Р   Е  Ш  Е  Н   И   Е

№58

Гр.Каварна, 22.06.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и шести юни,  през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА

 

при секретаря Е.Ш., като разгледа докладваното от съдията Гр.д. №361/2015г. по описа на КРС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от  „М.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от В.С. – Изпълнителен директор, чрез пълномощника юрк.М.М., срещу А.И.А. с ЕГН ********** ***.

В молбата си ищецът излага, че на 21.05.2015г. е подал Заявление  за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.дело №219/2015г. по описа на Районен съд гр.Каварна срещу длъжника А.И.А.. Със заповедта бил осъден да заплати на „М.” АД следните суми: 6 252,33 лева (шест хиляди двеста петдесет и два лева и 33 ст.) – главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит №213-59/2008 от 30.07.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано  от 22.05.2015г. до окончателното погасяване на задължението; 1 453,42 лева (хиляда четиристотин петдесет и три лева и 42 ст.), представляващи законна лихва за периода от 06.02.2013г. до 21.05.2015г.; 154,12 лева (сто петдесет и четири лева и 12 ст.), представляващи държавна  такса и 528,08 лева (петстотин двадесет и осем лева и 8ст.),  представляваща юрисконсултско възнаграждение. Срещу така издадената заповед било подадено възражение от длъжника и настоящ ответник, като на 16.07.2015г. ищецът бил уведомен за тези действия, съдът указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си, което наложило образуване на настоящото производство.

          В молбата се излага още, че на 23.06.2011г. бил сключен Договор за продажба на вземания (цесия) между „Алфа банк-клон България” АД и „М.” АД ЕИК ***. „Алфа банк-клон България” АД в качеството си на продавач, прехвърлил на „М.” АД всички свои вземания по  отношение на А.И.А., ЕГН**********, съгласно Договор за потребителски кредит №213-59/2008 от 30.07.2008г. (дължимите суми, ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите му принадлежности). Съгласно договора за цесия, продавачът продал и прехвърлил на купувача вземанията, посочени в Приложение №1, срещу покупната цена по договор, а купувачът приел прехвърлените вземания и заместил продавача като кредитор по тях от датата на прехвърлянето.

          Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД  цедента следвало да уведоми длъжника за сключения договор за цесия. Дружеството-цесионер бил редовно упълномощено от „Алфа банк-клон България” АД да уведоми от името на цедента всички кредитополучатели за извършеното прехвърляне. В  тази връзка от страна на „М.” АД било изпратено уведомление за цесия с изх.№YCL06106 и Покана за доброволно изпълнение с изх. №9437/12.11.2014г., които били получени от ответника на адрес с.Горичане, общ.Шабла, с което ищецът счита, че длъжникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията, както и за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането.

Ищецът излага, че вземането му в качеството на частен правоприемник (цесионер) на „Алфа банк-клон България” АД, произтича от Договор за потребителски  кредит №213-59/2008 от 30.07.2008г., сключен между „Алфа банк-клон България” АД и А.И.А., ЕГН**********, в качеството му на кредитополучател, с който  „Алфа банк-клон България” АД е отпуснала банков кредит, предназначен текущи потребителски  нужди в размер на 7 000 лв. (седем хиляди лева). Ответникът бил извършвал плащания по кредита, след което преустановил погасяването му.

          Ищецът сочи, че в чл.11 от Договора за кредит било предвидено, че в случай  на просрочие при издължаване на която и да е погасителните вноски, дължима съгласно чл.10 от договора, както и при неплащане в срок на каквито й да е такси, комисионни или разноски, кредитополучателят заплаща върху непогасените в срок суми за времето на забавата лихва за забава в размер на договорения лихвен процент, съгласно чл.7 плюс надбавка от 10%  (десет процента) годишно, но не повече от законната лихва. А съгласно чл.21 във връзка с чл.20 и чл.20.1 от договора за кредит, банката имала право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително събиране на вземането по предвидения от закона ред, в случай на просрочие на плащането, на които и да е две последователни месечни погасителни вноски, както и при забава в плащането на дължими такси, комисионни и разноски в сроковете, определени в Договора за кредит или Тарифата на банката. Твърди, че страните били приели, че кредитът станал предсрочно изискуем и Банката пристъпила към принудителното му събиране, за което  кредитополучателят бил уведомен с Покана за доброволно изпълнение с изх.№9437/12.11.2014г. Твърди, че предсрочната изискуемост била настъпила на 14.09.2010г., а на 12.11.2014г. била изпратена Покана за доброволно изпълнение до длъжника на адрес с.Горичане, общ.Шабла, която покана била получена на 19.11.2014г.

          В предвид на това, че длъжника не бил заплатил дължимите суми в указания срок, „М.” АД подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като към датата на подаване на заявлението, както и към настоящия момент ищецът твърди, че нямало постъпили плащания от страна на длъжника и било налице неизпълнение по смисъла на договор за кредит.

          С оглед гореизложеното, моли съда да признае за установено, че ответникът А.И.А., ЕГН ********** с  адрес ***, настоящ адрес ***, дължи на „М.” АД, в  качеството му на частен правоприемник (цесионер) на „Алфа банк-клон България” АД и кредитор по вземането, произтичащо от сключен Договор за потребителски кредит №213-59/2008 от 30.07.2008г., следните суми: - 6 252,33 лева (шест хиляди двеста петдесет и два лева и 33 ст.) – главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит №213-59/2008 от 30.07.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано  от 22.05.2015г. до окончателното погасяване на задължението; 1 453,42 лева (хиляда четиристотин петдесет и три лева и 42 ст.) начислена законна лихва, представляваща законна лихва върху просрочена главница  за периода от 06.02.2013г. до 21.05.2015г. вкл., а също така и направените от „М.” АД разноски в рамките на заповедното производство в размер 154,12 лева (сто петдесет и четири лева и 12 ст.) заплатена държавна  такса и 528,08 лева (петстотин двадесет и осем лева и 8ст.) юрисконсултско възнаграждение. Моли за присъждане на разноски и в настоящото производство.

Ответникът А.И.А. е депозирал писмен отговор, чрез адв.И.К. – САК. Оспорва исковата претенция по основание  и размер. Счита Договора за потребителски кредит №213/30.07.2008г., за недействителен на основания чл.14, ал.1 ЗПК /отм./, поради неспазена изискуема от закона форма – чл.7, т.4-14 ЗПК /отм./. Твърди, че договора не съдържа  законово изискуемите реквизити – указания за намаляване размера на задълженията, условията за прекратяване на договора, всички онези елементи на общата стойност на кредита, които не са включени при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита, а именно размера на процента на възнаградителната лихва респ.,  начина на тяхното изчисляване и реалистичната оценка на тяхната стойност. Твърди, че в процесния договор било посочено, че се дължат такси (които по смисъла на закона представляват разходи), но никъде в договора за кредит не бил посочен какъв е размерът им, не ставало ясно разходите по чл.7 от договора в размер на 30 лева заплатени ли са на ръка или са приспаднати от кредита. Освен това посочва, че законът изисквал в съдържанието на договора за кредит да се съдържат посочените изискуеми застраховки и разходите по тях, а в случая в договора не били вписани нито вида, нито стойността на застраховката.

          Ответникът посочва още, че в представените от ищеца документи не било отразено, че той именно е получил сумата и,  че същата е усвоена от него. Не ставал ясен размера на неизплатената част от задълженията, а в исковата молба не било посочено кога ответникът е преустановил плащанията. Оспорва размера на договорената лихва. Прави възражение за изтекла погасителна давност и счита, че не са предмет на установителния иск присъдените в заповедното производство разноски, като в тази част производството следвало да бъде прекратено като недопустимо.

Каварненският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от приложеното Ч.Гр.д.№219/2015г., че на 27.05.2015г. районният съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника А.И.А. за следните суми: 6 252,33 лева (шест хиляди двеста петдесет и два лева и 33 ст.) – главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит №213-59/2008 от 30.07.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано  от 22.05.2015г. до окончателното погасяване на задължението; 1 453,42 лева (хиляда четиристотин петдесет и три лева и 42 ст.) начислена законна лихва, представляваща законна лихва върху просрочена главница  за периода от 06.02.2013г. до 21.05.2015г. вкл., а също така и направените от „М.” АД  разноски в рамките на заповедното производство в размер 154,12 лева (сто петдесет и четири лева и 12 ст.) заплатена държавна  такса и 528,08 лева (петстотин двадесет и осем лева и 8ст.) юрисконсултско възнаграждение. Видно от същото дело в срока по чл.414 от ГПК, длъжникът е депозирал писмено възражение, като счита че не дължи сумите предмет на заповедното производство, поради настъпили правопогасяващи, правоизключващи и правопрекратяващи факти и обстоятелства. Счита, че дължимата сума е в пъти по-малка от посочената във заповедта и на последно място прави възражение за прекомерност на юристконсултското възнаграждение.

Не се спори между страните, че на 30.07.2008г. между „Алфа Банк – Клон България и ответника А.И.А. е сключен договор за потребителски кредит за сумата от 7000.00 лева, която сума ответника е усвоил. Към договора са представени общи условия към договора и погасителен план.

Съгласно договор за продажба на вземания между „Алфа Банк“ АД и ищцовото дружество „М.“АД са прехвърлени вземанията дължими от ответника А.И.А.. За извършеното прехвърляне, ответника е уведомен на 30.01.2014г. съгласно приложено известие за доставяне /л.25/. След извършеното прехвърляне на ответника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от А.И.А. на 19.11.2014г.

Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от с.з., във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД са процесуално допустими, защото имат за предмет вземания, за които има издадена заповед за изпълнение. Същите са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК от частен правоприемник на кредитора снабдил се със заповед за изпълнение, който има интерес от установяване на процесните вземания, доколкото ответникът е подал в срок възражение по чл. 414 от ГПК.

 В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск е да докаже съществуването на валидно облигационно отношение между „Алфа Банк“АД и кредитополучателя по договор за кредит от 30.07.2008 г., валидно обезпечен от ответника с договор за поръчителство, усвояването на кредита от страна на получателя му, настъпилата изискуемост на вземането на кредитополучателя, уведомяването му за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. На следващо място ищецът следва да установи и че между него и „Алфа Банк“АД - цедент има сключен валиден договор за цесия от 23.06.2011г., по сила на който са му прехвърлени вземанията по процесия договор за кредит, заедно с привилегиите и обезпеченията и, че цесията е съобщена на ответника от надлежна страна.

В обсъжданата хипотеза безспорно е установено съществуването на валидно заемно правоотношение по договор за кредит за текущо потребление от 30.07.2008г., по силата, на което „Алфа Банк“АД е предоставил на кредитополучателя А.И.А.  в заем сумата от 7 000 лв., реално получена чрез превеждането й по банковата му сметка. Усвояването на сумата по кредита е породило задължението на кредитополучателя да върне предоставената му сума, ведно с договорената лихва в размерите и срока уговорен по договора.

Безспорно се установи, че кредита е обявен за предсрочно изискуем и за това ответника е бил надлежно уведомен от ищеца „М.“АД.

Спорен е въпроса относно направените с отговора на исковата молба възражения от страна на ответника за недействителност на договора за потребителски кредит на сочените основания. Съгласно чл.14, ал.1 от ЗПК/отм./ когато не са спазени изискванията на чл.6, чл.6, т.4-14, чл.8, ал.1, чл.9, ал.1 и чл.10, договорът за потребителски кредит е недействителен.      

Тук следва да се посочи, че съдът не споделя нито едно от въведените от ответника възражения за недействителност на процесния договор. Несъмнено, към момента на сключването му, е действал и е бил приложим Законът за потребителския кредит /отм., обн. ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила до отмяната му с ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./. Възразява се, че договорът бил недействителен на основание чл. 14 ЗПК (отм.) поради неспазване на изискуемата от закона форма – чл.7, т.4-14 от ЗПК/отм./. следва да се отбележи, че са посочени ясно размерът на кредита, погасителните вноски, броят и стойността им, общият размер на дължимата за връщане сума и периодът за това. Ето защо и посочените разпоредби на закона не са нарушени и договорът е действителен, а ответникът от своя страна, който по правилата на чл. 154 ГПК, носеше доказателствената тежест да установи основателността на тези си възражения, не проведе пълното им и главно доказване. Освен това  и в хода на процеса се установи, че ответника продължава да внася суми по кредита, което от своя страна е едно негово признание, че дължи претендираните суми.

С оглед на изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира задължението за доказано до размера от 6252.33 лева – главница и мораторна лихва за периода  06.02.2013г. до 26.05.2015г. – датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в размер на 1453.42 лева.

 В предвид изхода на спора и на основание чл.80, във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сторените разноски в производството в размер на 869.37 лева, от които 154.12 лева доплатена държавна такса в исковото производство и сумата от 715.25 лева юристконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.И.А. с ЕГН ********** ***, дължи на „М.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от В.С. – Изпълнителен директор, чрез пълномощника юрк.М.М. 6 252,33 лева (шест хиляди двеста петдесет и два лева и 33 ст.) – главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит №213-59/2008 от 30.07.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано  от 22.05.2015г. до окончателното погасяване на задължението; 1 453,42 лева (хиляда четиристотин петдесет и три лева и 42 ст.), представляващи законна лихва за периода от 06.02.2013г. до 21.05.2015г.; 154,12 лева (сто петдесет и четири лева и 12 ст.), представляващи държавна  такса и 528,08 лева (петстотин двадесет и осем лева и 8ст.),  представляваща юрисконсултско възнаграждение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 219/2015г. на КРС.

ОСЪЖДА А.И.А. с ЕГН ********** ***, да заплати на „М.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от В.С. – Изпълнителен директор, чрез пълномощника юрк.М.М., на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 869.37 лева, от които 154.12 лева доплатена държавна такса в исковото производство и сумата от 715.25 лева юристконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му, пред Окръжен съд Добрич.

 

 

                                      

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………………