Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Каварна 23.06.2017г.

 

В   ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

Каварненският районен съд в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА     

 

при участието на секретаря А.М. и в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията Гр.д. №409 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба подадена от „К.О.Т.“ ЕООД, чрез адвокат К.К. *** – Д.З.“, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че между „К.О.Т.“ ЕООД и ЕТ „В. – Д.З.“ е имало установени трайни търговски отношения, като по заявка на ответника,  ищецът  му доставял стоки – дизелово гориво, които съгласно договореното ответникът следвало да заплаща по банков път,  след издаването на съответните фактури. Ищецът в качеството си на продавач е продал на ответника договорените стоки, които последният в качеството му на купувач е получил, но не е заплатил. Твърди, че доставката от ищеца и получаването на стоката от ответника се установява от издадените от „К.О.Т.“  ЕООД, като изпращач и превозвач и подписани от Д.З. – представляващ ответника ЕТ „В. – Д.З.“ като получател,  товарителници с номера, както следва: серия А, №000518 от 30.08.2014 г., серия А, №004603 от 24.08.2015 г., серия А, №005047 от 13.10.2015 г., серия А, №005223 от 22.11.2015 г., серия А, №005554 от 23.11.2015 г., серия А, №005679 от 22.12.2015 г., серия А, №005887 от 26.02.2016 г. В качеството си на продавач на гориво, ищецът не е получил цената по посочените седем доставки на гориво с купувач ответника, получени от последния. Посочените в товарителниците данни съвпадали с тези, по издадените от ищеца, за продажбите фактури с номера и на стойност, както следва: фактура № 0000105460/30.08.2014 г. на стойност 26 897,08 (двадесет и шест хиляди осемстотин деветдесет и седем и 0,08) лева, с неразплатен остатък 8 050,53 лева с ДДС; фактура  №0100106889/24.08.2015 г. на стойност 18 030,54 (осемнадесет хиляди  и тридесет лева и 0,54) лева, с дата на падеж: 13.09.2015 г., с неразплатен остатък 1000 лева с ДДС; Фактура  №0200000036/13.10.2015 г. на стойност 9549,54 (девет хиляди петстотин четиридесет и девет лева и 0,54) лева, с дата на падеж: 02.11.2015 г., с неразплатен остатък 8 193,45 лева с ДДС; фактура  №0100107390/23.11.2015 г. на стойност 18 792 (осемнадесет хиляди седемстотин деветдесет и два лева) лева, с дата на падеж: 13.12.2015 г., с неразплатен остатък 3000 лева с ДДС; Фактура  №0100107228/22.10.2015 г. на стойност 15 312 (петнадесет хиляди триста и дванадесет лева) лева с ДДС, с дата на падеж: 11.11.2015 г., с неизплатена цялата сума; фактура  №0100107496/22.12.2015 г. на стойност 9 457,52 (девет хиляди четиристотин петдесет и седем лева и 0,52) лева с ДДС, с дата на падеж: 11.01.2016 г., с неизплатена  цялата сума и фактура  №0100107647/26.02.2016 г. на стойност 11 241,23 (единадесет хиляди двеста четиридесет и един лева и 0,23) лева с ДДС, с дата на падеж: 17.03.2016 г., с неизплатена цялата сума.

Ищецът твърди още, че е водил и води редовно Дневници за продажби, където за всеки месец били заведени всички продажби на стоки на ответника ЕТ „В.-Д.З.“. Всяка една от цитираните по горе фактури била издадена от ищцовото дружество, като макар и неподписани от ответника те съдържали всички елементи на договора за продажба и доказвали валидно сключени множество договори за покупко-продажба, по които ищецът е изпълнил задълженията си – да предаде стоките посочени в тях на купувача, както и получаването им от последния.

          Въпреки многократните покани до едноличния търговец за заплащане на дължимите суми по издадените фактури, ответникът направил частични плащания само по някои от тях. С оглед обстоятелството, че към дата 29.08.2016 г. не са били изплатени дължимите суми, ищецът на основание чл.410 от ГПК, е депозирал срещу ответника, в Районен съд  Каварна, заявление за издаване на заповед за изпълнение на дължими главници по горепосочените фактури, мораторна лихва за забава до датата на подаване на заявлението – 29.08.2016 г., ведно със законната лихва върху задължението от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, по всяка една от процесните фактури. По образуваното пред РС Каварна Ч.гр.д. №351/2016г. на 30.08.2016 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която ответникът е осъден да заплати на „К.О.Т.“ ЕООД поисканите в заявлението суми, а именно главници общо в размер на 56 254,73  (петдесет и шест хиляди двеста петдесет и четири лева и 0,73) лева, лихви общо в размер на 5 617,23  (пет хиляди шестстотин и седемнадесет лева и 0,23) лева, държавна такса в размер на 1237,44 (хиляда двеста тридесет и седем лева и 0.44) и адвокатско възнаграждение в размер на 1800  (хиляда и осемстотин) лева.

          След получаване на заповедта за изпълнение, ответникът е направил възражение по чл.414 от ГПК,  с което е оспорил  изцяло вземането на ищеца, което е породило правния интерес от завеждане на настоящия иск. Ищецът моли съда да постановите решение, с което на основание чл.422 от ГПК да признаете за установено, че ЕТ „В.-Д.З.“, със седалище и адрес на управление: област Добрич, общ.Каварна, гр.Каварна 9650, ул“С.К.“ №*, с ЕИК ****, представлявано и управлявано от Д.Д.З., дължи на „К.О.Т.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: област Варна, община Аксаково, гр.Аксакова 9154 ул“Ч.“ *, с ЕИК ****, представлявано и управлявано от Г.Н.Я., сумите предмет на Заповед № 144/30.08.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по Ч.гр.д.№ 351/2016г. по описа на РС Каварна. Претендира за присъждане на сторените разноски в заповедното производство както и разноските в настоящото производство.

В съдебно заседание с оглед заключението на вещото лице прави намаление на иска като моли съда да признаете за установено, че ответникът дължи на ищеца главници общо в размер на 56 204,20 лева и лихви общо в размер на 5 610.45 лева. 

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор, не представя доказателства и не прави доказателствени искания. В с.з. заявява, че не оспорва иска за главницата, а единствено за претендираната лихва с мотива, че е извършил плащания на същата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

 Процесните седем броя фактури и товарителници, на които се основават исковете за главниците, са представени от ищеца в заверени копия, приети са като писмени доказателства по настоящото дело и не са оспорени от ответника. Това са следните фактури: Фактура №0000105460/30.08.2014г., на обща стойност от 26,897.08 лв. /с ДДС/;  Фактура  №0100106889/24.08.2015г. на обща стойност от 18030.54 лв. /с ДДС/; Фактура  №0200000036/13.10.2015г. на обща стойност от 9 549.54 лв. /с ДДС/;  Фактура  №0100107228/22.10.2015г. на обща стойност от 15 312 лв. /с ДДС/; Фактура  №0100107390/23.11.2015г. на обща стойност от 18 792 лв. /с ДДС/; Фактура  №0100107496/22.12.2015г. на обща стойност от 9 457.52 лв. /с ДДС/; Фактура  №0100107647/26.02.2016 г. на обща стойност от 11 241.23 лв. /с ДДС/; Товарителница серия А, № 000518 от 30.08.2014г.; Товарителница серия А, № 004603 от  24.08.2015г.; Товарителница серия А, № 005047 от 13.10.2015г.; Товарителница серия А, № 005223 от 22.10.2015г.; Товарителница серия А, № 005554 от 23.11.2015г.; Товарителница серия А, № 005679 от 22.12.2015г.; Товарителница серия А, № 005887 от 26.02.2016г. Фактурите са издадени за доставка на посоченото в съдържанието им гориво /Дизелово гориво Б6/ от дружеството-ищец на ответния едноличен търговец, като във всяка от тях е посочена освен общата стойност на доставката /с включен ДДС/, още и вида на стоката - предмет на доставката, количеството й и нейната единична цена. Във всяка от фактурите е посочен номера на товарителницата, датата на възникване на данъчното събитие/ дата на плащане и дата на падеж. Посочен е и начина на плащане - по сметка на доставчика. Във фактурите липсват подписи от страна на посочените получател и съставител, т.е. от страните по делото, но между същите няма спор както относно издаването им, така и относно съдържането им, а и от неоспореното заключение на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Г.Н., се установи, че тази фактури са осчетоводени както в счетоводствата на ищеца, така и в счетоводството на ответника - в аналитичен регистър на счетоводна сметка 401 Доставчици/К.О.Т. ЕООД, аналитичен регистър на счетоводна сметка 509/2 – ваучери за гориво, хронологичен регистър на счетоводна сметка 304 Стоки/дизелово гориво, както и в съответните резултатни счетоводни документи. Същите освен това са включени и в представените от ищеца и ответника пред НАП справки-декларации по ЗДДС за съответните месеци.

Вещото лице е констатирало още при извършената от него документална проверка, че ответникът е извършил само частични плащания по процесните  фактури, след които по тях е останала дължима сума в общ размер на 56 204,20 лева. При лежаща върху ответника доказателствена тежест за установяване факта на плащане на дължимите по фактурите суми, същият не е ангажирал никакви доказателства за това, като освен това е направил признание за дължимостта им. Вещото лице е изчислило още в приетото и неоспорено от страните заключение, че общия сбор на мораторната лихва, върху дължимите главници по седемте фактури, изчислена към дата 29.08.2016г. възлиза на 5 610,45 лева. 

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Процесните установителни искове, за установяване дължимостта на претендираните главници и лихви по процесните седем броя фактури са основателни и доказани в пълния им предявен размер /след направеното изменение на исковете/. Представените по делото фактури, от които ищецът черпи правата си по тези искове, са издадени от него, съдържат всички изискуеми от чл.7, ал.2 ЗСч. реквизити /без подписите/, включая и данни за вида, количеството, единичната и общата стойност на стоката-предмет на продажба и доставка. Същите фактури освен това са осчетоводени в счетоводствата на ищеца /имащ качеството на продавач, респ. доставчик на стоката по фактурите/ и на ответника в качеството му на купувач на стоката, включени са в съответно подадените от двете страни справки-декларации пред НАП и дневници за продажби, респективно-за покупки. Тези данни са достатъчни, за да се приеме, че представените фактури доказват възникването на сочените от ищеца облигационни правоотношения между него и ответника с предмет-търговска продажба на движими вещи /горива/, по силата на които за ищеца в качеството му на продавач е възникнало задължение да предаде отразените в съдържанието на фактурите стоки, а ответникът като техен купувач е поел задължението да заплати продажната им цена, отразени във фактурите. Изпълнението на задължението на ищеца за предаване на продадената стока на ответника е удостоверено в представените по делото двустранно подписани товарителници, а и се индицира от факта на осчетоводяване на фактурите в счетоводството на ответника. Изпълнението на това задължение на ищеца, произтичащо от продажбените сделки, документирани с процесните фактури, се установява и от признанието на ответника направено в с.з. С оглед на всичко това съдът приема, че ищецът е изправна страна по възникналите търговски отношения с ответника. Последният обаче не доказва изпълнението на неговото основно задължение, произходящо от продажбените му сделки с ищеца, а именно - да заплати цената на доставената му и уговорена стока, като се изключи констатираните от вещото лице частични плащания, след които по същите са останали като  дължими претендираните от ищеца сума по тях. Те са и изискуеми, защото видно от съдържанието на фактурите падежа на плащането по всяка една от тях е настъпил. Предвид гореизложеното исковете за установяване дължимостта на претендираните главници по процесните фактури се явяват доказани и основателни в пълния им предявен размер, поради което същите искове ще се уважат изцяло. Заедно с това по отношение на ответника следва да бъде признато, че дължи и законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на  депозиране в съда на заявлението по чл.410 ГПК – 29.08.2016г. до окончателното им изплащане.

Предвид основателността на исковете за процесните главници се явяват доказани по основание и размер, и акцесорните искове за заплащане на обезщетение за забавеното плащане на тези главници. Забавата в плащането им се установи и по всяка от фактурите тя е настъпила от деня, следващ падежа на плащането уговорен от страните и вписан в съответната фактура. И понеже забавата в плащането им е продължила през целия исков период, за който се претендира обезщетението за забава върху неплатената главница по всяка фактура, то и обезщетението за забава се дължи за целия този период, изчислено от вещото лице в общ размер на 5 610,45 лева.

С оглед на всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че предявените по реда на чл.422 ГПК искове са основателни, защото ищецът доказа в настоящото производство съществуването на вземането си, произтичащо от сключени седем договора за покупко-продажба на движими вещи – дизелово гориво, а ответникът не доказа изпълнение на своето задължение за заплащане на цената за закупените стоки, поради което предявените установителни искове следва да бъдат изцяло уважени.

По присъждане на направените разноски:

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер 1237.44 лева и адвокатско възнаграждение в размер от 1800.00 лева, или общо 3 037.44 лева. В исковото производство ищецът доказа реално заплатени разноски в общ размер от 4 285.44 лв. /1237.44 лв. - държавна такса за подаване на исковата молба, 2 870.00 лв. - адвокатско възнаграждение, за изплащането на което са представени фактури и извлечение по сметка, 150.00 лв. - депозит за вещо лице, 28.00 лв. – държавна такса за вписване на възбрана, удостоверения и преписи/. Общият размер на разноските в заповедното и исково производство е 7 322.88 лева, който следва да бъде присъден изцяло в тежест на ответника.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86 от ЗЗД, предявени от „К.О.Т.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: област Варна, община Аксаково, гр.Аксакова 9154 ул“Ч.“ *, с ЕИК ****, представлявано и управлявано от Г.Н.Я., чрез адвокат К.К. ***, с адрес на кантората гр.Варна, ул.“Ю.С.“ №**, против ЕТ „В.-Д.З.“, със седалище и адрес на управление: област Добрич, общ.Каварна, гр.Каварна 9650, ул“С.К.“ №*, с ЕИК ****, представлявано и управлявано от Д.Д.З., че ЕТ „В.-Д.З.“ дължи на „К.О.Т.“ ЕООД, сума в общ размер на 56 204,20 лв. /петдесет и шест хиляди двеста и четири лева и двадесет стотинки/, представляваща общ сбор от неизплатени суми по договори за продажба, за които са издадени фактури с номера и на стойност, както следва: фактура № 0000105460/30.08.2014 г. на стойност 26 897,08 (двадесет и шест хиляди осемстотин деветдесет и седем и 0,08) лева, с неразплатен остатък 8 000,00 лева с ДДС; фактура  №0100106889/24.08.2015 г. на стойност 18 030,54 (осемнадесет хиляди  и тридесет лева и 0,54) лева, с дата на падеж: 13.09.2015 г., с неразплатен остатък 1000 лева с ДДС; фактура  №0200000036/13.10.2015 г. на стойност 9549,54 (девет хиляди петстотин четиридесет и девет лева и 0,54) лева, с дата на падеж: 02.11.2015 г., с неразплатен остатък 8 193,45 лева с ДДС; фактура  №0100107390/23.11.2015 г. на стойност 18 792 (осемнадесет хиляди седемстотин деветдесет и два лева) лева, с дата на падеж: 13.12.2015 г., с неразплатен остатък 3000 лева с ДДС; фактура  №0100107228/22.10.2015 г. на стойност 15 312 (петнадесет хиляди триста и дванадесет лева) лева с ДДС, с дата на падеж: 11.11.2015 г., с неизплатена цялата сума; фактура  №0100107496/22.12.2015 г. на стойност 9 457,52 (девет хиляди четиристотин петдесет и седем лева и 0,52) лева с ДДС, с дата на падеж: 11.01.2016 г., с неизплатена  цялата сума и фактура  №0100107647/26.02.2016 г. на стойност 11 241,23 (единадесет хиляди двеста четиридесет и един лева и 0,23) лева с ДДС, с дата на падеж: 17.03.2016 г., с неизплатена цялата сума, ведно със законната лихва върху главниците считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 29.08.2016г. до окончателното изплащане, както и сума в размер 5 610,45 лв. /пет хиляди шестстотин и десет лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща общ сбор от обезщетението за забава по всяка една неплатена фактура, за периода от датата на падежа на съответното задължение до 29.08.2016г., за които суми е издадена Заповед № 144 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 30.08.2016 г. по частно гр. дело № 351/2016г. на Каварненски районен съд.

ОСЪЖДА ЕТ „В.-Д.З.“, с ЕИК ****, да заплати на „К.О.Т.“ ЕООД, с ЕИК ****, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 7 322.88 лв. /седем хиляди триста двадесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/, от които 3 037.44 лева представляваща разноски по заповедното производство и 4 285.44 лв., представляваща разноски по настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………….