Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр.Каварна, 12.04.2017г.

В  И М Е Т О  НА Н А Р О Д А

 КАВАРНЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА УЗУНОВА

при секретаря Е.Ш., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№445/2016г. по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от „Топлофикация Враца” ЕАД, гр.Враца, против Д.П.Г. с постоянен адрес:***, за признаване на установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 2595.36 лева представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода 31.03.2014г. до 30.06.2016г. вкл.; сумата от 296.53 лева, представляваща размера на обезщетението за забавено плащане, съгласно чл.86 от ЗЗД, считано от падежа на всяко месечно задължение до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за периода 30.04.2014г. до 18.08.2016г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от 2596.36 лева, от датата на предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК – 23.08.2016г., до окончателното изплащане, както и съдебно - деловодни разноски от които 57.84 лева, внесена държавна такса и 300.00 лева юристконсултско възнаграждение.

В исковата молба ищецът излага, че за периода от 31.03.2014г. до 30.06.2016г. ответникът му дължи сумата от 2595.36 лева, представляваща незаплатени суми за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия отдадена от сградна инсталация в жилищен адрес: гр.    Враца, ул.“***“, №3, вх.А, ап.1. Излага още, че със заявление на основание чл.410 от ГПК е поискал издаване на заповед за изпълнение на горните суми и било образувано ч.гр.д.№367/2016г., на длъжника възразил срещу заповедта, което наложило образуване н настоящото производство.

Ищецът твърди, че многократно е отправял покани за доброволно изпълнение за претендираните суми, но до момента задълженията не били погасени. Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи сумите предмет на заповедното производство, както и съдебно-деловодните разноски.

Ответникът в депозирания писмен отговор счита иска за недопустим, а по същество неоснователен. Сочи, че ищецът не е представил на първо място сключен между страните договор при общи условия и, че същите общи условия не са одобрени и влезли в сила съгласно ЗЕ; не е представил доказателства за открита партида на името на ответника, както и подадено от нея заявление.  В този смисъл моли съда, ищеца на основание чл.190 от ГПК да представи подписано от ответника заявление по чл.14, във вр. с чл.57 от Общите условия.

 На следващо място сочи, че справката за неплатени фактури е изявление на ищеца и посочения периода е различен от този в заповедта за изпълнение. В този смисъл моли да се изискат всички фактури  по справката.

На следващо място ответника сочи, че представеното удостоверение за актуално правно състояние е с изтекъл срок на отговора. Изравнителните сметки ответника твърди, че не ги е получавал и не знае каква е фирмата „Нелбо“ЕАД. Моли да се изиска по реда на чл.190 от ГПК доказателство, че  форма „Нелбо“ ЕАД  е такава по чл.139б и чл.139в от ЗЕ, както и доказателства, че ответника е запозната с тези изравнителни сметки.  Не на последно място твърди, че ищецът не е посочил на какво основание я е посочил като ответник в производството и, че многократно я е канил за доброволно уреждане на отношенията им. Ответника твърди, че не е получавала никакви покани от ищеца.

Прави възражение относно претендиралите разноски, както и юристконсултското възнаграждение. Оспорва и исканата експертиза.

Молби за отхвърляне на исковата претенция.

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.422 от ГПК.

По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д.№367/2016г. по описа на КРС.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По заявление на „Топлофикация-Враца” ЕАД, гр.Враца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №154/14.09.2016г., по ч.гр.д.№367/2016г. по описа на Районен съд Каварна, с която е разпредено длъжникът Д.П.Г. да заплати на заявителя сумата от 2595.36 лева представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода 31.03.2014г. до 30.06.2016г. вкл.; сумата от 296.53 лева, представляваща размера на обезщетението за забавено плащане, съгласно чл.86 от ЗЗД, считано от падежа на всяко месечно задължение до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за периода 30.04.2014г. до 18.08.2016г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от 2596.36 лева, от датата на предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК – 23.08.2016г., до окончателното изплащане, както и съдебно - деловодни разноски от които 57.84 лева, внесена държавна такса и 300.00 лева юристконсултско възнаграждение.

По повод постъпилото в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, възражение против заповедта за изпълнение, с разпореждане №1118/20.10.2016г. по ч.гр.д. №367/2016г. съдът е указал на заявителя и настоящ ищец, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания срок ищецът е предявил настоящия установителн иск. Като доказателства по делото са представени Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Враца” ЕАД на потребители в гр.Враца. Ищецът представя изходяща от него справка за начислени на ответника суми за топлинна енергия, съставена въз основа на 28 фактури, издадени в периода 31.03.2014г. – 31.07.2016г. на обща стойност 2595.36 лева. Представени са и самите фактурите.

 По делото няма доказателства дали ответника живее на сочения адрес и дали е собственик на апартамент в жилищния блок.

Освен това е спорен и въпроса дали ответника е бил уведомен, че му се начислява топлинна енергия, при издаване на фактурите, бил ли е поканен да заплаща отделните фактури. Ответника твърди, че никога не е бил уведомяван за издавани фактури. Твърди, че не е сключвал договор с ищеца за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия.

През процесния период, приложими са били Общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребителите от гр.Враца, одобрени с решение на ДКЕВР от 07.01.2008г. Съгласно настоящата и действащата към онзи момент редакция на чл.15, ал.2 от ЗЕ /ДВ, бр.74/2006г./, топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малка в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично приемане от потребителите.

В съдебно заседание не се явява представител на ищцовото дружество и не сочи доказателства тези общи условия да са публикувани в местен и централен всекидневник, което налага извода, че при публикуването им не са спазени изискванията на закона и същите не са влезли в сила. Не представя доказателства за собствеността на ответника.

При така установеното съдът намира, че ищецът не проведе пълно и главно доказване на твърдяната облигационна връзка с ответника и на съществените елементи на това правоотношение, нито доказа възникването и размера на претендиралите парични задължения на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. В подкрепа на иска не може да бъде кредитирана  представената от ищеца справка за начислени суми, тъй като този частен документ няма материална доказателствена сила за удостоверените в него факти /чл.183  от ГПК/. Още повече, че това удостоверяване е оспорено от ответника.

По изложените съображения предявения иск е недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Мотивиран от горното, Каварненски районен съсд,

Р   Е   Ш   И  :

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Топлофикация Враца” ЕАД с ЕИК 106006256, със седалище и адрес на управление: гр.Враца, ул.”Максим Горки”, №9, представлявано от  Изпълнителния директор Радослав Иванов Михайлов, да бъде признато за установено по отношение на Д.П. Г. с ЕГН **********,***, че същата дължи сумите по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №154/14.09.2016г. по ч.гр.д.№367/2016г. по описа на КРС за сумата от 2595.36 лева представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода 31.03.2014г. до 30.06.2016г. вкл.; сумата от 296.53 лева, представляваща размера на обезщетението за забавено плащане, съгласно чл.86 от ЗЗД, считано от падежа на всяко месечно задължение до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за периода 30.04.2014г. до 18.08.2016г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от 2596.36 лева, от датата на предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК – 23.08.2016г., до окончателното изплащане, както и съдебно - деловодни разноски от които 57.84 лева, внесена държавна такса и 300.00 лева юристконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………………..