Р   Е  Ш  Е  Н   И   Е

 

Гр.Каварна, 11.05.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на четвърти май,  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА

 

при секретаря Елена Шопова, като разгледа докладваното от съдията Гр.д. №372/2016г. по описа на КРС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от  „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”АД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт С.П.П., пълномощник, със съдебен адрес:***, офис 6, срещу С. К.П. с ЕГН **********,***.

Ищецът излага, че на 27.03.2014г. между „БНП Париба Файненс“ЕАД като кредитор и С. К. П. като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит ****, при спазване на Закона за потребителския кредит. Съгласно договора кредиторът отпуснал паричен заем в размер на 1200 лева, а кредитополучателя се задължил да го върне на месечни вноски до 06.04.2015г., т.е 52 броя равни ….. погасителни вноски от 49.00 лева. Срокът на договора изтичал на 06.04.20015г.

Съгласно Общите условия към договора при забава в плащането на месечни вноски, кредитополучателя дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника била начислена лихва за забава за периода от 27.05.2014г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 277.16 лева, което било съвкупност от лихвите за забава.

Сочи се, че длъжникът е бил заплатил изцяло дължимия паричен заем, а погасената сума до момента била в размер на 856.00 лева.

На 21.07.2014г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземане /цесия/ на основание чл.99 от ЗЗД между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и „Изи Асет Мениджмънт“АД по силата, на който вземането било прехвърлено, а на 01.04.2015г. с Допълнително споразумение вземането било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземане“ООД, /сега ЕАД/, които от своя страна уведомили длъжника за извършената цесия с уведомителни писма.

Сочи, се че длъжникът не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем. Сумата, която била погасена до момента била в размер на 856.00 лева.

Поради горното и ищецът подал заявление за остатъка от дължимата сума в общ размер на 1969.16 лева, от които главница 1142.25 лева, договорна лихва в размер на 689.41 лева и лихва за забава в размер на 137.50 лева. Съдът бил уважил искането за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№312/2016г. и издал заповедта, срещу която длъжникът депозирал възражение в срок.

Поради горното и ищецът предявил настоящия установителн иск за признаване на установено, че ответникът дължи сумите по заповедното производство.

Ответникът в писмения отговор, депозиран по реда на чл.131 от ГПК, прави признание на иска и твърди, че са се споразумели с ищеца за доброволно уреждане на задължението. Не прави доказателствени искания.

Каварненският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От Договор за потребителски паричен кредит **** видно, че между „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД и ответника С. К.П. е сключен договор на 28.03.2014г. с включен погасителен в него план и условия по договора за кредит. С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2014г. „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД е прехвърлило вземанията си върху „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД. От своя страна  „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е продало и прехвърлило вземанията си на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ООД сега ЕАД с договор от 28.07.2014г.

Налице са писмени доказателства които доказват, че ответника е уведомен за извършената цесия – така на л.45 от делото е уведомление от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” ЕАД чрез „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ООД, изпратено до С. К.П. и на л.46 уведомление за извършено прехвърляне от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, чрез „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА“ООД. Пратките са изпратени до ответника, с отбелязване, че получателя отсъства.

При тези фактически данни и съобразно направеното от ответника признание на иска, съдът приема следното от правна страна:

Предявени са обективно съединени искове за признаване за установено наличието на вземане  на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД срещу С. К.П. за сумата от 1142.25 лева, представляваща дължима главница, сумата от 689.41 лева, представляваща договорена лихва за периода от 15.09.2014г. до 06.04.2015г., обезщетение за забава в размер на 137.50 лева за периода от 24.10.2015г. до датата на подаване на заявлението в районен съд, законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 03.08.2016г. до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.

Предявените искове се признават от ответника С. К.П. в писмения отговор депозиран по реда на чл.131 от ГПК – л.65 от делото.

Съгласно действащата разпоредба на чл.237, ал.1 от ГПК, когато ответникът признае иска, съдът се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите към решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието /чл.237, ал.2 ГПК/.

Признанието на иска е изявление за знание, което се отнася както до обстоятелствата, на които ищецът основава иска си в тяхната съвкупност, така и до обосновавания с тях петитум, поради което води до съвпадане на становищата на страните относно съществуването на спорното право. Същевременно признанието на иска е процесуално действие, което включва отказ от защита срещу иска, като това процесуално действие не може да бъде оттеглено.

Съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато признатото право противоречи на закона или добрите нрави, или е признато право, с което сраната не може да се разпорежда /чл.237, ал.3 ГПК/.

В случая не са налице пречките по чл.237, ал.3 от ГПК и зачитайки правните последици на признанието на иска, заявено от ответника, Каварненският районен съд следва да постанови решението си съобразно с него, като уважи исковете и признае за установено съществуващото вземане в размер на 1142.25 лева - главница, сума в размер на 689.41 лева, представляваща договорена лихва за периода 15.09.2014г. до 06.04.2015г., обезщетение за забава в размер на 137.50 лева за периода от 24.10.2015г. до датата на подаване на заявлението в районен съд, законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 03.08.2016г. до окончателното изплащане.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника дължа на ищеца сторените по делото разноски, които съдът определи на 160.62 лева, от които 110.62 лева държавна такса и 50.00 лева юристконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”АД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт С.П.П., пълномощник, със съдебен адрес:***, офис 6, срещу С. К.П. с ЕГН **********,***, по Заповед за изпълнение с основание чл.410 от ГПК, постановена по Ч.Гр.д.№312/2016г. на Районен съд Каварна, относно сумата от 1142.25(хиляда сто четиридесет и два лева и двадесет и пет стотинки) лева лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски паричен кредит ****, сумата от 689.41 (шестстотин осемдесет и девет лева и четиридесет и една стотинки) лева, представляваща договорена лихва за периода от 15.09.2014г. до 06.04.2015г., обезщетение за забава в размер на 137.50 (сто тридесет и седем лева и петдесет стотинки) лева за периода от 24.10.2015г. до датата на подаване на заявлението в районен съд, законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 03.08.2016г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА С. К.П. с ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”АД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт С.П.П., пълномощник, със съдебен адрес:***, офис 6, сумата от 160.62 (сто и шестдесет лева и шестдесет и две стотинки) лева, разноски по настоящото производство и 406.38 (четиристотин и шест лева и тридесет и осем стотинки) лева, разноски по заповедното производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му, пред Окръжен съд Добрич.

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………………