Р   Е   Ш   Е  Н  И   Е

Гр.Каварна / 19.11.2019г.

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

Каварненски районен съд в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА

 

и при секретаря ***, като разгледа докладваното от районния съдия Гр.дело №363/2017г. по описа на КРС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.327, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.79, от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Гражданско дело №363/2017г. е образувано по искова молба с вх.№2264/19.06.2017г. подадена от „АСМ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, ул.“***“, №5, представлявано от управителя К. Й.  И., срещу ЗП А.Д.К. с ЕГН ********** ***, с която се иска ответника да бъди осъден да заплати на ищеца  сумата от 12 737,23 лева, представляваща вземания по фактури, както следва: по фактура №0810000067/03.04.2015г. на стойност 3 731,40 лева; по фактура №0820000321  от 06.04.2015г., на стойност 6 022,39 лева; по фактура №0300000082 от 09.04.2015г. на стойност 2 361,24 лева и по фактура №0820000718 от 14.05.2015г. на стойност 622,20 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба в съда – 14.03.2017г. (подадена в РС ***), до окончателното изплащане, мораторна лихва  в размер на 2501,80 лева, считано от датата на падежа по всяка една фактура, до датата на завеждане на исковата молба в съда – 14.03.2017г., както и разноски в производството.

В молбата си ищецът посочва, че предмет на дейността му е в областта на селското стопанство, като търгува с продукти за растителна защита, семена, торове, доставя горива за селското стопанство и произвежда селскостопанска продукция. При осъществяване на дейността си през 2015г. е предоставил на ответника различни селскостопански стоки – семена за посев, тор, препарати за растителна защита на обща стойност 12 737.23 лева. За сумата имало издадени съответни фактури, приложени към исковата молба. Твърди още, че ответника не е заплатил дължимата сума, като моли съда да го осъди да й ги заплати, както и мораторна лихва в размер на 2501.80 лева и разноските по делото.

В с.з., ищецът редовно призован, представлява се от юрк.Пл.М., който поддържа исковете, пледира за цялостното им уважаване и разноските в производството.

Ответникът ЗП А.Д.К. е депозирала писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК. С него счита исковете за неоснователни. Твърди, че не е сключвала договор за доставка на семена, торове и препарати и като земеделски производител е имала устни договорки с Д.Д.З.. Същия бил представител на фирма със същата дейност, която имала офис в Шабла и Каварна. Той предоставял нужните й стоки след устна заявка, а плащането било извършвано от съпруга на ответника – В.К.. Твърди, че е имало уговорка Д.Д. да представи фактури на по-късен етап. Ответникът сочи, че след като получила поканата за доброволно уреждане на проблема, тя се свързала с Д.Д. по телефона и той уточнил, че има затруднения по плащанията, но я уверил, че ще уреди проблема. От приложените към исковата молба доказателства ответника установил, че документите са подписан именно от Д.Д.. По-късно, когато бил наложен запор на банковите сметки на ищеца, тя се свързала с Д. и с представител на ищцовото дружество за района на Каварна, които й обяснили, че Д. ще извърши плащания по фактурите. Той подписал декларация, че е получил сумите от по посочените фактури със задължение да заплати сумите. Декларацията представлявала признание от страна на Д., че ответника А.К. няма незаплатени стоки, независимо от кой доставчик са.

Моли съда да отхвърли ищцовата претенция. В с.з. ответника не се явява, представлява се от адв.Е., която оспорва исковете на ищцовото дружество. Прави искане за привличане на трето лице-помагач на страната на ответника – Д.З.Д..

Третото лице-помагач не е депозирал писмен отговор в указания срок. В с.з. не се явява  и не се представлява. Депозирал  е писмено становище с вх.№1412/26.04.2018г. В него излага, че преди 2015г. е работил на трудов договор във фирма „Кибела“ гр.Шабла като търговски представител. В това си качество се познавал с много земеделски производители. След 2015г., когато напуснал и започнал да да се занимава със собствено стопанство, земеделските производители продължили да го търсят и да му правят поръчки за семена, торове и препарати. Той от своя страна ги поръчвал на Т.Т., който бил представител на „АСМ“ ЕООД и след това ги доставял на производителите, като те му заплащали стоката. След това трябвало да отчита парите на Т.Т. срещу фактура. Третото лице посочва, че винаги при всяка доставка е получавал цялата сума в брой от ЗП А.К.. Освен това твърди, че той е подписвал приемно-предавателните протоколи на А.К..а и твърди, че не всички стоки описани във фактурите са доставени на А.К..

Каварненският районен съд, след като обсъди доводите на молителя и прецени доказателствата, намира за установено от фактическа страна следното:

Към исковата молба са представени фактура №0810000067 от 03.04.2015г. за сумата то 1907,83 лева и приемно-предавателен протокол към същата фактура, в които е отбелязано, че купувачът ЗП А.К.  е закупила амониев нитрат. С фактура №08200000321 от 06.04.2015г. и приемно-предавателен протокол, ответникът е закупил растителни препарати за сумата от 3079,20 лева.  С фактура №0300000082 от 09.04.2015г. и приемно-предавателен протокол за сумата от 1207,28 лева ответникът е закупил семена слънчоглед. С фактура №0820000718 от 14.05.2015г. и приемно-предавателен протокол към нея ответникът е закупил препарат за сумата от 318,13 лева.

С покана за плащане на просрочени задължения, изпратена до ответника А.К., същата е уведомена че дължи сумата от 12 737,23 лева. Поканата е получена лично от нея, видно от известието за доставка.

От допуснатата и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесните фактури са осчетоводени в ищцовото дружество и към дата 05.09.2015г. фигурират като неплатени задължения в общ размер на 12 737,23 лева.

Към настоящото дело, по искане на ответника е приложено НОХД №141/2018г. по описа на РС Каварна. Същото е образувано по обвинителен акт срещу Д.З.Д., за престъпление по чл.309, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и за престъпление по чл.206, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. С присъда №4 от 03.09.2018г. Д.З.Д. е признат за виновен в това, че в периода 03.04.2015г. - 07.08.2015г., съставил неистински частни документи – фактури с №0810000067/03.04.2015г., №0820000321/06.04.2015г., №0800000082/09.04.2015г. и №0820000718/14.05.2015г. и приемно-предавателни протоколи със същите номера и ги употребил пред „АСМ“ЕООД гр.***, за да докаже, че съществува задължение за покупка на препарати за растителна защита от страна на ЗП „А.К.“ към „АСМ“ ЕООД и е осъден. Освен това със същата присъда подсъдимият Д.З.Д. е осъден да заплати на В.А.К.(съпруг на ЗП А.К.) сумата от 12 000 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди претърпени в резултата на инкриминираното деяние.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За успешното провеждане на осъдителните искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД и чл. 294, ал. 1 ТЗ ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираните суми. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор за търговска продажба, обстоятелството, че се явява изправна страна по договора, т.е., че е изпълнил задължението си да предаде реално уговорените по вид, количество и стойност стоки на ответника, както и размера на вземането си. При установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване на задължението.

Съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ търговска е продажбата, която според разпоредбите на закона е търговска сделка с изключение на сделките с предмет вещ за лично потребление и купувач-физическо лице, като настоящият случай не попада в последната хипотеза. Договорът за продажба между търговци е неформален, двустранен и възмезден договор. Т.е., за неговата валидност законът не изисква писмена форма по аргумент от чл. 293, ал.1 ТЗ. С факта на постигане съгласие между страните договорът се счита сключен и произвежда целеното правно действие, а именно за продавача възниква задължението да предаде вещите, а за купувача да плати цената им. Ищецът е юридическо лице, регистрирано в Търговския регистър, като съдът приема, че развиваната от тях дейност е търговска по своя характер, поради което в отношенията им приложение намират разпоредбите на Търговския закон, съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ.

Не се доказа обаче между страните да е бил налице валиден договор за покупко-продажба на стоки. Напротив от събраните по делото доказателства се установи, че ответникът като земеделски производител е получавал стоки, но не от представител на ищцовото дружество, а от третото лица-помагач Д.З.Д., който от свия страна е подписал всички документи. Недоказан е както главния иск за сумата от 12 737,23 лева, така и за мораторна лихва в размер на 2501,80 лева.

С оглед изхода на спора, ищецът дължи на ответника сторените по делото разноски, които са в размер на 980,00 лева, за процесуално представителство.

Мотивиран от горното, Каварненския районен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявените от „АСМ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, ул.“***“, №5, представлявано от управителя К. Й.  И., срещу ЗП А.Д.К. с ЕГН ********** *** искове за заплащане на сумата от 12 737,23 (дванадесет хиляди седемстотин тридесет и седем лева и двадесет и три стотинки) лева, представляваща вземания по фактури, както следва: по фактура №0810000067/03.04.2015г. на стойност 3 731,40 лева; по фактура №0820000321  от 06.04.2015г., на стойност 6 022,39 лева; по фактура №0300000082 от 09.04.2015г. на стойност 2 361,24 лева и по фактура №0820000718 от 14.05.2015г. на стойност 622,20 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба в съда – 14.03.2017г. (подадена в РС ***), до окончателното изплащане, както и мораторна лихва  в размер на 2501,80 (две хиляди петстотин и един лева и осемдесет стотинки) лева, считано от датата на падежа по всяка една фактура, до датата на завеждане на исковата молба в съда – 14.03.2017г., като неоснователни  и недоказани.

ОСЪЖДА „АСМ“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, ул.“***“, №5, представлявано от управителя К. Й.  И., да заплати на ЗП А.Д.К. с ЕГН ********** ***, сумата от 980,00 (деветстотин и осемдесет) лева, разноски в настоящото производство.

Решението е постановено при участие на трето лице-помагач.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд Добрич.

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………….