Р Е Ш Е Н И Е

№22

гр.Каварна 16.03.2016г.

 

В   ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

Каварненският районен съд в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА     

 

при участието на секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията Гр.д. №397 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, ЕИК 200644029, против В.С.И., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415 ГПК, вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 03.10.2008г. е сключил с ответника договор за потребителски паричен кредит с № PLUS-01272014, въз основа на който му е отпуснал заем в размер на 2 000.00 лв. От своя страна заемателят се е задължил да погаси заема чрез заплащане на 33 месечни вноски, 32 от които на стойност 90.54лв. и една на стойност 99.52 лв., които включват главницата и добавка, представляваща печалбата на заемодателя.

След като погасил обща сума в размер на 724.32 лева, ответникът преустановил плащанията на 30.09.2009г. На основание чл.5, изр. второ от договора, кредитът е трансформиран в предсрочно изискуем в пълен размер, считано от 31.10.2009г. Ето защо, ответникът следвало да заплати заема, увеличен с възнаграждението за кредитора, в размер на общо 2263.48 лева, от които 1648.83  лева - главница и 614.65 лева – печалба на дружеството. Наред с неизплатените вноски по кредита, ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на 792.22 лева за периода от 31.10.2009г. до 18.06.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 29.06.2015г. до окончателно изплащане на задължението. Поради липса на изпълнение, за горните суми било образувано заповедно производство по ч.гр.д №276/2015г. на РС Каварна и била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №121/01.07.2015г. В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът подал възражение за недължимост, поради което заповедта не е влязла в сила, а ищецът имал правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове. Моли за уважаването им в цялост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното погасяване.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца юрк.К.Н., в депозирано писмено становище моли исковете да бъдат уважени в цялост с оглед тяхната доказаност. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът не е подал писмен отговор.

В проведеното съдебно заседание ищецът се явява лично, като заявява, че не оспорва предявените срещу него искове. Излага, че причина за депозираното възражение срещу издадената заповед за изпълнение е било затрудненото му финансово положение и желанието му да получи отсрочка за изпълнение на задълженията си към ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл.235, ал.2, вр. с чл.12 ГПК, обсъди доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното Ч.гр.д. №276/2015г. на КРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл.415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

На 03.10.2008г. е сключен договор за потребителски паричен кредит между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД в качеството на кредитор и ответника в качеството на потребител. Установява се, че ответникът е подписал договора и заявление, с което е поискал сумата по кредита да бъде преведена по негова банкова смета в Юробанк и Еф Джи България АД. Ответникът не е оспорил, че представените от ищеца писмени доказателства - процесният договор за паричен кредит, ведно със заявление за предоставяне на данни за банкова сметка ***ни са подписани от него.

По силата на договора, кредиторът предоставя на потребителя кредит в размер на 2000 лв. Месечните погасителни вноски са 33, всяка по 90.54 лв. Общата стойност на плащанията е 2987.80 лв. при договорен годишен процент на разходите: 35.77 % и погасителен план, индивидуализиран в договора. Падежът на първата вноска е 30.10.2008г., а на последната – 30.06.2011г. Уточнено е в договора, че погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по заема, покриване на разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и изплащането на добавка, съставляваща печалбата на кредитора.

Договорът не е оспорен като неавтентичен /в частта относно подписа на ответника/, поради което макар и частен диспозитивен документ, има материална доказателствена сила спрямо ответника - че отразените в него неизгодни за страната факти са верни. Съдът приема, че е налице взаимна обвързаност между договора за паричен кредит и заявлението за предоставяне данни за банкова сметка, ***, че отпуснатият паричен кредит е преведен по посочената от длъжника сметка.

Ответникът признава, че е получил отпуснатата по кредита сума, а това обстоятелство се потвърждава и от упоменатото в договора, раздел удостоверявания, абзац последен, където е посочено, че с полагане на подписа си, кредитополучателят удостоверява, че е получил посочената сума в поле "размер на заема", предоставена по посочената от него сметка. Както се посочи, ответникът не е оспорил подписа си, положен в договора, поради което същият обвързва съда относно неизгодните за страната факти. Нещо повече, ищецът твърди, а ответникът не отрича, че част от дължимата сума по кредита – 724.32 лева, са погасени. Частичното плащане е извънсъдебно признание на неизгоден факт, поради което съдът приема, че ответникът има задължение към ищеца на процесното основание.

Според чл.5 от договора, при просрочване на две или повече месечни вноски и считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, като изрично е посочено, че при забава на една или повече месечни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Няма спор, че е погасена сума в разер на 724.32 лева, както и че предсрочната изискуемост е настъпила на 31.10.2009г. - падежната дата на втората непогасена вноска.

Както се посочи, в договора за кредит са предвидени за плащане както обезщетение за забава, така и надбавка, която представлява печалба на кредитора, като ответникът се е съгласил на тези условия и чрез сключване на договора ги е приел. Следователно, с оглед неизпълнението си, същият дължи и тези допълнителни суми към взетия заем, тъй като те се явяват санкционна последица за него предвид неизправността му като страна в правоотношението.

С подписване на договора, ответникът изрично се е съгласил, че при настъпване на предсрочна изискуемост, дължи връщане както на непогасената главница, така и на уговореното възнаграждение за кредитора. Именно защото кредиторът се е лишил от благото да ползва предоставените на заемополучателя средства, на същия се дължи връщане не само на предоставената главница, но и на надбавката, която е уговорена като негова печалба и обезщетение за забава, доколкото такъв иск изрично е предявен.

От доказателствата по делото и признанията на ответника се установи, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 31.10.2009г., като непогасеният остатък възлиза на сумата от общо 1648.83 лева, колкото се претендира за установяване от ищеца и дължима надбавка по кредита в размер на 614.65 лева, представляваща печалба на дружеството. Обезщетение за забава /чиято дължимост е изрично уговорена в чл.5 от договора/ се дължи за периода от настъпване на предсрочната изискуемост – 31.10.2009г. до 18.06.2015г. /за който краен период е подадено заявлението и е присъдено със заповедта по чл.410 ГПК/.

Съгласно твърденията на ищеца, неоспорени от ответника и представените писмени доказателства се установява, че с Договор за цесия от 08.07.2014г. сключен между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД /цедент/ и „Фронтекс интернешънъл” ЕАД /цесионер/ процесното вземане е прехвърлено, като на осн. чл.99 ЗЗД ответникът е уведомен надлежно за прехвърлянето.

Поради изложеното, съдът намира, че предявените искове са изцяло основателни и доказани по размер. При лежаща върху ответника доказателствена тежест, същият не установи да е погасил всички дължими суми на ищеца, а напротив призна дължимостта на претендираните суми. Ето защо, в полза на ищеца съществуват вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение, поради което и дължимостта им следва да бъде призната за установена.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се присъдят в полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК. Направено е съответно искане, представен е списък по чл.80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на 104.84 лева общо платена ДТ.  Претендира се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 443.90 лева, което е в предвиден размер по чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на основание чл.78, ал.8, вр. с ал.1 ГПК, следва да се присъди на ищеца. Разноските от общо 548.74 лева ще се поставят в тежест на ответника.

Съгласно т.12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение. Следователно, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца ще се присъдят разноските в заповедното производство в размер на 483.06 лева - платена държавна такса и  юрисконсултско възнаграждение /колкото е присъдено със заповедта, като съдът не може да присъжда сума в различен размер, тъй като е обвързан от постановеното от заповедния съд/.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че  В.С.И., ЕГН *********, с адрес ***, дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление, гр.София, ***, представлявано от А.В.Г., следните суми: 1648.83 лева - главница по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01272014 от 03.10.2008г., 614.65 лева - печалба на кредитора; 792.22 лева - обезщетение за забава върху главницата за периода от 31.10.2009г. до 18.06.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2015г.- датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното погасяване, за които суми в полза на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №121/01.07.2015г. по ч.гр.д. №276/2015г. по описа на РС Каварна.

ОСЪЖДА В.С.И., ЕГН *********, да заплати на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, ЕИК 200644029, сумата от общо 483.06 лева - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №276/2015г. на РС Каварна и сумата от общо 548.74 лева - разноски в производство по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………..