Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Каварна, 28.06.2018г.

 

В   И М Е Т О Н А   Н А Р О Д А

 

Каварненски районен съд, в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА

 

При секретаря Елена Шопова, като разгледа докладваното от съдията  Гр.д. №386 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по делото е образувано по искова молба с вх.№2393/28.06.2017г., подадена от Държавата, представлявана от Министъра на туризма, с адрес: гр.София, ул.“Съборна“, №1, срещу „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул.“***“, №27, представлявано от  Т.Г.В., за което представя извлечение от Търговския регистър за промяна във вписването.

В молбата се излага, че на 26.07.2016г. ищецът е сключил с ответника договор №Т-РД-29-144 за отдаване под наем на обект – изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж „*** – част 2“, разположен на територията на Община Каварна Излага още, че годишната наемна цена  за първата година била в размер на 2927.99 лева с вкл.ДДС. Твърди, че ответника не бил изпълнил задържанията си по договора като не осигурил водно спасяване, липсвали близки плаващи знаци, далечни плаващи знаци, информационни, предупредителни и забранителни табели, не било осигурено медицинско обслужване, липсвало санитарно-хигиенно поддържане на плажа и др. Горното било констатирано при проверка на 16.08.2016г., а на ответника било изпратено писмо в три дневен срок да заплати неустойка по неизпълнение на договора.

С оглед на горното моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 2440лв., уговорена при неизпълнение на договор. Претендира и разноски по делото. В с.з. ищецът не изпраща представител.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК представя писмен договор. Счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Посочва, че договора бил сключен на 26.07.2016г., а обекта бил предаден на в 14 дневен срок с приемо-предавателен протокол – 08.08.2016г. Посочва, че в този срок на наемателя било вменено задължение по т.6.1.22.1 от договора, като посочва, че не знае това задължение кога следвало да се изпълни – от датата на сключване на договора или от датата на предаване на обекта.

Освен това ответника твърди, че не е бил поканен на отстрани констатираните неизпълнения по договора, а направо му било изпратено писмо да заплати неустойка по него.

Моли съда да отхвърли исковата претенция. В с.з., чрез упълномощения адв.М.К. поддържа отговора и моли за отхвърляне на иска.

Каварненският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно между страните е налице валидно облигационно правоотношение възникнало след сключен договор №Т-РД-29-144/26.07.2016г. С договора Министъра на туризма е отдал под наем на търговско дружество „***“ ЕООД, за временно ползване обект – изключителна държавна собственост, представляващ морски плаж „***-2“, находящ се в гр.Каварна, имот с идентификатор 35064.501.2321 по КК, индивидуализиран като „морски плаж“. Наемателят, съгласно договора се задължил да заплаща годишна наемна цена в размер на 2927.99 лева с вкл.ДДС. Според задълженията залегнали в договора наемателя следвало да осигури за своя сметка техническо оборудване на морския плаж, съгласно ЗУЧК със съоръжения, технически средства и преместваеми обекти за извършване на задължителните дейности по осигуряване на водно спасяване, по обезопасяване на прилежащата акватория, здравно и медицинско обслужване и санитарно-хигиенно поддържане на плажа в периода от време не по-късно от 1 юни и не по-рано от 30 септември на съответната календарна година. За времето извън този период наемателя трябвало да осигури за своя сметка почистване на морския плаж и необходимите технически средства и съоръжения за обозначаване на плажа като неохраняем. За неизпълнение на тези и други клаузи от договора била предвидена неустойка размер на 5% от наемната цена за съответната година за всеки конкретен случай.

С Констативен протокол №5 от 16.08.2016г., представители на регионалната здравна инспекция са констатирали, че задълженията по договора са неизпълнени. На тогавашния управител В.В. е изпратено писмо, с което същият е уведомен за направените констатации и съответно е уведомен за дължимата неустойка в размер на 2927.99 лева.

В съдебно заседание е разпитан свидетеля Г. Д. М. – присъствал по време на проверката. Той уточнява, че през летния сезон на 2016г. били изпратени от Министерството на туризма да извършват проверки по плажовете на Черноморието. При проверката на морски плаж *** част 2, извършена на 16.08.2016г. плажа изглеждал като безстопанствен. Нямало нищо на него, нямало тоалетни, кошчета за боклук, спасителни постове. Не било почистено, нямало спасители, което било задължително, според договора.

С оглед възражението на ответника, че дължимата сума е в по-малък размер е допусната и  приета съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на в.л.П.Г., дължимата сума е в размер на 2 049.59 лева, тъй като е усвоена гаранцията до размер от 878.40 лева. Вещото лице обаче уточнява, че годишната наемна цена без включен ДДС е в размер на 2400 лева, такова е й твърдението в петитума на исковата молба. Вещото лице посочва, че от тази сума следва да се приспадне внесената гаранция в размер на  878.40. Което означава, че дължимата неустойка е в размер на 1561.60 лева. До този размер иска на ищеца е основателен, като за горницата до претендиания от 2440 лева, иска е неоснователен.

С оглед на горното съдът счита, че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1561.60 лева, като за разликата до претендирания размер  от 2440.00 лева, иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Доколкото в настоящото производство ищеца е освободен от заплащане на държавни такси при водене на делото, то на основание чл.78, ал.6 от ГПК  същите остават в тежест на ответника, който следва да ги заплати по сметка на Районен съд ***, и които са в размер на 97.60 лева. Ответникът следва да заплати  на ищеца разноски съобразно уважената част от иска, която е в размер на 34.86 лева.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът изчисли на 126.00 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул.“***“, №27, представлявано от  Т.Г.В., ДА ЗАПЛАТИ  на Държавата, представлявана от Министъра на туризма, с адрес: гр.София, ул.“Съборна“, №1, сумата от 1561.60 /хиляда петстотин шестдесет и един лева и шестдесет стотинки/ лева, представляваща неустойка за неизпълнение на Договор № Т-РД-29-144826.07.2016г., като отхвърля иска за горницата до претендиариния размер от 2440.00 /две хиляди четиристотин и четиридесет/ лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул.“***“, №27, представлявано от  Т.Г.В., да заплати по сметка на Каврненски районен съд, държавна такса по водене на делото в размер на 97.60 /деветдесет и седем лева и шестдесет стотинки/ лева, представляваща 4 на сто върху цената на иска, както и 5.00 /пет/ лева за служебно издаване на един изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул.“***“, №27, представлявано от  Т.Г.В.,да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на туризма, с адрес: гр.София, ул.“Съборна“, №1, сумата от 34.86 /тридесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки/ лева, разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на туризма, с адрес: гр.София, ул.“Съборна“, №1, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул.“***“, №27, представлявано от  Т.Г.В., сумата от 126.00 /сто двадесет и шест/ лева, разноски по водене на делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………….