НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

№ ……..

гр. Каварна, 22.02.2019 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание проведено на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА

 

при секретаря Анастасия Митева и в присъствието на прокурора ……….………......, като разгледа докладваното от съдията Гр.Д. № 437 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „Профи кредит България” ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България № 49, бл. 53 Е, вх. В, представлявано от управителите *** и ***, чрез пълномощника им юрк. К.К.А., срещу Б.С.В. и Т.А.Й., с  която са предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищцовото дружество сумата от 5 192.32 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 3014544181/25.11.2016 год., за която е издадена Заповед № 83/27.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 95/2018 г. по описа на РС Каварна.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молбатвърди, че на 25.11.2016 г. между ищецът в качеството му на кредитор и ответниците Б.С.В., в качеството й на длъжник и Т.А.Й., в качеството му на солидарен длъжник  е бил сключен Договор за потребителски кредит № 3014544181/25.11.2016г., съгласно който ищецът предоставил на първия ответник сума в размер на 2800.00 лв., при уговорена лихва в размер на 41.17% и ГПР 49,89 %. Кредиторът превел сумата по посочената от заемателя банкова сметка. ***исано и споразумение към договора, с което на клиента били предоставени допълнителни услуги срещу възнаграждение в размер на 2100.00 лв. Задълженията по кредита и допълнителното споразумение на обща стойност 6254.40 лв. били разсрочени на 24 месечни вноски, всяка по 260.60 лева. Твърди се още, че със заявление № 3014544181 на 07.06.2017 г. длъжникът Б.В. е поискала промяна на погасителния план по ДПК, с отлагане на две вноски – 5-та и 6-та, поради нетрудоспособност по здравословни причини. С подписан Анекс № 1 на 15.06.2017  г. са отложени горепосочените две вноски, като е съставен нов погасителен план.  Твърди се, че ответниците са направили само шест пълни вноски, поради което на 03.10.2017 г. договорът за кредит е прекратен автоматично от страна на ищеца, а кредитът е обявен за предсрочно изискуем на осн. т. 12.3 от  ОУ към договора, за което на заемателите били изпратени уведомителни писма.

Дружеството депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу ответниците за вземането си, което било уважен. В срока по чл. 414 от ГПК, ответниците депозирали възражение срещу заповедта за изпълнение, като на ищеца е указана възможността да предяви иск относно вземането си. В указания срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване съществуването на вземането си по издадената в негова полза заповед за изпълнение № 83/27.03.2018 г. по Ч.гр.д. № 95/2018 г. на КРС. С исковата молба е поискал установяване съществуването на вземането му единствено досежно присъдената главницата в общ размер 5192.32 лв., като не е претендирал присъдената в заповедното производство законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда, както и изрично е заявил, че се отказва от присъдените суми в размер на 35.46 лв. – начислена лихва за забава и 30.00 лв. – такса за извънсъдебно събиране на вземането.

Oтветниците не са изразили становище по иска, като не са депозирали  писмен отговор в законоустановения срок, не са изпратили представител, който да се яви в първото по делото съдебно заседание, и не са направили искане за разглеждането му в тяхно отсъствие.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответниците.

На ответниците е указано, че при непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в тяхно отсъствие, може да бъде постановено неприсъствено решение.

С оглед изложените в исковата молба твърдения и предвид представените от ищеца писмени доказателства съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни. Ищецът е представил надлежно заверени за вярност копия от договор за потребителски кредит  от 25.11.2016 г. и искане за отпускане на потребителски кредит от същата дата подписани от ответниците Б.С.В. и Т.А.Й., кредитно нареждане за превеждане на заемната сума на кредитополучателя, анекс № 1 към договора, уведомително писмо за прекратяване на договора, както и извлечение по сметка към договор за потребителски кредит, като истинността на представените документи не е оспорена в срока по чл. 131 ГПК.

Предвид приетите по делото писмени доказателства, съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни.

При наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, предявените искове следва да бъдат уважени.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в исковото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 202.54 лв., от които 102.54 лева платена държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 25 от НЗПП, като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответниците.

Съобразно разрешението дадено в т. 11 от ТР по Тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство следва да се произнесе и по направените в заповедното производство разноски, тъй като същите не попадат в приложното поле на установителният иск по чл. 414, респ. чл. 422 от ГПК. Предвид изхода от спора и уважената искова претенция, то на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените в заповедното производство разноски в размер на 155.16 лв. – 105.16 лева платена такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното и по реда на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, Каварненският районен съд

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО  в отношенията между страните, че Б.С.В., ЕГН **********,*** и Т.А.Й., ЕГН **********,***, ДЪЛЖАТ на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България № 49, бл. 53 Е, вх. В, представлявано от управителите *** и ***, сумата от 5 192,32 лв. (пет хиляди сто деветдесет и два лева и тридесет и две стотинки), представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит  „Профи кредит Стандарт” № 3014544181/25.11.2016 г., за която е издадена Заповед № 83/27.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 95/2018 г. по описа на РС Каварна.

 ОСЪЖДА Б.С.В., ЕГН **********,*** и Т.А.Й., ЕГН **********,***, да заплатят на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България № 49, бл. 53 Е, вх. В, представлявано от управителите *** и ***, сумата от 202.54 лв. (двеста и два лева и петдесет и четири стотинки), представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 155.16 лв. (сто петдесет и пет лева и шестнадесет стотинки), представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 95/2018 г. по описа на РС Каварна съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от Добрички окръжен съд в едномесечен срок от връчване на решението да го отмени, ако е била лишена от възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл. 240, ал. 1 от ГПК.

Преписи от решението да се връчат на страните.

                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….