Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Каварна 10.03.2016г.

 

В   ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

Каварненският районен съд в публично заседание на втори февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА      

 

при участието на секретаря А.М. и в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията Гр.д. №41 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба подадена от Т.Б., чрез процесуалния му представител адв.М.Ж., срещу „Т.К.Е.С.Р.“” ЕАД, ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, вр. с чл.55, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че на 08.11.2010г. между него и ответника е подписан анекс към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съгласно т.2 от който, страните са потвърдили, че сключеният между тях предварителен договор за закупуване  на недвижим имот, представляващ апартамент №** М. с идентификатор №***, находящ се в голф комплекс „Т.С.“ с.Б. общ.К. е прекратен и че продавачът дължи връщане на платената от купувача сума в размер на 48 900 евро, както и заплащане на неустойка в размер на 10 787.47 евро. Неустойката е следвало да се плати на две равни  вноски в срок до 31.12.2010г., а останалата сума да се върне на девет равни вноски от по 5 333.33 евро, най-късно в срок до 30.06.2012г. - съгласно т.3 от договора, но ответникът не спазил договорените срокове. Твърди, че до момента ответникът е превел общо сумата от 39 087.47 евро, с която са погасени част от дължимите суми.

По заявление подадено от ищеца срещу „Т.К.Е.С.Р.“” ЕАД, РС Каварна е образувал Ч.Гр.д. №538/2014г. по което е издадена заповед за изпълнение, с която длъжникът е осъден да плати на кредитора процесните суми. Длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед, с което е възникнал правният интерес за ищеца от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането. С изложените твърдения моли съда да постанови решение, с което да приеме  за установено, че „Т.К.Е.С.Р.“” ЕАД му дължи, сумата от на 7 744.87 /седем хиляди седемстотин четиридесет и четири евро и осемдесет и четири евроцента/, представяща мораторни лихви върху неплатени в срок суми по анекс от 08.11.2010г., за периода от 08.12.2011г. /съгл. чл.111, б.”в” от ЗЗД/ до 04.08.2014г.; сумата от 3 299.99 /три хиляди двеста деветдесет и девет евро и деветдесет и девет евроцента/, представляваща част от неплатената осма вноска; сумата от 901.07 /деветстотин и едно евро и сеем евроцента/, представляваща дължимата лихва за забава върху сумата от 3 299.99 евро за периода от датата на падежа 01.04.2012г. до 03.12.2014г. – датата на завеждане на заповедното производство; както и дължимите лихви за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение №22 от 08.12.2014г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира за присъждане на разноските в заповедното производство в размер на 1082.29 лв., от които 467.29 лв. държавна такса и 615 лв. адвокатско възнаграждение.  

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че между страните на 08.11.2010г. е сключен анекс, както и направените плащания посочени в исковата молба. Счита исковете за заплащане на мораторни лихви върху първите четири вноски /с падежи: 23.11.2010г., 31.12.2010г., 31.10.2011г., 30.11.2011г./ и за заплащане на сумата от 3 299.99 евро, за погасени по давност на осн. чл.111, б.”в” от ЗЗД, поради което моли да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 02.08.2007г. между ищеца Т.Б. и ответника „Т.К.Е.С.Р.“” АД е сключен предварителен договор за покупко-продажба на имот, по силата на който продавачът се е задължил да прехвърли на купувача правото на собственост върху недвижим имот представляващ апартамент №** М. В., с идентификатор ****, находящ се в голф комплекс „Т.С.“ с.Б. общ.К.

На 02.06.2009г. между страните е подписано споразумение за прекратяване на предварителния договор, считано от датата на подписване на същото, като продавачът се е задължил да заплати на купувача в рамките на 14 дни от подписване на споразумението сумата от 48 900 евро, представляваща преведени от купувача вноски, както и лихва в размер на 10 787.47 лева.

На 08.11.2010г. между страните е подписан анекс към предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, с който са предоговорени клаузите на споразумението в частта уреждаща сроковете за връщане на платените суми. Страните са се съгласили, че продавачът дължи на купувача само и единствено сумата от 59 687.47 евро, която сума следва да бъде изплатена разсрочено на 11 вноски, първите две от които в размер на 5 393.74 евро, а останалите девет - всяка по 5433.33 евро.

Тъй като ответникът не изпълнил точно и в срок задължението си за връщане на дължимите суми, ищецът е подал до РС Каварна заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с вх.№3802/05.12.2014г, по което е образувано Гр.д. №538/2014г. по описа на КРС. Със заповед №222/08.12.2014г. съдът е разпоредил длъжникът „Т.К.Е.С.Р.“”, ЕАД да заплати на кредитора Т.Б., сумата от 7 744,84  евро (седем хиляди седемстотин четиридесет и четири  евро и осемдесет  и четири  евроцента), представляваща мораторна лихва върху неплатени в срок суми по Анекс към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, подписан на 08.11.2010г., за периода от 08.12.2011г. до 04.08.2014г.; сумата от 3 299,99 евро (три хиляди двеста деветдесет и девет евро и деветдесет и девет евроцента), представляваща част от неплатена осма вноска по Анекс към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, подписан на 08.11.2010г., ведно със законната лихва  върху сумата от 3299,99  евро от датата на подаване на заявлението – 05.12.2014г. до окончателно изплащане; сумата от 901.07 евро (деветстотин и едно евро и седем евроцента), представляваща дължимата лихва за забава върху сумата от 3299,99  евро, за периода от датата на падежа 01.04.2012г. до 03.12.2014г.; сумата  от 1082,29 лева (хиляда осемдесет и два лева и двадесет и девет стотинки), представляваща направени съдебно-деловодни разноски, включващи 467,29 лева (четиристотин шестдесет и седем  лева и двадесет и девет стотинки) внесена държавна такса и 615,00 лева (шестстотин и петнадесет  лева) адвокатско възнаграждение.

   От представените дневни извлечения от банкова сметка *** в Българо-Американска Кредитна Банка АД, за дати 31.07.2013г.; 28.08.2013г. и 26.09.2013г.; платежно нареждане /електронно банкиране/ за нареден превод на 04.08.2014г. за сумата 12 000 евро; справка за изплатени вноски на Т. Б., както и от приетата по делото ССЕ се установява, че по банкова сметка ***ние „споразумение” в общ размер 39087.47 евро. Вещото лице е установило, че с извършените плащания са погасени от първа до седма вноска изцяло и частично погасена осма вноска, от общо дължими единадесет вноски. Закъснителната лихва за всяко едно плащане, считано от 08.12.2011г. до датата на плащането вещото лице е изчислило в общ размер на 7 744.84 евро, а само за първите четири вноски за посочения период в общ размер 3760.29 евро.  

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Установителните искове по чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

По исковете с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, когато длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. В настоящото производство страните чрез подписания между тях анекс, след като са прекратили по взаимно съгласие предварителния договор за продажба, са придали външен израз на уредени от закона правни отношения във връзка с последващите облигационни последици от прекратения договор. С иск по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД, разполагат лицата, които твърдят че са престирали с оглед на очакваното в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните, оправдаващо престацията, по правоотношение което е отпаднало поради прекратения договор. За да е налице третия фактически състав на нормата на чл.55, ал.1 ЗЗД, за неоснователно обогатяване, в тежест на ищеца е да установи, че е престирал с оглед на основателното очакване в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните, оправдаващо предприетото от него разместване на имуществени блага, което правоотношение не е възникнало, или макар и да е възникнало е било прекратено и е отпаднало с обратна сила.

Анализът на събраните  процеса доказателства води до извода, че първоначално между страните по делото е сключен предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот. Ответното дружество се е задължило съобразно клаузите на подписаното съглашение, да изгради жилищен комплекс, в частност апартамента предмет на договора, след което в уговорения между страните срок и при достигната определен степен на завършеност на апартамента, да прехвърли собствеността върху него на ищеца. От непротиворечивите твърдения на страните и събраните в процеса доказателства се установява по безспорен начин, че купувача - ищец в настоящото производство е изпълнил задълженията поети в сключения предварителен договор за продажба на недвижим имот. Той е заплатил част от уговорената между страните продажна цена за процесния недвижим имот, като е сторил това в посочените в договора срокове. Не се установиха други неизпълнения на клаузи от договора, за които ищецът се е задължил, да не са изпълнени от него или той да не е в готовност да ги изпълни в зависимост от изпълнението на ответника.

Вместо сключване на окончателен договор, на 02.06.2009г. страните са прекратили по взаимно съгласие действието на сключения между тях предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, като продавача се е задължил в 14-дневен срок да изплати на  купувача направените вноски по предварителния договор в общ размер на 48 900 евро, както и лихва в размер на 10 787.47 евро. С анекс от 08.11.2010г. страните са предоговорили сроковете за заплащане на дължимата от продавача сума в размер на 59 687.47 евро, като са разсрочили изпълнението на 11 вноски, всяка с индивидуално определен срок за плащане.

По своите правни последици постигнатото споразумение за прекратяването на действието на предварителния договор по взаимно съгласие, може да се приравни на развалянето на предварителния договор за продажба, тъй като има същите правни последици за страните. Извършената от ищеца парична престация по предварителния договор остава без правно основание, тъй като при развалянето на двустранните договори, дори и по взаимно съгласие на страните, подлежи на връщане всичко получено като насрещно задължение от другата страна до този момент. Престираното подлежи на връщане като дадено на отпаднало основание, тъй като развалянето на договора заличава с ретроактивен ефект възникналото от него правоотношение.

След прекратяването на действието на предварителния договор, страните със сключените между тях споразумение и анекс са придали договорна форма на установените от закона правни последици от това прекратяване. Така съгласно т.3 от Анекса, продавачът е поел задължението да възстанови на купувача сумата от 59 687.47 евро, на 11 вноски, всяка с определен срок за плащане. Съобразно чл.20 от ЗЗД, сключеното между страните по делото споразумение/анекс има за тях силата на закон и същите са длъжни да го изпълняват.

Страните не спорят, че по така сключеното споразумение ответникът е извършил плащания в общ размер на 3 9087.47 евро, както и че плащанията са извършени на дати различни от договорените. Спорът между страните се свежда до дължимостта на всички претендирани суми, с оглед направеното от ответника възражение за погасяване на част от тях по давност.  

Възражението на ответника за погасяване по давност на задължението за заплащане на сумата от 3 299.99 евро, с изтичане на кратката тригодишна давност съдът намира за неоснователно, т.к. вземанията предмет на споразумението не са периодични, а уговореното ежемесечно заплащане е свързано единствено с настъпване на изискуемостта на съответното задължение.

Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД, давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Спрямо процесното главно задължение е приложима общата петгодишна давност, която е започнала да тече на 01.04.2012г. /падежа на осмата вноска по анекс от 08.11.2010г./,  поради което до датата на исковата молба – 05.12.2014г. тя не е изтекла. Не е изтекла и специалната тригодишна давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД, приложима спрямо акцесорното вземане по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 901.07 евро. С оглед изложеното предявените искове за признаване установеността на посочените задължения, като основателни следва да бъдат уважени.

По иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Иска за признаване дължимостта на сума в размер на 7 744.84 евро, представляваща мораторни лихви върху неплатени в срок суми по анекс от 08.11.2010г., за периода 08.12.2011г. до 04.08.2014г., съдът намира за основателен.

Константна е съдебната практика по въпроса, че вземането по чл.86, ал.1 ЗЗД се съизмерява с изтеклите лихви, които се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава до плащането на главницата и се погасяват в тригодишен срок съгласно чл.111, ал.1, б.”в” ЗЗД. Когато искът е предявен след изтичане на три години от възникването й, но след датата на нейното погасяване, вземането за лихва се погасява за в бъдеще, без да се погасяват всички лихви, а само тези, които са били дължими преди тригодишния период на плащане на главното вземане. В този смисъл са и постановените по реда на чл.290 ГПК и имащи поради това задължителен за съдилищата характер Решение №38 от 23.02.2011г. на ВКС по гр. д. № 276/2010г., I г. о. и Решение №24 от 17.02.2009г. на ВКС по гр. д. № 574/2008 г., I т. о.

Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане (чл.119 ЗЗД). Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо (чл.114, ал.1 ЗЗД). В случая срокът на плащане на главниците е уговорен от страните в Анекса от 08.11.2010г., поради което длъжникът изпада в забава с изтичането му (чл.84, ал.1 ЗЗД). Или от датите следващи датите на определените от страните падежи ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва, поради това, че не изпълнява парично задължение с настъпил падеж (чл.86, ал.1 ЗЗД). Това е моментът от който започва да тече давността за погасяване на вземането за лихви. Лихви се дължат за всеки изминал ден след изпадане на длъжника в забава. С оглед на това, след като искът е предявен след като са изтекли три години от възникване на вземането за лихви, не се погасяват всички лихви, а само тези, които са били дължими преди тригодишния срок от предявяване на иска. В случая искът е предявен на 05.12.2014г. Считано три години назад ще е погасено вземането за лихви за времето от датите на падежите до 05.12.2011г. За времето от 08.12.2011г. /съобразно исковата претенция/ до датите на погасяване на всяка една от главниците ответникът дължи лихви за забава, изчислени от вещото лице Г.Н. в размер на 7744.84 евро. Предявеният иск в този размер се явява основателен и подлежи на уважаване.

По разноските:

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер 467.29 лева и адвокатско възнаграждение в размер от 615.00лева, или общо 1082.29 лева /хиляда осемдесет и два лева и двадесет и девет стотинки/. В исковото производство ищецът доказа реално заплатени разноски в общ размер от 1232.29 лв. /467.29 лв. - държавна такса за подаване на исковата молба, 615 лв. - адвокатско възнаграждение и 150 лева депозит за изготвяне на ССЕ/. Общият размер на разноските в заповедното и исково производство е 2 314.58 лв. /две хиляди триста и четиринадесет лева и петдесет и осем стотинки/, който следва да бъде присъден изцяло в тежест на ответника.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от Т.Б., гражданин на Р П., роден на ***г., чрез адвокат М.И.Ж. ***, с адрес на кантората гр.В.*****, против „Т.К.Е.С.Р.“” ЕАД, ***, с адрес на управление с.Б., общ.К., обл.Д., ж.к.„Трейшън Клифс Голф енд Спа Резорт“Т.К.Г.Е.С.Р.“”, жилищна група „А.на С.“ **, че ответникът „Т.К.Е.С.Р.“” ЕАД,  дължи на ищеца Т.Б., сумата от 3 299,99 евро (три хиляди двеста деветдесет и  девет евро и деветдесет и девет евроцента), представляваща част от неплатена осма вноска по Анекс към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, подписан на 08.11.2010г., ведно със законната лихва  върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 05.12.2014г. до окончателно изплащане; сумата от 901.07 евро (деветстотин и едно евро и седем евроцента), представляваща дължимата лихва за забава върху сумата от 3299,99  евро, за периода от датата на падежа 01.04.2012г. до 03.12.2014г.;  сумата от 7 744,84 евро  (седем хиляди седемстотин четиридесет и четири  евро и осемдесет  и  четири евроцента), представляваща мораторна лихва върху неплатени в срок суми по Анекс към предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, подписан на 08.11.2010г., за периода от 08.12.2011г. до 04.08.2014г., за които суми е издадена Заповед №222 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 08.12.2014г. по частно гр. дело №538/2014г. на Каварненски районен съд.

ОСЪЖДА „Т.К.Е.С.Р.“” ЕАД, ***, с адрес на управление с.Б., общ.К., обл.Д., ж.к“Т.К.Г.Е.С.Р.“”, жилищна група „А.на С.“ **, да заплати на Т.Б., гражданин на Р П., роден на ***г., чрез адвокат М.И.Ж. ***, с адрес на кантората гр.В.*****, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1082.29 лв. /хиляда осемдесет и два лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща разноски по заповедното производство, както и сумата 1232.29 лв. /хиляда двеста тридесет и два лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща разноски по настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………....