Р  Е  Ш  Е Н  И  Е

№ 

гр. Каварна, 29.06.2018г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на тридесет и първи май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЕСЕЛИНА  УЗУНОВА

 

при секретаря Елена Шопова като разгледа докладваното от съдия Узунова  гр.д. №411 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.60 от ЗКИ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът излага, че срещу ответника Г.Г.Ф. в качеството му на кредитополучател е издадена Заповед за незабавно изпълнение №89 от 01.06.2015г. на РС Каварна за следните суми: 2 917.46 лева, представляваща неизплатена главница по Договор №9/04.09.2008г. за кредитна карта за физически лица; сумата от 946.84 лева, представляваща лихва за периода от 22.10.2013г. до 28.05.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 01.06.2015г. до окончателното изплащане, както и сумата от 515.59 лева – сторените разноски по заповедното производство.

Посочва, че вземането произтича от сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и ответника договор №9/04.09.2008г. за кредитна карта на физически лица. По силата да договора, банката е открила на името на ответника картова сметка и му е издала кредитна карта Visa Classic. Банката е предоставила на кредитополучателя  да ползва при условията на договора кредитен лимит в размер на 4 000 лева, а ответника се задължил да ползва сумите и да ги възстановява съобразно т.2 от договора или поне минимална погасителна вноска по т.4.1. Съобразно договора срокът на ползване на кредитния лимит е до 04.09.2010г. или 2 години, считано от сключване на договора. Според чл.10.2 от договора, кредитния лимит можел да се възобновява с нов 2-годишен срок.

Ищеца посочва още, че съгласно договора кредитополучателят се задължил да заплаща на банката месечен лихвен процент върху усвоената сума, като към датата на подписване на договора  той бил 16.80 % месечно. Освен това следвало и да плаща такса за закъсняло плащане.

Кредитната карта била издадена въз основа на искане за издаване на кредитна карта за физически лица вх.№115 от 20.06.2008г., усвояването и погасяването на сумите било по сметка 700015207871837, като сумата от 4 000 лева била предоставена на 07.09.2008г., а първото усвояване било на 08.09.2008г.

Ищеца твърди още, че съобразно чл.10.2 от договора, сумата по кредита била револвирана на 04.09.2010г. с нов двугодишен период, с изтичането, на който срокът на действие на договора автоматично бивал продължаван с още две години, а последната транзакция по картата бил на 17.11.2012г. Ответника извършил частични плащания, като последното било на 15.07.2013г. и в размер на 120 лева. Посочва, че крайния срок за ползване на разрешения лимит, който бил двукратно удължавал, главницата и лихвата не били погасени, а за кредитора възникнало правото да претендира по съдебен ред вземането си. Ответника бил неизправна страна по договор №9/04.09.2008г. за кредитна карта за физически лица, тъй като бил допуснал просрочие в погасяването на дължимите плащания и в уговорения краен срок и след двукратното му удължаване не бил погасил задължението си.

Подадено било заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сочените суми, което било уважено и била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника. В срока за отговор било депозирано възражение, а на банката било указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Г.Г.Ф., в качеството си на кредитополучател, че вземането на „УниКредит Булбанк“ АД, произтичащо от Договор №9/04.09.2008г. за кредитна карта за физически лица, за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение №89 от 01.06.2015г. по ч.гр.д.№236/2015г. на РС Каварна за парично задължение в размер на 2917.46 лева, представляваща неизплатена главница по договор №9/04.09.2008г. за кредитна карта за физически лица; 946.84 лева, представляваща лихва за периода от 22.10.2013г. до 28.05.2015г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението в съда – 01.06.2015г. до окончателното й изплащане и разноски в заповедното и исково производство.

В с.з. ищеца, представляван от адв.М.Ж. поддържа исковата претенция. Твърди, че възражението по заповедното производство е депозирано от адвокат, назначен за особен представител на длъжника Г.Ф. в изпълнително дело насочено срещу него с два изпълнителни титула. Счита, че след като длъжника лично не е депозирал възражението, и дори не е уведомен за това производство, същото се явява недопустимо, като моли съда да се произнесе преюдициално спрямо него и да го прекрати. Отделно от това моли за уважаване на ищцовата претенция, като претендира разноски съобразно приложен списък.

Ответника Г.Г.Ф. е депозирал писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК чрез назначения особен представител адв.Г.Г.. Счита иска за допустим, но неоснователен. Посочва, че до ответника не било достигало уведомление, с което банката го уведомявала, че кредита бил станал предсрочно изискуем. Уведомлението, което било доставено с куриерска служба RAPIDO било получено от Л.Д.Ф., а не от Г.Г.. В документа получателя не се задължил да предаде пратката на адресата, не била проведена процедура по връчване на пратката, длъжника не бил търсен няколкократно, за да му е връчена пратката лично. Отделно от това посочва, че по това време длъжника е бил в невъзможност да получи пратката, т.к. бил по това време в чужбина. Твърди, че не е получавал уведомление от кредитора за настъпилата предсрочна изискуемост на договора, кредита не е станал предсрочно изискуем, поради което и иска се явявал неоснователен. Моли за отхвърляне на иска.

В с.з., ответникът не се явява, представлява се от адв.Г.Г., който моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна  следното:

С Договор №9/04.09.2008г. ищеца „УниКредит Булбанк“ АД е предоставил на Г.Г.Ф. кредитна карта с лимит от 4 000 лева. Според условията на договора срока на ползване на разрешения кредит е 04.09.2010г. Към договора са приложени Общи условия за кредитна карта за физически лица.

От приложеното ч.гр.д.№236/2015г. на Районен съд Каварна е видно, че е издадена Заповед №89/01.06.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, с която длъжникът Г.Г.Ф. е осъден да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД, главница 2 917.46 лева и лихва в размер на 946.84 лева, както и разноски по заповедното производство. С вх.№1835/15.05.2017г. адв.***, като пълномощник е депозирала възражение, за недължимост на сумата. Отделно от това са изискани и представени доказателства от ЧСИ ***за образувано изпълнително дело №20158100400170 срещу длъжника Г.Ф., на когото е изпратена покана за доброволно изпълнение, чрез особен представител адв.я.я.. От поканата за доброволно изпълнение е видно, че изпълнителните листи са издадени по ч.гр.д.№237/2015г. и ч.гр.д.№236/2015г., което е и повод за образуване на настоящото дело. От приложеното уведомително писмо на АК Добрич, е видно, че по гр.д.№364/2016г. по описа на РС Каварна на лицето Г.Г.Ф. е определена адв.***. След справка в деловодната система, съдът установи, че гр.д.№365/2016г. е образувано по искане на ЧСИ ***за назначаване на представител на длъжник в изпълнителното производство, което е образувано въз основа на изпълнителния лист по ч.гр.д.№236/2015г. по описа на КРС. От приложената покана за доброволно изпълнение е видно, че именно адв.я.я. е получила призовката и в срока по чл.414 от ГПК е депозирала възражението по ч.гр.д.№236/2015г. Т.е. възражението на проц.представител, на ищеца, направено в с.з. за недопустимост на производството е неоснователно.

Доколкото проц.представител на ответника е направил възражение за неуведомяване на ответника- длъжник за настъпилата предсрочна изискуемост на договора, то съдът намира следното същот за неоснователно. С  покана от 16.04.2015г., изпратена до длъжника на адреса, посочен както в договора, така и в исковата молба, същата е получена от Л.Ф. – майка на лицето на 14.05.2015г. Пощенските и куриерски служби нямат задължение да вписват задължението за предаване на пратката. Отделно от това, направеното възражение,че към онзи момент Г.Ф. не е бил в страната са твърдения, които не са подкрепени с доказателства.

От съдебно-счетоводната експертиза се установи, че дължимата главница по договора е в размер на 2917.46 лева, а мораторната лихва е в размер на 946.84 лева.

В предвид на изложеното съдът намира, че предявения иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен, като на ищеца бъдат присъдени и разноските в производството, които са в размер на 1532.98 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК, в отношенията между страните по делото, че Г.Г.Ф. с ЕГН ********** с адрес: *** има следното неплатено парично задължение към „УниКредит Булбанк“АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Св.Неделя“, №7, представлявано от законните си представители ****– италиански гражданин, чрез пълномощника си адв.М.Ж., съдебен адрес: ***, за което е издадена Заповед №89/01.06.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основан на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№236/2015г. в размер на 2917.46 /две хиляди деветстотин и седемнадесет лева и четиридесет и шест стотинки/ лева, представляваща неизплатена главница по Договор №9/04.09.2008г. за кредитна карта за физически лица, сумата от 946.84/деветстотин четиридесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки/ лева, представляваща лихва за периода от 22.10.2013г. до 28.05.2015г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.06.2015г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Г.Г.Ф. с ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на „УниКредит Булбанк“АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Св.Неделя“, №7, представлявано от законните си представители ****– италиански гражданин, чрез пълномощника си адв.М.Ж., съдебен адрес: ***, сумата от 515.59 /петстотин и петнадесет лева и петдесет и девет стотинки/ лева разноски по ч.гр.д.№236/2015г. и сумата от 1532.98 /хиляда петстотин тридесет и два лева и деветдесет и осем стотинки/ лева, разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните че е изготвено, пред Окръжен съд Добрич.

 

 

 

       РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………..