Р      Е      Ш     Е     Н     И     Е

 

гр.Каварна, 27.02.2019год.

 

В      И М Е Т О    НА     Н А Р О Д А

 

КАВАРНЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на тридесет и първи януари  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА  УЗУНОВА

                                                                                                                                при секретаря Елена Шопова  като разгледа докладваното от съдията Гр. дело № 378 по описа за 2018год. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК.

В исковата молба се излага, че  между „***” ЕООД,  ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.” ***” № 12, ет.2, представлявано от управителя П.А.К.  и  Многопрофилна болница за активно лечение – Каварна ЕООД, ЕИК 124142404, с адрес: гр.Каварна, ул.”Васил Левски” № 36 е сключен Договор за сервизно обслужване ДТ 1710/15.12.2016г., като в изпълнение на договорните си задължения ищцовото дружество е извършило сервизно обслужване на обща стойност 4 950лв. За доставените услуги са съставени и осчетоводени фактури, с изчислена лихва за забава върху главницата по неизплатените фактури, от деня, следващ падежа до 06.03.2018г., както следва:  №0000000424 от 07.04.2017г.; №0000000425 от 11.04.2017г.; №0000000432 от 22.05.2017г.; №0000000433 от 22.05.2017г.; №0000000437 от 14.06.2017г.; №0000000442/11.07.2017г.; №0000000443 от 09.08.2017г.; №0000000450 от 11.09.2017г.; №0000000454 от 16.10.2017г.; №0000000458 от 09.11.2017г.; №0000000463 от 14.12.2017г. Ищецът твърди още, че „МБАЛ – КАВАРНА” ЕООД в качеството си на възложител по договора, не е изпълнило задължението си да заплати цената на извършените услуги в срок, въпреки множеството разговори и писмени покани за заплащане на натрупаните задължения. 

          Предвид горното и на основание чл. 410 от ГПК на 09.03.2018г. в Районен съд Каварна било подадено Заявление за издаване на Заповед за изпълнение срещу  Многопрофилна болница за активно лечение – Каварна ЕООД, ЕИК 124142404,  в резултат на което било образувано ч.г.д. 109/2018г на Районен съд Каварна.

Към момента на подаване на заявлението длъжникът е имал неизплатени задължения в общ размер на сумата 4950,00 лв. (четири хиляди деветстотин и петдесет лева), представляваща общ сбор от дължими суми по издадени данъчни фактури през периода 07.04.2017 г. – 14.12.2017 г., за извършено сервизно обслужване по Договор ДТ 1710/15.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 09.03.2018 г. до окончателно изплащане на вземането; сумата  305,23 лв. (триста и пет лева и двадесет и три стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата,  начислена от деня след датата на падежа по всяка една фактура  до 06.03.2018г. С разпореждане на съда била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът възразил. Предвид горното, ищецът моли да се постанови решение, с което да уважи изцяло предявеният иск като основателен и доказан, като признае за установено, че ответникът дължи сумата от 4950.00лв. по фактури, приложени към исковата молба, сумата от 305,23лв., представляваща лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, както и сумата от 825,10лв. разноски в заповедното производство. Претендира и разноски в настоящото производство.

В с.з., проведено на 31.01.2019г. ищецът заявява, че на основание чл.232 от ГПК оттегля частично иска си, като претендира 2700,00 лева и мораторна лихва в размер на 309,15 лева. С определение съдът е прекратил производството в частта над 2700,00 лева, до претендираните 4950,00 лева. Поддържа иска в тази част.

Ответникът е депозирал писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК. С него счита, че исковете са допустими, но неоснователни. Твърди, че прегледи за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. не са извършвани. Представя два протокола от 11.04.2017г. и от 18.07.2017г., когато са отстранявани проблеми при експлоатацията на  апарата. Твърди, че единствено в тези два дни ищеца е изпълнил задължението си. Възразява, че ищецът не е извършвал технически и профилактични прегледи, както и ревизия на апаратурата на МБАЛ Каварна, като по тази причина не са изплатени сумите по издадените единадесет броя фактури. С отговора са представени и протокол за сервизно обслужване – 2бр.; Договор за абонаментно техническо обслужване №DT1710 от 15.12.2016г.

Във връзка с направеният доклад по делото на основание чл.140, ал.1 ГПК и отговорът на исковата молба,  ищецът е изразил становище, като е поискал разпит на един свидетел, при режим на водене, съответен на допуснатия на ответника, с показанията на който да се установи, дали ищцовото дружество е извършило задълженията си по процесния договор и имало ли е възражения по обема и качеството на предоставеното сервизно обслужване и противопоставяне на заплащането на получените услуги. С оглед направените оспорвания с отговора на исковата молба, в становището си ищеца прави искане за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза.  

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от положеното ч. гр. д. №109/2018г. на КРС по заявление по чл. 410 от ГПК  подадено от ”***” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. “***“ № 12, ет. 2, със законен представител П.А.К. срещу „МБАЛ-КАВАРНА“ ЕООД, ЕИК:124142404, с адрес на управление обл. Добрич, общ. Каварна, гр. Каварна, ул. “Васил Левски“ № 36, със законен представител Д.Т., в качеството му на управител е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 63/12.03.2018г. за сумата 4950,00 лв. (четири хиляди деветстотин и петдесет лева), представляваща общ сбор от дължими суми по издадени данъчни фактури през периода 07.04.2017 г. – 14.12.2017 г., за извършено сервизно обслужване по Договор ДТ 1710/15.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 09.03.2018 г. до окончателно изплащане на вземането; сумата  305,23 лв. (триста и пет лева и двадесет и три стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата,  начислена от деня след датата на падежа по всяка една фактура  до 06.03.2018г.,  както и сумата 825,10 лв. (осемстотин двадесет и пет лева и десет стотинки), представляваща направени по делото разноски, от които 105,10 лв. (сто и пет лева и десет стотинки) - внесена държавна такса и 720,00 лв. (седемстотин и двадесет) – платено адвокатско възнаграждение.

В депозирано в заповедното производство възражение длъжникът е възразил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Като доказателство по делото са приложени: Фактура №0000000424/07.04.2017г.; Фактура №0000000425/11.04.2017г.; фактура №0000000432/22.05.2017г.; фактура №0000000433/22.05.2017г.; фактура №0000000437/14.06.2017г.; фактура №0000000442/11.07.2018г.; фактура №0000000443/09.08.2017г.; фактура №0000000450/11.09.2017г.; фактура №0000000454/16.10.2017г.; фактура №0000000458/09.11.2017г.; фактура №0000000463/14.12.2017г.; покана от „***“ до „МБАЛ-Каварна“ЕООД; извлечение от търговския регистър. С отговора на искова молба са представени и протокол за сервизно обслужване – 2бр.; Договор за абонаментно техническо обслужване №DT1710 от 15.12.2016г. Писмените доказателства, представени от страните, ведно с  Ч.гр.д.№109/2018г. по описа на КРС и представените от ищеца в първото съдебно заседание по делото протоколи за сервизно обслужване-2 бр. и молба за потвърждение на салдото по разчети към 31.12.2017г. са приети по делото.

Чрез показанията на разпитания по делото свидетел на ищеца – в.т.н., се изяснява, че е от 2017г. имаше сключен договор за сервиз с МБАЛ Каварна за рентгенов компютърен томограф, мамограф, който се намира в образна диагностика. Дава показания за смяна на  тръбата на скенера, като по инструкции на самия скенер следва да се провеждат профилактични прегледи, вкл.  калибрация, проверка на параметрите на излъчвателя на рентгеновата тръба, почистване на филтрите и че лично той не е идвал в  Каварна за профилактика, като негов колега  е идвал по други задачи. Твърди, че в случаите когато идват правят и част от тези калибрации и почиствания, които се правят по време на профилактика, отзовават се винаги, когато им се обадят от болницата в рамките на един, два дни. Твърди, че не е  чувал да са правени възражения по повод на обслужването им.

Чрез показанията на разпитания по делото свидетел на ответника – Д.Г.С.– Й., се изяснява, че при възникнал проблем са звънили на поддържащата фирма и те са се отзовавали. Не разбирала какво правят, отстраняват повредата, „добри инженери са, отстраняват проблема и си тръгват”. Твърди, че не е запозната с договорните отношения с фирмата по поддръжка, нито със  заплащането на услугата.  По отношение на протоколите, дава показания, че е имало проблем със скенера, който не е записвал реалното време, като служител на фирмата – Е. се е отзовал. Друг служител на фирмата – В.Н.е идвал за появителната машина през  юли месец, но това не било отразено в договора. Твърди, че за миналата година специалистите са идвали  , два пъти за скенера, един път за проявителната машина, за Медицинския център са идвали, но там вече мисля е почасово плащането и не е запозната, да са идвали и не се състави протокол за контрола на качеството, при съставянето на който присъства инженер от фирмата по поддръжка.

С молба Вх.№ 4096/29.11.2018г. ищеца по делото уведомява съда, че ответникът „МБАЛ – КАВАРНА” ЕООД е превел на 11.10.2018г. по сметка на „***” ЕООД сума в общ размер от 1000лв. с посочено основание за плащане – по фактура №0000000424/07.04.2017г., фактура №0000000425/11.04.2017г. и  фактура №0000000432/22.05.2017г. В молбата си ищеца пояснява, че преведената сума е по-малка от задълженията по описаните в основанието на платежното фактури и е достатъчна да погаси задълженията само по фактура №0000000424/07.04.2017г. и фактура №0000000425/11.04.2017г, ведно с лихвата за забава към 06.03.2018г., а именно: 982,92лв. Прави частичен отказ за сумата от 1000лв. от пълния предявен за установяване размер от 5255,23лв.

По искане на ищеца е допусната и изслушана съдебно – счетоводна експертиза, която не е била оспорена от страните и е приета по надлежния ред. Според вещото лице дължимата сума от ответното дружество при приспадане на сумите, платени от ответното дружество след завеждане на иска е 2700лв., а мораторната лихва е 309,15лв.

Безспорно страните са били в облигационни взаимоотношения с оглед на сключения договор за абонаментно техническо обслужване № DT1710 от 15.12.2016г., като ищецът се е задължавал да извършва сервизно обслужване на техническите съоръжения на ответника. В договора е залегнала клауза, че ответника дължи месечно възнаграждение в размер на 450,00 лева. Съобразно възражението на ответника, че ищецът не е извършвана ежемесечна профилактика на апаратурата в Многопрофилната болница, то следва да се отбележи, че в договора не е залегнало като клауза ежемесечна профилактика на машините и съоръженията, а извършването на технически и профилактични прегледи изобщо, което изключва те да се извършват всеки месец. Относно обслужване на медицинската техника, съдът кредитира показанията на свидетелите и на двете страни, които твърдят, че винаги когато е имало инцидент и се обадят на дружеството-изпълнител, те се отзовавали.

  По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск по чл. 422 от ГПК е следва да бъде уважен до сумата от 2700лв., с оглед и направеното изменение на иска по чл.214 от ГПК.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца разноски в производството, които са: 105,10 лева , заплатена държавна такса, 150,00 лева депозит за вещо лице и 1440,00 лева, заплатен адвокатски хонорар. В с.з., проведено на 31.01.2019г. проц.представител на ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатски хонорар на ищеца.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. В текста на цитираната разпоредба изрично е предвидено, че присъждане на по-нисък хонорар е възможно само в хипотеза на отправено искане в този смисъл от насрещната страна. Служебното повдигане и обсъждане на този въпрос от съда е недопустимо. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в параграф 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата разпоредба минимален размер / т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06,11,2013 г., постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК/. От представения договор за правна защита и съдействие се установява, че ищецът е заплатил сумата от 1440 лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност на разноските в тази им част, като моли същите да бъдат намалени до посочения размер в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът намира направеното искане за частично основателно. В случая предвид размера на претенцията, то съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 573,00 лв. Съдът намира, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което и размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде редуциран до размер близък до минималния, а именно - 600 лева. В разглеждания казус упълномощеният от ищеца адвокат е изготвил само искова молба и е осъществил процесуално представителство на доверителя си в открито съдебно заседание, като ответника в хода на производството е заплатил част от задължението си.

Поради тези съображения следва да се приеме, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и следва да бъде намалено до 600 лева.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че „Многопрофилна болница за активно лечение – Каварна” ЕООД, ЕИК 124142404, с адрес: гр.Каварна, ул.”Васил Левски” № 36, представлявано от управителя Д.П.Т.,   ДЪЛЖИ на „***” с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”***” № 12, ет.2, представлявано от управителя П.А.К.,  сумата от 2700.00 /две хиляди и седемстотин/ лева, представляваща дължими суми по данъчни фактури за доставени от „***“ ЕООД услуги; сумата  305,23лв. (триста и пет лева и двадесет и три стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата,  начислена от деня след датата на падежа по всяка една фактура  до 06.03.2018г.,  както и сумата 825,10 лв. (осемстотин двадесет и пет лева и десет стотинки), представляваща направени в заповедното производство разноски.

         ОСЪЖДА  Многопрофилна болница за активно лечение – Каварна ЕООД, ЕИК 124142404, с адрес: гр.Каварна, ул.”Васил Левски” № 36, представлявана от Д.П.Т., да заплати на  „***” с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.”***” № 12, ет.2, представлявано от управителя П.А.К., сумата от 855,10 /осемстотин петдесет и пет лева и десет стотинки/ лева, разноски в настоящото производство.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Добрич в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………