гр.Каварна
21.08.2018 г.
В ИМЕТО
НА
НАРОДА
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание
на двадесет и шести юни през две хиляди и осемнадесета година в следния
състав:
при
участието на секретар А.М.разгледа докладвано от съдията Гр. дело № 442 по
описа за 2016 г. и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
подадена от Ю.Г.С., срещу А.Г.С., с която е предявен иск с правно основание чл.
64 от ЗС.
В исковата молба ищецът излага, че е собственик на
жилищна сграда с идентификатор ***, с площ от ** кв.м., изградена в дворно
място от *** кв.м., представляващо поземлен имот с идентификатор ***по КК и КР,
одобрена със заповед РД-18-32/27.02.2008 г. на ИД на АГКК, находящо се в гр.***,
ул. ”***” № *. Твърди, че с влязло в сила решение № 118/02.09.2013 г.,
постановено по Гр.дело № 176/2013 г. на Районен съд Каварна в дял на ответницата
А.С. е поставено дворното място ведно с построените върху него жилищна сграда с
идент. ***, със застроена площ от ** кв.м. на един етаж и селскостопанска
сграда с идент. **, с площ от ** кв.м. Твърди, че ответницата като едноличен
собственик на дворното място му пречи да има пряк и нормален достъп до
жилищната сграда, както и да използва пространството около къщата си, да я
използва по предназначение, като я поддържа в нормално състояние. Твърди, че
въпреки наличието на врата от към улицата, от която може да влиза в жилищната
сграда, т.к. правата които притежава по силата на закона не са уредени е налице
възможност ответницата да препятства достъпа му до сградата и възможността да
използва необходимото пространство около къщата за поддръжка и ремонт. С оглед
изложеното моли съда да постанови решение с което да определи по отношение на
ответницата право на ползване върху дворното място с площ *** кв.,
представляващо поземлен имот с идентификатор ***по КК и КР, одобрена със заповед
РД-18-32/27.02.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Каварна, ул. ”***” № *, с
цел осигуряване правото на ползване върху такава част от имота, необходима за
нормален и необезпокояван достъп до собствения му недвижим имот, представляващ
жилищна сграда с идентификатор ***, с площ от ** кв.м., и възможност да я
поддържа в нормално и годно състояние.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата подава писмен отговор, с който оспорват
иска като неоснователен. Твърдят, че правото на ищеца да преминава през дворното
място и да използва необходимото около къщата пространство за поддръжка, ремонт
и др.необходими дейности не е препятствано. Твърди, че ищецът сам е затруднил
достъпа си до сградата и нейната поддръжка, т.к е изградил залепени за стената
на къщата навеси, под които е натрупал натурии и боклуци. Твърди още, че в
дворното място няма изградени преградни стени и достъпа на ищеца до жилищната
сграда не е бил и не е ограничаван никога, поради което предявения иск се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
В съдебно заседания ищецът, чрез процесуалиня си
представител, пледира за уважаване на иска като основателен и доказан с оглед
събраните в процеса доказателства. Дава съгласие правото му на ползване да бъде
уредено, съгласно втория предложен вариант от вещото лице по допълнителната СТЕ
– приложение 11. Претендира разноски.
Ответникът в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител намира иска за недопустим, с оглед липсата на доказателства
ответницата да е препятствала правата на ищеца по чл. 64 ЗС. В условията на
евентуалност пледира за отхвърляне на иска, поради недоказаност от страна на
ищеца, да е собственик на процесната жилищна сграда. В случай на уважаване на
ищцовата претенция счита, че най-удачен и за двете страни се явява предложения
от вещото лице вариант втори, обективиран в приложение № 11 от допълнителната
СТЕ, като дава съгласието си да бъде премахната част от масивната ограда, за да
се осигури достъп на ищеца до задната фасада на жилището. Претендира за
присъждане на сторените разноски.
Районният съд,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 64
от ЗС.
Нормата на чл. 63 ЗС допуска собственост на сграда
отделно от собствеността върху терена. Искът по чл. 64 ЗС има за предмет
осъществяване на съдебна администрация между собственик на сграда в чужд имот и
собственика на имота, върху който е изградена постройката, за разрешаване на
спора им относно начина на ползване на терена от суперфициара. В този смисъл
искът е допустим и подлежи на разглеждане по същество. Докато постройката
съществува, тя е годен обект на правото на собственост и може да се ползва по
предназначение независимо от статута й. Имотът е в урбанизирана територия и
суперфициарният собственик може да ползва и поддържа постройки на
терена.
От
изложените от всяка от страните твърдения и възражения настоящият съдебен състав
достига до извод, че за ищецът Ю.С. е налице правен интерес от защитата по чл.
64 ЗС, доколкото А.С. е собственик на процесния поземлен имот - обстоятелство
неспорно между страните и установено с влязло в сила решение по гр.д. № 176/2013
г. по описа на РС Каварна, и като такава е създала препятствия за ответника да
ползва земята за обслужване на постройката
според нейното предназначение. Установи се от представения заверен препис от
нотариално дело № **/** г., че в собствения на ответницата имот ищецът притежава
право на собственост върху жилищна сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр.
***, които права са обективирани в констативен нотариален акт, вписан в СВ
Каварна под № **, том *, дело № **/22.05.** г. Съгласно разрешението дадено в ТР № 11
от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/** г., ОСГК, издаденият
констативен нотариален акт за собственост като резултат на специално
уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на
правото на собственост по чл. 587 ГПК, притежава обвързваща доказателствена сила
за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта
лице е собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на
нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на
нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на
противното с влязло в сила решение. За да отпадне легитимиращото действие на
акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде
собственик, като в тежест на оспорващата страна е да докаже несъществуването на
признатото от нотариуса право. В процесния случай заявеното от ответника
оспорване на признатото право на собственост на ищеца, не бе доказано, поради
което съдът е задължен да приеме, че Ю.С. е собственик на сграда с идент. *** по
КК и КР на гр.***.
Същевременно
се твърди и се установява по делото, че ответницата макар и да заявява, че не
оспорва правата на ищеца по чл. 64 от ЗС, е изградила в югозападната част на
имота масивна ограда от бетонни блокчета, която препятства обслужването на
жилищната сграда на ищеца. За да осъществи достъп до южната и западната стена на
жилището си ищецът трябва да преминава през двора на ответницата, като тя в
съдебно заседание заяви, че това може да стане, само след нейно изрично
разрешение и в нейно присъствие. Горните обстоятелства и влошените
междуличностни отношения между страните в резултат на дългогодишните съдебни
спорове /служебно известни на съда/, водят до извода за наличие на правен
интерес у ответника за водене на настоящия процес за уреждане правата му по чл.
64 ЗС.
Настоящият
състав на съда намира, че при така установените факти, безспорно е налице
интерес, като собственикът на постройка, който не е собственик и на земята, не е
задължен да изчерпи и да се ползва от друга защита, различна от тази по чл. 64
ЗС. Той разполага, в случай на невъзможност за доброволно уреждане на спора, с
правото да претендира безпрепятствено осъществяване на горното му
законоустановено право като суперфициарен собственик на постройки в чужд имот да
се ползва от терена, върху който са изградени, така че да осигури ползване на
сградите по предназначение. В този случай постройката има главно предназначение,
а прилежащият терен обслужващо.
Съгласно
чл. 64 ЗС собственикът на постройката може да се ползува от земята само
доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното
предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено
друго. Безпротиворечива е съдебната практиката, че когато се касае до жилищна
сграда, ползването на земята съобразно предназначението на постройката се
изразява в ползване на такава част от мястото, върху което е построена сградата,
която осигурява на суперфициаря нормален достъп до последната и за поддържането
й в нормално и годно за ползване състояние, както и в ползването на мястото за
задоволяване на обикновени домакински нужди.
От
заключенията на вещото лице арх.А.Е. по основната и допълнителната задачи, които
съдът кредитира като обективно и компетентно дадени, безспорно се установи по
делото, че процесната жилищната сграда с идент. *** съществува, заснета е в
актуалната кадастрална карта, като същата е във вид, годен за ползване. Ищецът
Ю.С. е титуляр на правото на собственост върху постройката, а ответницата А.С.
собственик на поземления имот върху който е изградена, поради което ищецът е
материалноправно легитимирана по предявени иск и разполагат с право да му бъде
определена за ползване прилежаща площ от земята на основание чл. 64
ЗС.
При
иск по чл. 64 ЗС, когато се определяне мястото на преминаване и ползване
фактически се ограничава правото на собственост на титуляра на това право,
поради което съдът е длъжен да съобрази най-икономичния и удачен вариант за
страните. Смисълът на посочената разпоредбата е да се определи прилежаща площ,
която да обслужва постройката, а за да се ползва същата по предназначение е
безусловно необходимо да има реален достъп до нея, т.е. възможност за
преминаване до нея. В този смисъл преценявайки предложените от вещото лице
варианти, съобразявайки правата на страните и нарочните им изявления и съгласие
относно начина на ползува на земята, необходима за използуването на постройката
според нейното предназначение, съдът счита, че най-добър за двете страни се
явява именно вариант втори от допълнителната СТЕ,
обективиран в приложение № 11, на л. 189 от делото. При този вариант в
най-малка степен се засягат правата на ответницата, а и ищецът изрази съгласие
да обслужва и ползва имота си именно по този вариант, след като ищцата премахне
част от масивната ограда от бетонни блокчета.
Така
мотивиран, съдът намира, че следва да бъде определена за ползване по молбата на
Ю.С. срещу А.С., площта на имот с идентификатор ***по КК на гр. ***, одобрена
със Заповед РД-18-32/27.02.2008 г., находящ се в гр. ***, ул. *** № *, с площ
*** кв. м., при граници: имоти ***; ***; ***; ***; ***, необходима за използване
на намиращата се в имота, собственост на ищеца постройка, според нейното
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор ***, с площ от **
кв.м., както са отразени имотът и постройките на скица-
приложение № 11, от СТЕ изготвена
от вещите лица А.Е., находяща се на л. 189 от делото, приподписана от съда и
съставляваща неразделна част от настоящото решение, а именно ивица от 1,20 м.
около сградата, след премахване от ответницата на част от масивната ограда /1,40
м./, между ПИ ***и ПИ ***, и отваряне на нов вход за достъп в уличната ограда,
като ищецът ще ползва следните площи: Пл1 = ***кв.м. оцветена в жълт цвят на
скицата; Пл2 = ***кв.м.- оцветена в оранжево на скицата и Пл3 = ***кв.м. –
оцветена в резидав цвят на скицата.
С
оглед изхода на спора и направеното искане на основание чл. 78, ал.1 ГПК на
ищеца се следват направените и доказани по делото разноски, своевременно
претендирани още с исковата молба. Ищецът е реализирал разноски и представил
доказателства за сторени такива в общ размер на 710.00 лева, от които 80.00 лева
- заплатена държавна такса, 230.00 лева - заплатено възнаграждение на вещо лице
/за разликата до претендираните 360.00 лв. липсват доказателства за заплащане от
ищеца/ и 400.00 лева адвокатско възнаграждение, за чието заплащане по делото са
представени платежни нареждания, извлечение по сметка, разписки от ПОС
терминално устройство, договор за правна защита и съдействие, доказващи реалното
им извършване. Претендираните от ищеца разноски в размер на 2.00 лв. за банков
превод, нямат характер на съдебно-деловодни разноски и не му се следват на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
По
гореизложените съображения, Каварненският районен съд
Р Е Ш И:
ОПРЕДЕЛЯ право на ползване на Ю.Г.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, върху собствената на А.Г.С., ЕГН **********, с
адрес ***, част от поземлен имот с идентификатор ***по КК на гр. ***а, одобрена
със Заповед РД-18-32/27.02.2008 г., находящ се в гр. ***, ул. *** № *, целият с
площ *** кв. м., необходима за използване на намиращата се в имота, собственост
на ищеца постройка, според нейното предназначение: жилищна сграда – еднофамилна
с идентификатор ***, с площ от ** кв.м., след премахване от А.С. на част от
масивната ограда /1,40 м./, изградена между ПИ ***и ПИ ***, и отваряне на нов
вход за достъп в уличната ограда, която част за ползване включва : Пл1 =
***кв.м. оцветена в жълт цвят; Пл2 = ***кв.м.- оцветена в оранжев цвят и Пл3 = ***кв.м. – оцветена в резидав
цвят на скицата – приложение 11, изготвена от вещото лице арх. А.Е., находяща се
на л. 189 от делото, която скица преподписана от съдът, представлява неразделна
част от настоящото решение.
ОСЪЖДА
А.Г.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят на Ю.Г.С., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 710.00 /седемстотин и
десет/ лева, представляваща сторени разноски в производството, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: …………………