и копие от самата Запис на заповед. По силата на нововъзникналото правоотношение ответника извършвал плащания на третото лице в размер на 4 000 лева, за което прилага и разписка. След частичните плащания изплатил изцяло сумата по Записа на заповед и Договора  за заем, при  което му бил върнат записа на заповед. Счита, че притежаването на записа на заповед доказвало, че е изплатил сумата на цедента и първоначалния поемател.

Оспорва истинността на Записа на заповед приложен към исковата молба. В с.з., чрез упълномощения адв.Д.Д. оспорва иска, претендира разноски.

Каварненският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С исковата молба ищецът е представил Запис на заповед, съставен на 06.01.2012г. в гр.Варна, с който ответникът Г.И.К. се задължил да заплати на А.Д.Д. сумата от 9360 щатски долара. Дата на падежа е посочена - 06.11.2012г.

Същия Запис на заповед е представен от ответника, който с отговора оспорва  представения от ищеца, като твърди, че същия не е оригинал. Моли да се открие производство по чл.193 от ГПК относно истинността на Записа на заповед представен от ищеца.

От заключението по допуснатата и приета по делото съдебно-графологическа експертиза се установи, че приложения към исковата молба Запис на заповед е изписан с мастило и не е копие, както твърди ответника.

Доколкото в конкретния случай се установи, че формата и съдържанието на процесната запис на заповед са редовни от външна страна, може да се приеме, че същия е годен да произведе менителничен ефект. В заповедта изрично е записано, че същия е платим на уговорен падеж, а именно 06.11.2012г., т.е. може да се направи извода, че падежът е определен съгласно чл.486, ал.1, т.4 от ТЗ.

От страна на ответника е представен договор за цесия по запис на заповед от 12.02.2013г. сключен между А.Д.Д., като цедент  и С.Н.С.– цесионер. Съгласно договора цедента прехвърля възмездно на цесионера вземането си към Г.И.К., което възлиза на 9360 щатски долара. За извършената цесия ответника К. е уведомен с нотариална покана от 10.02.2015г. от цесионера. Към отговора представя и разписка от С.Славева за получени от нея суми в размер на 4 000 лева. За разликата не представя доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По своята правна същност запис на заповед има двойно битие - на ценна книга и на едностранна сделка. В качеството си на ценна книга, запис на заповед е конститутивна ценна книга на заповед, която материализира парично вземане. В което си качество, представлява вещ, която е обект на вещни правоотношения, като върху него може да се упражнява заложно право и право на задържане. От друга страна в качеството си на едностранна сделка запис на заповед, представлява абстрактно едностранно волеизявление, по силата на което издателят обещава да плати на поемателя или на негова заповед определена парична сума. Минимално необходимите страни при запис на заповед са две, а именно: издател и поемател, като последния е кредитор по ценната книга. От разпоредбите на ТЗ, може да се направи извода, че формата и съдържанието на запис на заповед са предопределени от закона, като тяхното нарушаване лишава ефекта от правна сила. Видно от представения от ищеца по делото запис на заповед може да се приеме, че същия е редовен от външна страна, като съдържа всички изискуеми, съгласно чл. 535 от ТЗ реквизити, подписан е от страна на Г.И.К. и не се установява неавтентичност на материализираните от издателя му изявления.

Приносителят на менителницата може да пропусне да упражни правата си в рамките на кратките давностни срокове, който законодателя изрично е посочил, а именно за менителничните притезания е предвидена специална погасителна давност. Менителничните давностни срокове са диференцирани според вида на задължените лица, като при искове срещу платеца е предвидена тригодишна погасителна давност - арг. чл. 531, ал.1 ТЗ, като тя започва да тече от деня на падежа. Възможно е приносителят да е загубил тези права поради това, че не е протестирал своевременно менителничния документ при неплащане. В първия случай менителничния ефект е прескрибиран, а във втория - преюдициран. Законът дава особена закрила на приносителя на такъв ефект, в отклонение от общия гражданскоправен принцип, че изтеклата давност е пречка за принудително осъществяване на претенцията. Искът за менителнично неоснователно обогатяване е специален. Той изключва субсидиарния по чл. 59 ЗЗД и има ограничено приложно поле. Активно легитимиран по него е само приносителят. Пасивно легитимирани са акцептиралият платец и издателът, като другите задължени по менителницата лица /джиранти, поръчители и посредници/ не могат да бъдат ответници по такъв иск. Този вид искове се погасяват с нова тригодишна давност, която тече от загубването на менителничните искове. Падежът на процесния запис на заповед е 06.11.2012г., от която дата е започнал да тече срокът, установен в чл. 531, ал.1 ТЗ, който е изтекъл на 06.11.2015г. Приложимата в този случай давност е тригодишна ( арг. на чл. 534, ал.2 ТЗ) и към датата на исковата молба – 07.06.2017г. не е изтекла.

В постоянна и непротиворечива практика на ВКС е прието, че специалният иск по чл. 534, ал.1 от ТЗ принадлежи на приносителя на запис на заповед или менителница, чийто менителнични искове са погасени поради изтичане на специалната погасителна давност за предявяване на прекия иск срещу издателя или се дължи на преюдициране на ефекта поради пропуск да се извършат необходимите действия за запазване на правата по него. В производството по този иск, за разлика от исковете за неоснователно обогатяване по чл. 55-59 ЗЗД, не подлежи на изследване степента на обедняване и обогатяване и съотношението между тях; имало ли е размяна на имуществени блага от единия патримониум в другия, като вредата се изразява това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, а обогатяването на издателя - че не е изплатил сумата за погасяване на задължението поради пропуск да бъдат извършени необходими действия за запазване на преките менителнични права от ползуващото се лице. В този смисъл са Решение № 42 от 07.04.2009 г. по т.д. № 453/2008 г. на ВКС, ТК - ІІ Т.О., Решение № 135 от 20.12.2010 г. по т.д № 13/2010 г. на ВКС, ТК - І Т.О. и др., постановени по реда на чл. 290 от ГПК. При възникнал, обаче, между страните спор във връзка с твърдения за наличие на конкретно каузално правоотношение и направени от ответника възражения срещу твърдяните от ищеца факти и обстоятелства, кредиторът трябва да докаже фактите, от които произтича вземането му, пораждането на задължението по твърдяното каузално правоотношение и връзката му с менителничния ефект, а длъжникът - да изчерпи и докаже възраженията си срещу вземането, които могат да бъдат, както абсолютни /срещу формата и съдържанието на записа на заповед/, така и лични, основани на отношенията му с кредитора. В настоящия случа ответника се позовава на сключен между страните договор за заем, който обаче договор не представя в писмена форма. Съдът счита, че са неоснователни доводите му за наличие на твърдяна каузална сделка.

Отделно от това ответника се позовава на договор за цесия на запис на заповед. С договорът за цесия кредиторът може да прехвърли едно свое вземане на трето лице, наречено цесионер. За направеното прехвърляне обаче законът вменява задължение на кредитора – цедент да съобщи на длъжника за направеното прехвърляне и да му предаде на цесионера документите, намиращи се в него.

Според представените писмени доказателства за извършеното прехвърляне на вземането, не ищецът е съобщил на длъжника, а цесионера. Разписката за сумата от 4 000 лева също не доказва кога и по какъв повод Г.К. е заплатил сумата на С.С.. Изпълнението на задължението към третото лице – в случая цесионера, различно от кредитора, извън хипотезите на чл.75, ал.1 от ЗЗД по същество е равно на неизпълнение и не освобождава длъжника от отговорност за изпълнение на задължението.

По изложените съображения, съдът счита, че за ответника е възникнало валидно менителнично задължение да плати посочената в издадената от него ценна книга сума, като изискуемостта на задължението е настъпила на датата на падежа – 06.11.2012г., което обуславя извод за уважаването му.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да заплати направените от ищеца разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв. Доколкото в хода по същество, в пледоарията на проц.представител на ищеца се иска заплащане на внесена държавна такса, то и съдът следва да я възложи в тежест на ответника, в размер на 650.44 лева.   

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА Г.И.К. с ЕГН ********** *** да заплати на А.Д.Д. с ЕГН **********,***, на основание чл.534, ал.1 от ТЗ, сумата от 16 260.94 /шестнадесет хиляди двеста и шестдесет лева и деветдесет и четири стотинки/ лева, левова равностойност на 9360 /девет хиляди триста и шестдесет/ щатски долара по запис на заповед, издаден на 06.01.2012г. с падеж 06.11.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.06.2017г., до окончателното й погасяване, както и разноски в исковото производство в размер на 650.44 /шестстотин и петдесет лева и четиридесет и четири стотинки/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.       

 

                                                                                                                                 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………